Сборник „Говори радиостанция „Христо Ботев““ , 13 август 1941 г.
Отец Паисий хвърли първата искра на национално съзнание сред нашия народ. От тая искра се разгоря пламъкът на борбата за освобождението ни от петвековното робство. Делото на Паисий продължиха Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петко Славейков и цяла редица още родолюбци, които посветиха живота си на българското национално възраждане.
Делото на Паисий продължиха знаменитите наши бунтовници от 60-те години на миналия век, начело на които застана мощната фигура на Сава Раковски. Легендарните подвизи на Стефан Караджа и на Хаджи Димитър са най-ярката проява на нашия национален подем през ония години.
Раковски биде наследен от Любен Каравелов, който постави началото на българската революционна национална организация, на Българския таен революционен централен комитет. Около него се сгрупираха най-будните, най-смелите български синове. И измежду тях – бъдещият вожд и организатор на борбата за националното освобождение на България – нашият народен апостол, великият Васил Левски.
Плът от плътта на нашия народ, високо одарен и безгранично смел, Васил Левски, като представител и пратеник на Българския таен революционен централен комитет, тръгна по цялата страна да събира и да подготвя силите на българския народ за решителна въоръжена борба срещу чуждото иго. Левски покри България с революционни комитети. И в своята трудна и крайно опасна работа той остави на бъдните поколения безсмъртния пример на пълно себеотрицание, на всеотдайна самоотверженост, на последователна докрай вярност към народното освободително дело.
Нашият народен поет Иван Вазов написа за Левски една от най-хубавите свои песни.
„Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
…………………….
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът…“
Народни изедници предадоха Левски. И той увисна на бесилото, за да остане безсмъртен и мил навеки в сърцата на всички честни и истински българи.
Наред с Левски, начело на нашето национално-освободително дело застана гениалният български поет, пламенният и неукротим Христо Ботев. С перо и с проповед, презрял всички лишения, Христо Ботев зовеше нашия народ на беззаветна борба с чуждото господство. Той сам взе пушката и на 2 юни 1876 г. геройски загина на Вола за свободата на България. И като Левски обезсмърти навеки своето име и своя пример.
Имената на Левски и Ботев са едни от най-скъпите имена на всеки истински български родолюбец. И сега, когато нашата страна е подложена на насилията и гнета на чуждоземното немско иго, тия имена ни зоват към борба, към левскиевска и ботевска борба с народните душмани – с фашистките пълчища на Хитлер и с неговите подли лакеи у нас.
Българи! Потомци на Левски и Ботев, потомци на великите наши народни будители от миналия век, потомци на гордия Хилендарски монах отец Паисий – на борба за нашата родна чест, за нашата национална независимост!
