Говори радиостанция „Христо Ботев“
30 септември 1942 г.
Сталинград
Вниманието на цял свят е приковано към Сталинград. В човешката история не е имало по-голяма от сегашната битка при Сталинград.
Славата на Сталинград гърми сега по цялото земно кълбо, превръща се в легендарен символ на ненадминато мъжество, произнася се с трепет и възхищение от всички честни и свободолюбиви люде.
Сталинград!
Тук, в тоя скъп за великия руски народ голям волжки град е завързан най-важният възел на военните събития през тая година. Много нещо зависи от изхода на боевете тук.
Хитлеристките разбойници не държат сметка за огромните си загуби, хвърлят все нови и нови сили, рискуват с резервите си, за да се докопат и се укрепят на Волга, да осигурят фланга на войските си, които действат на Северния Кавказ, да заграбят петролните полета, да освободят сили, за да ги хвърлят в нови удари на другите сектори от фронта.
Такова е значението на сталинградския възел на военните събития тая година. Наивно и глупаво би било да се подценява опасността, която представлява хитлеристкото настъпление към Волга и на Северния Кавказ, за руския народ.
Но нашите руски братя и сестри си дават ясна сметка за сериозността на положението и, уверени в своите сили, събрали в един чиличен юмрук всичката си воля да отстоят свободата и независимостта на своята родна земя, с още по-голяма енергия и с невиждани в историята героизъм и упоритост преодоляват всички трудности и се борят да спрат вражеските пълчища при Сталинград, да не ги допуснат да се укрепят на Волга, да ги изтощят, да ги разбият и да ги отхвърлят назад, на запад.
При Сталинград се води кръвопролитен бой за всяка улица – не, за всяка къща, за всеки етаж, за всеки чардак, за всеки метър земя!
Сталинград се превръща в огромна гробница за немските войски.
Но Сталинград се възправя днес из пепелището и пожара на войната и като гигантски маяк на чудотворната сила на руското родолюбие, на родолюбието на всички съветски народи, обединени във великото съдружие на Съветския съюз. Лъчите на тоя маяк огряват всички кътища на света и няма да угаснат през вековете.
И как да не се преизпълва с отвращение и как да не кипи от негодувание и презрение душата на всеки наш патриот – млад и стар – пред гнусните гаври, пред провокациите и лъжите, които правителството и неговите продажни писачи и говорители сипят върху руските великани, наши братя по кръв, наши освободители? Правителството под диктовката на Хитлер се готви да хвърли нашата армия в разбойническия поход на хитлеристите срещу братска Русия. Ние, българите, ние, освободените тъкмо с помощта на русите от петвековно иго, трябва да идем сега в тежкия за тях час да помагаме на нападналите ги хитлеристки чакали и вълци! За какво собствено ние трябва да се отплащаме с такава подлост и черна неблагодарност към благородните наши руски братя, които и сега, бранейки своята свобода и независимост, бранят свободата и независимостта на цялото човечество? Защото управниците у нас са агенти, слуги на Хитлер, изпълняват неговите заповеди, търгуват с бъдещето и с кръвта на народа ни.
Всяка помощ на Хитлер е удар не само срещу Русия, тя е удар преди всичко срещу България, срещу нашия народ, срещу нашата младеж. Ето това нещо трябва да си уясни докрай всеки патриот у нас – млад и стар. И тогава Сталинградската героична епопея, за която поетите на бъдещето ще съчинят песни по-велики от Илиадата, ще бъде и за всеки наш патриот пример и символ за беззаветна служба на своята родина, служба, която не знае предели и за която няма нищо невъзможно.
Тая служба се състои днес в борбата за осуетяването на предателските планове за въвличането на нашата армия в похода на хитлеристките разбойници срещу Русия, тъй като осъществяването на тия предателски планове би означавало катастрофа и гибел за нашата родина.
***
21 октомври 1942 г.
Лъжите им
Ще минат години, десетилетия. Векове ще минат, но никога няма да угасне изумително светлият ореол на славата, който увенча гордия град на Сталин и челото на неговите легендарни защитници.
Сталинград се бори.
Сталинград стои като желязна стена, в която се разбиват бесните пристъпи на хитлеристките пълчища. В страха си от настъпващата есен и следващата подир нея руска зима германското военно командване безогледно хвърля в боя все нови човешки сили и техника. То прави отчаяни опити да напредне. Но то само увеличава броя на труповете, броя на разнебитените и обезкръвени хитлеристки полкове и дивизии. Чиличеният вълнолом на сталинградските бойци прегражда пътя на хитлеристката сган.
Сталинград се бори.
Сталинград разбърка и провали немските тазгодишни настъпателни планове.
Сталинград подготвя условията за съкрушителния удар върху немско-фашистката грабителска армия.
А погледнете – какви лъжи за Сталинград от три месеца насам бълват продажните изменници у нас из лагера на управниците!
Александърганчевци още в началото на месец август тази година пишеха, че долното течение на Волга и целият Кавказ щели най-много в две седмици да бъдат в германски ръце!
Правителствените вестници по това време крещяха за най-високата точка на битката за Сталинград.
На 25 август – преди два месеца – вестник „Днес“ гръмко заявяваше: „Нападението срешу Сталинград е навлязло в решителната си фаза“. На другия ден тоя хитлеристки парцал вече викаше: „Последните часове на борбата за Сталинград“. Вие чувате ли, наши радиослушатели: не „последните дни, а именно последните часове“! В съшия тоя парцал и в същия брой Александър Ганчев, тоя купен от немците хитлеристки „пророк“, писа буквално следното:
„Няма никакво съмнение, че Сталинград е пред падане; че скоро ще бъдат превъзмогнати и всички трудности по овладяването гребена на кавказката планинска верига и че двата бряга на Черно и Каспийско море ще са в германски ръце. Не се касае до пророкувания, а до близки събития, които до началото на идния месец ще са свършени факти.“
Два дена по-късно, според вестник „Днес“, Сталинград продължава да „изживява часове на истинска агония“.
Днес е 21 октомври 1942 година. А „погребаният“ и „превзетият“ от немските лакеи и проститутки на перото Сталинград стои, бори се, отбива свирепите и отчаяни пристъпи на хитлеристката паплач.
Ето истината и ето какви са непроходимите лъжи на продажните наемници на немците у нас.
Сегашните им лъжи са същите, каквито и вчерашните. И утре тия лъжи ще бъдат изобличени с още по-голяма сила от сегашното изобличение на вчерашните им лъжи.
За платените лъжци и немски лакеи има само един отговор и една участ: народната разплата, кюскията, и такава кюския, че да кажат всички – и мало, и голямо – хубавата шопска поговорка: „Млатили го като крава у чуждо зеле…“
***
6 ноември 1942 г.
Сталинград
Утре руският народ ще отбележи четвъртвековния юбилей на своята нова, народна държава. Ще го отбележи в пламъците на свещената своя Отечествена война против хитлеристките злодейски пълчища. От вечно ледовитите северни простори до кавказките скали и клисури на юг храбро и упорито Червената армия отстоява свободата и независимостта на Съветска Русия, културата, напредъка и бъдещето на цялото човечество.
И в тая исполинска борба срещу грабителските германско-фашистки орди като най-ярък символ на руската сила, на непоколебимата воля и способност на Червената армия да направи всичко за разгрома на хитлеристката сган веднъж и завинаги блести легендарното име на Сталинград.
Целият свободолюбив свят с трепетно вълнение следи днес героизма на сталинградските защитници, изумителния техен отпор срещу бесните хитлеристки пристъпи и с право вижда в сталинградския подвиг предвестието на огромния съкрушителен удар на демократическата военна коалиция върху хитлеризма.
И няма наистина думи, с които могат да се изразят напълно възхищението и радостта на всичко честно по земята от оня велик принос към освобождението на човечеството от кошмара на хитлеристката чума, който правят приказно-легендарните сталинградски герои!
И няма предел погнусата на нашия народ от правителствената паплач за безчестния поток от лъжи и клевети против великия братски руски народ, за хитлеристката кал, която изпълва вестниците, радиопредаванията и речите на днешните понемчени управници.
Хитлеристките теляци у нас „превзеха Сталинград“ още преди два месеца. Погледнете крещящите заглавия на правителствените вестници от преди два месеца: „Рушат се последните укрепления на Сталинград!“, „Сталинград в развалини!“, „Немските войски в последните си атаки срещу Сталинград“, „Битката за Сталинград решена в полза на германците“. Така крещяха продажните пратеници на гьобелсовата пропаганда у нас. На 8 септември правителственият парцал „Днес“ даже написа: „След Сталинград“…
Малко преди това вестник „Слово“ на уводно място писа буквално следното:
„Германските войски са проникнали вече в западните предградия на града и като се има предвид, че германското главно командване съобщава за постигнатите успехи най-малко след 48 часа, може да се допусне, че ако Сталинград не е още паднал, то неговото падане е вече въпрос на съвсем късо време.
Съветите смятаха – продължаваше фашисткият парцал „Слово“ – тук да спрат германското напредване и с това да объркат плановете на германското главно командване.“
Подлеците считаха, че могат вече да си въздъхнат облекчително и да кажат, че немците постигнаха тазгодишните си планове. Рано си въздъхнахте, подли понемчени влечуги! Разбойническите планове на хитлеристкото главно командване рухнаха и тая година.
Сталинград стои.
Сталинград се бори и днес с още по голямо упорство. Сталинградци са дали клетва да отстоят своята волжка светиня. И стоят на клетвата си.
Но Сталинград е много, много повече от една великолепно и мъжествено отстоявана клетва.
Сталинградските боеве имат извънредно голямо стратегическо и политическо значение. Това разбират и подлеците от правителствения лагер, поради което и сипят едни подир други лъжите си – белки успеят да измамят някого. Няма да успеете, хитлеристки ибрикчии! Картата, на която вие поставихте главния си коз, е бита! При Сталинград Червената армия бързо изтребва стотици хиляди немци и огромен брой германска военна техника. Сталинградските защитници не само объркаха, но и разрушиха оперативните планове на германското военно командване. При Сталинград е спряна основната германско-фашистка армия, което не й даде възможност да разгъне настъпление на другите сектори от фронта. Тепърва ще има да се отрази това огромно стратегическо значение на сталинградските боеве върху хода на предстоящите боеве на руско-германския фронт.
Сталинградските защитници сериозно подкопават силата на хитлеристките пълчища и подготвят почвата за техния неизбежен разгром.
От все сърце, като проява на дълбоката своя солидарност с героичните сталинградски защитници, и нашият народ днес отправя към тях най-сърдечни поздрави и въодушевен от техния изумителен патриотизъм, засилва борбата си срещу немските грабители и се кълне да отсече престъпните ръце, които посягат да го тикнат в братоубийствена война срещу неговите освободители и кръвни братя – русите.
Българи! Патриоти!
Нека прозвучи утре по цялата наша страна протестният народен глас против немските разбойници и възторженият поздрав към Червената армия, към юначните сталинградски защитници!
Засилвайте ударите срещу немците – това е най-ефикасната форма за проява на нашата солидарност с братята руси!
Вън немците от България!
Долу ръцете от нашата освободителка Русия!
Вечна дружба с великия руски народ!
***
29 ноември 1942 г.
Какво остана от лъжите им
Драги радиослушатели, вие чувате всеки ден бодрите и радостни известия от Москва: Червената армия продължава успешно решителното свое настъпление при Сталинград. На един широк фронт от няколко десетки километра германските укрепени линии са пробити и германските дивизии отстъпват под съкрушителните червеноармейски удари, като оставят на бойното поле десетки хиляди убити и ранени, десетки хиляди пленници, огромен брой оръдия, бойни коли, картечници, пушки и всякакви военни материали.
На 7 ноември тази година Сталин заяви, че „врагът изпита вече на гърба си съпротивителната способност на Червената армия. Той тепърва ще узнае силата на съкрушителните удари на Червената армия.“
Не се изминаха и две недели, откакто бяха казани тия Сталинови думи, и те се сбъднаха на дело. При завоя на Дон славните червеноармейски полкове нанасят днес такива удари върху хитлеристките орди, от които те не могат да си поемат дъх. Не е нужно да си военен специалист, достатъчно е да се погледне на картата при Сталинград, за да се разбере големият размер и насоката на стремителното, превъзходно организирано и майсторски ръководено настъпление на Червената армия. Хитлеристките генерали проглушиха света миналата година със своите „клещи“ и „чували“. Колко пъти гьобелсовата пропаганда и нейните платени кречетала у нас „ловиха“ и „унищожаваха“ Червената армия с тия свои „клещи“ и „чували“. Но Червената армия съумя да намери средство против тях, да ги преодолее, не само да издържи срещу колосалния натиск, не само да изнури, да обезкръви хитлеристките пълчища, но и да увеличи своите сили, да се закали, да придобие още по-голяма бойна опитност. Погледнете на картата, драги радиослушатели, и вие ще видите огромните червеноармейски клещи, които застрашават да се затворят така, че да обхванат значителен брой немско-фашистки войски между реката Дон и Сталинград. Сега ще видят всички любители на „клещите“ и на „чувалите“ какво нещо са червеноармейските клещи и чували. Нима беше много отдавна, когато Хитлер се хвалеше, че Сталинград е вече почти взет, че хитлеристките войски няма да направят нито крачка назад? Не, не беше отдавна – на 30 септември тази година. Какво остана от хвалбите на този людоед в тогата на „върховен главнокомандващ“ на „непобедимите“ немски пълчища, които сега бягат под съкрушителните удари на Червената армия? Но тепърва хитлеристките сатрапи и разбойници ще има да викат: „Варе, варе, де ми са легионите?“
Какво стана с отвратителния вой на хитлеристките сирени у нас, на цялата писателска паплач от редакциите на правителствените вестници, които по три пъти на ден от година и половина насам „унищожаваха“ Русия и Червената армия? Не „предсказваха“ ли тия фашистки пророци вчера още, че само дни ни отделят от „окончателната“ победа на Хитлер над Русия, че руските войски вече не са „способни“ на съпротива? Не писа ли омаскареният вече и пред най-наивните хора Александър Ганчев на 26 август тази година буквално следното:
„Няма никакво съмнение, че Сталинград е пред падане, че скоро ще бъдат превъзмогнати и всички трудности по овладяването гребена на кавказката планинска верига и че двата бряга на Черно и на Каспийско море ще са в германски ръце. Не се касае – заявяваше Александър Ганчев – до пророкувания, а до близки събития, които до началото на идния месец (чувате ли, драги радиослушатели: до началото на идния месец, тоест на септември месец) ще са свършени факти… Скоро на Адолф Хитлер ще остане да разрешава, що се касае до Източния фронт, само един въпрос – тоя, да унищожава съпротивителната сила на средния участък.“
Какво остана от тия на вятъра построени пророчества?
„Унищожената“, стотици пъти „извадената“ от строя във въображението на хитлеристките подлоги Червена армия гони сега немците на Запад. Рухнаха подлите надежди на враговете на нашия народ
Въззема се вече зарята на освобождението на човечеството от хитлеристката тирания. И тя зове и нас, българите, да засилим народната борба за час по-скорошното избавяне на родината ни от хищническите нокти на немските грабители, за да я спасим от немския грабеж, от глада и ужасите на войната.
***
29 януари 1943 г.
Сталинградската епопея
На вечни времена в историята на човечеството няма да угасне славата и величието на Сталинградската епопея. Никога, нито в една война досега, нито една армия в света не е обкръжавала и унищожавала такъв голям брой отборни неприятелски войски, изобилно снабдени с модерна военна техника, както това направиха сталинградските герои. Честните хора по цялата земя с радост и дълбоко удовлетворение произнасят името на доблестната Червена армия, която при Сталинград осъществи гениалния план на Съветското върховно главнокомандване по обкръжаването и унищожаването на двадесет и две отборни германо-фашистки дивизии. Под напора на съветските войски и особено на могъщата и неповторима руска артилерия рухнаха, превърнати в пух и прах, хилядите блиндирани укрепления на германците при Сталинград. Червената армия унищожи при Сталинград от десети до двадесет и шести януари повече от четиридесет хиляди германски войници и офицери, залови в плен двадесет и осем хиляди пленника. Колосални са заловените от Червената армия през това време трофеи: петстотин двадесет и три самолета, хиляда двеста деветдесет и седем танка, две хиляди деветстотин седемдесет и осем оръдия разен калибър, четири хиляди осемстотин и седемдесет картечници, четиридесет и девет хиляди камиона и много други още военни материали!
Съветските войски на Донския фронт продължават да унищожават последните остатъци на разбитите и об речени на гибел хитлеристки разбойници при Сталинград. На 26 януари тази година според съобщението на Съветската осведомителна служба тия остатъци са наброявали около дванадесет хиляди души, разделени на две изолирани помежду си групи. Според вечерното съобщение на Съветската осведомителна служба от 27 януари тази година войските на Донския фронт са пленили хиляда триста и петдесет германски войници и офицери. Две хиляди хитлеровци, в това число един германски свързочен полк начело с полковия командир, са сложили оръжие. Днес-утре при Сталинград няма да остане нито един германски войник и офицер с оръжие в ръка!
Сталинград и неговите легендарни съветски защитници не само издържаха гигантския натиск на хитлеровските орди миналата есен, не само удържаха града-герой, но извършиха истинско чудо: обкръжиха и унищожиха цялата хитлеристка армейска групировка при Сталинград. Обкръжиха я и я ликвидираха изцяло, без остатък. Сталинград престава да бъде вече фронт. Сталинград се превръща вече в град на съветския тил. Но Сталинград няма да престане никога да свети като безсмъртен символ на руското величие, като маяк на непобедимото мъжество и на любовта към родното огнище. При Сталинград рухнаха авантюристичните стратегически планове на Хитлер.
При Сталинград победи гениалната, далековидна и реалистична стратегия на Сталин.
Такъв е фактът. И тоя факт е толкова голям и носи след себе си такива значителни последствия, че германската пропаганда не е повече в състояние да крие от немците цялата истина за положението на съветско-германския фронт. Германската пропаганда, която до вчера на път и кръстопът обявяваше Червената армия за „унищожена“, „източната кампания“ за „постигнала целите си“, изведнъж започва сега да говори за „много по-концентрираното, по-изнурително и по-опасно отколкото миналата година“ настъпление на Червената армия; за „гигантски сили, хвърлени в боя от страна на Червената армия“, за „превъзходящите сили на Съветите“ и така нататък. А вестник „Дойче Алгемайне Цайтунг“ заявява:
„Съдбата на райха виси на косъм… Положението на Германия никога не е било така напрегнато.“
Но Хитлер на 30 септември миналата година на цял свят обяви, че ще вземе Сталинград и че нищо не може да го накара да отстъпи назад…
Хитлеристките орди отстъпват днес под могъщите удари на Червената армия на Дон, на Северния Кавказ, на запад от Воронеж, при Ленинград. Хитлер днес безпокойно се озърта на запад, към Туниското крайбрежие на Африка. Вторият фронт все по-реално и неотвратимо се надига срешу него. А в това време хитлеристките агенти у нас продължават да преповтарят вчерашните си лъжи. Продължавайте, господа! Това е най-сигурният път, за да престанат да ви вярват и последните тонковци у нас, ако такива още са останали.
Господин Климент Далкалъчев може, ако обича, още веднаж да припише на унищожените при Сталинград двадесет и две германо-фашистки дивизии чудните „замисли“ да атакуват в тил съветските войски… Ние можем само да се усмихнем. Колкото до официалния „военен коментатор“ на правителствените вестници и на радио София, който продължава да брътви за германски победи – какво да кажем: „Отрязана глава нож я не сече“ – казва мъдрата наша народна поговорка.
И в най-тежките дни на изпитания, които преживя братска Русия и нейната славна Червена армия, нашият народ не изгуби вяра в тях, не се усъмни в тяхната сила. Той изразяваше своята вяра в Русия и в Червената армия по хиляди начини. Най-добре се смее оня, който последен се смее – заявявахме ние. И сега, когато Червената армия осъществява успешно своето мощно настъпление, ние пак казваме:
„Смее се най-добре оня, който последен се смее“.
Хитлеристите имат още сили, пакости още могат да направят. Но те са обречени на разгром. И началото на техния разгром е вече поставено.
Това показва, че и нашият народ трябва да присъедини усилията си за тоя разгром. Понеже от тоя разгром зависи и нашата свобода. Понеже и нашата страна страда от хитлеристката тирания.
***
30 януари 1943 г.
Великата сталинградска победа
Пет месеца подред правителствените вестници уверяваха, че Сталинград е завзет или почти завзет от германците, че съветските войски са унищожени или почти унищожени, че Хитлер е вече спечелил или почти спечелил „източната кампания“.
И изведнъж на Източния фронт Червената армия премина в мощно и стремително настъпление с все по-нарастващи темпове. Отгде се взе тая Червена армия? Нали пред цял свят на тридесети септември, а след това на осми ноември миналата година Хитлер се кълнеше, че при Сталинград се унищожават последните остатъци на Червената армия? Нали усърдните хитлеристки глашатаи у нас се надпреварваха да доказват, че русите нямат вече авиация, артилерия, танкове, че тяхната военна индустрия е разнебитена, че людските им резерви са вече изчерпани? Но нейсе: във всеки случай Червената армия от нейде се намери и според израза на руския писател Алексей Толстой „тя се зае с германците така сериозно, че у тях се получи пълна бърканица в съзнанието: победните обещания на Хитлер… и страшната действителност
Собствено какво стана при Сталинград?
Шестата германска армия, която разполагаше с двеста и двадесет хиляди все отбор германски войници и офицери – ако не се вземат под внимание двете румънски дивизии, – от победоносно нападаща армия в кратко време се превърна в безнадеждно отбраняваща се армия. Тая армия беше изтикана от десния бряг на Дон, отблъсната от Волга и притисната от юг, от запад и от север към Сталинград.
Цялата тази германска армия попадна в изкусно, в гениално осъществената клопка на Червената армия.
В края на декември миналата година хитлеристите направиха много и много сериозен опит да пробият обръча на шестата армия: стотици танкове със съответния брой артилерийски оръдия, моторизирана пехота и въоръжени с автоматични пушки войници се устремиха откъм Котелниково, насреща им от обръча предприеха атаки мощните бронетанкови сили на шестата армия. Германците считаха своя успех в кърпа вързан. Двустранният натиск върху червеноармейските части между Котелниково и обкръжената наша армия според свидетелствата на военните наблюдатели е имал чудовищни размери и не е бил по силите на човешката издържливост. Но Червената армия го издържа. Русите отсякоха изплезения от обръча бронетанков език на шестата армия и го унищожиха на брега на Дон в гигантската танкова битка, след това разгромиха и подгониха на юг германските танкови дивизии, които бързаха на помощ откъм Котелниково.
Обръчът около шестата германска армия плътно и завинаги се затвори.
Започна се битка, каквато световната история не знае. И в тая велика битка при Сталинград германците нагледно изпитаха на собствен гръб преобладаването на руския дух и на руското оръжие. При Сталинград сталинската стратегия надви стратегията на германските генерали. Ето големия исторически факт, всичките последствия на който за хода на войната даже е трудно да се обхванат сега, веднага!
Хитлер заповяда на своите обкръжени при Сталинград войски да не приемат никакви ултиматуми. Той заплаши с жестоки репресии семействата на ония германски войници, които се предадат в плен. Но в същото време в Северен Кавказ, в донските степи, в района на Велики Луки и при Ленинград върху хитлеристките армии се посипаха нови могъщи удари и германският фронт се отдалечаваше все повече от Сталинград.
И едва преди четири-пет дена берлинското радио за пръв път измърмори криво-ляво, че „германските войски, защитаващи Сталинград, водят боеве в тежки условия“ и че „само след многочасова ожесточена борба германските позиции в южната и северна части на тоя сектор са били пренесени на по-къси линии“.
Ето всичко, което каза радио Берлин за чудовищната катастрофа на шестата армия!
Но затова пък как безсрамно и с какво ненадминато дебелоочие банкрутиралите хитлеристки копиеносци у нас подхванаха смехотворната теза на гьобелсовите изтървани зайци за „германските защитници на Сталинград“!
Сталинград, оказва се, защитават не други, а германците! Ето това се вика: „Де го биеш, де се пука!“
От кого, аджеба, защитават германците Сталинград? Ог себе си? Наистина, при такиа свръхчудовищни салтоморталета на хитлеристката пропаганда щеш-не щеш ще почешеш глава…
Истината за германците е ужасна. И нито хитлеристките сатрапи, нито техните слуги у нас не смеят да признаят тая истина. И шега ли е? Изчезна до последния човек една от най-добрите германски армии – изчезна, без да изпълни заповедта на Хитлер, понеже все пак повече от петдесет хиляди души от шестата армия са се предали в плен!
Правителствените вестници бръщолевят у нас за някакво си значително влияние а хода на военните действия, което оказвала „борбата на шестата германска армия“. Басни! Не съществува повече шестата германска армия! Не съществува повече Сталинградски фронт!
Съветският град Сталинград победи! И ние ще повторим думите на руския писател Алексей Толстой:
„Неогледни поля на запад от Сталинград – и Дон, и степите, и хълмовете далеч от Дон – свободно се простират пред героичния осакатен град на безсмъртната наша слава.“
За двадесет и пет години той два пъти изнесе небивали трудности на отбраната и победата. Два пъти се бори за всечовешкото щастие.
При Сталинград фашизмът получи удар, от който той няма да се оправи. По-нататъшното за него ще бъде все по-лошо и по-лошо. Правилно е написал един ефрейтор на своя брат в Германия:
„Едно ще ти кажа, Николаус – не ставай войник. По-добре ден и нощ да работиш и цял живот сух хляб да ядеш отколкото туй… в Русия.“
