Трагедията е огромна. И в двете държави има хиляди жертви. Едно катаклизмично събитие съкруши два региона, разделени с граница, с която обаче стихиите не се съобразяват. Хората от двете страни бяха ударени с еднаква сила и в този момент тази граница е най-незначителното нещо на света. В този момент тази граница не трябва да интересува и нас – трябва да се стремим направим всичко възможно да помогнем на всички, за да бъдат спасени възможно най-много хора.
Трагедията, причинена от земетресението показва много неща. Показва как работи съвременния свят. Когато става дума за обикновения човек, за неговите нужди, за неговото благоденствие, винаги се действа постфактум и само ако няма друг начин.
Всички видяхме ужаса, който се стовари върху хората от двете държави. Всеки може да види клипове и снимки и да се убеди в силата на природата.
Но това е земетръсна зона. Не се случва за първи път. Очевидно е, че капиталистите не влагат достатъчно средства за изграждане на устойчиви сгради, които да издържат на подобни земетресения. Това обаче е закономерно, тъй като капитализмът е строй, чиито основен принцип е максимизиране на печалбата. И това винаги се обръща срещу обикновените хора. Видяхме го и сега.
Но за случилото се в Турция и Сирия негативните обстоятелства не спират до тук. Изглежда, че в света, в който живеем, онази физическата граница е по-важна от съпричастността и солидарността. Затова последствията за хората живеещи в двете държави са много различни.
Да си припомним, че Сирия, блокирана от повече от 12 години, бе хвърлена в тежката, унищожителна гражданска война, предизвикана и спонсорирана от силните на деня, от така наречените носители на демокрация, от вдъхновителите на капиталистическата система и западните ценности. Нашата страна също изповядва тези ценности и съответно допринесе за трагедията, подхранвайки недостига на строителни материали, на продоволствие, на медикаменти.
Сирия е богата на петрол държава, а няма гориво и енергия. Защо? Защото САЩ и нейните съюзници и ние като част от тях, сме блокирали тази държава – източваме петролните ѝ кладенци, окупирали сме плодородните ѝ земи, спираме доставките по море и въздух, не допускаме хората да живеят! И какво очакваме да се случи при природни катаклизми там? От 12 г. те нямат потенциала да строят сигурно и живеят ден за ден борейки се със стихии и спонсорирани отвън бунтовници.
Лицемерие е да се говори за солидарност с пострадалите, докато продължават тежките икономически санкции против Сирия. Виждаме как по всички медии започна една масова психоза за съпричастност и молитви за пострадалите. Молитви за хора, които системно страдат от десетилетие, а ние досега не сме реагирали. Та какво друго можем да направим ние, ще кажете? Много можем да направим. Не молитви трябват, а борба за това да се даде на народите по света да живеят, а по-конкретно незабавно да се отменят санкциите срещу сирийския народ.
Длъжни сме, също така, да се борим, подобна трагедия да стане немислима в собствената ни родина. Защото представете си какво ще стане при такова земетресение тук, при калпавото строителство и занемарена инфраструктура вследствие на 30 години капитализъм?
И не забравяйте – това, че животът ни е такъв е напълно закономерно. Това, че сме управлявани от неморални и некомпетентни политици също е закономерно. Това не е балкански манталитет или българска логика. Това са западните ценности на капитализма – максималната печалба за малцина е над интересите на обществото.
В крайна сметка ние можем да се борим за смяна на обществено-икономическа система, за такава, в която човекът е на дневен ред и печалба означава неговото максимално благоденствие. А единствената система, която е базирана на тези принципи е социалистическата.
Движение “23 септември”, Информационен отдел
About the Author
