Професор Димитриос Пателис е философ, университетски преподавател и политически деец (Революционно обединение, Гърция) с множество трудове, които развиват творчески идеологията на марксизма-ленинизма в съвременната епоха. Настоящата статия, която предлагаме на вашето внимание, е продължение на серия от негови публикации, които засягат някои от най-важните теми на съвременната революционна борба. Пателис сътрудничи дейно на Световната антиимпериалистическа платформа, която си е поставила за цел да създаде на нови основи и да организира международна антиимпериалистическа борба. През октомври 2023 година в София по покана на Движение “23 септември” Пателис изнесе беседа на тема “Ситуацията в света днес и задачите на международните антиимпериалистически и комунистически сили” .
Световната антиимпериалистическа платформа (САП) се създаде от историческата необходимост, от практическите, теоритичните и организационните нужди на световното комунистическо и антиимпериалистическо движение.
Осмисленото изпълнение на спешните задачи на това движение в условията на Трета световна война (ТСВ) е невъзможно без творческото използване и диалектическото доразвиване на революционната теория и методология на марксизма.
Съгласно марксизма същносттта на историческата закономерност се определя от необратимото развитие на обществото, от диалектическото отношение между приемственост и разрив, от уникално протичане на историята през различни етапи, които се различават по качество, съдържание и съдържащите в себе си противоречия и от връзката между нейните обективни и субективни условия.
Точно поради тази причина няма как да бъде създадена правилна стратегия и тактика на основата на еклектични преценки и сравнителни исторически аналогии. По-конкретно – това няма как да стане, като се оприличава протичащата в момента Трета световна война на предишните световни войни – Първата и Втората световна. И не е никак случайно, че всеки голям военен конфликт в епохата на империализма води до разрив и пренареждане на работническото, комунистическото и прогресивното движние. Именно в рамките на тези процеси се зараждат истинските революционни теоретични и практически тенденции. Тези, които водят до победата на революциите.
САП от самото си създаване досега полага общи усилия по научно аргументиране на своите цели, на своята практическа и организационна същност и развитие. За да стане това, ние изучаваме и изграждаме разбиране относно това, какъв е характера на епохата и конкретната ситуация, в която живеем, какви са противоречията и противопоставящите се интереси на силите, ангажирани в процесите. Само така можем ясно да разграничим кои са силите на прогреса и кои са силите на реакцията в световен план.
В резултат на това ние от САП намираме, че настоящата война в частта й, водена от САЩ и подчинения им агресивен пакт, е без съмнение война империалистическа, неоколониална, завоевателна, антиреволюционна и открито несправедлива. Агресивният пакт на Запада възражда, инструментализира, одобрява и засилва нацизма-фашизма в Украйна и другаде, като се стреми с всички средства и по всякакъв начин да постигне своите убийствени и разрушителни цели. Това разкрива ужасната същност на сегашната война.
Фактически обратното е валидно за другата страна във войната. Лагерът от държави, които са принудени да се обединяват в защита и да се противопоставят на САЩ-НАТО-ЕС, това са силите на антиимпериализма и социализма. За тях войната е съпротивително действие, това е една антиимпериалистическа, антиколониална и справедлива война. Именно заради това дори буржоазиите на някои от капиталистическите държави (например Русия), които са част от този лагер, са принудени да отправят все по-радикални, освободителни и антиимпериалистически призиви, да говорят за равноправие и справедливост в международните отношения, за ценности, за “многополярност” и прочее (1).
Сегашната война се води на различни нива: икономическо, идеологическо, политическо, дипломатическо и военно. Във военната област вече има няколко горещи, активни фронтове – Украйна, Палестина, Ливан, Сирия, Близкия Изток като цяло, Африка, Червено море и Кавказ. Още дузина фронтове могат да се активизират – на Корейския полуостров, Тайван, на Балканите, в Индийско-Тихоокеанския регион, Южна Америка и другаде.
За първи път в историята на капитализма, паразитната икономическа система на финансовата олигархия на империализма е поставена на такова мащабно изпитание за своето съществуване. Тази система на принадената стойнност на местно и световно ниво работи като изсмуква и извлича чрез монополите свръхпечалби от другите народи, т.е. чрез облагането на подчинените народи с извънреден “племенен” данък (сравнение със старите империи, които са налагали на околните “варварски” племена подобно плащане).
Какво се е променило? Щатският долар и други мощни валути на империалистическия център (като еврото, британската лира и японската йена) са изтласквани от функцията им на световни и резервни валути. А това подкопава механизмите на паразитизъм и свръхексплоатация в световните производствени отношения и по този начин господството на финансовата империалистическа олигархия е разклатено. Изминалите събития показват това – ръководството на Саудитска Арабия отказа да поднови споразумението със САЩ, което изискваше търговията с петрол да се извършва изключително в щатски долари (Американско-саудитското споразумения за петродолара от 8 юни 1974 година). Много други държави взеха същите решения и преминават към разплащания в национални валути вместо в американски долари. Този процес се насърчава и прилага през последните години все повече от Китай, Руската федерация, обединението БРИКС (Бразилия-Русия-Индия-Китай-Република Южна Африка) и други.
Изострянето на Третата световна войната изкара наяве тези промени, а те са свързани също с резки политически и дипломатически сътресения. Например, Китай и Русия влизат в решаваща роля за помиряване на държави, които са в дългогодишни конфликти и противопоставяне. А тези конфликти бяха дирижирани от колониализма и империализма в името на принципа “разделяй и владей”, като се подклаждаше жестока ненавист на етническо, расово, религиозно и културно ниво. Промяната дойде със следните действия: Саудитска Арабия и Иран сключиха споразумение за разбирателство (а това значи крайна войната на Саудитска Арабия с Йемен); легитимното правителство на Башар Асад в Сирия най-после затвърди външнополитическото си признаване след многогодишна война, причинена от Запада, и Сирия отново беше приета в общността/организациите на арабските и ислямските държави; сключиха се договори за добросъседство между Ирак и Иран, а също между Индия, Пакистан и Китай и т.н.
Какво следва? Тези събития стават предпоставка за рязкото отслабване на силата на САЩ в региона на Близкия Изток. Също така водят до свиването и премахването на позицията и ролята на расистката и терористична държава Израел. Новата вълна на деколонизацията, която се разгръща в Африка също очаквано води в тази посока. Там биват прогонени колониални окупаторски армии и монополни корпорации на империалистите (на Франция, САЩ и др.). На тяхно място започват да се развиват алтернативни форми на междудържавни икономически и политически отношения, основаващи се на равнопоставеност и взаимна икономическа изгодност.
Дълбоки промени в световния баланс на силите личи от значително засилващите се в момента отношения на Руската федерация във всички области на сътрудничеството с Китай, с КНДР (тук значим е двустранният отбранителен договор, предвиждащ подкрепа в случай на външно нападение), със Социалистическа република Виетнам, с Куба, с Венецуела, с Боливия и други. Империалистическият лагер начело със САЩ не успя да избегне това развитие на събитията. Въпреки направените провокации и силови военни намеси. Въпреки намерението НАТО да бъде разширявано към Индо-Тихоокеанския регион, създаването на Тристранният отбранителен съюз AUKUS (Австралия-Великобритания-САЩ от 2021 г.), опитите да се контролира Аржентина и други държави от Южна Америка – всичко това не възпря напредването на новите антиимпериалистически инициативи.
Но има ли вариант управляващата класа в Русия да върне страната обратно към Запада и кои са обстоятелствата, които ще попречат на това? Доказа се, че сред руската управляваща класа има фактори, които при всяко сериозно изпитание са разколебани, готови на отстъпки и договаряне с и в полза на Запада. Същевременно Руската федерация вече официално пое договорни ангажименти заедно с други капиталистически страни, насочени срещу Запада. Като не бива да се забравя, че управлението на съвременна Русия е в пълен разрив с наследството на Октомврийската революция, на СССР и неговите интернационални връзки. Но именно тези нови договорни ангажименти, съчетани със засилващото се световно антиимпериалистическо и комунистическо движение, са обстоятелствата, които ще попречат Русия да бъде тласната обратно към съюз със Запада.
В хода на тези промени нарастват остро противопоставянето и на Корейския и Тайванския фронт. Двата азиатски фронта са не само свързани помежду си, но са свързани исторически и с Източна Европа. Изброените по-горе промени в световния баланс на силите имат заложени противоречия още от времето на Втората световна война, на “Студената война” и на процесите на контрареволюция и разпад на СССР и на лагера на ранния социализъм в Европа.
Конфликтът в Украйна бележи край на растящото подчинение и по-нататъшно раздробяване от страна на империализма на бившето съветско пространство. Това особено важи за Русия, която е основният прицел на Запада, защото тя е и единственото държавно образувание, което може да играе ролята на бъдещ обединител на това пространство, заемано преди от СССР.
Конфликтът на Корейския полуостров, към който Западът подстрекава заради стратегическия съюз между КНДР, Китай и Русия, ще бъде борба за народно и национално освобождение, война за обединението на героичната корейска нация, война за освобождаването на корейския народ от империалисти-окупатори в лицето на САЩ, които заместиха жестоката империалистическа окупация на японската военизирана монархия. Национално-освободителният етап на тази война включва антифашисткото задължение по демократизиране на обществото и възстановяване на икономиката в условията на народен суверенитет. Този етап ще бъде кратък и е органично свързан със социалистическия етап, като двата етапа съставляват единен революционен процес.
Конфликтът на Тайванския фронт също има голям революционен потенциал и сходни характеристики, като разликата е в мащабите. И при него същността се изразява в национално освобождение, национално обединение и антиимпериализъм.
Пълна подкрепа заслужава борбата срещу империалистите-ционисти, които са завоеватели и извършват геноцид срещу героичния палестински народ. Достойна за подкрепа е борбата на Ливан, Сирия и Йемен, чиято безпрецедентна съпротива има все по-голяма стратегическа значимост в Третата световна война.
Обнадеждава масовата подкрепа и солидарност към палестинския народ, в която силно включване направиха редица университети и протестиращите младежи.
Но трябва да отбележим, че в Северна Америка и развитите империалистически държави на Европа, има тенденция палестинският проблем да се разглежда по един недиалектически, разпокъсан и ненаучен начин. Основавайки се на една абстрактна хуманна солидарност, този подход изважда конфликта от световното противопоставяне и замаскира вината на САЩ-НАТО-ЕС. Така се появяват млади хора с прогресивни нагласи, които са с пропалестинско отношение спрямо ционисткия режим в Израел, но същевременно подкрепят украинската власт срещу “нахлуването на Русия”, които са против Китай, КНДР и т.н. Това объркване се нагнетява от пропагандата на нашите врагове.
Ето защо Световната антиимпериалистическа платформа има и това задължение да обясни научно и идеологически, че ВОЙНАТА Е ЕДНА, САМО ФРОНТОВЕТЕ СА РАЗЛИЧНИ. В Украйна, Палестина, Индо-Тихоокеанския регион, Африка, Южна Америка врагът е само един – това е империалистическата ос, начело със САЩ и всичките им помагачи, които са протегнали своите пипала към цялата планета.
Особено в САЩ и другите империалистически държави трябва да се обърне внимание на младите хора, че народ, чиято управляваща класа потиска, експлоатира и унищожава други народи чрез свръхексплоатация, войни и геноцид, няма как да е свободен народ.
Изключителна важност за победата на всяко огнище на националноосвободителната борба и за социалистическата революция по света ще има оказването на международна антиимпериалистическа подкрепа и международната солидарност – на всички нива и с всички средства. Антиимпериалистическите сили трябва да са нащрек, за да разпознаят и атакуват “слабото звено” на империализма, свързано с новите фронтове на войната. Те трябва да са нащрек, за да подпомогнат отслабването и възпирането на всяко ново вражеско нахлуване, намеса, операция по смяна на властта, на всеки антиреволюционен план на империализма. И заедно с това те трябва по всевъзможен начин да засилват народната, антиимпериалистическа, освободителна и революционна борба навсякъде по света.
В този смисъл целите на САП имат стратегическа значимост за революционното движение на нашата епоха. Днес повече от всякога е нужно да създадем, изградим, съгласуваме и да организираме световните антиимпериалистически сили на всякакви равнища, във всички държави, на всички континенти. Поражението над агресивния пакт на САЩ е условие за оцеляването на човечеството и заедно с това е предвестник на победата на революционното движение.
Както сме показали вече (2), войната и фашизмът се възобновяват и зараждат взаимно под различна форма в различните времена и при конкретни обстоятелства. А необходимо условие за възхода на работническата класа е смачкването и на двете – и на фашизма, и на империализма. Защото именно империализмът задвижва и използва фашизма винаги, когато му е нужен. Защото именно империализмът е сърцевината, която вдъхва живот и възпроизвежда фашизма във всеки исторически етап и ера.
Дълг от стратегическа значимост по време на Втората световна война беше създаването на национален и световен антифашистки фронт, чиято цел беше разгромяването на фашизма, на антикомунизма и на Антикоминтерновския пакт. Този дълг правилно беше издигнат в приоритет на СССР, на Третия Интернационал и на световното комунистическо движение. Съветската външна политика и дипломация приложи блестящи умения, за да се възползва от моментните междуимпериалистически противоречия. Москва първо направи пасивни значителни части от империалистическите сили (Великобритания, САЩ, Франция и др.), а впоследствие успя да ги обедини в мощен антифашистки съюз срещу оста Берлин-Рим-Токио (Антикоминтерновският пакт).
Стратегическата и ключова политика на народните фронтове и победоносният курс на съюзите през Втората световна война означава, че антиимпериалистическите и социалистическите цели на комунистите можеха тогава да се представят и постигнат само чрез антифашизма и антинацизма.
Характерът на настоящата Трета световна война има някои сходства с тогава, но поради днешната епоха, обстоятелствата и характера на сега действащите сили, той е качествено и същностно различен от предишните два световни конфликта. Затова и няма как духа на предишните прогресивни, антиимпериалистически и комунистически сили да бъде пренесен механично или чрез метафизически сравнения, сякаш нищо не се е променило от 1914 или 1940 година насам…
Това означава, че поради разтърсващото пренареждане в сегашната капиталистическа система и съпътстващите ги икономически, политически и военни сили, антитезата за междуимпериалистическия сблъсък (че и Западът и Русия са империалистически сили) не може да бъде сериозно обяснение за Третата световна война. За да се удължи съществуването на паразитната империалистическа система на евроатлантическия съюз, който е в упадък, стана абсолютна необходимост всички бивши и настоящи империалистически колониални сили да се обединят в единен, тясно свързан агресивен пакт, възглавяван от САЩ.
Описаната картина се доказва от поставянето на ултиматуми, от подкопаването на ЕС и на Германия, от въвеждането на нови форми на канибализъм, на икономическо и военно задушаване и поглъщане, осъществявани от САЩ.
Това стана чрез:
– взривяването на тръбопроводите на “Северен поток”, които доставяха евтин руски природен газ и заменянето му от втечнен газ от САЩ на двойно по-високи цени;
– деиндустриализацията и прехвърлянето на производствени мощности от монополите в Европа към тези на територията на САЩ;
– подчиняването на военно-промишления комплекс на ЕС на целите на САЩ;
– нарастването на пряката намеса и прехвърлянето от САЩ към ЕС и НАТО на финансовата тежест по паричното обезпечаване на нацистката власт в Украйна.
Това се изразява в ударното въоръжаване на Украйна с европейска бойна авиация, ракети и логистика от военни бази в Европа. С това се цели създаването на въздушно превъзходство спрямо Русия (обявена е доставката на 60 бойни изтребителя и подготвителна дейност за доставянето на общо 600 военни самолета за Киев!);
– оперативна готовност за настаняването в случай на спешност на големи групи от военен персонал (в това число на сухопътни сили) и инфраструктура във всички европейски държави от НАТО. Сценарият е замислен в случай, че въоръжените сили на Киевската хунта претърпят колапс от настъпващите руски части;
– доставянето и оперативното активизиране на тактически ядрени оръжия, насочени срещу територията на Руската федерация и т.н.
Тези условия радикално изменят характера на днешния фашизъм и нацизъм. Обединеният смъртоносен и агресивен пакт на САЩ-НАТО-ЕС ще използва проявите на фашизма/нацизма като инструмент за войната, за силови нахлувания и преврати. Това е “износният” модел на международните наднационални монополи за създаването на дирижирани марионетни-държави, нападателни бази, ударни и щурмови части, които да поддържат агресията срещу обединените сили на антиимпериализма и социализма.
Ето защо, за разлика от времето на Втората световна война, днес при Третата световна война стратегическото значение на политиката на фронтовете и на победоностните съюзи се изразява в приоритетното изграждане на постоянен и боеспособен антиимпериализъм. Обединеният агресивен пакт на САЩ-НАТО-ЕС е първостепенният и основен враг на човечеството, чийто инструмент се явяват съвременните форми на фашизма. Изводът е, че антифашизмът днес следва да е подчинен на фронта на антиимпериалистическата борба. Само така той придобива смисъл и е непосредствено свързан със социалистическите цели на комунистите. Съответно тези, които не поставят като приоритет последователната борба на антиимпериализма, а вместо това приоритизират борбата за един абстрактен “антифашизъм” (сякаш нищо не се е променило в междувоенния период на ХХ век) обективно внасят хаос и отслабват курса на революционната борба.
Затова няма да сгрешим, ако кажем, че целите на Световната антиимпериалистическа платформа, които са научно изведени от анализи на нашата епоха, от анализи на конюнктурата и характера на Третата световна война, не се разбират и възприемат еднакво от партиите, движенията и структурите на днешното движение. Неразбирането идва от теоретичната им неспособност да определят характера на днешната епоха, нейната конюнктура и двойствения характер на войната. Затова и тези сили не могат да приоритизират своите цели в движението по един рационален и ефективен начин. Така те превръщат своите, иначе искрени, антифашистки намерения в безрезултатни усилия. Причината за това се корени в следвания от тях нов опортюнизъм и съпътващия го ревизионизъм, които поставят знак за равенство между монополния стадий на капитализма и ролята на империалистическата държава.
Най-явен пример за тази заблуда е нерационалната метафизическа догма за “империалистическата пирамида”. Тя се разпространява най-безцеремонно от днешното ръководство на Гръцката комунистическа партия (ККЕ). Съгласно тази самозаблуда, която е противомарксистка и антиленинска, всички съвременни държави по света са империалистически” и/или “превръщащи се в империалистически”. Как изглежда, според тази догма, настоящата Трета световна война? Вместо като единна война с множество различни фронтове, тя бива представяна като множество отделни конфликти с неясен характер, като “буржоазни сблъсъци между империалистически разбойници”. Така излиза, че и антифашизмът и антиимпериализмът са безсмислени и ненужни…
В предишни наши публикации (3) ние вече обърнахме внимание, че тази идеология се състои от една “куха” схема на заблуда и измама, която перфектно служи на империалистическия евроатлантически агресивен пакт.
Революционното движение в наше време е призвано да се изправи лице в лице с предизвикателството на Третата световна война. Основният ни враг е ръководеният от САЩ империалистически пакт. Това е сражение на живот и смърт с враг, който още не е загубил своята мощ. За да победи антиимпериалистическото движение, то трябва да роди организация, която е обединена и действа като ефективен фронт както на национално, така и на международно ниво.
Тази победа се явява обаче непостижима, докато най-опасното историческо отклонение на опортюнизма и ревизионизма продължава да руши и разделя революционното движение. То чертае разделителни линии и заразява с пораженчество, то отцепва сили и тласка към нищоправене, с което премахва яснотата и постоянството в политическата борба. И ако погледнем цялостно, течението на опортюнизма и ревизионизма не може да бъде отделено от силните структури на буржоазната държава и нейните тайни служби. То ги подпомага като разлага революционното движение отвътре, с което по същество съзнателно или несъзнателно действа в синхрон с пипалата на държавните тайни служби и всички средства за потискане на революцията от наднационалния империализъм.
Това контрареволюционно течение нанася пагубни поражения върху прогресивното течение. То действа чрез завземане на партии, измама, очерняне на партии и организации, разцепления (принципа “разделяй и владей”) и манипулации в макиевелистки стил. Така допринася за подкопаването и разрушаването на значението на революционните субекти в нашата епоха.
Отровното и отцепническо предателство, което извършва това течение спрямо революционните сили, ни задължава открито да разобличаваме неговата мисия. Длъжни сме да го унищожим на теоритично, идеологическо, морално-политическо и организационно ниво. Защото световното комунистическо движение трябва да е обединено и да работи в един обновен теоритичен, практически и организационен вид. Само така то ще бъде способно да изиграе своята решаваща роля в борбата.
Спешна необходимост е изграждането на голям фронт, който обхваща единството между народите, младите хора и работническата класа срещу империализма и за разгрома на НАТО. Такъв фронт ще е способен да разгроми антинародната и антиработническата класова политика на правителствата, които са станали проводници на империализма. Това е пътят, по който фашизмът, буржоазната държава, тайните й служби и направляваният от тях тероризъм ще бъдат ликвидирани. Това е пътят, по който перспективата за социалистическа революция и обединяването на човечеството под знамето на комунизма ще станат реалност.
Борбата на теоретично, идеологическо и практическо ниво срещу силите на опортюнизма и ревизионизма е нужна и за това, защото тези сили внасят объркване и раздори. Те отричат нуждата от фронт, който да води едновременно антиимпериалистическа и антифашистка борба, като вместо това, отделят фашизма от империализма.
Нашата борба има още по-неотложен характер, като се има предвид нарастващите мащаби на войната, причинена от империализма и възможността той да прибегне до световно изтребление чрез употребата на оръжия за масово унищожение (ОМУ). В този смисъл не трябва да се забравя, че дронове на Украйна атакуваха през май и юни 2024 година цели от най-важна стратегическа значимост за Русия и нейните съюзници – това са радарните станции за ранно предупреждение от ракетни нападения при Армавир и Орск. Специалните радарни системи могат да засичат до 500 летящи обекта едновременно на разстояние до 6 000 км и на много голяма височина в земната атмосфера. Тези системи са ключов елемент от отбранителната концепция за ответен ядрен удар на т.нар. “стратегическа ядрена триада” (състояща се от ядрени междуконтинентални балистични ракети, разположени стационарно и подвижно на сушата, при авиацията и при кораби и подводници във водата). Руската система е наследство от СССР и технологично осигурява гаранция, че при ядрена атака нападателят ще бъде унищожен. Това е сериозно възпиращо средство. Дори частичното му повреждане ще даде чувствително преимущество на политическото ръководство на САЩ-НАТО-ЕС да нанесе пръв асиметричен (непропорционален) ядрен удар върху Русия.
Разрастването на Третата световна война като конфликт не е и не може да бъде линеен количествен процес. Той не се ограничава до разширяването и удължаването на воюването с чужди сили или до “специални военни операции”, въвличащи отделни държави, междудържавни и частно-наемнически военни части, които са пряко подчинени на политическите ръководители. В даден момент динамиката на военните сблъсъци тласка и подчинява всяко разрастване към логиката на тоталната война. Тогава политическите ръководства се оказват много ограничени и дори с вързани ръце по отношение на възможните решения и промени. В тези случаи ескалацията става инерционна и излиза извън контрол. Тя започва да се ръководи вече изключително от военната оперативност и технологичните възможности в конфликта в рамките на баланса на силите.
Точно това е критичният момент. Имайки средствата – оръжията за масово унищожение (ОМУ), логиката за запазването на човечеството като разумна преценка, може да бъде пренебрегната… А към тази необратима точка изглежда, че днес бързо и неумолимо се приближаваме.
По време на Втората световна война воюващите страни разполагаха с големи запаси от химическо и биологично оръжие. Но не се стигна до използването им в широки мащаби. Само и единствено империалистите от САЩ са използвали досега атомни бомби, изстрелвайки две по мирните японски жители в Хирошима и Нагазаки. И при това използването им стана в момента, в който Червената армия на СССР, заедно с народните армии на Китай и Корея успешно унищожаваха останките от японската армия. Империализмът извърши това престъпление срещу човечеството, за да сплаши СССР и световното прогресивно движение. Той демонстрира, че има монопол върху притежанието на новото за времето си атомно оръжие.
Днес предвид очевидната социална безотговорност, малограмотност, късогледство и арогантността на водещите политици в агресивния империалистически пакт на Запада, няма никакви гаранции, че те няма в пристъп на параноя отново да прибегнат до подобен акт. До състояние, при което ще използват съвременни и несравнимо по-разрушителни оръжия от преди, такива оръжия, които могат да заличат живота на планетата Земя. Тях може да ги спре само мощно световно движение – обединеният фронт на всички антиимпериалистически и социалистически сили!
Олицетворение на тази историческа необходимост е Световната антиимпериалистическа платформа, чиито действия и влияние постоянно нарастват.
Те, нашите врагове, организират “срещи” (като срещата на НАТО във Вашингтон от юли 2024 година), за да подсилят хищническата и разрушителната програма на агресивния империалистически пакт.
Ние, от своя страна, издигаме в приоритет борбата на народите срещу империализма, борбата за спасяване на човечеството, победната борба за ново революционно обединение под знамената на социализма и комунизма.
ИМПЕРИАЛИЗМЪТ – ТОВА Е ОСНОВНИЯТ ВРАГ!
СМЪРТ НА ФАШИЗМА И ИМПЕРИАЛИЗМА!
РАЗГРОМ НА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИЯ ПАКТ САЩ-НАТО-ЕС!
ПОБЕДА ЗА СИЛИТЕ НА АНТИИМПЕРИАЛИЗМА И СОЦИАЛИЗМА!
Димитриос Пателис (Революционно обединение, Гърция)
* * * *
Статията е публикувана в месечното списание “Платформа” – орган на Световната антиимпериалистическа платформа, брой 14, юли 2024 година
- The Three Component Parts and Three driving forces of the global revolutionary movement. D. Patelis, Platform №6, Nov. 2023, pp. 5-12 and ‘Multipolarity’ or internationalist antiimperialism? D. Patelis. Platform’, №4, September 2023, pp 43-55
- On the relationship between imperialism and fascism during WWIII. D. Patelis. Platform №9ο, Febr. 2024, pp 36-43
- 10 commandments of the most volatile opportunism and revisionism. Patelis Platform № 2, July 2023, pp 44-50
- Anti-imperialism, and the transition from early to late socialist revolutions. D. Patelis. Platform № 5, Oct. 2023, pp. 53-67
