Известно е секиму, че нуждата и страданията сближават и съединяват хората, накарват ги да бъдат помежду си искрени, да си помагат един другиму, за да се избавят от общото зло. Сичките сиромаси работници от каквато и да са народност, където и да живеят, са братя помежду си, братя по страдания и по мащеха съдба. Потъпкани и ограбени от правителствата и богатите, работниците, ако и да се трудят до изнемощявание, пак нямат що да ядат, пак живеят по-зле и от скотовете. Но тие техни страдания, тие неправди към тях от страната на „помазаните“ и капиталистите, накарали са работниците да се споразумеят помежду си, да се съединят, за да видят отде произлиза злото и как ще могат да се избавят от него.
Под влиянието на същите причини се е зародил и се развива така наречения интернационал, целта на когото е да съедини сичките онеправдани работници в едно разумно и съзнателно цяло, за да могат с общи сили да се отърват от своите изедници и мъчители – царе и капиталисти – и да си добият неотемлимите права на секи човек да живее свободно и да се храни от собственият си труд, без да бъде принуден да храни разни паразити, които си са присвоили правото да му бъдат господари, и като такива да живеят наготово, без да работят. Да казва кой що ще, но ние мислиме, че ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своят фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и национални разлики, които съществуват между него и нашият народ, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общият враг – правителството, ние сме длъжни да го приемнем с открити ръце, без да гледаме на историческата вражда, която се стреми да ни разединява. Сегашният обществен ред, който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданията и на турците, и на българете, затова секи, който е обезправен от тоя ред, който е осъден от него да се бори с нуждата и гладът, който мрази своето скотско положение и желае да се избави от него, е наш приятел, наш брат.
В. „Знаме“, бр. 24 от 3 август 1875 г.
About the Author
