Двама преподаватели, Нурие Гюлмен и Семих Озакча, които бяха без никаква причина изхвърлени от работа от режима в Турция, не приеха безропотно произвола на властите.
След опита за военен преврат от 15 юли 2016 г., извършен от доскорошни идейни съратници на управляващите в Анкара, в страната беше въведено извънредно положение и десетки хиляди турски интелектуалци, главно с леви убеждения, бяха уволнени без никаква причина и никакво обяснение. Свързването на тези хора с военен преврат, извършен от реакционери, близки до режима на Ердоган и неговата партия, освен че беше абсурдно, беше и изключително унизително за тях.
На 9 ноември 2016 г. университетската преподавателка Нурие Гюлмен започна мирен протест пред паметник, издигнат в чест на Декларацията за правата на човека в Анкара. По-късно към нея се присъедини и учителят Семих Озакча и други уволнени техни приятели. Този протест така уплаши режима, че участниците в него бяха многократно арестувани, бити и заплашвани от полицията. На 9 март 2017 г. Нурие и Семих започнаха безсрочна гладна стачка, която продължи 324 дни*.
Реакцията на режима ставаше все по-истерична – арести, физически и морален тормоз срещу двамата и срещу всички, които ги подкрепяха. В своето безумие властите на 22 май 2017 г. арестуваха не само протестиращите, но и… самия паметник. Оградиха го със заграждения и поставиха полицейски пост, за да забранят достъпа до него. Така този паметник на правата на човека в Анкара има честта да е единственият „арестуван“ подобен паметник в света и този „арест“ продължава и досега.
Срещу Нурие и Семих набързо скалъпиха обвинения в „тероризъм“. Но това е типично за режима в Анкара, за който мирните протести против войната и в защита на основни човешки права са „тероризъм“, а използването на танкове и авиация срещу собствения народ е „борба срещу тероризма“. Все пак властите обвиниха Нурие, че членува в организация, която не само няма нищо общо с тези, които направиха опита за преврат, но винаги е била техен непримирим противник. Това беше първата победа на двамата. За всички стана очевидно, че уволненията и преследванията срещу двамата, както и срещу хиляди други интелектуалци, нямат нищо общо с преврата от 15 юли 2016 г.
Нурие и Семих не се уплашиха да се изправят срещу една власт, за която човешкият живот и достойнство нямат никаква стойност и която е свикнала да мачка хората с лъжи, заплахи и терор. И не само се изправиха, но победиха! Смъкнаха маската на режима и показаха неговото истинско лице. Принудиха го да се оплете в собствените си лъжи. Дадоха пример на смелост и непримиримост в борбата. След повече от едногодишна борба и почти една година гладна стачка турската държава беше принудена да създаде специална комисия, която да разглежда жалбите на уволнените държавни служители. Сега вече всички уволнени ще могат да обжалват решенията за тяхното уволнение първо в комисията и след това в съда, което досега беше невъзможно и което беше главната причина за гладната стачка. Това даде възможност Нурие и Семих да прекратят гладната стачка. Според лекарите, наблюдаващи здравословното състояние на двамата, има всички шансове те да се възстановят напълно. Техният протест за връщането им на работа обаче продължава.
Човешкото достойнство победи унижението и страха.
Свободата победи тиранията.
Истината победи лъжата.
Тази победа е не само тяхна лична победа. Тя е победа и на всички техни близки и приятели, тя е победа на всички пострадали от репресиите и беззаконията на режима в Турция, тя е победа на техния народ и на хората от целия свят които бяха заедно с тях в тяхната борба.
Нурие и Семих издържаха най-важния изпит и преподадоха най-важния урок в своя живот досега.
Предстои им да се възстановят физически и да продължат борбата на следващия етап. Очакват ги нови победи.
* Гладните стачки през 1996 г. и през 2000-2007 г. в Турция показваха, че смъртта от глад настъпва след 60-70 дни. По-късно беше установено значението на витамин В1 за удължаване живота на стачкуващите. Нурие и Семих успяха да продължат тази стачка толкова дълго и ще се възстановят напълно, благодарение на научения и приложен опит на лекарите.
About the Author
