На 23 февруари 2019 година пред посолството на Венецуела в София се проведе протест срещу агресията на САЩ спрямо Венецуела. Датата беше обявена за Международен ден под наслов „Долу ръцете от Венецуела“, като част от антивоенна кампания по света в подкрепа на суверенитета на страната и законното ѝ ръководство – президентът Николас Мадуро. На протеста бяха поканени български медии. Това е вторият протест в София, като на 27 януари на същото място се проведе първата акция за солидарност с Боливарска Венецуела и нейния президент. Организаторите и участниците на двете събития са обединени в гражданската група „Българи в подкрепа на Боливарска Венецуела“ в интернет – това са политически и антивоенни дейци, както и журналисти. Към протеста в София се присъединиха и граждани от Пловдив, които по-рано през февруари осъществиха протест на същата тема в своя град.
Отделно, на 19 февруари 2019 година в БТА журналисти, с подкрепата на медия „Барикада“, организираха медийна дискусия “Венецуела и светът”. На нея бяха разкрити непознати и малко известни за българската аудитория факти за протичащата криза и външната агресия спрямо Венецуела.
Венецуела под прицел – епизод от непрекъснатите войни на империализма
Основното послание на протеста е да се предотврати подготвяната от САЩ военна агресия срещу Венецуела. Главният организатор на проявата Александър Николов напомни, че вече в продължение на един месец в латиноамериканската държава се осъществява опит за преврат. Този преврат е пряко дирижиран от правителството на САЩ. Американският президент Доналд Тръмп, вицепрезидентът Майк Пенс, външният министър Майк Помпео и други чиновници от администрацията многократно заявиха, че възнамеряват да махнат президента Мадуро и да натрапят техен фаворит, наречен Хуан Гуайдо. Гуайдо е представител на дясната опозиция, която има най-крайни прояви срещу управлението – организирането на безредици, довели през 2014-2017 година до смъртта на над 170 венецуелци. Целта на настоящия преврат е да се заграбят петролните залежи от чуждестранни компании и да се сложи край на венецуелския модел на управление. Този модел е боливарският проект, който представлява форма на социализъм. САЩ не желаят в Латинска Америка да има независими държави с управления, които да са пример за социална политика и за използване на приходите от природните богатства за развитието на местните общества. Затова агресивният план на Вашингтон е, ако успеят да смажат управлението във Венецуела, да продължат с агресията срещу Куба, Боливия и Никарагуа. Това е доктрина, според която цяла Латинска Америка трябва да бъде „заден двор“ на САЩ. Това е империализъм – глобален контрол в полза на световната олигархия.
Този империализъм на САЩ и водещите държави в НАТО доведе до войната в Сирия и Украйна – две близко разположени до България държави. Причини смъртта на стотици хиляди хора, огромни разрушения и принудителна емиграция на милиони жители. За да бъде ограбен петролът, на два пъти САЩ и „коалиция на желаещите“ (държави-членки и кандидат-членки на НАТО) воюваха срещу Ирак и унищожиха през 2011 година Либия – като убиха законните им ръководители Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
Правителствата на САЩ, не само настоящото, но и предходните, служат на банково-финансовите монополи от „Уолстрийт“ и световната олигархия. Водени от стремежа към грабеж и максимална печалба, те отправят постоянно заплахи към Русия, Китай и КНДР (Северна Корея). Само преди десетина дни във Варшава САЩ и Израел демонстрираха намерението си да продължат с икономическата блокада над Иран и да предприемат евентуална война срещу Техеран. Водещите държави в ЕС съдействат на САЩ. Налице е поредният пример с Венецуела и подкрепата за преврата от страна на правителствата на Испания, Великобритания, Франция и Германия. Венецуела обвини Испания в стремеж към завръщане на колониалните времена. Както е известно, преди два века именно Испания и Португалия владеят и разграбват народите на цяла Латинска Америка.
Протестът се обяви в защита на световния мир
Всички изказали се на протеста приканиха САЩ да спрат със заплахите срещу световния мир и да прекратят агресията срещу Венецуела. Българският народ не се солидаризира с политиката на българското правителство. Позорна е политиката, която се прикрива зад позицията на част от ЕС в насърчаването на престъпната група на опозиционера Гуайдо. Протестиращите отправиха апел и към президента Румен Радев да заеме още по-категорична позиция в подкрепа на законното управление в Каракас. Правилна е позицията на ръководството на ООН, което признава за легитимен единствено избрания чрез избори президент Николас Мадуро. Наскоро точно в тази най-авторитетна световна организация официалните представители на 50 държави демонстрираха подкрепа за Венецуела и инициативата на венецуелския външен министър Хорхе Ареаса за осъждане на агресията на САЩ чрез прилагане на международното право.
Твърденията, че Вашингтон изпраща „хуманитарна“ помощ за „гладуващия венецуелски народ“, която е доставена в Колумбия, не отговарят на истината. Въпреки опитите на САЩ, нито ООН, нито Международният Червен кръст са признали тази доставка за хуманитарна помощ. Венецуела никога не е молила за такава помощ. С основание тя се счита единствено за претекст за създаване на безредици, които да дадат нов импулс на опита за преврат във Венецуела. Тръмп, Мей и представители на Брюксел вместо „помощи“ трябва незабавно да върнат милиардите щатски долари авоари и злато на Венецуела, които, заради наложените от Вашингтон санкции, са запорирани в нарушение на всякакви международни норми.
На протеста изказване направи и венецуелският посланик госпожа Ориета Капони. Това е второ нейно изказване на протест, което показва достойната й лична позиция в сложната за Венецуела международна обстановка. Ориета Капони заяви пред събралите се и пред журналистическите камери, че нейната страна желае мир. Натискът отвън е остро нарушаване на международното право. Светът трябва да се обяви именно в защита на международното право, защото опасността от незачитането му не се ограничава само до случая с Венецуела, а засяга всички народи.
Националните медии снимаха, но не излъчиха протеста
Има ли информационна блокада в България по отношение на медийното отразяване на подкрепата за Венецуела? Нека разгледаме какво се случи.
Първо, нито една от основните телевизии, радиа и печатни издания не дойде да отрази медийната дискусия в БТА, проведена на 19 февруари. Това събитие беше организирано от авторитетни български журналисти, университетски преподаватели и дипломати. На него присъстваха посланиците на Венецуела, Куба и Палестина. Българското Министерство на външните работи също не е отговорило на поканата и не прати свой представител. Основните български медии получиха покана да отразят протеста на 23 февруари 2019 година. Ето как изглеждаше тя:
„Уважаеми журналисти,
Поканени сте на “Протест в подкрепа на Боливарска Венецуела и президента Николас Мадуро” 23 февруари 2019 от 14:00 часа /събота/ пред посолството на Боливарска република Венецуела – София, бул. “Патриарх Евтимий” 27
На 27 януари на същото място в София се състоя първият протест. За 23 февруари редица антивоенни движения и организации са предвидили в десетки страни и градове по света протести под надслов “Международен ден в подкрепа на Венецуела -“САЩ: Долу ръцете от Венецуела”.
Предстоящият протест има следните основания и искания:
Да спре намесата на САЩ във вътрешните работи на Венецуела. Американското правителство отправи в последния месец редица заплахи към законната власт във Венецуела, включително и заплахи за използване на военна сила.
Да спре подстрекаването към държавен преврат и свалянето на президента Николас Мадуро.
Да спре финансовата и икономическата блокада над Венецуела.
Да се спазва международното право – ненамеса във вътрешните работи и признаване на суверенитета на държавите по света. Както е известно, ООН от самото начало до сега не признава опита да бъде натрапен “временен” президент във Венецуела.
Да се запази регионалният и световен мир – Венецуела не застрашава никого от своите съседи, нито застрашава “националната сигурност” на САЩ.
Изразяваме солидарност с идеите и постиженията на Боливарската революция, която Уго Чавес започна през 1998 година. Неговата и на Николас Мадуро власт се основава на провеждани законни и прозрачни избори. Именно венецуелският народ /мнозинството/ ги е избрало за ръководители на страната.
Заклеймяваме опита за преврат от страна на Хуан Гуайдо и силите, които имат интерес от избухване на гражданска война и евентуална военна интервенция на чужди войски, в това число на САЩ или държави от НАТО. За пореден път човечеството е изправено пред заплахата от война, а това означава погубването на хиляди животи, мизерия и отчаяние. Ние се противопоставяме на такава възможност.
Народите сами определят в каква обществена система да живея и кой следва да ги управлява. Никоя сила няма право вместо тях да решава бъдещето им.
Това с пълна сила се отнася и за нашия български народ.
Подкрепа за Боливарска Венецуела, подкрепа за Николас Мадуро!“.
Екипите на БНТ, Нова телевизия, БГНЕС, телевизия „Европа“ и някои други медии този път, като по изключение, наистина дойдоха. В мразовития ден те заснеха и интервюираха в продължение на повече от половин час присъстващите на протеста. На мястото на събитието изглеждаше, че се отнасят професионално към своите задължения. Но какъв е резултатът?
– БНТ е включила на 23 февруари 19-секундно отразяване в централната новинарска емисия от 20:00 часа. От него зрителят не може да придобие представа какво се е случило в София. Преди това 1 минута същата телевизия възхваля някакъв концерт, който по искане на Гуайдо се провежда на границата с Колумбия, за да влезе „хуманитарна“ помощ на САЩ във Венецуела.
– НОВА телевизия отделя няколко секунди в своята централна емисия. Има качени на сайта си няколко изречения и снимки.
– Телевизия „Европа“ има репортаж. Изглежда, че на телевизии със значително по-малка аудитория от националните медии, все пак е позволено да пускат репортажи.
– Няколко минутен репортаж има и от БГНЕС.
Занесените в редакциите репортажи от БНТ и Нова телевизия са били запратени в архив. Отново става явно, че говоренето и действията против политиката на САЩ и НАТО са тема табу. Кога ли български журналисти ще имат смелостта да обяснят защо и как се случва тази „свобода“ на отразяването? И да се откажат от тази унизителна практика.
Парадоксалното на фона на медийното затъмнение в България е, че на протеста присъства репортер на руски вестник. Съответно, на сайта на „Российская газета“ излиза кратък репортаж, предвиден за руски читатели.
За да спрем войната, налага се да пробием цензурата и пропагандата на САЩ
За да защитаваме справедливата кауза на венецуелския и на всички народи по света, е нужно да разбием официалната медийна преграда – дезинформация и цензура. Тази преграда служи на американското правителство и българските основни медии са само един пример, който потвърждава това положение. Силите на войната, силите на империализма се страхуват до българския народ да не достигне алтернативна информация. Такова е положението и в много други, зависими от империализма страни. Сигурно е обаче, че когато алтернативна информация достигне, народът ни ще се обяви срещу управленията, които създават и подкрепят войни. Ще поиска сметка от българските политици, които подкрепят престъпленията на САЩ и НАТО. Защото тези престъпления пряко засягат българския народ. Няма никаква гаранция, че утре България и българският народ няма да станат жертви на същата политика на блокади, преврати и войни, налагани от САЩ и разните им подопечни правителства.
Успехите в борбата за мир и спирането на агресиите
23 февруари 2019 година, като Международен ден на действие в подкрепа на Боливарска Венецуела, показа значително нарастване на световното антивоенно и антиимпериалистическо движение. Протести за солидарност с Венецуела и Николас Мадуро се проведоха в десетки държави и много градове на всички континенти. Значителни са протестите в САЩ и Великобритания – двете държави, чиито елити най-яростно дирижират опита за преврат. Канада, много латиноамерикански държави, Германия, Франция, Скандинавия, Швейцария, Австралия, държави от Африка и Азия – това са част от местата, в които са се провели антивоенни демонстрации. Повече информация може да бъде видяна в международната секция на венецуелската и латиноамериканска теллевизия “Телесур”. В материала се споменава и България като едно от местата на проведен протест в защита на Венецуела.
Заедно с действия по улиците през последния един месец, излязоха много стойностни статии, анализи и репортажи от редица журналисти и антивоенни дейци от целия свят. Тези материали са пробив в системата на дезинформация и цензура, която налагат най-големите корпоративни медии по света.
У нас пробив срещу цензурата осъществява журналистката Къдринка Къдринова /работеща за сайта „Барикада“/. Нейните статии за Венецуела показват анализ, компетентност и смела лична позиция. Всички те, заедно с нейният репортаж за протестите /от 27 януари и 23 февруари/ могат да бъдат открити на сайта “Барикада”. Къдринова има участия като гост и по телевизии и радиа, които дават алтернативна спрямо официалната информация и оценка за случващото се. Не много на брой други, но достойни български журналисти също изразиха вече своята подкрепа за Венецуела и Николас Мадуро със статии и коментари.
Алтернативна на американската пропаганда информация, която разобличава агресията на САЩ, социалната несправедливост в България и по света и възможните алтернативи можете да откриете също:
На сайта на Движение „23 септември“ и в съответния Ютюб канал. За най-актуална информация следете фейсбук страниците „Българи в подкрепа на Боливарска Венецуела“, „23 септември“ и „Революционен пламък“.
В Интернет информация срещу войните и ограбването на народите може да бъде открита и във „Фейсбук“. Трябва да се има предвид обаче, че американската корпорация „Фейсбук“ и сайтът Ютюб цензурират информационния поток. Пример е фейсбук събитието за протеста на 23 февруари. Чрез налагане на филтри и настройки, които остават скрити за потребителите, се ограничи разпространението на информация за протеста. Независимо от това, групата „Българи в подкрепа на Боливарска Венецуела“ във Фейсбук ще използва все още съществуващите възможности.
Ние не се отказваме! Ограниченията и цензурата спрямо неудобните истини само показва, че сме на правилния път. Ще търсим и използваме всички средства за пропагандиране на мира, независимостта и правото на справедливо социално бъдеще.
Изпълнението на този наш дълг е гаранция, че промяна може и ще бъде постигната.
Долу ръцете от Венецуела! Империализмът ще бъде победен!
