Проф. Велко Вълканов – „Кризата в здравеопазването“

Статията е публикувана на 18 април 2007 г. във в-к “Земя”

      Неотдавна (на 22 февруари т.г.) в Народното събрания се състоя дискусия по здравеопазването у нас. Поводът бе внесеното от опозицията  искане да се гласува недоверие на правителството заради плачевното състояние на  нашето здравеопазване.

Становището на опозицията бе, че в здравеопазването има криза.  Правителството отхвърли това становище. Криза в здравеопазването няма, има проблеми, част от които са наследени от предишните правителства, заяви премиерът Сергей Станишев.

Трудно е обаче да не се види, че в здравеопазването освен проблеми има и истинска криза. Но ако вникнем в нея, ще установим, че тя е криза не всъщност на самото здравеопазване, а на обществото, в което живеем. Кризата в здравеопазването е израз на   общата криза  на цялото наше общество. В коя област на живота няма всъщност криза? Нима няма криза в социалното дело, в духовния живот на страната, в правосъдието и пр. и пр.

Вече 17 –18 години нашето общество живее в крайно тежка  социална  криза. Причината е в  промяната  на социално-икономическите основи на обществото. До края на 1989 г. обществото ни живя при система, в която основната ценност бе човешката личност. С въвеждането на така наречената пазарна икономика ценностната ни система претърпя пълен обрат – не вече човекът е основна ценност, а парите. Всичко се превърна в стока за продан – стока е, разбира се, хлябът, но стока е  и правосъдието, стока са изкуството и културата, стока е най-после и самият човек.  При тази система няма как да не е стока и здравеопазването.   Това  означава, че само онзи ще може да получи необходимата му здравна помощ, който може да я заплати.

Трябва да се съгласим със Сергей Станишев, който, участвайки в дискусията по здравеопазването, заяви, че действащата в момента система е превърнала  “лекарите в юридически лица и търговци, които не се грижат за хората.” “Във вашата реформа – заяви по-нататък Станишев, обръщайки се към депутатите от опозицията – липсваше един основен компонент – пациентът, хората”. Справедливи думи.

При омразния за някои партии и лица социализъм здравеопазването бе за всички граждани на Републиката напълно безплатно. За да бъдеш лекуван не бе необходимо нищо друго освен да си болен. Всеки гражданин със самото си раждане се смяташе за здравно осигурен и получаваше цялата възможна медицинска помощ, без да плаща нищо.  Съществуваше в първите години след 9 септември 1944 г. период, когато и лекарствените средства бяха напълно безплатни.  Не бих могъл, разбира се, да твърдя, че социалистическото здравеопазване бе безпогрешно изградено. (Огромна грешка бе забраната за частна лекарска практика). Но в своите основни принципи то бе  напълно правилно.

Срещу тезата за напълно безплатната в социалистическото общество  медицинска помощ противопоставиха  примитивния довод, че нямало безплатна медицинска помощ, както нямало и безплатен обяд. Наистина безплатен изобщо обяд няма – все някой  трябва да плати за него.  Във всички случаи обаче  е напълно възможно той да е безплатен за онзи, който го получава. Така “безплатният обяд” наречен “здравеопазване”,  се плащаше не от болния, а от държавата. Държавата, а не  болният имаше грижата да се осигурят необходимите за лечението му средства Държавата бе в състояние да поеме грижата за здравето на своите граждани. Тя бе мощен икономически фактор, способен да поеме грижата не само за здравеопазването, но и за сигурността на гражданите и  страната, за изкуството и културата, за спорта и за всички жизнено важни за човека сфери.

Днес в тази противопоказана за човека пазарна икономика, наричана по-просто капитализъм, всичко трябва да се плаща не от държава, а от самите граждани.  Най-напред трябва да отбележим,  че не всички български граждани са здравно осигурени. Но и здравно осигурените трябва в  редица случаи  да дават за лечението си не просто пари, а много пари. . Почти няма обслужваща болния  медицинска дейност, за която да не се заплаща определена сума. (Едно изследване на кръвта възлиза на 17-18 лв.) Особено зле се отразяват на личния и семейния бюджет необходимите  за лечението лекарствени средства.  Един възрастен човек, обикновено пенсионер, трябва  да плаща средно месечно  30-40, че и повече  лева за необходимите му лекарства. А има лекарства,  възлизащи  за стотици лева, което е непосилно за човек с обикновени доходи. При това някои лекарствени средства (например за раково болните) не се и осигуряват своевременно. Приватизацията, този кошмар за обществото ни, заплашва да нанесе на хората нови удари срещу тяхното здраве. Проектира се например  приватизацията и на апаратите за хемодиализа, което  ще обрече хиляди хора на бърза смърт. Изобщо навсякъде действа брутално частният интерес, който се интересува единствено от самия себе си.

Кризата в здравеопазването намери израз и в силно променената болестна картина на обществото ни. Изключително висока е вече общата смъртност сред населението у нас – 14,7%. (За сравнение смъртността в Ирландия е 6,6%, в Люксембург – 7,9%, във Франция – 8,4%). Българите живеят с около 7 до 9 години по-малко от жителите в Западна Европа.

Болести, които по-рано, при социализма, бяха напълно изчезнали, днес отново завладяват широк терен. Дълбоко обезпокоително е  силното вече разпространение на туберкулозата  – една подчертано социална болест. През последното десетилетие броят на заболелите от туберкулоза се е увеличил двойно – от  25.1 на 100 хил. население през 1990 г. на 50 през 1998 г. Към 2001-2002 г.  заболеваемостта  от туберкулоза  се задържа  на 48,8. и 47,8 на 100 000 души.  В  абсолютни цифри  това прави  3010 заболели от туберкулоза през 2006 г. Особено тревожна е заболеваемостта сред  децата.  През  2005 г.  болните от туберкулоза деца са  227, а през 2006 г. те са вече  285.  Висока е и смъртността сред заболелите. Всяка година туберкулозата е причина за смъртта на около три милиона души в света и засяга голяма част от населението – повече отколкото СПИН, маларията и тропическите заболявания взети заедно. У нас всяка година умират от туберкулоза около 200 души, при което само във Варна тази болест   през 2006 г. е взела 23 жертви.

В резултат на порочната в основата си социално-икономическа система високо скочиха и някои други заболявания, като сифилисът и спинът, а се появиха и непознати преди заболявания  като например наркоманията.

За кризата в здравеопазването съдействат и нерешените в системата на здравеопазването проблеми. Продължават да са сериозен проблем взаимоотношенията със Здравноосигурителната каса, с Българския лекарски съюз и др.

Крайно отрицателно се отразява на здравеопазването нерешеният още проблем за трудовото възнаграждение на лекарския и сестринския персонал в някои болници. Ниското заплащане принуждава   голяма част от медицинския персонал да напуска не само съответните болнични заведения, но и страната.  По съобщения в печата само “Бързата помощ” в страната се нуждае от 298 лекари.  Намаленият медицински персонал  търпи значително   допълнително натоварване,  което не може да не се отрази на качеството на оказваната здравна помощ

Въпросът за заплащането на лекарския труд се коментира достатъчно загрижено  в медиите, но за съжаление не всякога достатъчно точно. В едно предаване по  ”7 дни” доцент Огнян Минчев, подлагайки на основателна критика ниското заплащане на лекарския труд, заяви: ” Какво се оказа – и преди 10 ноември лекарите получаваха 350 лева и сега получават пак 350 лв.” Числата, са общо взето, верни, но изводите съвсем не. 350 лв. преди бяха много повече от 350 лв. днес, доколкото цените на стоките и услугите преди бяха 2-3, че дори и 5-10 пъти по ниски от цените днес  Един  типов хляб бе 15 стотинки, билетът за градския транспорт – 6 стотинки, парното – 10-15 лв., а с 22 лева се пътуваше със самолет до Варна. Днес с 350 лв. едва може да преживее сам човек. Ще си позволя да дам пример и от собственото си житие- битие. През 1959 г.  заминах на специализация в Германия (ГДР). Две години бях издържан от баща си, тогава пенсионер с 93 лв. пенсия. На мен ми изпращаше 46 лв.  (200 марки)., а той и майка ми живееха с останалите 47 лв. Питам кой пенсионер днес би бил в състояние да издържа син в чужбина. Преди 10 ноември аз самият получавах пенсия в размер на 270 лв. Харчех 170, спестявах 100.. Днес колкото и голяма да е пенсията ви, няма да можете да спестите и един лев.

За да се приближат приблизително до стандарта, който някога  имаха със  заплатата от 350 лв., лекарите днес трябва да получават поне 1000 лева.  Това за съжаление трудно може да стане – не толкова поради липса на желание у управляващите, а защото катастрофиралата наша държава не е в състояние да осигури необходимите за това финансови средства. Бюджетът на държавата се формира не от собствената й стопанска дейност, както бе някога, а от данъчните постъпления. Данъчните постъпления са обаче  повече от ненадеждно  перо, доколкото, първо, разгърната частна стопанска дейност е все още недостатъчна, за да осигури на държавата и достатъчно високи данъчни постъпления, и защото, на второ място, субектите на частната стопанска дейност не всякога изпълняват с необходимата коректност данъчните си задължения. Данъците масово се укриват.

Трудно може да се реши проблемът и чрез пълната приватизация на лекарската дейност, която ще позволи на лекарите да определят сами възнаграждението за положения от тях труд. Но това означава  непосилни за гражданите цени на лекарския труд и следователно още по сериозно влошаване на здравеопазването.

Стигаме до извода, че здравеопазването няма как да не боледува, след като боледува самото общество. Необходимо е следователно  да се променя не философията на здравната реформа, а философията на самото общество. Само когато самото общество бъде поставено върху ценността човек, само тогава и здравеопазването ще престане да е търговска дейност, за която болният ще  е нищо друго от клиент, способен да плати или да не плати  определената цена за съответната здравна услуга.

24 март 2007 г.

Сподели