Борбата на българския народ против готвеното влизане на страната ни в еврозоната прави впечатление и в чужбина. С нас се свърза италианският журналист Леонардо Синигалия от изданието „l’AntiDiplomatico“, който се заинтересува от драматичните събития в България на 22 февруари и от съдбата на арестуваните след протеста. Публикуваме пълния текст на неговата статия в превод от италиански език.
Противниците на еврото в България: „Настоящата система е все по-малко демократична
Всеки, който е бил пряк свидетел на прехода от лирата към еврото, си спомня, че въвеждането на единната валута беше съпроводено с мащабна пропагандна кампания, целяща да я представи като естествен, необходим и най-вече полезен избор. По думите на тогавашния министър-председател Романо Проди еврото ще накара хората „да работят един ден по-малко, а да печелят така, сякаш са работили един ден повече“. По онова време се чуваха малко гласове на несъгласие, а огромното мнозинство от населението успя да осъзнае грешката едва когато спираловидното нарастване на разходите за живот и невъзможността на държавата да провежда автономна парична политика започнаха да водят до все по-осезаемо влошаване на условията на живот.
По данни на агенция „Statista“ през последните петнадесет години огромното мнозинство от италианското население постоянно поддържа негативна оценка на ролята на еврото[1]. Въпреки това нито една парламентарна сила никога не е поставяла под въпрос хетеродирекцията на италианската икономика от страна на Брюксел. В „европейската демокрация“ волята на народа има значение само когато съвпада с интересите на финансовата олигархия. Европейският проект, роден и подкрепян от САЩ, е завладял нашата страна, подкрепян от административни служители, политици, учени, журналисти и различни обществени фигури. „ Връщане назад“ е не само просто немислимо в рамките на настоящия институционален хоризонт: то е невъзможно.
Затова битката за възвръщане на независимостта и суверенитета на страната е трудна, още повече, че тя не е започнала тогава, когато политики като присъединяването към еврозоната все още не са станали приемливи. В България разбраха това и от месеци в страната се води много тежка борба срещу онези, които биха искали без съгласието на населението да наложат приемането на еврото.
Българската управляваща класа, създадена с подкрепата на западния капитал, съветници и неправителствени организации като тези във всяка друга страна, претърпяла крах на реалния социализъм, от години се опитва да влезе в еврозоната, провеждайки политика на „икономическо приспособяване“, която ние, италианците, разбрахме, че е синоним на антинародна дефлация и унищожаване на социалните права. От влизането на България в ЕС през 2005 г. замяната на българския лев с еврото е перспектива, преследвана повсеместно от всички правителства, които са се сменили през годините. Първоначалната дата за въвеждане на еврото трябваше да бъде 1 януари 2024 г. През цялата 2023 г. в страната се провеждаше интензивна кампания срещу единната валута, като петиция за референдум по въпроса беше издигната от партията „Възраждане“, която събра подписите на 12% от населението на страната и беше отхвърлена от парламента. Предложението за референдум беше подкрепено и от други „популистки“ и комунистически формации.
Поради невъзможността да бъдат изпълнени параметрите, изисквани от Брюксел, датата за присъединяване към еврото трябваше да бъде отложена за 1 януари 2025 г., а недоволството, предизвикано от грубото нарушаване на волята на мнозинството българи, накара „Възраждане“ да се разрасне и да стане трета партия на изборите през 2024 г. Трудностите, свързани с „овладяването на инфлацията“, доведоха до неколкократното отлагане на приемането на еврото през изминалата година, което сега изглежда е определено за началото на 2026 г.
Влизането в еврозоната се подкрепя не само от управляващите партии като „Граждани за европейско развитие на България“ и „Съюз на демократичните сили“, но и от гъста мрежа от медии и сдружения, които широко разпространяват прозападна пропаганда от училищата до телевизиите чрез социалните мрежи. Както заявява представител на Движение „23 септември“, българска марксистко-ленинска организация, на международно събитие през 2023 г.: „През последните 34 години посолството на САЩ играе водеща роля във вътрешнополитическия живот на страната. Посланикът на САЩ е основната политическа фигура в България. Дори съставянето на сегашното българско правителство е факт, който се случи главно благодарение на неговото влияние върху основните политически партии. През изминалите години това ставаше прикрито и се правеха опити това влияние да бъде отречено. Днес маските падат и натискът от страна на американското посолство става очевиден и дори проамериканските политици го признават“[2] .
Въпреки това мнението на българските граждани остава твърдо против присъединяването към еврото. Както сочат данните, събрани от българската агенция „Мяра“, 57,1% от гражданите са „по принцип“ против приемането на еврото, а само 39% биха го подкрепили[3]. Това несъгласие неотдавна навлезе и на улицата, като представители на „Възраждане“ и други патриотични организации щурмуваха офисите на ЕС в София. Истински акт на самозащита на българския народ, който коства ареста на поне четирима активисти, за чието освобождаване евроскептичното движение настоява в момента.
Предложението за референдум, на който народът да се произнесе по въпроса за европейската валутна интеграция, въпреки че беше отхвърлено и от българския Конституционен съд, продължава да се прокарва от патриотичните сили в страната. Инициативата за референдум се издига от координацията на представители на седем различни организации, сред които „Възраждане“ и Движение „23 септември“, което е в челните редици на последните протести.
Стефан Петров, представител на Движението, представя организацията си по следния начин:
„Ние сме група марксисти-ленинисти. Провеждаме различни дейности срещу империализма и колониалното господство в нашата страна, които започнаха с реставрацията на капитализма. Развиваме нашите идеи в безпрецедентна ситуация, защото за първи път в историята се опитваме да създадем комунистическа организация в общество, което е било социалистическо и по-късно е извършена реставрация на капитализма. Това в никакъв случай не е лесно. Много е важно да се анализират причините за разпадането на социалистическата система в Източна Европа и СССР. Ето защо организираме групи за изучаване на марксизма, за да задълбочим теоретичната си дейност и да развиваме марксистката теория. Нашата организация се заражда през 1999 г. по време на протестите срещу агресията срещу Югославия, по време на които българското правителство разреши на американските военновъздушни сили да използват националното въздушно пространство. Името „23 септември“ е избрано, за да напомня за въстанието от 1923 г. срещу фашисткото правителство в България, което завзема властта с преврат през юни същата година. Това събитие се смята за първото организирано въоръжено въстание срещу фашизма в Европа. За нас тази дата е символ на борбата за свобода и справедливост“.
По отношение на плановете за влизане в еврозоната и неотдавнашните демонстрации Петров потвърди линията на своята организация в защита на националната независимост и демократичния суверенитет на българския народ:
„Нашата организация винаги е била против влизането на България в еврозоната. Ние участвахме активно в събирането на подписи за референдума. Смятаме за легитимни всички форми на протест срещу несправедливостта, която преживява страната ни. Призоваваме за солидарност с арестуваните и за незабавното им освобождаване. Обвиненията срещу тях са очевидно изфабрикувани. Настоящата система е все по-малко демократична и вече отрича самите принципи на буржоазната демокрация. Очевидно е, че тази ситуация е свързана с все по-открити политически репресии. Настояваме да бъде чут гласът на народа и на тези, които са се подписали за провеждане референдума. Цели 12 % от населението се подписаха за провеждането на референдум, който да предотврати влизането в еврозоната!“
[1] https://www.statista.com/statistics/781634/satisfaction-with-the-euro-currency-in-italy/
[2] https://septemvri23.com/popular-discontent-and-fascist-tendencies-in-bulgaria-in-the-conditions-of-imperialist-domination/
[3] https://myara.bg/en/public-anxiety-about-euro-adoption-1284/
