През месец юли 2018 г., точно когато правителството се отчиташе за „успешното“ приключване на българското европредседателство, по негово нареждане започна поголовно избиване на овце и кози в района на Странджа под предлог, че там са открити огнища на африканска чума по животните. Първата реакция на засегнатите стопани беше изненада и възмущение. Те задаваха наивни въпроси: „Къде и в коя държава това може да се случи? Да се влиза в частен имот и да се избиват животни без да се уведомяват собствениците им. Та ние сме в Европа, в Европейския съюз.“ Отговориха им министърът на земеделието и шефът на агенцията по безопасност на храните. По техните думи африканската чума била открита с най-добрите в света френски тестове и потвърдена от най-добрата в света френска лаборатория. Изтребването на животните ставало, за да се спазят изискванията на Европейския съюз, защото тази болест била изключително заразна и смъртоносна. Ако не спазим това изискване, ще бъде забранен износът на животински продукти от България за страните от ЕС за не по-малко от 2 години. С други думи, именно Европейският съюз налага поголовното унищожение на овцете и козите в Странджа. Много специалисти обаче смятат, че ако се вземат необходимите мерки и се спазват ветеринарните правила, масовото избиване на животни не е нужно. Ще цитирам само мнението на ветеринарния лекар Пламен Пасков: „Чумата по дребните животни е тропическа болест. При заразяване животните не се избиват. Използва се хиперимунен серум. При социализма заводът в Пещера произвеждаше такъв серум. Животните в региона, които нямат признаци на заразяване, се ваксинират. Защото избиването на животните при тази болест не решава нито един проблем. Аз съм ветеринарен лекар, твърдя го и съм в състояние да го докажа във всеки съд. Избиването на овцете и козите в Странджа няма ветеринарно-медицински основания. Няма разбира се и икономически основания. Това е откровено вредителство.“
Но безумните и варварски изисквания на ЕС не са единствения проблем в този случай. Благодарение на гражданските протести две стада, в които бяха „открити“ огнища на африканска чума, бяха запазени от изтребление за повече от месец. Вместо масов мор в рамките на няколко дни, животните в тези стада не само останаха живи, но и нито едно от тях не показа признаци на заболяване. Изобщо в региона, два месеца по-късно, няма данни за нито едно умряло от чума животно. Единствените умрели са избитите здрави животни. Възможните обяснения в случая са само две – грешка в диагнозата или умишлена измама.
Не трябва да се подминава без коментар и заплахата, че ЕС може да наложи две години забрана за износ на животински продукти от България. Според данните на статистиката, износът на животински продукти от България за страните от ЕС е няколко пъти по-малък от вноса от тези страни. Качеството на този внос също е добре известно. И ако т. нар. агенция за безопасност на храните, вместо да се занимава с безумното избиване на здрави животни в България, започне да контролира както трябва качеството на внасяните в страната ни животински продукти от големите европейски компании, то резултатът ще е в полза както на производителите, така и на потребителите в нашата страна.
И така стигаме до главния въпрос: кому беше нужно това изтребление? Очевидно нямат интерес стопаните на животните. Компенсациите, които получават, не могат да покрият направените от тях разходи. Много от тях няма да рискуват повече и ще изоставят отглеждането на животни. Няма интерес и нашата държава, която вместо да получава приходи от производство, ще прави разходи от бюджета за да компенсира загубите на стопаните на избитите животни. Тогава кой има интерес?
Очевидно интерес имат тези, които ще източват средства от националния и европейския бюджет за „борба“ с несъществуващата чума по животните. За да получат средства, съответните институции трябва да „открият“ огнища на заболяването. Подозренията се подклаждат и от информацията, че обществена поръчка за внос на тестове за диагностика на болестта е спечелена от младеж, собственик на компютърна фирма. И всичко това става след масовото избиване на животните в Странджа.
Но главният интерес в съсипването на дребните местни животновъдни стопанства имат преди всичко големите европейски компании, които се занимават с производство и търговия на животински продукти. И когато действията на европейската администрация и подчинената ѝ българска администрация, както и цялото законодателство на ЕС, ни се струват абсурдни и вредни от гледна точка на обществения интерес, то това е само поредното доказателство, че тези администрации и закони са създадени, за да обслужват само и единствено интересите на едрия европейски бизнес. Затова дребното местно животновъдство ще бъде мачкано и унищожавано по същия начин, както това направиха големите търговски вериги с малките магазинчета.
Ликвидацията на животновъдството в Странджа ще е поредната икономическа загуба за страната ни от членството в ЕС и тези загуби вече отдавна надхвърлят всички подаяния, които получаваме от еврофондовете. Но по-тежки са другите загуби. Унищожаването на националното производство принуди милиони българи да напуснат родината и да търсят препитание по света. В Странджа, която и без друго е слабо населена и дребното животновъдство е сега главният поминък, неговата ликвидация съвсем ще обезлюди региона.
И изобщо всички приказки за борба с демографската криза са напълно безсмислени без възстановяване на националния суверенитет и на местното производство като абсолютно задължително предварително условие. А това е невъзможно да стане в рамките на Европейския съюз.
Л23
About the Author
