Ние се противопоставяме на империалистическата война във всичките ѝ форми и с безпокойство наблюдаваме военните действия между двата славянски народа с общо минало, култура и традиции.
1. Настоящият конфликт е поредният от серия хуманитарни катастрофи, пряко произтичащи от реставрацията на капитализма и разпадането на Съветския съюз. През март 1991 г. мнозинството от съветските граждани гласуваха на референдум за съхраняване на СССР като федерация на равноправни суверенни държави.
Вместо тази народна воля да бъде отчетена, новозараждащата се буржоазия на отделните републики, подкрепена от задокеанските врагове на социализма, премина към демонтаж на братския съюз между народите и пое курс към обсебване, консолидация и преразпределение на обществената собственост.
Днес ясно трябва да заявим: настоящата война между братски народи щеше да е невъзможна, ако социалистическият строй и Съветският съюз бяха съхранени!
2. Заявяваме, че настоящият военен конфликт е нова фаза от една война, която започна през април 2014 година с откритите бойни действия на Украйна спрямо Донбас. Откритото нежелание на украинските правителства да разрешат спора по мирен път се доказа с неспазването на Минските споразумения, последвано от ежедневни военни обстрели над Донбас. Властта в Украйна за 8 години открито пое по пътя на войната като заплаши с пълно ликвидиране областта и нейното близо 4-милионно население. Този безумен открит курс към война се изразява и във военни провокации и заплахи към територията на Руската федерация.
Макар настоящият конфликт да започна с активни военни действия на руската страна, ограничаването с абстрактни пацифистки фрази и неглижирането на неговото предходно развитие е в угода на същите тези империалистически сили, които сега със задоволство наблюдават братоубийствената война.
Не трябва да забравяме, че западните империалистически държави, обединени в ръководения от САЩ агресивен военен блок НАТО, направиха всичко възможно да се стигне до тук.
През 2014 г. те спонсорираха в Украйна противоконституционна смяна на властта, цинично заигравайки се със стремежите на украинския народ за едно по-добро бъдеще за своята страна. Десетилетията на реставрация на капитализма бяха обрекли Украйна на крайна бедност, ширеща се корупция и крах на моралните устои.
В тази токсична обстановка в украинското общество изключително мащабно се развихриха крайно-националистическите, неонацистките и фашистките тенденции. Спонсорираната от САЩ смяна на властта през 2014 г. доведе до внедряването на неонацистките елементи във всички ешелони на властта: въоръжени нацистки групи получиха официална санкция за дейността си и бяха направени част от украинските силови структури и редовната армия (батальоните „Азов“, „Айдар“; „Десен сектор“ и др.); възвеличаването на антисемитски и колаборационистки исторически фигури като Степан Бандера бе издигнато до ранга на държавна политика; съзнателно се пое към очерняне и демонтаж на съветското наследство – борбата на украинския народ срещу фашизма през Втората световна война в рамките на СССР.
Полуфашисткият характер на киевската власт се прояви в престъпната осемгодишна война срещу нежелаещите да участват в прозападната и националистическа истерия източни райони на Украйна. Жителите на Луганската и Донецката народни републики бяха подложени на обстрели, саботажи и психологически терор. Стотици деца станаха жертва на братоубийствените действия на Киев, цинично назовани като „антитерористическа операция“.
Т.нар. „проевропейски“ украински власти не направиха нищо, за да предотвратят изгарянето на живи хора в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2015 г. Не бяха положени и никакви усилия за залавяне на виновниците и подвеждането им под отговорност.
Символично е, че в същия ден, вследствие на вилнеенето на нацистките тълпи, коктейл „Молотов“ полита към българския културен център в Одеса и изгаря част от неговите помещения. Националистическата истерия в Украйна засегна и нашите сънародници там – от жертвите в Дома на профсъюзите, през поругаването на български паметници, до опитите за изкореняване на българския език и налагането на украинския за сметка на различните етнически общности на територията на Украйна.
В същото време, дошлото на власт след 2014 г. украинско ръководство направи всичко възможно да провокира Руската федерация, поемайки курс към асоцииране с империалистическия съюз НАТО. Западните империалисти от своя страна пренебрегнаха вижданията на Москва за структурата на европейската сигурност. Те цинично цитираха „правото на всяка страна да избира своята съдба“, очевидно забравяйки, че сигурността на всяка страна е взаимосвързана със сигурността както в прилежащите страни, така и в рамките на по-широки региони.
Поради всичко изброено, украинското правителство и западните империалисти носят главната отговорност за разпалването на настоящия конфликт.
Украинските неонацистки подпалвачи, които в продължение на 8 години извършваха тежки престъпления, следва да бъдат подведени под отговорност.
3. Заставаме зад правото на самоопределение на всички народи, в т.ч. и на рускоговорящото население в Донбас. Само народът може и трябва да реши какъв път на развитие да избере – като самостоятелни държави (ДНР и ЛНР) или като част от друга държава.
4. Не трябва да се забравя, че Русия е капиталистическа страна и нейният елит си поставя капиталистически цели. Руската буржоазия оправдава действията си с мними исторически аргументи и разчита на не по-малко опасни националистически тенденции. Няма съмнение, че тя цели промяната на геополитическото статукво в своя полза, както и запазването на резултатите от трите десетилетия на преразпределение на собствеността в собствената си страна.
5. Сложните текущи събития по целия свят хвърлят сянка и върху нашата страна. Десетилетията на реставрация на капитализма доведоха и нашата Родина до икономическа разруха, демографска катастрофа и крах на моралните устои. Дело на всеки комунист е да участва дейно в обществените процеси в нашата страна с цел преобръщането на тези пагубни тенденции. Трябва да осъзнаем, че нашето бъдеще е в нашите ръце и че не трябва да разчитаме на благоразположена външна сила или чужд силен лидер, който да подобри състоянието на народа ни вместо нас.
6. Ние считаме, че въпреки настоящия военен конфликт в Украйна, Съединените американски щати остават най-мощната и влиятелна империалистическа сила в света. Също така, текущите събития по никакъв начин не отменят съучастието на страната ни в агресивния военен блок НАТО, борбата срещу който трябва да продължи, ако действително желаем мир и просперитет на всички народи по земното кълбо.
П.Г., “Движение “23 септември”
