Не, Георги Димитров не умира!
Той никога не ще умре –
догде от Рила Искърът извира,
догде се пени Черното море!
От век на век потомства ще прославят
на нашия Димитров паметта
и все по-светла те ще я предават
с възторжения химн на младостта.
В Балкана буря снежна ли засвири,
трептят ли нощем звездни висоти –
по фабрики, заводи, язовири
сърцето на Димитров ще тупти.
И тъй, Димитров вечно ще живее
във своя борчески любим народ
ведно със въплътената идея
за слънчевий Димитровски възход
10 юли 1949 г.
About the Author
