След реставрацията на капитализма в България, паралелно с разграбването и подчиняването на страната ни от западния капитал, тече и процес на идеологическа офанзива, насочена срещу всички постижения на социализма. Платената чрез западни (главно американски и немски) фондации антикомунистическа пропагандна кампания включва и систематичното обругаване и очерняне на най-светлите личности от антифашистката борба и от периода на социалистическото строителство. Разбира се, най-оплюван е големият български патриот, покрил страната ни със световна слава – Георги Димитров. Но редом с него на злобни нападки са подложени и почти всички останали видни дейци на работническото и комунистическо движение. Платените драскачи на американския глобализъм никога не са спирали клеветническата кампания и срещу гениалния български поет-революционер Никола Вапцаров. Филми, книги, статии и какво ли още не се използва, за да го представят като един негодник, страхливец, подлец и предател (между другото, това са все „качества“, които добре описват самите антикомунистическите пропагандатори).
От години събирам литература от и за Вапцаров и във връзка с това случайно попаднах на съвременно учебно помагало (издадено през 2016 г.), посветено на творчеството, живота и делото му. Прочетох помагалото на един дъх, очаквайки да се сблъскам с поредната изсмукана от пръстите клеветническа атака. Но, напълно неочаквано, признавам, че останах приятно изненадан от начина, по който е написана брошурата. От нея, разбира се, не могат да се правят генерални изводи, но все пак тя дава надежда, че в педагогическите и литературни среди все още има мислещи хора и хора с достойнство, които отстояват истината и отказват да се продадат за долари на някоя западна фондация. За да не съм голословен, ще приведа примери от учебното помагало, които недвусмислено разкриват положителното отношение на съставителите към творчеството, живота и делото на Никола Вапцаров.
На първо място, в пояснителните бележки към стиховете на Вапцаров се дава правдиво тълкуване на идеологическата мотивация, с която той подхожда към творчеството си. Във връзка със стихотворението „Пролет“ се разглежда пролетта като символ на революцията. Припомня се, че този образ се налага още в творчеството на поетите-септемврийци (посветили стиховете си на Септемврийското въстание през 1923 г. и на неговото жестоко потушаване). Един от тези поети-септемврийци (Никола Фурнаджиев) озаглавява своята първа стихосбирка „Пролетен вятър“. Следва коментар от авторите на помагалото:
„Въпреки кървавия погром на първото антифашистко въстание, над българската земя се чувства полъхът на пролетния вятър и този вятър не престава да вее знамето на революцията в песните на поетите-антифашисти – до нейната победа“.
В допълнение към това се отбелязва, че Вапцаров също свързва идването на пролетта с представата за предстоящата революция.
Към стихотворението „Епоха“ пояснението под линия е, че „с верен политически поглед към света поетът вижда не само античовешкия буржоазен свят, но и неотменното настъпление на новото. Тази последователна художествена оценка за епохата се съдържа в цялата му поезия“
За стихотворението „Не бойте се деца“ се разкрива, че това е един своеобразен задочен спор на Вапцаров с един от любимите му поети – Яворов и с проявения от него песимизъм в стихотворението „В часа на синята мъгла“. В него Яворов пише „Деца, боя се зарад вас“. Вапцаров иска „да се противопостави нашата светла перспектива“ и затова отговаря с „Ала не бойте се, деца, за утрешния ден!“.
За стихотворението „Песен“ („Във гората – враг стаен“) се дава пояснение, че повод за написването му са дали гоненията срещу комунистите и антифашистите по време на изборите за народни представители в началото на 1938 г.
За „Селска хроника“ под линия е написано, че поетът показва „политическото пробуждане на народните маси“ и „дълбоката пропаст, която ги дели от управляващата власт“.
Стихотворението „Ботев“ е забранено от царската власт и е публикувано чак през 1947 г. В него Вапцаров „ясно изразява мисълта, че най-верният ценител на изкуството е трудовият народ и по-точно: обикновеният работник“.
Стихотворението „История“ се оценява като „един вълнуващ, драматичен монолог-обръщение, утвърждаващ народа като движеща сила и творец на историята“.
Кратката биографична справка в помагалото също представя Вапцаров като революционер с комунистически възгледи и ненавиждащ капиталистическата система. Заради своята антифашистка дейност Вапцаров е арестуван през пролетта на 1942 г. и подложен на жестоки мъчения от царската полиция. Подчертава се, че през целия период до разстрела на 23 юли 1942 г. „Вапцаров заедно с другите обвиняеми се държи като истински патриот и комунист, като достоен син на българския народ“, който посреща смъртта „с Ботевата песен на уста“.
Публикуваните в помагалото спомени за Вапцаров също разкриват важни моменти от неговата биография. От спомените на поета Младен Исаев научаваме за изтезанията, на които „демократичната“ царска полиция е подложила Вапцаров след ареста му през 1942 г. „Седем пъти са го връзвали с въжета, поваляли са го на пода и са го биели с гуми и тояги до загубване на съзнание. А когато са се уморявали да го бият, слагали са го под нарочен електрически апарат за измъчване, пускали са силен ток и със садистична наслада са гледали как се гърчи тялото и костите пропукват…“
В спомените на Младен Исаев е подчертано и достойното поведение на Вапцаров пред царския съд. Пред царските съдии Вапцаров заявява:
„Господа съдии, това, което съм писал за себе си, го поддържам и сега. Моята нелегална дейност беше насочена само срещу германските войски у нас, срещу фашистите и техните български помагачи. Действах с пълното съзнание, че се боря за свободата на родината си“.
Приведени са и редица отзиви на българската литературна критика за творчеството на Никола Вапцаров. Той е оценен като поет на подвига, на социалистическия реализъм, който отразява и насочва борбата на работническата класа срещу фашизма. „Вапцаров най-ярко и конкретно пресъздаде образа на главния герой на епохата, съзнателния фабричен работник в типичната му класова среда, производствен бит и революционни прояви през време на най-жестоката битка за освобождението на нашия народ от буржоазно-фашистко иго“. Поетът Христо Радевски изтъква, че „няма след Смирненски друг поет, който да е бил така душевно свързан с работничеството“. Друга характерна черта в поезията на Вапцаров е всеотдайната и непобедима любов към живота. Хуманизмът е „голямата истина и ключът към творчеството на Вапцаров“.
Последният раздел в помагалото включва оценките на международната общественост за личността на Никола Вапцаров. Английският журналист Питър Темпест разказва как преди 1944 г. английските вестници са пишели за „машиниста-любител с бели ръкавици цар Борис“, но не и за „„неизвестните хора“, с чийто труд и пот забогатяваха английските и българските търговци“. Темпест припомня, че същият този цар Борис „сваляше белите си ръкавици, за да подпише, с престъпно равнодушие към историята и българската литература, смъртната присъда на един от най-големите български синове“. Но каква промяна настъпва след края на Втората световна война: „Днес и царят, и приближените му са в коша за смет. Но неизвестният работник, поетът, героят на нашето време е обичан от милиони. Днес работниците на Ланкашир носят стиховете му в джобовете си. Аз слушах Вапцаров от устата на един работник в Манчестър. Чух обикновена тъкачка да говори с ентусиазъм за стихотворението „Завод“. „Да, тъкмо така е в живота“ – казваше тя… В Англия и другите западни страни… животът „задушава с отровната плесен на своята стара ръжда“… Стиховете на Вапцаров изпълват с твърда каменна вяра и смелост ония от нас, които се борят, за да променят всичко това“.
Индийският писател Али Сардар Джафри споделя: „Там, където има тирания, жестокост, несправедливост, глад и болести, Вапцаров се бори като лъв. Където има мир, обич, приятелство и благоденствие, Вапцаров пее като птица“.
Румънският поет Виктор Тулбург посвещава стихотворение на Вапцаров:
Край тия чудни снежни планини,
гори хайдушки и лъки чудесни
поет като Вапцаров се роди,
да ги възпее с бойните си песни!
Щастливи да са хората навред
и цялата страна да е градина,
Българийо, прочутият поет
за своя край като герой загина!
Той мечове от песни изкова,
народа си поведе смело в боя
и падна под червени знамена
като водач на партията своя!
Не ни остава нищо друго освен да си пожелаем в бъдеще да се появяват все повече такива учебни помагала, чрез които до българските деца да стига истината за нашата история и за нашите национални герои. Защото те обичаха народа си и храбро се бореха за неговата свобода от диктатурата на Запада.
Б-23
