Завръщането на организираното работническо движение може да е най-голямото предизвикателство за елитите в епохата на Ковид-19
Алекс Гутентаг, Tablet
Още преди пандемията от Ковид-19 да започне, през 2019 г. светът бе разтърсен от вълна на антиправителствени протести в Париж, Манила, Ла Пас, Порт-о-Пренс, Богота, Прага, Кито, Бейрут, Хонконг, Лондон, Багдад, Барселона, Будапеща, Сантяго, Ню Делхи, Джакарта, Буенос Айрес и други, спечелвайки ѝ прозвището „годината на протеста“. Това беше и период на възраждане на организираните работнически борби в Съединените щати. След десетилетия на спад на профсъюзното участие, в страната се осъществиха 25 големи стачки, включващи 425 500 работници – най-високият брой от 2001 г. насам.
Икономическото недоволство, което извиси популярността както на Доналд Тръмп, така и на Бърни Сандърс, се трупаше от много години. Както се посочва в неотдавнашна статия на списание American Affairs, 34 трилиона долара (на стойността им от 2017 г.) реално капиталово богатство е създадено между 1989 и 2017 г. Почти половината от тази сума (44%) се дължи на пренасочване на корпоративния капитал към акционерите за сметка на издръжката на работниците, докато икономическият растеж представлява само 25% от това увеличение на богатството. С други думи, въпреки навлизането на привидно чудотворни, спестяващи време и пространство цифрови технологии, „икономическият бум“ след Студената война се състоеше главно в това, че богатите акционери на Америка взимаха пари за сметка на все по-несигурната работническа класа.
Америка и другите западни общества преминаха от модел на реален растеж в полза на всички към модел, при който богатите ставаха по-богати чрез обедняване на по-нисшите слоеве на обществото. А последните се опитваха да отвръщат на ударите. Въпреки това, след като локдауна беше наложен през март 2020 г., балансът на силите рязко се измести обратно в полза на милиардерите олигарси и големите корпорации. Технологичните монополи в САЩ разшириха огромните си печалби, докато работниците и децата им бяха затворени в домовете си, а Федералният резерв напомпваше пари в Уолстрийт. Така той осигуряваше неограничени покупки на корпоративни дългове и ценни книжа, докато милиони хора подаваха молби за помощ при безработица, почти 1 от 4 домакинства изпитваха липса на хранителни продукти и 200 000 малки предприятия бяха затворени. Резултатът беше загубата от около 1,3 трилиона долара за домакинствата на американските работници. Междувременно, милиардерите в САЩ спечелиха 1 трилион долара.
Ковид-19 спря възходящата права на американското работническо движение от предходната година, тъй като протестите и действията на политическо несъгласие бяха по същество забранени. На фона на силен страх и объркване, указите за обществено здравеопазване на практика спряха правото на свободно събиране. Концепцията за „социално дистанциране“ насърчи хората да гледат на своите съседи, колеги, приятели и дори членове на собствените си семейства като потенциални източници на зараза. „Експертите“, технократите и корпорациите се превърнаха в герои на пандемията, а народните маси станаха злодеи.
Когато започна локдаунът, ни казаха, че „всички сме заедно в тази криза“, но всяка мярка оттогава насетне послужи за циментиране на неравенството, саботиране на средната класа и обогатяване на елита. Снимките на свръхбогати знаменитости, дефилиращи наоколо без маски на бляскави събития, заобиколени от маскирани слуги, представляват мощно визуално изражение на ерата на Ковид-19, в която се осъществи най-голямото прехвърляне на богатство нагоре към най-богатите в съвременната история. В резултат на локдауна между 143 и 163 милиона души по света са изпаднали в бедност и има шесткратно увеличение на броя на хората, страдащи от глад . В същото време технологични компании като Амазон, Алфабет (собственик на Гугъл – бел.прев.) и Майкрософт отбелязаха рекордни печалби.
Днес в САЩ се наблюдава най-бързия темп на инфлация от 2008 г. насам, а потребителските цени са се увеличили с 5,4%. Най-богатите 1% населението имат повече богатство от цялата средна класа, най-богатите 10% притежават 90% от акциите, а BlackRock и други инвестиционни фирми активно изкупуват недвижимите имоти . Изминаха 83 седмици откакто чухме фразата „две седмици за изравняване на кривата“. Сега въпросът не е дали работниците ще приемат временни локдауни и ограничения, а по-скоро, дали ще приемат постоянен Ковид-индустриален комплекс, който продължава да влошава качеството им на живот.
Очаква се John Deere (производител на селскостопанска техника с участие в множество сфери, вкл. финансовата – бел.прев.) да постигне рекордни печалби през тази година – между 5,7 и 5,9 милиарда долара, а 10 000 членове на Съюза на работниците в автомобилната индустрия (UAW), които сега стачкуват, се надяват да получат своя справедлив дял от тази непредвидена печалба. В момента общо 100 000 американски работници от John Deere, Kellogg’s, Warrior Met Coal, Kaiser Permanente, InstaCart и много други компании или стачкуват, или са заплашили, че ще стачкуват. Ще успеят ли възраждащото се работническо движение и усилващата се съпротива срещу задължителната ваксинация да преобърнат тенденциите в класовата война, която елитите водят срещу всички останали в ерата на Ковид-19?
––––––––––
Когато започнахме да чуваме „две седмици за изравняване на кривата“, работническата класа беше разделена на две: някои бяха определени като работници „на първа линия“ или „съществени“, а други като „несъществени“. Последните можеха да си поръчват храна до вкъщи, докато селскостопанските работници прибираха реколтата, работниците в месокомбината преработваха и пакетираха продукти, шофьори превозваха храна в цялата страна, готвачи приготвяха ястия, доставчиците на храна за вкъщи я оставяха по домовете, а боклукчийте прибираха боклука . Това разделение позволи на професионалната класа да бъде защитена от излагане на вируса и създаде основата за двустепенно общество. Тази йерархия сега се подсилва от средновековните протоколи, които изискват обслужващите работници да останат маскирани, докато патроните разкриват свободно лицата си, и от системата на ваксинационни сертификати, които непропорционално въздействат и изключват бедните хора и хората от работническата класа, особено цветнокожите.
Във връзка с това рязко класово разделение, държавната помощ често е от полза само за богатите. Отговарящите на условията за помощ американци получиха сумарно 3200 долара, преминавайки през три проверки за покриване на изисквания. На фона на това, първият законопроект за помощ – Законът CARES, предостави на 43 000 милионери по 1,7 милиона долара чрез данъчни облекчения, а вторият законопроект за помощ включва раздаване на 200 милиарда долара на богатите. Законът CARES също така спаси много корпорации от фалит, без да изисква на практика нищо в замяна. В случая с авиокомпаниите например, ръководителите са използвали парите на данъкоплатците, за да си дадат бонуси, докато уволняват десетки хиляди служители.
Този дисбаланс е част от това, което подклажда продължаващия работнически бунт. Често срещан мотив в исканията на работниците е, че те са работили изтощителна и трудна работа по време на пандемията, в някои случаи едва изкарвайки заплатата си, докато ръководителите и акционерите трупат печалбите. Друга често срещана тема е бърнаут (психически стрес свързан с прекомерна работа) при работниците и недостигът на персонал. В Калифорния 24 000 здравни работници гласуваха за разрешаване на стачка, позовавайки се на критичния недостиг на кадри в една трета от болниците в щата. 78% от регистрираните медицински сестри в САЩ съобщават за опасни условия за персонала, а Националният институт по здравеопазване (NIH) установи, че увеличаването на натоварването на една медицинска сестра само с един пациент повече повишава шанса за летален изход на пациентите със 7%.
Недостигът на персонал се задълбочава още повече със сертификатите за ваксинация. В щата Ню Йорк 83 000 неваксинирани здравни работници ги грозеше уволнение, преди съдия да подаде разпореждане, изискващо държавата да допуска изключения по религиозни причини. В крайна сметка сертификатът намали кадрите в здравеопазването в Ню Йорк с 34 000 работници, а губернаторът на Ню Йорк повика Националната гвардия, за да замести персонала в претоварените болници.
Но задължителната ваксинация вероятно ще нанесе най-силен удар на транспортната индустрия. Проучване сред шофьори на камиони установи, че 26% от анкетираните биха предпочели да бъдат уволнени, отколкото да се ваксинират срещу Ковид-19, а други 10% казаха, че дори сами ще напуснат, ако биват принуждавани да се ваксинират. Американската асоциация на шофьорите излезе категорично срещу ваксинационните сертификати, а председателят на профсъюза Крис Спиър заяви: „Първото правило на всяка политика за обществено здраве трябва да бъде „не вреди!“ За съжаление, тези най-нови сертификати и техните непредвидени последици не покриват това правило.”
Последствията от работническите бунтове срещу изкуствено ниските заплати и ваксинационните сертификати може да се задълбочат през идващата зима. Неотдавнашните проблеми в глобалните вериги за доставка са причинени от комбинация от енергийната криза в Китай, дългосрочните последици от локдауните и недостига на 80 000 шофьори на камиони. Тези фактори създадоха циклична обратна връзка от изоставане и задръствания, оставяйки близо половин милион контейнери и десетки товарни кораби да чакат в пристанищата на Лос Анджелис и Лонг Бийч, които обработват 40% от пристигащите контейнери за САЩ, докато стотици моряци са блокирани в морето на товарните кораби, които не могат да бъдат разтоварени. Американските граждани започват да виждат ефектите от тази криза в доставките, след като стана ясно как някои училищни райони едва изхранват учениците, променяйки обедното меню, и дори обмислят дистанционно обучение поради недостиг на храна.
В разгара на тази криза много работници в транспорта, логистиката и тези на първа линия остават категорични, че няма да се откажат от телесната си автономия. Над една трета от полицията в Чикаго се противопостави на ваксинационния сертификат, като кметът обвини профсъюза, че се опитва да „предизвика въстание“ и заплаши да задържи обезщетенията на служители, които изберат да се пенсионират, вместо да се ваксинират. Седемдесет и трима неваксинирани шофьори на училищни автобуси вече бяха принудени да напуснат преди първия учебен ден в Чикаго, което доведе до липса на транспорт за над 2100 ученици. Градската управа влезе в конфликт и с неваксинираните учители, но впоследствие се отказа да им изисква сертификати, след като 15% от служителите в училищния район отказаха да се ваксинират.
Подобен хаос продължава да назрява в много части на САЩ. Четиридесет процента от агентите на Администрацията за транспортна сигурност (заета най-вече с охрана на летищата – бел.прев.) остават неваксинирани, както и стотици хиляди военнослужещи. Около 12% от здравните работници в щата Вашингтон не са спазили крайния си срок за ваксинация, стотици пожарникари в Лос Анджелис сега съдят града за по 2 милиона долара, а Общинската транспортна администрация в Сан Франциско предупреди за възможни прекъсвания на обществения транспорт. Southwest Airlines наскоро беше принудена да отмени над 2000 полета, поради масови „болнични“ в резултат на въвеждане на задължителна ваксинация във фирмата. По-късно служителите на Southwest излезнаха на открит протест срещу сертификата и компанията временно отстъпи. Всяка местна битка против задължителната ваксинация в крайна сметка допринася за общотнационалната игра с високи залози, която изправя работещите срещу ултрабогатата и все по-авторитарна висша класа.
Ваксината предостави идеалния предлог за идеологически чистки на големи институции и индустрии, но тези чистки могат да имат обратен ефект. Понастоящем все още е необходимо значително количество човешки труд, за да се поддържа функционирането на обществото. Въпреки че голяма част от реакцията на пандемията приличаше на контролирано разрушаване, потенциалът за преход към пълна автоматизация, икономика само под наем, самоуправляващи се превозни средства и централизирани биометрични идентификационни номера все още не е напълно реализиран. Както при безбройните венчърни начинания, идващи от Силициевата долина, и сега капиталовите и маркетингови планове предшестват много от необходимите за реализацията им технологични развития.
В продължение на месеци учени, мениджъри, администратори и журналисти неглижираха трудностите, изпитвани от работниците „на първа линия“, като необходими за „спасяването на животи“. Сега обаче, след като третираха толкова много хора като пионки за еднократна употреба, представителите на професионалната класа, които бяха и най-върлите поддръжници на локдауна и задължителната ваксинация, може да изпитат последиците от тези политики под формата на стачки и материален недостиг. Ако работниците успеят да създадат достатъчно неудобства за стоящата си у дома интелигенция и достатъчно понижаване на приходите за корпорациите и елита, те може да успеят да спечелят позиции. Докато политиките за ограничение на Ковид-19 първоначално служеха за подкопаване на масовата мобилизация и организиране, стесненият пазар на труда сега предоставя уникален шанс за обръщане на тенденцията.
