Интервю с проф. Елена Пономарьова, доктор на политическите науки, и акад. Андрей Фурсов, кандидат на историческите науки, излъчено в предаването на БНР „12+3“ с водещ Петър Волгин на 18.05.2016 г.
В: Кои са най-големите фалшификации на Втората световна война, с които сте се сблъсквали?
П: Днес върви много сериозна информационна битка за миналото, а това значи битка за настоящето и бъдещето. Помним известните думи на Джордж Оруел: „Този, който контролира миналото, контролира настоящето“. Фалшификаторите, изменяйки миналото, влияят на съзнанието на съвременните младежи, а това значи, че определят бъдещето. Нашата задача е да се съпротивляваме, да се борим с тези процеси.
Ф: Преди всичко това е опитът да се обвини СССР в това, че е виновен за започването на войната така, както и нацистка Германия. Един от аргументите на тази теза е т.нар. пакт Рибентроп-Молотов, който е правилно да бъде наричан съветско-германски договор. Но този аргумент, ползван от фалшификаторите на историята, може много лесно да се оспори, защото СССР беше последната голяма европейска държава, която сключи такъв мирен пакт с Хитлер. По-рано е сключена Мюнхенската спогодба, според която Хитлер де факто получи възможност да вземе Чехословакия. Друга линия, по която вървят лъжите за Втората световна война, се заключава в твърдението, че Сталин е готвил нападение над Германия, а Хитлер просто го изпреварил с две седмици. Има огромно количество факти, които опровергават тази лъжа. Има и много други подобни лъжи, но точно тези два момента са особено важни.
В: Проф. Пономарьова, какво могат да отговорят руските историци на тези лъжи, каква е вашата линия на поведение?
П: За съжаление сме длъжни да кажем, че и в самата Русия няма единно мнение по въпроса за Втората световна война, за Великата отечествена война. Фактически ние трябва да се борим с фалшификациите относно Великата отечествена война, както извън пределите на Русия, така и в самата Русия. И въпреки това искам да подчертая, че по-голямата част от историците се придържат към мнението, че победата е велика и ще остане велика завинаги. Още повече, че съвременна Европа нямаше да е това, което е сега, ако не беше победата на Съветската армия над фашизма. Борейки се с фалшификациите за войната, ние спасяваме и съвременна Европа от лъжите, от всевъзможни черни дупки, от реабилитацията на нацизма, от позора на нацизма.
В: Проф. Пономарьова спомена за нацизма и за това, че в Русия няма единно мнение за това как е спечелена войната и изобщо какво се е случило по време на тази война. Между другото, през последните няколко десетилетия има различни гледни точки защо Русия печели войната и за това кой точно печели войната – Сталин, СССР или народа.
Ф: Опитът да се докаже, че народът е победил във войната въпреки сталинската система, е в разрез с логиката и прилича на социална шизофрения. Народ извън каквато и да е система е просто тълпа. Побеждават само системите. И във Великата отечествена война, независимо дали на някого не му харесва, сталинската система победи хитлеровата система.
В: Обаче в същото време не можем да си затворим очите и за големите грешки на Сталин в навечерието на войната и за огромните жертви, които дава Съветският съюз в началото на бойните действия.
Ф: „Грешките на Сталин по времето на Великата отечествена война“ са един от митовете на фалшификаторите. Сталин прекрасно е знаел още в началото на май кога ще бъде нападната Русия. Но има два момента, които ограничават възможността му за действие – единият е външнополитически, а другият чисто военен. Позицията на САЩ в този момент е такава: ако Германия нападне СССР, САЩ помага на СССР; ако СССР нападне Германия или си позволи провокации, САЩ ще помагат на Германия. Оттам е и позицията на Сталин в никакъв случай съветското ръководство да не се поддаде на провокация. Вторият момент се заключава в следното – както е известно, след като полската държава престава да съществува, половин Полша отива в Германия, другата половина или по-точно 40% в СССР. Западната част на Полша, там, където живеят поляци, е икономически развита, там са развити комуникациите. Източната част на Полша – това са Западен Беларус, Западна Украйна – като театър на военните действия не е била приспособена за отбрана. За две години просто не е имало възможност да се подготви тази част на Полша за театър на военните действия и съветското ръководство напълно е разбирало, че началният етап на войната ще е тежък и ще има поражения. Много е показателно – юли и началото на август немските генерали смятали, че войната е спечелена. В края на септември няколко немски генерали написали в писмата до дома: „Войната е загубена.“. В началото на септември 41-ва година! Удивителното е друго – как Германия издържа до 45-та година.
В: Защо успя да издържи до 45-та година?
Ф: Добра организация, умели военни действия, добра армия.
П: И още един важен момент – Германия воюваше на Източния фронт не сама, а практически всички държави от днешния Европейски съюз са имали свои войници и офицери на Източния фронт. Най-общо са загинали 2 милиона военни от други държави, не от Германия.
В: И тук трябва да кажем, че не е имало български войници.
Ф: Да, действително срещу СССР воюваше хитлеровият евросъюз. Много е показателно това, че когато Съветската армия щурмува Берлин в последните часове на войната, последните подстъпи ги защитаваха два СС-овски батальона – френски и естонски.
П: А що се касае за фантастичните жертви на СССР, преди всичко това са жертви от цивилното население, защото Великата отечествена война е първата война в света, водена за унищожаване на руснаците, славяните, въобще на целия съветски народ. Ако говорим за загубите сред военните, то на 1 немец се пада 1,3 съветски войници. Да, това е в полза на германците, но разликата е съвсем малка. Всякакво говорене, че загубите на СССР били 1:10, 1:7, са фалшификации.
В: Накрая искам да ви попитам какво е основното, което трябва да знаят съвременните хора за тази война?
Ф: Най-важното се заключава в това, че в 1945 г. беше победено злото и това зло беше общ западен експеримент. Третият райх беше общ западен експеримент. Това е едното, но има и друго. В течение на много столетия продължаваше борбата между славяни и германци. 1945 г. е съкрушителна победа на славяните над немците.
П: И още един много важен момент. Ако ние забравим или фалшифицираме историята на Великата отечествена война, то това зло непременно ще се върне. И то вече се завръща в Европа. Събитията в Украйна са потвърждение за завръщането на нацизма.
Ф: Много е показателен още един факт. Всяка година в ООН се гласува резолюция против героизацията на нацизма. САЩ винаги са гласували против, а ЕС се въздържа. Миналата година дружно всички гласуваха против тази резолюция.
/с незначителни съкращения/
