Още през лятото на 2022 година Движение “23 септември” реши да отговори на заплахата България да бъде вкарана в еврозоната със своя кампания. Като част от борбата срещу сегашната деспотична система тази кампания целеше да разясни какво представлява еврозоната като структура на ЕС и какви загуби ще претърпи нашият трудов народ при въвеждането на еврото. Първата конференция “България в еврозоната – кой печели и кой губи?” с участието на български икономисти и общественици, а също и активисти срещу еврото от Австрия, беше проведена 11 юни 2022 година. Конференцията привлече многобройни слушатели и това показа, че темата се ползва с жив интерес в обществото ни. Ясно изразена беше нагласата, че е нужно противопоставяне на подобна противонародна политика. В края на същата година се създаде Инициативен комитет за провеждане на референдум за еврозоната. В това практическо действие нашата организация се включи с всичките си възможности и така допринесе, заедно с много други организации и отделни личности, за събиране на подписи за бъдещия референдум. Тази инициатива събра необходимите за задължителен общонационален референдум подписи и същият следва да бъде насрочен от Народното събрание за есента на 2023 година. Имайки предвид яростната съпротива на богатата капиталистическа класа срещу това народно движение и факта, че тази класа държи целия държавен апарат, ние оценяваме като изключително важно борбата да бъде обезпечена с теоретично и научно познание, с международни примери на народната борба срещу деспотичната същност на ЕС. Ето защо на 13 май 2023 година организирахме втора конференция, която озаглавихме “България в еврозоната – (не)избежна съдба?”. Участници в нея, както първия път, бяха специалисти и революционни дейци от България и от чужбина.
Ключът към успеха – израстване и засилване на организираната революционна борба
В откриващото слово на конференцията наш представител отбеляза три важни аспекта. По-доброто им разбиране е в състояние да усили борбата и да я доведе до успешен завършек. Първият момент е, че “управляващите кръгове в България се уплашиха от това народно движение и от последствията, които то може да има. Те се опитаха да тушират това напрежение с отлагане на влизането в еврозоната за по-късна дата. Ние не можем да си правим илюзията, че тази заплаха /вкарването на страната в еврозоната/ е преминала”. Тук беше посочен и пример от Гърция – въпреки че там народът с референдум се произнесе против външните ограничителни финансови мерки /а те са пряко последствие от вкарването й в еврозоната/, местните управляващи не се съобразиха с народа – те с измама и силово наложиха интересите на Брюксел и международната олигархия. Това означава, че българската компрадорска върхушка (която икономически дори е по-слаба от гръцката) също ще използа всички позволени и “непозволени” средства за недопускане на отлагането/отхвърлянето на еврозоната. Управляващите в България ще прибегнат до цензура, спиране на референдума и/или незачитане на неговите резултати. Тези методи вече успешно се прилагат по отношение на противонародното ангажиране на страната ни във войната на САЩ-НАТО срещу Русия в Украйна.
Вторият момент е, че Движение “23 септември” се включи в инициативата за референдум в България въпреки значими общи различия с водещата партия, която го инициира. За всички, които желаеха да се стигне до референдум, съобразно официалните изисквания, беше ясно, че единствено организация, с достатъчно развит капацитет и местни структури, е в състояние да осигури необходимото количество подписи. Това не е по силите на случайни граждани, които се етикетират като “надпартийни” и въобще отричат ролята на партиите в политическата борба. В случая като партийна организация, която да изнесе основните усилия за предизвикване на референдум, се изяви партия “Възраждане” затова “не може да не отчитаме значимостта на факта, че те се включиха в това да бъдат събрани тези подписи”.
Третият, най-важен аспект е, че подобна антиимпериалистическа борба се нуждае от силни политически организации. Това е най-значимият извод или ключът към успеха в борбата. Точно към това призовава “23 септември” и се стреми да го докаже с всяко свое действие. Ние сме убедени, че включването на все повече хора в организации, които са способни да водят съпротива срещу капитализма, ще изведе България към спасителната алтернатива на социализма. Като една такава организация, доказала своите принципи през годините, ние посочваме именно нашата.
***
Този референдум, тази съпротива – нека станат първият стълб на българското национално освобождение
С тези думи в своето изказване Димитър Панайотов очерта перспективата на започната борба. Той хвърли повече светлина върху мотивите, с които движение “23 септември” се включи в общата Инициатива за референдума. От историческите примери за участието на българските комунисти в общи каузи за национална независимост определено най-ярка е идеята за Отечествения фронт /ОФ/. Идеята е обоснована първоначално като Единен и Народен фронт от главния лидер на комунистическото движение Георги Димитров. Пълна реализация получава в годините на Втората световна война именно под негово ръководство. Тогава българската буржоазия капитулира и подпомага най-агресивните империалистически сили – хитлеро-фашистите, с което води страната към трета поред национална катастрофа. Именно ОФ се явява обединяващата платформа между организирани комунисти и разнородни некомунисти, които се наемат да спасят националната независимост на България и да върнат националните блага в народни ръце. И до днес това се счита за значимо теоретично и практическо постижение на комунистическите и народните движения по света по пътя към революционни промени в обществото. Д. Панайотов разкри, че именно примерите на национално-освободителните герои като Левски и Ботев, и на патриотите на антифашистката съпротива са традицията, която му дава самочувствие да участва в днешната борба. Борбата за неприемане на еврото в България е “общобългарска кауза, това е кауза не само за българския лев, а за целия национален суверенитет на България”. От неговите думи се разбра, че групата за референдума е достатъчно разнородна (леви, десни, патриоти и комунисти), което заедно с определени тяснопартийни амбиции е създавало известни пречки в работата й. Важен момент е, че в инициативата участват и синдикални организации. В крайна сметка дейността й е успешна, като се има предвид събирането на над 600 000 подписа на български граждани с искане да се проведе референдум. Това събиране и обработване на данни е отнело месеци време и е плод на хиляди участници-доброволци. Важен политически момент в дейността на Инициативата е принципът на обединението в името на постигането на конкретна цел. Благодарение на залагането именно на този принцип, общото действие стигна до положителен за народната борба етап. В заключение говорещият каза: “Референдумът не е края. Ние трябва постоянно, с всички сили да се съпротивляваме на това. Защото нашите противници няма да допуснат съпротива, няма да допуснат символ на съпротива. На референдум трябва да се отиде и след това решението от този референдум трябва да стане реалност”.
***
Еврото е проект на корпоративна Европа и е средство за пълното колонизиране на България
В дискусията изказване направи икономическият специалист доцент Григор Сарийски. Той е най-известният критик на вкарването на България в еврозоната, като изявите му се радват на огромен народен интерес. Това ясно пролича още в миналогодишното му включване в първата конференция, а също и участието му в предаването “Какво да се прави?” /еп. 7/. Сарийски припомни, че официалната пропаганда грижливо се опитва да прикрие от същността на ЕС неговия империалистически характер и цели. Но още 80-те години на ХХ век радетели за създаването на единна общоевропейска валута са не други, а именно корпорациите от типа на “Байер”, “Сименс”, “Филипс” и други. Причината е, че за тях непосредствено предимство от въвеждането на еврото е отпадането на таксите от превалутиране. Първоначално, този принцип влиза в противоречие с приходите на банките, които превалутират. Практиката сочи обаче, че банките бързо и ефективно въвеждат в своя полза нови такси на гърба на потребителите, които не само, че компенсират пропуснатите ползи, но ги и надминават. Така еврото става полезен инструмент както за най-големите капиталистически монополи, така (и преди всичко) за монополите във финансово-банковия сектор.
Неслучайно, а като част от същата закономерност, в България най-големите радетели на еврозоната са съюзните бизнесмени от типа на Асоциацията на индустриалния капитал, КРИБ и представители на банково-финансовия сектор.
Всъщност за България още при кандидатстването й за ЕС е нарушен принцип, според който икономиката й е нужно да бъде достатъчно конкурентноспособна, така че да не зависи от постоянни фондове на външно финансиране. Нарушаването на този принцип е възможно, понеже е в интерес на чуждия крупен капитал, който превърна икономиката на България в свой придатък, а страната ни в неоколония. Това се потвърждава във всички статистики за търговския стокообмен – той е отрицателен, тъй като в него страната ни изнася стоки с ниска добавена стойност, а внася такива от центъра на ЕС и Запада с високо добавена. Страната ни изнася и губи безвъзвратно за Запада най-ценния си капитал – хората и работната сила. По този начин България е обречена на демографска катастрофа. Въвеждането на еврото само ще засили и ускори тези отрицателни процеси. Тези процеси са много ясно изразени в периферията на ЕС и еврозоната – държави като Испания, Италия, Гърция, Кипър и Малта имат влошени демографски показатели спрямо средните. За България положението ще бъде още по-лошо, тъй като тя и в момента е с най-неблагоприятен коефициент на плодовитост. Доцент Сарийски допълва и още един фактор, с който еврото ще влоши демографското положение у нас. В Гърция приемането на еврото води до спекула на имотния пазар. На свой ред като явление се появява и свръхзадлъжнялостта. Достъпността до жилища за младите хора става все по-лоша, което пречи на създаването на семейства с деца. В замяна на това системата излиза с абсурдната инициатива за т.нар “вечни заеми”, което става феномен не само в ЕС, но и във Великобритания. При тях длъжникът не успява в рамките на своя живот да изплати кредита /а само лихвите/, като главницата на заема остава в тежест на неговите наследници…
Финансовата олигархия на ЕС няма задръжки да поставя цели държави във вечни заеми. Именно големите корпорации контролират еврозоната. Това ясно личи от десетките хиляди лобистки корпоративни и фирмени организации в Брюксел, които пишат директивите до националните държави. Затова и в случая с Гърция те я поддържат в състояние на вечен кредит – нивото от 180% задлъжнялост спрямо БВП е същото, като преди “спасяването й” (наложеният въпреки нежеланието на гръцкия народ Меморандум на тройката – ЕС, МВФ и ЕЦБ). В тази връзка Григор Сарийски напомни, че планът за Възстановяване и развитие на ЕС, към който България беше прикачена чрез решение на управляващите, всъщност представлява огромни пари, взимани назаем от финансовите пазари. С влизането в еврозоната България ще се задължи да покрива тези и други дългове на други държави без да е имала какъвто и да било контрол върху направените харчове.
В изказването си Григор Сарийски даде и обобщена оценка на развитието на ЕС. Той припомни, че само поради налаганите по инициатива на САЩ санкции над Руската федерация ЕС е завършил 2022 година с 500 милиарда евро търговски дефицит. Тенденцията на отслабването на ЕС като световна икономическа сила обаче, е по-стара. Фактите са такива – ако през 80-те години ЕС е държал 30% от световното БВП, то днес той има едва 15% от него. Сарийски заяви: “Това е краят на едно много дълго европейско угасване. И ние искаме да бъдем част от него?! Лично аз не желая”.
***
Държавите от ЕС и еврозоната са лишени от суверенитет
От чуждестранните участници на конференцията пръв взе отношение Георгиус Воланис (Гърция), който е представител на “Колектив революционна борба за обединение на човечеството”. Той изтъкна като особено важно сътрудничеството между революционни организации от България и Гърция и изрази задоволство от поканата за участие в конференцията.
Воланис описа, че вследствие на вкарването на Гърция в еврозоната и последвалата дългова криза, страната му е превърната в “опитното зайче” на международната финансова олигархия. Големите корпорации и банки са си осигурили източването на гръцките ресурси, като са задължили публичния сектор да обезпечава активи за покриване на поробващите заеми. Сходно е положението в другите периферни и ограбвани от Брюксел държави – Португалия, Ирландия и Испания. Колосалната схема с ограбването на Гърция от т.нар. Тройка – ЕС, ЕЦБ и МВФ е пределно ясна от следния пример. От 220 милиарда евро кредити едва 5% са влезли в националния бюджет с възможност да бъдат харчени в полза на гръцкия народ. Всички останали 95% са похарчени за обслужване на банките и частните кредитори, предоставили дълга, а също и за рефинансиране на част от гръцките банки. И до днес външният дълг на Гърция е равен на нейния БВП за 2 години – това не се е променило за последните 10 години. Верен критерий за това, че ЕС и неговите финансови институции смятат да държат Гърция във финансово робство е фактът, че кредитите й са предвидени да бъдат изплащани до 2059 година! Това означава, че въвеждането на еврото и последвалото фалиране на гръцката икономика носи жестоки последствия за трудовия народ в продължение на 40 години.
Воланис заяви, че причинената катастрофа е колосална. Гърция се нареди до бившите социалистически държави в процесите по “изтичането на мозъци”. Това всъщност е още по-голяма печалба за империалистите, надхвърляща дивидентите им от финансовото робство на страната.
В заключение Гергиус посочи какво е общото решение в настоящата ситуация. Той е уверен, че народите на България и Гърция могат да намерят спасението си единствено в революционната борба. Наследството на Георги Димитров за Единния фронт е един от най-важните марксистки разработки по света. С помощта на подобни разбирания и желанието за интернационално сътрудничество един обединен антифашистки и антиимпериалистически фронт е способен да изведе народите от ужасите на империалистическия грабеж, потисничество и световни конфликти.
***
Брекзит и възходът на БРИКС изострят кризата на капиталистическия Запад – работническото движение трябва да се възползва от това
Вторият чуждестранен участник в конференцията доктор Ранджит Брар е представител на ръководството на Комунистическата партия на Великобритания (марксисти-ленинисти). Неговото включване на живо в събитието беше възпрепятствано от транспортна стачка. Той изпрати видео на своята реч “ЕС е организация на империализма”. Брар изрази съжаление, че пропуска планираното си посещението в София, но заявява, че винаги е искал да посети България. Той е категоричен, че премахването на СССР и на европейските социалистически държави донесе огромни страдания на техните народи и на цялото човечество. Причините за това са засилването на американския империализъм и отслабването на работническото и комунистическо движение.
Ранджит Брар обръща специално внимание на световния принос на българските комунисти и на ръководители като Георги Димитров. За него и организацията му тази история и примера на Димитров в защита на идеите си пред Лайпцигския нацистки съд са вдъхновение в днешната борба.
Брар говори какво е значението на излизането на Великобритания от ЕС и защо неговата организация КПВМЛ е подкрепила референдума за напускането.
– ЕС е империалистическа сила, обединение облагодетелстващо производствения и финансовия капитал на Западна Европа (в него периферните държави-членки имат само спомагателна роля)
– Англо-американският и западноевропейски капитал използват своя съюз за експлоатиране на глобалния Юг, като се облягат на колониалната расистка система – “Крепостта Европа”
– ЕС и НАТО са в най-тесен съюз, като ЕС играе ролята на икономическото средство в този съюз
Поради всичко това Комунистическата партия на Великобритания (марксисти-ленинисти) взима решение да съдейства за напускането на ЕС. В краткосрочна перспектива напускането няма да подобри положението на британската работническа класа, но то отслабва британския, европейския и американския капитал на световната сцена.
Анализът на британските комунисти сочи, че експлоатацията над работниците заедно с глобалната криза, причинена от капитализма на Запад, ще доведат до световен ръст на безработицата и бедността. Дълговата криза от своя страна се увеличава и световната финансова криза от 2008 година ще бъде последвана от нова, още по-опустошителна криза. От своя страна това усилва необходимостта на САЩ за военни конфликти, което и обяснява нарастващото им противопоставяне, заедно със “съюзниците” им, спрямо Русия и Китай.
От друга страна в започнатия конфликт с Русия, последната няма да бъде победена и това ще ускори кризата на Запада. Неговото паразитиране над Третия свят продължава да е измежду най-верните му средства за експлоатация и поддържане на хегемонизъм.
Брар обяснява кои сили през 2016 година са били привържениците на ЕС и кои са били за напускането. За оставане в ЕС са били представители на едрия капитал като примиерите Антъни Блеър, Дейвид Камерън и съюзите на британските бизнесмени. Външнополитически те са били подкрепяни от Демократическата партия на САЩ. Тук в огромната си част е била и т.нар “левица” на Великобритания. Интересно е, че от консерваторите против е бил Борис Джонсън, понеже илюзорно е вярвал, че Брекзит ще подпомогне проекта за Втора Британска империя. Този проект е разчитал на задълбочени и специални връзки с правителствата във Вашингтон.
Направеният обзор на британските “проевропейци” показва действително, че ЕС е един империалистически съюз. За загубата на референдума за оставане в ЕС основна роля изиграва недоволството на работническата класа, която вижда Брюксел като едно допълнително средство за своята експлоатация и повсеместна икономическа мизерия.
Брар посочва, че към момента британският елит няма отговор на основните въпроси в обществото. Сягаш да компенсира това, същият елит е силно настроен срещу Русия и Китай.
От друга страна обединението БРИКС е във възход и изпреварва по икономическа активност държавите от Г-7 (сред които е и Великобритания). Това изостря световната криза на Запада и поставя капитализма и на ЕС, и на Великобритания в неизгодна ситуация.
Ранджит Брар смята, че работническата класа трябва да се възползва от тази ситуация. Свалянето на капитализма няма алтернатива, единственото решение е налагане на работническа диктатура. Защото единствено плановата икономика удовлетворява интересите на работниците.
Нашият британски другар завърши изказването си със следния призив за борба:
“Трябва да съсредоточим всичките си усилия върху изграждането на организация, която е готова да оформи този възглед и разбиране в работническата класа – единствено в работническата диктатура и социализма е спасението на човечеството”.
***
Обобщение
Движение “23 септември” благодари на всички български и чуждестранни участници в двете конференции.
Нашите усилия в разпространяването на техни материали, в това число и на превеждани чуждестранни материали по ключови въпроси на съвремието, ще продължат.
Намираме, че опитът от интернационалната ни дейност спомага борбите в България и заедно с това Движение “23 септември” винаги ще подпомага революционни организации, които се борят срещу американския империализъм, потисничеството на ЕС и са за социализъм и ново обществено устройство. Ние сме патриоти и интернационалисти, като вярваме, че бъдеща щастлива България ще споделя своята съдба в един бъдещ мирен, справедлив и щастлив свят.
Ние благодарим на стотиците посетители и на тези от тях, които се включиха в дискусиите. Признателни сме за съдействието, което получихме от наши съюзници в общата кауза за недопускане на еврото в България. Конференциите, включително последната от 13 май 2023 година, постигнаха важни резултати и ще послужат за засилване на справедливата народна борба срещу потисничеството. Най-важният извод, който се споделя от всички гост-лектори без разлика на националност, е, че революционната борба няма алтернатива.
За да бъде все по-успешна тази борба, приканваме за все по-дейното ваше включване в редиците на движение “23 септември”.
Народът обединен, не ще бъде победен!
Движение “23 септември”, Информационен отдел
