Българската синдикалистка и деец за правата на работниците Костадина Кунева държа прочувствена реч на 14 март 2025 година в София на събитие, организирано от Искра Баева. Непосредсвен повод за нейната изява беше 8 март, за който тя напомни, че това е “Ден за правата на жените и за световен мир”. В речта си тя разкритикува управляващите в Европа, за това, че готвят нов голям военен конфликт. Същевременно капитализмът иска човекът да е роб – след тези думи Кунева открито нападна настоящите правителства и политиката им на систематично потискане и ограничаване на работническите права.
Напомняме, че на 23 декември 2008 година в Гърция срещу родената в Силистра и завършила история Костадина Кунева беше извършено покушение чрез заливане с киселина заради синдикалната й дейност. Българската работничка, съвместно с жени от Източна Европа, създаде синдикат на служителите в почистването, който се противопостави на яростна експлоатация, наложена от крупния капитал. След покушението огромна вълна на солидарност и подкрепа за Кунева се надигна в Гърция, а по-късно в периода 2014-2019 тя стана и евродепутат. В знак на солидарност с Кунева на 8 март 2009 година дейци на движение “23 септември” проведоха протест в София, който завърши пред гръцкото посолство. “Ние сме с теб, Костадина!” – това беше основният лозунг, с който приканихме българското общество да подкрепи дейността на един смел и осъзнат борец за работнически права.
Да се противопоставим на готвената война в Европа
Костадина Кунева заяви, че Европа, в която здравеопазването е на плачевно равнище, още от 2014 година подготвяше голяма война срещу Русия. Същевременно подпалвачите на тази война в Украйна не се посвениха да нападнат и живеещите там българи. По нейни думи не е случайно, че синдикализмът също стана обект на нападения, защото зверското избиване на несъгласните с Майдана хора в Одеса на 2 май се проведе именно в сградата на Профсъюзния дом.
Тя специално подчерта, че възприема 8 март като Ден на борещите се за по-добър живот работещи жени, но също и като Ден на световния мир. Нима жените в името на живота, в името на децата, които отглеждат, не са сред най-заинтерсованите да няма войни и да има мир?! Каква защита ще има за тях, ако ние допуснем войната, която Европа подготвя, да стигне и до България? Кунева подчерта, че ние българите следва да сме солидарни с всички народи, които са станали арена на бойни действия и разрушения и заедно с това трябва всячески да избегнем възможността България да бъде въвлечена във войни.
Спечелиш ли сърцето на работника, той ще се превърне в борец
Връщайки се в периода, когато развиваше синдикална дейност, Костадина отбеляза, че и тогава и сега десетки и стотици хиляди жени в Европа са подложени на зверска експлоатация като работещи в почистването и като домашни помощнички. Тези професии и трудовия риск на заетите в тях продължават да бъдат подценявани. Именно водена от чувството си за справедливост и дълг, Кунева успява чрез упорита работа да спечели сърцата на работниците и да ги превърне в борци за своите права и за един достоен живот. По нейна инициатива в Гърция работничките са обучавани на трудовото заканодателство и тези условия на труд, които са безопасни за тях. Така работничките започват в общуване помежду си да се сплотяват и да станат активни поддръжници на борбения синдикализъм.
Наблюденията на Кунева са, че ЕС не прави почти нищо положително за подобряване на условията на труд за домашните помощнички и хигиенистите. Редица държави си затварят очите за този труд, за тях той е невидим труд, оставен на произвола на зверската експлоатация на капиталистите. Дори там, където е прието законодателство регулиращо техния труд, то като по правило остава само на хартия и не се спазва. Затова усилията на Кунева в европарламента са били именно в посока на променяне на това нерадостно положение. И днес за нея има много причини, които не могат да я оставят безразлична и настрана от нуждите и борбата на работниците.
Капитализмът е робство
Кунева открито коментира факта, че на границите на Европа и ЕС – в Либия след операцията на НАТО срещу Кадафи са създадени пазари за роби. Изпаднали в дълг хора или отвличани биват продавани там, точно както това се е правило в колониалните времена. Не липсват и купувачи в Европа на тези роби. Една част от робите са осакатявани чрез отнемане на техни органи за трансплантации, а други са превръщани в домашни помощници и хигиенистки. Нима и ние нямаме отговорност към този срам и жестокост?!
В потвърждение на думите на Кунева за експлоатацията на жените-хигиенистки и помощнички направи изказване и друга българка, която наскоро е работила в Германия. Тя, също като Кунева, има специално образование, но е принудена заради съсипването на индустрията в България, да работи навън този нискоквалифициран труд. Български фирми извличат по 3 500 евро от работник в Германия, а същевременно му плащат едва 1 600 евро месечно. Важно е да се знае, че като домашен работник от нея се е изисквало да работи от 6 сутринта до 23:00 часа вечерта, без почивка в продължение на много седмици. Това е нивото на експлоатация, която са постигнали българските капиталисти под благовидния поглед и с активното участие на “цивилизована” Европа!
Кунева напомни, че за да живеем достойно, ние трябва да водим борба срещу несправедливостите. А за да водим борба, трябва да осъзнаем, че потиснатите заради общата ни съдба сме приятели и съюзници в живота. Тя приканва в България да се създадат женски корпоративи и борбени синдикати, които да се изправят срещу експлоатацията и подпалвачите на войни.
“Ние сме с теб, Костадина!” – както преди 16 години, така и днес, когато смелата и организирана борба за справедливост е единственият правилен и спасителен избор.
About the Author
