Мустафа Кочак е 28 годишен младеж, осъден на доживотен затвор по обвинение за „Нарушаване на конституционниия ред“. Той е арестуван по показания, взети с изтезания, като след това сам той е изтезаван, за да дава показания против други лица. Успява да издържи на всички изтезания и побоища, заплахата от изнасилване на бременната му сестра, и не подписва фалшиви показания, измислени от полицията. След 12-дневни тежки изтезания започва съдебният процес, в който по обвинението срещу него няма никакви доказателства, но въпреки това е осъден на доживотен затвор, като са погазени всички юридически и морални норми.
В знак на протест срещу несправедливостта и произвола, на които е подложен, на 3 юли 2019 г. Мустафа Кочак обяви безсрочна гладна стачка от затвора в Шакран (Измир, Турция), където лежи от началото на делото му. А на 30 септември 2019 година обяви смъртна гладна стачка (гладна стачка, която продължава или до приемане исканията, или до смъртта на стачкуващия). Единственото искане на Мустафа Кочак е да защити правото си на нормален съдебен процес.
На 12 март 2020 г. на 255-тия ден на глада на Мустафа Кочак, в килията му нахлуват тежко въоръжени полицаи и го изнасят в близката болница. Там, въпреки неговата ясно декларирана воля „в случай на безсъзнание не приемам насилствена медицинска намеса“, е извършена такава насилствена намеса. В резултат на такава намеса при предишни гладни стачки много политически затворници загубиха паметта си, заболяха от синдрома на Вернике-Корсаков, а някои от тях загубиха живота си. От тази интервенция няма никаква полза за здравето на политическите затворници, провеждащи гладна стачка и води до тяхното осакатяване.
Насилствената намеса е изтезание!
С това изтезание са заплашени и двама музиканти от музикалната група Йорум (Grup Yorum) Хелин Бьолек и Ибрахим Гьокчек.
В мрачните години на хунтата, след военния преврат от 12 септември 1980 година в Турция, студенти създават група Йорум в края на 1985 година. Това е период, когато политическите партии в страната са разпуснати, прогресивни книги и песни са забранени, а техните автори и изпълнители са подложени на преследвания; изпълнени са десетки смъртни присъди срещу най-добрите синове и дъщери на народа, стотици хора са избити без съд и присъда, а хиляди други изчезват безследно… При тези условия група Йорум със своите песни разкъсва черния облак на отчаянието, витаещ над страната и издига гласа на съпротивата, гласа на надеждата.
Групата освен на турски, изпълнява и песни на езиците на малцинствата в страната: кюрдски, арабски и т.н., както и известни революционни песни от целия свят.
Затова Йорум веднага става обект на преследвания и съдебни дела – за участие в протести, за изпълнени песни на кюрдски език и т.н. Многократно са забранявани концертите им. За изминалите 35 години от своето основаване група Йорум, освен стотиците концерти из Турция и десетки из Европа, издава и 23 албума… През тези години в Турция срещу членове на Йорум са водени над 500 дела. Но творците и изпълнителите от групата никога не спират.
От 2011 година Група Йорум започват да организират големи безплатни концерти на открито под заглавие „Независима Турция“. На тези концерти присъстват: през 2011 г – 150 хиляди; през 2012 г. – 350 хиляди; през 2013 г – 550 хиляди; през 2014 г. – в Истанбул близо един милион, а в Измир над 700 хиляди пеят заедно с „Йорум“. Това са концерти и едновременно политически митинги. Правителството на Ердоган е в паника от нарастващото влияние на тяхната музика и отново започват забрани на концертите на групата…
След опита за преврат през 2016 г. в Турция беше обявено извънредно положение. Превратът беше извършен от сили, близки до режима в Анкара, срещу които Йорум винаги са се борили. Но режимът забрани всички концерти на групата и за залавянето на 6 от членовете на Йорум беше обявена парична награда.
Членовете на Йорум, които се намираха в затвора, не приеха този произвол и на 17 май 2019 обявиха безсрочна гладна стачка. Исканията на гладната стачка са: да се премахне забраната за концерти, да се спрат нападенията срещу културния център на групата (от 2016-та до сега 11 пъти центърът е нападан), да отпаднат фалшивите обвинения срещу членовете на групата и да бъдат премахнати имената на членовете от списъка на издирваните, да бъдат освободени всички членове, намиращи се в затвора.
Двама музиканти от групата – Хелин Бьолек и Ибрахим Гьокчек, превърнаха стачката си в смъртна гладна стачка. Поради тежкото им здравословно състояние в резултат на глада те бяха освободени от затвора, но исканията им не бяха изпълнени и те продължиха смъртната гладна стачка без прекъсване. Към 16 Март 2020 г. Хелин Бьолек е на 270-тия ден, Ибрахим Гьокчек е на 273-тия ден на своята смъртна гладна стачка.
На 12 Март 2020 г. в 03.30 часа къщата, където бяха настанени стачкуващите, беше нападната от тежко въоръжени полицаи, временно бяха арестувани родителите и всички намиращи се в къщата, а Хелин и Ибрахим бяха отвлечени и закарани в болница против волята им. Оттогава се намират в болницата в Юмранийе (Истанбул) под заплаха от насилствена медицинска намеса.
Най-остро протестираме срещу съдебния произвол и репресии срещи музикантите от Йорум и Мустафа Кочак и изцяло подкрепяме техните искания за справедливост.
Призоваваме правителството на Република Турция незабавно да прекрати насилствената медицинска намеса и да приеме техните искания.
Движение 23 септември,
16 Март 2020, София
Послепис: След близо седмица опити на адвокатите от Правно Бюро Народа да обжалват решението на 18-ти състав на гражданското отделение на районния съд в Истанбул, днес апелативният съд в Истанбул, излезе с решение за освобождаването от болницата на провеждащите смъртна гладна стачка членове на Група Йорум. След часове спорове с ръководството на болницата, полицейските началници и охранителите на болницата към 22.30 часа, техните близки успяха да ги изведат от болницата. Сега те отново са в дома, откъдето бяха изведени насила преди седмица и продължават съпротивата си със смъртна гладна стачка.
Мустафа Кочак също късно вечерта днес е бил прехвърлен отново в килията на затвора. Подложен на тежки изтезания, той чрез адвокатите си изпрати поздрав: „Раните са моето достойнство, продължавам смъртната гладна стачка“.
About the Author
