“Америка за България” посегна на бригадирското движение

Фондация “Америка за България” с нов опит за подмяна на българската история. В ход е инициатива, експозицията относно бригадирското движение в Димитровградския музей да бъде изцяло преправена. Без всякакъв контекст за значението на този всенароден трудов подвиг за модернизацията на България, новата изложба ще представя историята на движението като сбор от индивидуални преживявания и портрети. Открито бива заявена целта, да се „коригира“ представата за бригадирите, най-вече сред учениците и подрастващите. Зад подмяната стоят добре известните с нечистите си попълзновения спрямо българската история Фондация „Америка за България“ и основаният от агента на ЦРУ Дими Паница „Институт за изследване на близкото минало“. На всичкото отгоре процедурата е незаконна, като са заобиколени както Община Димитровград, така и Министерството на културата и БАН. Радетелите за демокрация от „Америка за България“ естествено не смятат за необходимо да проведат каквото и да е обществено обсъждане. Под демокрация те разбират диктат на техните интереси. Във връзка с това група български интелектуалци изготви отворено писмо против тази поредна намеса на американската фондация в българския културен и обществен живот. Публикуваме пълния текст на отвореното писмо, което поже да подкрепите ТУК.

През септември 2024 г. група академични работници, изкуствоведи и активни граждани от гр. Пловдив посетихме Историческия музей в Димитровград, за да разгледаме единствената в страната експозиция, посветена на историята на бригадирското движение в България (1946-1989 г.). В неформален разговор с главния уредник на музея научихме за планирано „осъвременяване“ на постоянната експозиция, свързано с  необходимостта от „обективен“ поглед върху събитията.

Силно обезпокоени от споделените планове, продължихме да търсим информация по въпроса и скоро открихме, че инициатори на въпросния проект са фондация „Америка за България“ (АзБ) и „Институт за изследване на близкото минало“ (ИИБМ). Работата по проектното задание започва през март 2023 г., като целта е обновяване на двете експозиционни зали: „Бригадирско движение в България“ и „Димитровград“ – посветена на изграждането на първият социалистически град в България. За изпълнението на тази цел, фондация АзБ отпуска 151 800 лв. на ИИБМ, който поема задачата да изработи нова „обективна“ концепция.

Само преди дни ИИБМ публикува резултатите от проведеното историческо „изследване“ под заглавието „Тезиси върху историята на Димитровград“, което представя „актуален и документално обогатен преглед на историята на Димитровград и неговите хора.“

Особено тревожните аспекти на гореописаните планове могат да се синтезират в няколко основни точки:

1. Законосъобразност

Съгласно Закона за културното наследство, гореспоменатите две експозиции подлежат на опазване и закрила, като всяка промяна може да бъде извършена единствено след процедура по съгласуване с Министерството на културата и с участието на Българската академия на науките (БАН) и нейните научни институти, които са основен фактор в научноизследователската дейност. Освен това, законът възлага на Министерството на културата водеща роля в методологическото управление на музеите, независимо от тяхната собственост.

Въпреки това, проектните описания на АзБ и на ИИБМ показват, че не е взета предвид националната система за опазване на културното наследство, и че Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ и БАН не са споменати като институции, които трябва да участват в процеса на обновяване.

Отговорът на заявление за достъп до обществена информация, подадено към Община Димитровград (№ ОК-10-90 от 01.10.2024 г.), разкрива, че общината не разполага с проектно задание и не е пряко ангажирана в официален процес по взимане на решение. В отговор на парламентарен въпрос (№02-00-120/15.10.2024 г.) служебният министър на културата потвърждава, че в Министерството не е постъпвало заявление за съгласуване на проект за разработване на нова концепция за експозиционните зали „Димитровград“ и „Бригадирско движение в България“ в Историческия музей – Димитровград.

2. Исторически ревизионизъм 

Силно безпокойство относно съхраняването на колективната памет за бригадирското движение буди профилът на организациите, ангажирани с промените в експозициите. „Институтът за изследване на близкото минало“ е неправителствена организация, която през годините е доказала, че не може да бъде обективен коректив на историческия опит на обществото. ИИБМ се придържа към тоталитарната теоретична рамка, използвана за обяснение на близката история на Източна Европа – рамка, дискредитирана от значителна част от световната историография, като продукт на идеологическо противопоставяне от времето на Студената война.

ИИБМ има своето място като институция със собствена позиция в една демократична държава, но няма място като пропаганден орган, който да изкривява колективната памет, представяйки определен прочит на историята като общоприет и предопределен от актуалната политическа конюнктура.

Фондация „Америка за България“ неизменно присъства като благодетел на проекти, които налагат едноизмерен прочит на историята ни, затова не е случайно и нейното участие в този проект. Време е да се запитаме дали засиленото присъствие на „Америка за България“ във всички сфери на обществения ни живот е желателно. Какви са истинските цели на тази организация: благотворителност или доминация, грижа или узурпация на българското културно-историческо наследство, или моделиране на колективната ни памет в определено идеологическо русло?

3. Експониране и въздействие

Всеки, който е посещавал Исторически музей – Димитровград, знае, че доводите за промяна, представени от фондация „Америка за България“, не отговарят на истината. Музеят се радва на популярност както сред българска, така и сред чуждестранна публика, а книгата за отзиви е изпълнена с възторжени коментари от многобройни посетители. Разказът за бригадирското движение е представен критично и многопластово, като експозицията е обновена след 1989 г.

Сегашната методика на експониране е ценна и въздействаща, комбинирайки документална фотография от ежедневието на бригадирите с икономически данни за постигнатите инфраструктурни проекти. Графичното оформление прави експозицията безценен артефакт, който подсилва усещането за достоверност.

През 2006 г. в Димитровград се проведе научна конференция с участието на Министерството на културата (съответната дирекция), БАН и общинския музей. Форумът предостави дискусионна платформа, напълно в съответствие със закона за опазване на културното наследство. С този сериозен институционален ангажимент и участие, конференцията даде обективна оценка на бригадирското движение като исторически феномен, използвайки съвременна методология и дистанцията на времето.

4. Прозрачност и публично одобрение 

Предложеното от фондация „Америка за България“ „обновяване“ на музейната експозиция се провежда изключително непрозрачно, в нарушение на установените процедури и без знанието и съгласието на местната общност. Това е ясен пример за недемократична, наложена отгоре намеса, при която на хората от местните общности, свързани с общи преживявания, памет, история и идентичност, се натрапва чужд разказ за собственото им минало.

Проектът е планиран и до момента реализиран без допитване и публично обсъждане с гражданите на Димитровград – т.е. зад гърба на реалните хора, чийто живот ще бъде обясняван по нов начин. Външен разказ за бригадирското движение, представен като „научен“ или „обективен“, в действителност цели да създаде и задълбочи чувство на непълноценност и неадекватност спрямо труда и съзиданието на местните хора и техните познания. Упоменаването на „модерни методи“ за обновяване на експозицията и „експертния“ академичен подход показват високомерие и арогантност, типични за тези, които поемат т.нар. „бреме на белия човек“ и се стремят да ограмотяват хората в периферията.

Време е „Америка за България“ да приеме, че не може да предприема нищо „за“ българите без участието на самите българи!

С това писмо призоваваме всички граждани, културни дейци, академици, работници, бивши участници в бригадирското движение и техните наследници, които не са съгласни с това поредно пренаписване на значима част от най-новата ни история и които приемат гореизброените доводи, да се присъединят към нашата кауза и да подпишат писмото. Призоваваме също Министъра на културата да се самосезира и да прекрати този ненужен, опасен и незаконосъобразен опит за подмяна на културното ни наследство.