Центърът за лечение на наркозависими, открит през 2014 г. от Народния фронт и кръстен на революционера Хасан Ферит, е пример за това как работи социализмът на практика, твърдят работещите там.
У нас малко се знае за борбата, която се води в бедните работнически квартали на Истанбул. В тях полиция рядко успява да влезе, това става обикновено при специални акции и то с тежка, почти военна техника. „Полицаите-убийци“, както са известни сред хората там, често са замеряни с камъни, фойерверки, коктейли „Молотов“ и дори жителите са принудени да защитават кварталите си с оръжие. Омразата към полицията в тези части на града, разположен на два континента, има своите обективни предпоставки. Стотици са случаите на убити от полицейски куршум, хиляди са хората вкарани в затвора по политически причини.
Съпротивата срещу фашизма в Турция се организира основно от Народния фронт – марксистко-ленинска организация, преследвана, както други леви организации, от властта. Фронтът си поставя за цел премахването на капитализма по революционен път. “Окмайданъ”, “Кючук Армутлу”, “Гази”, “Чаян” и други истанбулски квартали на практика са почти изцяло под контрола на революционерите. В тях сякаш животът тече с други обороти, дневният ред в тях е различен от този в другите краища на Истанбул. Навсякъде по стените могат да се видят изписани комунистически лозунги и символи. По улични стълбове и фасади на сгради има окачени червени знамена.
Тъй като за властта представлява трудност да влезе със сила в тези квартали, тя използва и друга тактика – да разбие общностите чрез деградация. Наркодилъри, хазартни босове и сводници, не само, че не са преследвани от полицията, но и умишлено са насърчавани и специално изпращани в районите, в които революционерите имат силно присъствие. Господстващите класи в Турция се стремят чрез морално разложение да отнемат желанието на народа за борба против капиталистическата система. Именно затова, Народният фронт се стреми активно да прочиства от тези явления кварталите, които контролира.
Всяка информация за развиване на хазартна дейност или проституция там се проверява от членове на Народния фронт. Провинилите се биват гонени от кварталите, а при рецидив се наказват на улицата. Дейността им моментално се прекратява, помещенията им демонстративно се събарят. Полагат се всички усилия да се помогне на жените, принудени да проституират. Някои от тях впоследствие се включват в редовете на революционната борба.
Най-големият проблем за бедните части на Истанбул обаче са наркотиците. Техните разпространители се ползват и с особено голямо покровителство от страна на властта. Наркодилърите постоянно се стремят да влязат в революционните квартали и да продават там отровите си. В тях обаче срещат най-решителна съпротива от страна на Народния фронт. Срещу наркомафията се организират различни мероприятия, като дискусии, митинги, както и публично наказание за доказали се рецидивисти в продаването на наркотици. Иззетата от Народните милиции дрога се изгаря демонстративно на улицата. По време на едно от шествията против наркоразпространието през 2013 г., дилъри откриват стрелба по демонстрантите и убиват революционера Хасан Ферит.
През 2014 г. на негово име Народният фронт създава център за лечение на наркозависими в квартал Гази, Истанбул. Това е първото подобно място в Турция. Основен принцип на центъра е лечение, без употребата на медикаменти. Идеята е да се представи колективният живот, като алтернатива на дрогата.
От откриването на „Хасан Ферит“ досега в него са се лекували около 1000 пациенти. Над 200 от тях са напълно излекувани, а някои от тях дори са се включили в революционната борба. Случвало се е дори да дойдат хора от други държави, за да се лекуват. Лечението в центъра е изцяло безплатно и доброволно. Дължината на престоя е строго индивидуална и зависи от отделния случай. Обикновено периодът на лечение е между 5 месеца и 1 година.
Най-разпространените наркотици в тези квартали на Истанбул са хероин и бонзай. За да помогнат на пациентите в периодите на абстиненция, отговарящите за „Хасан Ферит“ използват само някои болкоуспокояващи. Работи се изцяло с методи на убеждаване и подкрепа. Това е в контраст с методите на работа на правителствените и частните клиники за лечение на наркозависими в Турция. За да притъпят желанието на пациентите да използват определен наркотик, те дават на лекуващите се друг вид „медицинска“ дрога. По този начин проблемът не се решава, а зависимостта остава. Освен това тези клиники са особено скъпи и са достъпни само за привилегированите класи. Обикновено в тях се лекуват деца от богати семейства.
Целият ден на лекуващите се в „Хасан Ферит“ преминава в колективни занимания – колективно четене, колективно чистене, колективно участие в театрална трупа, дискусии, музика, колективно готвене. „Живеем като семейство“, споделя Йелиз Кълъч, която работи в центъра. Целта е съзнанието на пациентите постоянно да бъде ангажирано с нещо, за да нямат време да мислят за дрога. При някои от тях изкушението все още е голямо. Затова на новопостъпилите се отнемат личните телефони, документите и парите, за да не съществува шанс да се сдобият с наркотици.
„Борбата срещу дрогата не е независима от класовата борба“, твърди още Йелиз. „Хасан Ферит“ постоянно е атакуван от полицията и от наркодилърски банди. Те виждат в този център разрастваща се заплаха, която някой ден ще помете системата, която те под една или друга форма бранят. Наркоразпространението е инструмент, чрез който капитализмът се самозащитава. Това обаче е до време. „Ние знаем, че в сегашната система проблемът не може да бъде разрешен напълно, но „Хасан Ферит“ е пример за това как работи социализмът на практика“, споделя друг работещ в центъра.
About the Author
