Конференция на тема “Има ли алтернатива капитализмът?” ще се проведе в София на 25 октомври от 14:30 ч. в Народно читалище “Природа и наука 1938 г.” (ул. Цар Самуил №86).
През последните 30 години България премина от планово стопанство към пазарна икономика; от социализъм към капитализъм. Животът ни се измени в почти всички сфери – от отношенията към средствата за производство до възможността и начина на ползване на свободното време. Едно цяло поколение израстна в условията на така наречения „Преход“. Какво обаче означава този преход, какво и как се промени в живота ни и беше ли промяната към по-добро? В първото десетилетие след 1989 г. всевъзможни местни и чужди политици и експерти ни убеждаваха, че с преминаването към капитализъм (само че го наричаха с общата и нищо незначеща без конкретика дума демокрация) ще настъпи раят на земята – проблемите като корупция и бюрокрация ще изчезнат, стандартът на живот ще се повиши и всеки ще печели според усилията, които полага за израстването си. 31 години по-късно, каква е равносметката обаче? Днес живеем в система, разпространена над по-голямата част от света – системата на неолиберализъм, глобален пазар, освободен от държавни граници и правила. Основен принцип на тази система е натрупването на печалба без оглед на средствата. И макар че една немалка част от света се съпротивлява срещу този тип глобализация, в България процесът на преминаване към пазарна икономика се осъществи с минимални сътресения. Страната ни е силно обвързана с международни финансови институции като МВФ и Световната банка. Нито една политическа сила не поставя под съмнение евроатлантическата ни ориентация. Суверенитетът ни, гарантиран от наличието на собствена армия е сведен до изпълняването на окупационни поръчки на западните ни „партньори“ в трети страни като Ирак и Афганистан.
Днес огромна част от производството в страната е приватизирано или унищожено, включително в базови сектори като енергетиката. Системата на печалбите е вече органично свързана с някои от най-важните социални сфери като здравеопазване и образование, където на пациента или учащия се гледа като на клиент, който трябва да може да заплати предлаганата услуга, а не като обезпечаване здравето и бъдещето на народа ни. Покупателната способност на българите се срина до нива, вкарващи повече от 1,5 млн души през 2020 г. под прага на бедността. 10% от работещите българи също са част от тази категория. България е най-бързо топящата се нация в света с най-бързо застаряващо население. Милиони напуснаха страната ни в търсене на по-добър и достоен живот, огромна част от тях са млади трудоспособни хора. Според някои изследвания обществото ни се намира на прага на катастрофа – необратима и водеща до изчезването на народа ни.
У нас напира въпросът – има ли какво да се направи, за да избегнем черното бъдеще, което ни чертаят? Възможно ли е да се преосмисли натрупаният 30-годишен опит и да се смени посоката? Има ли алтернатива светът на войни и кризи, на свръхбедност и свръхбогатство? Има ли алтернатива капитализмът?
About the Author
