Интервю на Женски певчески хор “Комбинат” от Словения за Движение “23 септември”
Първо искам да ви благодаря, че се съгласихте да разговаряте с нас. Правим това интервю малко след 1 май. Какво означава този ден за вас и как го отбелязахте тази година?
1 май е, смея да твърдя, един от централните празници за нас. Голяма част от нашия репертоар се състои от работнически песни, така че правата, които бяха трудно спечелени през вековете, са постоянно във фокуса ни. 1-ви май е нашата възможност да споделим това с нашата аудитория и широката публика. На този ден се организират много събития в цяла Словения и винаги получаваме повече покани, отколкото можем да приемем. Въпреки че тази година всички събития бяха отменени по известните причини, се появи перфектна възможност да продължите традицията: антиправителствените протести в Любляна. Нашият 1-ви май беше точно такъв, какъвто трябва да бъде.
Знаем, че вашият състав официално е създаден на 27 април 2008 г., когато е и Денят на Съпротивата у вас. Разкажете ни малко за този празник. Случайно ли този ден става и рожден ден на вашата група или нарочно е търсена символика с празника?
27 април е денят, когато през 1941 г. е основан Словенският освободителен фронт, оттук и датата на националния празник. Това стана официалната дата на основаване – наполовина случайно и наполовина по избор: идеята за хора всъщност се появи няколко дни преди това, затова решихме да комбинираме двете.
При какви условия беше създаден вашият хор и каква беше идеята на неговото появяване?
Хорът първо беше група стари приятели, които решиха да пеят, за да се виждат редовно. Централната идея, можем да кажем, беше тази на самоорганизацията. Разбира се, никой дори не е мечтал в какво ще прерасне през годините. Предполагам, че времето и мястото бяха подходящи за нас. Името на хора, инкорпорирано със символа чук и сърп, е резултат от мисълта на учредителите и е толкова хубаво, че никой не му е дивало на ум да го променя. Той просто обобщава всичко към което се стремим.
Къде сте изнасяли концерти? Пели ли сте в чужбина?
За 12 години имахме над сто концерта. Практически няма кътче в Словения, където да не сме се появявали и въпреки че винаги сме щастливи да пеем, където и да е, има особено вълнение, когато получим покана за изява в чужбина. Досега сме пели в Австрия, Хърватия, Сърбия, Италия, Париж и Берлин. Винаги е предизвикателство да се обърнеш към публика от различен произход, култура и (революционни) традиции и досега реакцията винаги е била чудесна.
Вие изпълнявате много песни от различни краища на света на оригиналните езици. Трудно ли се пее на език, който не владееш? Имате ли статистика на колко езика изпълнявате песни?
Пеенето на език, на който не говориш, винаги е малко трудно в началото, но след това той разширява кръгозора ти. Пеем на повече от десет езика, като най-екзотичните от тях са турският и зулуският. Все още нямаме българска песен, но ще бъдем благодарни за всякакви предложения!
Виждаме, че вашият хор се състои само от жени. Каква е числеността на „Комбинат“? Професионални музиканти ли сте или имате и други професии?
Членският състав се колебае доста, досега сме имали повече от сто жени в нашите редици. Броят на активните певци обикновено е около тридесет. Единственият член, който е професионален музикант, е нашият диригент. Всички останали произхождат от различни други професии – учители, държавни служители, учени, артисти, предприемачи, социални работници, търговски сътрудници … така да ги наречем.
Хорът обикновено пее акапелно или под акомпанимента на няколко традиционни инструменти. Залагате на класическото звучене, а не на модерното такова. Защо?
От една страна, това се дължи най-вече на липсата на познания и време за проучване на повече възможности. От друга страна, в нашия жанр е изключително важно да се разпространи посланието, така че изразните средства са функция на това. Това, което със сигурност се опитваме да избегнем, е песните ни да са твърде сковани и статични. Решението дали сме класически или модерни наистина зависи от всеки слушател.
Много от песните, които изпълнявате имат революционни послания, в тях се пее за борбата за по-добър живот, за по-справедлива система. В някои от тях директно се говори за социализъм и комунизъм. Какво ще кажете на хората, които твърдят, че музиката трябва да е аполитична, а изкуството – политически неутрално?
Аз лично вярвам, че всяко изкуство има позиция и че избягването на политически послания също е само по себе си политически акт. Политиката не е за партии и режими, а за света, в който живеем, отношенията ни с други хора, подреждането на ежедневието и това е, което изобразява изкуството.
В много бивши социалистически държави в Източна Европа се извърши реставрация на капитализма, последвана от клеветническа антикомунистическа кампания. Как ви приема публиката във Словения с вашата комунистическа символика? Има ли у вас носталгия по социалистическото минало?
На първо място, ние не виждаме символиката си като комунистическа по никакъв начин. Сърпът и чукът са символ на борбата на работниците, те представляват пролетарска солидарност – съюз между селячеството и работническата класа и едва по-късно са присвоени от комунизма. Това често обясняваме както на нашите привърженици, така и на противниците. Подчертаваме също, че нашите песни не подкрепят по-конкретно никакъв режим, а просто универсалната борба за правата на човека и по-добрия свят. Както и да е, носталгията по социалистическото минало все още е силна при значителна част от населението и изглежда, че те понякога проектират своите чувства към нас. Подчертаваме обаче, че това, което правим, не е да съживяваме носталгични спомени от миналото, а показваме, че някои принципи и ситуации са актуални и днес.
Как вие определяте вашите политически позиции? Симпатизирате ли на някоя партия или организация?
Ние категорично отхвърляме асоциирането с която и да е политическа партия или организирано движение. Предпочитанието за гласуване на всеки член е нейното интимно нещо. Често се изявяваме за благотворителни организации и организации за правата на човека, пеем на протести срещу лоши политически решения и т.н.
Не мога да не ви попитам и за ситуацията с разпространението на коронавируса, която сега вълнува целия свят. Какви мерки се взимат у вас? Правителството мога ли на засегнатите от кризата? Как се отразява всичко това на вашата музикална дейност?
Нашата музикална дейност, разбира се, е силно засегната, защото все още не ни е позволено да репетираме на закрито. За щастие, можем да излезем по улиците поне, така че това ни позволява да поддържаме връзка и форма. Ситуацията в Словения е специфична по това, че имаме ново, (крайно) дясно правителство точно в началото на кризата и то не губи време да налага своите принципи под прикритието на короната. Помощта на правителството за засегнатите определено е недостатъчна, повърхностна, а не системна. Това е причината, поради която хората сега протестират в голям брой всеки петък, а митингите също бяха отразявани от чуждестранните медии (например тук: https://www.bbc.com/news/world-europe-52597748).
Какво бихте искали да кажете на българската публика?
Бъдете силни, дръжте ума си отворен и ще се видим някой ден – надяваме се скоро!
About the Author
