Интервю на италианската лява музикална група Skassapunka за Движение „23 септември“.
Кога и при какви обстоятелства е създадена вашата група? Откъде идва името ѝ? Професионални музиканти ли сте или работите нещо друго?
Skassapunka се роди през септември 2008 г. в Лайнате (Милано, Италия) като проект на млади момчета (всички бяхме между 15 и 17 години), на които им беше ясно, че това ще бъде нещо повече от хоби. Оттогава много неща се промениха и някои членове напуснаха, но други се присъединиха и проектът продължи в същата посока.
Името на групата всъщност е игра на думи, нещо типично сред ска-групите от 90-те. То съчетава думите „ска“ и „пънк“ с желанието да излезем от шаблона. (буквално Skassapunka означава „да разбием пейката“ на италиански). Освен музиката, всеки от нас работи и в други области, но Skassapunka винаги е бил наш приоритет и сме се посветили на това по напълно професионален начин.
В кои градове в Италия сте имали концерти? Свирили ли сте в чужбина? Как ви приема публиката?
Започнахме да свирим в нашия район, Милано и неговите околности, след това през годините имахме участия в цялата страна. От 2015 г. обаче нашите участия са предимно в чужбина. През тези години свирихме предимно в Германия и Швейцария, но също така и във Франция Люксембург, Испания, Чехия, Полша и Австрия.
С течение на годините научихме, че не всички публики са еднакви, но всички те имат общата топлина, която ни приветства и която ние винаги възприемаме, макар и изразено по различни начини. Публиката знае, че на нашите концерти може да танцува, да се забавлява, но в същото време може да се гневи и да вдига юмрук към небето, тъй като нашата музика също е инструмент за борба.
В песните ви има много социални и политически послания, пее се за борбата за по-добър живот. Защо решихте да използвате подобна тематика във вашите песни?
Винаги сме искали да вмъкваме социални и политически послания в нашите текстове, нещо, която става все по-присъщо и важно, особено с личното политическо израстване, през борбеността и осъзнаването.
Така че можем да кажем, че всъщност това е нещо напълно естествено. Живеем с противоречията на системата, в която живеем, и е неизбежно с нашата музика да станем говорители на тези, които страдат и се борят за преобръщане на обществените отношения, също и чрез живото поддържане на историческата памет, което е задължително за продължаване борбата и в настоящето.
Какво ще кажете на хората, които казват, че музиката не трябва да се смесва с политиката?
Всеки може да поеме по най-различен артистичен път, подходящ за личността му. Факт е обаче, че изкуството (и включително музиката) винаги е било мощен инструмент в ръцете на тези, които трябва да изразят гняв и критика към несправедливия модел на системата. Да се отрече това, означава да се лишат хората от силно и ефективно оръжие.
Вие как се определяте идеологически? Участвате ли в някоя политическа организация?
Ние сме антифашисти и антикапиталисти (за нас тези две неща не могат да съществуват отделно). Следователно ние вярваме, че тази система не може да бъде реформирана, а трябва да бъде унищожена, за да се изгради друга, при която властта е в ръцете на работещите.
Да, някои от нас са били или са активни в политически организации.
В Италия има много леви музикални групи, свирещи в подобни на вашия стилове, като Banda Bassotti, RedSka, Los Fastidios, Talco (сигурно пропускам много). Какви отношения поддържате с тях, имате ли общи участия и проекти?
Разбира се, че познаваме италианската бунтарска музикална сцена и често се свързвахме с повечето от групите в нея. Banda Bassotti е може би тази, която най-добре представлява нашия модел. С Los Fastidios имаме приятелство, тъй като години наред бяхме под техния лейбъл Kob Records, което ни помогна да израстваме през годините. С тях, но и с Talco, друга много важна група за нашия музикален растеж, си сътрудничихме в две парчета от албума „Il Gioco del silenzio“ (2015).
Вашата страна беше от най-тежко засегнатите от кризата с Ковид-19. Как това се отрази на народа? Мерките на правителството помогнаха ли наистина на хората? Как се отрази всичко това на вашата музикална дейност и какво планирате в близко бъдеще?
Ковид кризата е не само медицинска криза, но сега повече от всякога се превръща в безмилостна икономическа и социална криза, характерна за капиталистическата система, която сега показва всичките си противоречия и предоставя сметката, която ще бъде платена от работническата класа и средната класа, която се пролетаризира.
Правителството не проявява интерес към защитата на здравето на населението. В момента в Италия правителството е най-висшият израз на интересите на банките и Европейския съюз, на което всички парламентарни политически сили не бяха в състояние да се противопоставят.
Още по-малко се разглежда развлекателната индустрия, която е една от най-засегнатите от кризата, която още преди Ковид страдаше от общо пренебрежение, особено за всички неизвестни групи, които живеят основно на концерти, като нас.
Трудно е да мислим и да планираме бъдещето при тези условия от една година се опитваме да не загубим контакт с нашите фенове. Работим по нещо ново, което да издадем през следващите месеци, докато се надяваме да се върнем възможно най-скоро на сцената.
Какво сте чували за България? Някой от вас посещавал ли е нашата страна?
Като цяло сме били няколко пъти в Източна Европа, но се надяваме да донесем и музиката си там. Може би като се започне от България, защо не?
About the Author
