Китайската комунистическа партия е такава партия, която ръководи великата революционна борба, като работи в недрата на великия многомилионен народ. Без многобройните ръководни кадри, които притежават високи делови и морални качества, тя не ще може да изпълни своята историческа задача. За 17 години нашата партия създаде не малко ръководни кадри. Във военната, политическата, културната, партийната и масовата работа ние вече имаме свои кадри, свой гръбнак. Това е гордост за нашата партия и гордост за целия китайски народ. Обаче този гръбнак още е недостатъчен, за да се осигури твърда опора за величественото здание на нашата борба. За това е необходимо да се създават в широки мащаби нови кадри. Великата борба на китайския народ вече издигна и продължава да издига многоброен актив. Наш дълг е да го организираме, да го възпитаваме, да го пазим и умело да го използваме. След като е определена политическата линия, решаващ фактор стават кадрите. Ето защо планомерното създаване на многобройни нови кадри е наша бойна задача.
Трябва да се полагат грижи не само за партийните кадри, но и за безпартийните кадри. И вън от партията има много способни хора и комунистите не могат да ги оставят извън своето зрително поле. Като отхвърлим всяко високомерие, умело да работим с безпартийните, искрено да им помагаме, да се държим с тях топло, другарски, да насочваме тяхната активност за, великото дело на войната срещу японските завоеватели и изграждането на държавата — такъв е дългът на всеки комунист.
Необходимо е да умеем да ценим хората. За качеството на един или друг работник трябва да съдим не по един какъв да е период от неговата дейност, не по отделни факти, но по цялото му минало, по цялата му работа. Това е главният метод за оценяване на кадрите.
Необходимо е да умеем да използваме кадрите. Задълженията на ръководителя се свеждат общо взето до две задачи: да дава идеи и да използва правилно кадрите. Всички планове, резолюции, заповеди, указания и т. н. — всичко това влиза в понятието „да даваме идеи”. А за да осъществим някаква идея в живота, необходимо е да сплотим кадрите и да ги приведем в движение, а това влиза в понятието „да използваме кадрите”. По въпроса за използването на кадрите в историята на нашия народ от много отдавна са съществували две диаметрално противоположни линии: „да се назначават само по лични качества” и „да се назначават само по роднинство”. Първата линия е линия на честните хора, а втората — на нечестните хора. Критерий в политиката по отношение на кадрите за комунистическата партия трябва да служи способността неотклонно да се провежда линията на партията, подчиняването на партийната дисциплина, тясната връзка с масите и способността към самостоятелна работа, активността в работата и безкористието. Това е именно линията на „назначаване само по лични качества”. Съвсем противоположна политика по отношение на кадрите провеждаше в миналото Чжан Гo-тао — политика на „назначаване само по роднинство”. Той събираше около себе си свои хора, създаде своя групичка и в края на краищата предаде партията и избяга при врага. Това е твърде поучителен урок. Задължение на Централния комитет и на ръководните работници от всички степени е да вземат под внимание историческия урок от измяната на Чжан Го-тао и подобните на него и твърдо да прилагат в политиката по отношение на кадрите правилния и справедлив подход към хората, да водят борба против неправилния и несправедлив подход и така да укрепват единството и сплотяването на партията.
Трябва да умеем да пазим кадрите. Да пазим кадрите, това значи, първо, да насочваме тяхната работа, иначе казано, да им даваме възможност да проявяват инициатива в работата, за, да не се страхуват да поемат отговорност, и успоредно с това своевременно да им даваме указания, за да разгръщат своите творчески способности, като се ръководят от политическата линия на партията, Второ, това значи да издигаме равнището на кадрите, иначе казано, да им даваме възможност да се учат, да ги възпитаваме, да повишаваме тяхната теоретическа подготовка и тяхното умение да работят. Трето, да проверяваме работата на кадрите, да им помагаме да обобщават опита от своята работа, да умножават успехите и да поправят грешките си. Ако се даде поръчение на един човек, но изпълнението на това поръчение не се проверява и за него си спомнят едва когато е направена сериозна грешка, то такава практика не отговаря на изискването за грижливо отношение към кадрите. Четвърто, по отношение на онези работници, които са извършили грешки, като правило трябва да се прилага методът на убеждаването, като им се помага да поправят тези грешки. Към суровите мерки на партийното въздействие трябва да се прибягва само по отношение на онези, които са извършили сериозни грешки и не приемат указанията за тяхното поправяне. И тук е необходимо да се проявява търпение; би било неправилно лекомислено да се слага етикетът „опортюнист” и лекомислено да се прилагат методите на „разгърнатата борба”. Пето, да, се отнасяме грижливо към нуждите на работниците. Когато човек заболее, или у него се появят други трудности от битов или семеен характер, необходимо е да му се оказва всякаква помощ, която е възможна. Така трябва да се пазят кадрите.
1938 г.
