Другари!
Разрешете ми да благодаря от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители почетоха нашия конгрес със своето присъствие или които изпратиха до конгреса приветствени обръщения – да ви благодаря за дружеските приветствия, за пожеланията за успехи и за доверието.
За нас е особено ценно това доверие, което означава готовност да бъде подкрепяна нашата партия в нейната борба за светло бъдеще на народите, в нейната борба против войната, в нейната борба за запазване на мира.
Би било погрешно да се мисли, че нашата партия, която стана могъща сила, не се нуждае повече от подкрепа. Това не е вярно. Нашата партия и нашата страна винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от доверието, подкрепата и съчувствието на братските народи от чужбина.
Особеността на тази подкрепа се състои в това, че всяка подкрепа на миролюбивите стремежи на нашата партия от страна на която и да е братска партия означава същевременно подкрепа на своя собствен народ в неговата борба за запазване на мира. Когато през 1918-1919 г. през време на въоръженото нападение на английската буржоазия срещу Съветския съюз английските работници организираха борба против войната под лозунга „Долу ръцете от Русия!”, това беше подкрепа, подкрепа преди всичко на борбата на своя народ за мир, а след това и подкрепа на Съветския съюз. Когато другарят Торез или другарят Толиати заявяват, че техните народи няма да воюват против народите на Съветския съюз, това е подкрепа, преди всичко подкрепа за работниците и селяните на Франция и Италия, борещи се за мир, а след това и подкрепа на миролюбивите стремежи на Съветския съюз. Тази особеност на взаимната подкрепа се обяснява с това, че интересите на нашата партия не само не противоречат, а напротив, сливат се с интересите на миролюбивите народи. Що се отнася до Съветския съюз, то неговите интереси са въобще неотделими от делото на мира в целия свят.
Понятно е, че нашата партия не може да остава длъжна към братските партии и тя на свой ред трябва да им оказва подкрепа, а също и на техните народи и борбата им за освобождение, в борбата им за запазване на мира. Както е известно, тя именно така и постъпва. След като нашата партия взе властта през 1917 година и след като партията предприе реални мерки за ликвидиране на капиталистическия и помешчическия гнет, представителите на братските партии, възхищавайки се от храбростта и успехите на нашата партия, я удостоиха със званието „ударна бригада” на световното революционно и работническо движение. С това те изразяваха надеждата, че успехите на „ударната бригада” ще облекчат положението на народите, които пъшкат под гнета на капитализма. Аз мисля, че нашата партия оправда тези надежди особено през периода на втората световна война, когато Съветският съюз, като разгроми германската и японската фашистка тирания, избави народите на Европа и Азия от заплахата от фашистко робство.
Разбира се, много трудно беше да се изпълнява тази почетна роля, докато „ударната бригада” беше една-единствена и докато й се налагаше да изпълнява тази челна роля почти сама. Но това е минало. Сега работата е съвсем друга.
Сега, когато от Китай и Корея до Чехословакия и Унгария се появиха нови „ударни бригади” в лицето на народнодемократичните страни – сега за нашата партия стана по-леко да се бори, а и работата тръгна по-весело.
Особено внимание заслужават онези комунистически, демократични или работническо-селски партии, които още не са дошли на власт и които продължават да работят под ботуша на драконовските буржоазни закони. На тях, разбира се, им е по-трудно да работят. Обаче на тях не е толкова трудно да работят, както беше трудно на нас, руските комунисти, през периода на царизма, когато най-малкото движение напред се обявяваше за най-тежко престъпление. Обаче руските комунисти устояха, не се изплашиха от трудностите и победиха. Същото ще стане и с тези партии.
Защо все пак на тези партии няма да бъде толкова трудно да работят в сравнение с руските комунисти през царския период?
Първо, защото те имат пред очите си такива примери на борба и успехи, каквито съществуват в Съветския съюз и в народнодемократичните страни. Следователно, те могат да се учат от грешките и успехите на тези страни и с това да облекчат своята работа.
Второ, защото самата буржоазия – главният враг на освободителното движение – стана друга, измени се сериозно, стана по-реакционна, загуби връзките си с народа и с това се отслаби. Понятно е, че това обстоятелство също така трябва да облекчи работата на революционните и демократичните партии.
По-рано буржоазията си позволяваше да либералничи, отстояваше буржоазно-демократичните свободи и с това си създаваше популярност сред народа. Сега от либерализма не остана и следа. Няма вече така наречената „свобода на личността” – права на личността се признават сега само за ония, които имат капитал, а всички други граждани се считат за суров човешки материал, годен само за експлоатация. Потъпкан е принципът за равноправие на хората и нациите, той е заменен с принципа за пълноправие на експлоататорското малцинство и безправие на експлоатираното мнозинство на гражданите. Знамето на буржоазно-демократичните свободи е захвърлено като ненужно. Аз мисля, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да съберете около себе си мнозинството от народа. Вече няма кой друг да го вдигне.
По-рано буржоазията се считаше за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше „над всичко”. Сега не е останала и следа от „националния принцип”. Сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като ненужно. Няма съмнение, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията. Вече няма кой друг да го вдигне.
Така стои работата сега.
Понятно е че всички тези обстоятелства трябва да облекчат работата на комунистическите и демократичните партии, които още не са дошли на власт.
Следователно, имаме всички основания да разчитаме на успехи и на победа на братските партии в страните на господството на капитала.
Да живеят нашите братски партии!
Да живеят и да бъдат здрави ръководителите на братските партии!
Да живее мирът между народите!
Долу подпалвачите на война!
About the Author
