Слово на президента на Руската федерация Владимир Путин на заключителната сесия на ХІХ годишно заседание на Международния дискусионен клуб „Валдай“, Москва, 27 октомври 2022 г.
Уважаеми участници в пленарната сесия! Дами и господа! Приятели!
Запознах се дискусиите, които се водеха тук предните дни – много интересни, съдържателни. Надявам се, че не съжалявате, че сте дошли в Русия и общувате помежду си. Радвам се да ви видя всички.
В платформата на Валдайския клуб неведнъж сме говорили за тези промени – сериозни, големи промени, които вече са станали и стават в света, за рисковете, свързани с деградацията на световните институции, с ерозия на принципите на колективната сигурност, с подмяната на международното право с така наречените правила – исках да кажа, че е ясно кой го е измислил, но може би и това е неточно – като цяло не е ясно кой ги е измислил, на какво се основават тези правила, какво има вътре в тях.
Явно има само опит да се утвърди едно правило, така че тези, които държат властта – говоря за глобална власт – да имат възможност да живеят без никакви правила, всичко да им е позволено, всичко да им се размине, каквото и да направят. Ето, всъщност това са самите правила, които постоянно ни натрапват и натякват.
Ценността на дискусиите във Валдай е в това, че тук се чуват най-различни оценки и прогнози. Колко са били верни, показва самият живот, най-строгият и обективен проверяващ е животът. Тук се вижда колко коректни са били нашите предварителни дискусии в предишни години.
Уви, събитията продължават да се развиват по негативен сценарий, за който сме говорили неведнъж или два пъти на предишни срещи. Освен това те, тези събития, прераснаха в мащабна, системна криза, и то не само във военно-политическата, но и в икономическата и хуманитарната сфера.
Така нареченият Запад – условно, разбира се, там няма единство – ясно е, че това е много сложен конгломерат, въпреки това, да кажем, че този Запад е предприел редица стъпки за ескалация през последните години и особено през последните месеца. В интерес на истината те винаги играят за обостряне, тук също няма нищо ново. Това е разпалването на война в Украйна, това са провокациите около Тайван, дестабилизирането на световните продоволствени и енергийни пазари. Последното, разбира се, не е направено нарочно, няма съмнение, а поради редица системни грешки именно на онези западни власти, за които вече споменах. И плюс това – разрушаването на общоевропейските газопроводи. Това по принцип е невероятно, но ние сме свидетели на тези печални събития.
Властта над света е точно това, което така нареченият Запад е заложил в своята игра. Тази игра безусловно е опасна, кървава и, бих казал, мръсна. Тя отрича суверенитета на страните и народите, тяхната идентичност и уникалност, не зачита интересите на другите държави за каквото и да било. Във всеки случай, дори отрицанието да не се произнася директно, на практика се провежда точно това. Никой, освен тези, които формулират точно тези правила, които споменах, няма право на самобитно развитие: всички останали трябва да бъдат „сресани” според тези правила.
В тази връзка нека ви напомня за предложенията на Русия към западните партньори за укрепване на доверието и изграждане на системата за колективна сигурност. През декември миналата година те отново бяха просто захвърлени настрана.
Но в съвременния свят е малко вероятно да векуваш така. Който сее вятър, както се казва, ще пожъне бури. Кризата наистина придоби глобален характер, засяга всички. Не трябва да храним никакви илюзии.
Сега пред човечеството има два пътя: или да продължи да трупа, да умножава бремето от проблеми, които неминуемо ще ни смажат, или да се опитаме заедно да намерим решения, макар и несъвършени, но работещи, способни да направят нашия свят по-стабилен и по-безопасен.
Знаете, винаги съм вярвал и вярвам в силата на здравия разум. Затова съм убеден, че рано или късно и на новите центрове на многополюсния световен ред, и на Запада ще им се наложи да започнат равностоен разговор за нашето общо бъдеще и колкото по-скоро, разбира се, толкова по-добре. И в тази връзка ще очертая някои от най-важните акценти за всички нас.
Днешните събития засенчиха екологичните проблеми – колкото и да е странно, но бих искал да започна с това. Изменението на климата вече не е на първо място в дневния ред. Но тези фундаментални предизвикателства не са изчезнали, те не са отишли някъде, те само нарастват. Една от най-опасните последици от нарушаването на екологичния баланс е намаляването на биоразнообразието в природата.
А сега преминавам към основната тема, за която всички се събрахме: по-маловажно ли е друго разнообразие – културно, социално, политическо, цивилизационно? И заедно с това – опростяването, заличаването на всички и всякакви различия се превърна в същност на съвременния Запад. Какво стои зад това опростяване? На първо място, това е изчезването на творческия потенциал на самия Запад и стремежът да се ограничи, блокира свободното развитие на други цивилизации.
Има, разбира се, и пряк меркантилен интерес: налагайки своите ценности, потребителски стереотипи, унификация, нашите опоненти – ще ги нарека така деликатничко – се опитват да разширят пазарите за своите продукти. Всичко е много примитивно на тази писта. Неслучайно Западът твърди, че именно неговата култура и мироглед трябва да бъдат универсални. Ако това не се казва директно – въпреки че те честичко го казват директно – но и да не го казват директно, те се държат по този начин и настояват, с тяхната политика, че точно тези ценности трябва да бъдат безусловно приети от всички останали участници в международните отношения.
Ще цитирам известната Харвардска реч на Александър Исаевич Солженицин. Още през 1978 г. той отбелязва, че Западът се характеризира с „непрекъсната слепота на превъзходството” – и това все още се случва – което „подкрепя идеята, че всички огромни области на нашата планета трябва да се развиват съгласно настоящите западни системи… .”. 1978 г. Нищо не се е променило.
През изминалия половин век тази слепота, за която говори Солженицин – открито расистка и неоколониална по природа – придоби просто уродливи форми, особено след появата на така наречения еднополюсен свят. Какво искам да кажа с това? Увереността в собствената непогрешимост е много опасно състояние: тя е на крачка от желанието на самите „непогрешими” просто да унищожат тези, които не им харесват. Както се казва, да ги „отменят” – нека поне да помислим за значението на тази дума.
Дори в разгара на Студената война, на върха на конфронтацията между системи, идеологии и военно съперничество, на никого дори не му е минавало през ум да отрича самото съществуване на културата, изкуството, науката на други народи – техни противници. На никого дори не му е минавало през ума! Да, бяха наложени известни ограничения върху образователните, научните, културните и, за съжаление, спортните връзки. Въпреки това, както съветските, така и американските лидери от онова време имаха достатъчно разбиране, че към хуманитарната сфера трябва да се подхожда деликатно, изучавайки и уважавайки противника, понякога заимствайки нещо от него, за да запази, поне за в бъдеще, основата за здрави, ползотворни отношения.
А какво става сега? Нацистите стигнаха до изгаряне на книги, а сега западните „пазители на либерализма и прогреса” паднаха до забраната на Достоевски и Чайковски. Така наречената култура на отмяната, но всъщност – за това вече сме говорили много пъти – истинското премахване на културата, покосява всичко живо и творческо, не позволява на свободната мисъл да се развива в нито една от областите: нито в икономика, нито в политиката, нито в културата.
Самата либерална идеология днес се е променила до неузнаваемост. Ако първоначално класическият либерализъм разбира свободата на всеки човек като свободата да казваш каквото искаш, да правиш каквото искаш, то още през 20 век либералите започват да заявяват, че така нареченото отворено общество има врагове – оказва се, че отвореното общество има врагове – и свободата на такива врагове може и трябва да бъде ограничена, ако не и премахната. Сега се стигна до абсурда, когато всяка алтернативна гледна точка се обявява за подривна пропаганда и заплаха за демокрацията.
Каквото и да идва от Русия, всичко е „интриги на Кремъл”. Но вижте! Толкова ли сме силни? Всяка критика към опонентите ни – всякаква! – се възприема като „машинациите на Кремъл”, „ръката на Кремъл”. Това са бълнувания някакви. Това е падение! Поне си размърдайте мозъка, кажете нещо по-интересно, изкажете някак концептуално гледната си точка. Невъзможно е всичко да се хвърли върху „козните на Кремъл”.
Всичко това още в ХІХ в. пророчески предсказа Фьодор Михайлович Достоевски. Един от героите в неговия роман „Бесове”, нихилистът Шигальов, описва измисленото от него светло бъдеще по следния начин: „изхождайки от безграничната свобода, завършвам с безграничен деспотизъм” – до това, между другото, стигнаха нашите западни противници. Повтаря го и друг герой на романа – Верховенский, който твърди, че е необходимо масово предателство, изобличение, шпионаж, че обществото не се нуждае от таланти и висши способности: „Езикът на Цицерон е отрязан, очите на Коперник са извадени, Шекспир е убит с камъни”… Ето до какво стигнаха нашите западни противници. Какво е това, ако не съвременната западна култура на отмяната?
Имаме велики мислители! И аз съм благодарен, честно казано, на моите помощници, които намериха тези цитати.
Какво може да се каже за това? Историята, разбира се, ще постави всичко на мястото си и ще отмени не най-великите произведения на всеобщо признатите гении на световната култура, а онези, които днес по някаква причина са решили, че имат право да се разпореждат с тази световна култура по свое усмотрение. Самонадеяността на такива фигури, както се казва, излиза извън техния мащаб, но никой дори няма да помни техните имена след няколко години. А Достоевски ще живее, както и Чайковски, и Пушкин, колкото и да не му се иска на някого.
Именно върху унификацията, върху финансовия и технологичния монопол, върху заличаването на всички и всякакви различия, е изграден и западният модел на глобализация, неоколониален по своята същност. Задачата беше ясна – да се укрепи безусловното господство на Запада в световната икономика и политика, като подчини природните и финансовите ресурси, интелектуалните, човешките и икономическите възможности на цялата планета, и всичко това да се забърка в соса на така наречената нова глобална взаимозависимост.
Тук бих искал да припомня друг руски философ, Александър Александрович Зиновиев, чийто стогодишен юбилей ще отпразнуваме на 29 октомври. Още преди повече от 20 години той каза, че за оцеляването на западната цивилизация на достигнатото от нея ниво е „необходима цялата планета като среда за съществуване, необходими са всички ресурси на човечеството”. За това претендират те и е точно така.
Освен това в тази система Западът първоначално даде огромна преднина за себе си, тъй като сам разработи своите принципи и механизми – това са същите принципи, за които днес непрекъснато говорят и които са непонятна „черна дупка”: никой не знае какво е. Но веднага щом от глобализацията започнаха да извличат ползи не западните страни, а други държави, и преди всичко, разбира се, говорим за големите държави в Азия, Западът веднага промени или напълно отмени много правила. И така наречените свещени принципи на свободна търговия, икономическа отвореност, равнопоставена конкуренция, дори правото на собственост изведнъж бяха забравени веднага, напълно. Щом нещо е изгодно за тях самите, те веднага променят правилата, в движение, в хода на играта.
Или още един пример за подмяна на понятия и значения. Западните идеолози и политици години наред казват и повтарят на целия свят: демокрацията няма алтернатива. Вярно, говореха за западния, т. нар. либерален модел на демокрация. Всички останали варианти и форми на демокрация те презрително и – искам да подчертая това – през зъби, арогантно отхвърлят. Този маниер се е развил отдавна, още от колониалните времена: всички са второкласни хора, а самите те са изключителни. И така продължава от векове до днес.
Но днес абсолютното мнозинство от световната общност изисква демокрация в международните отношения и не приема каквато и да е форма на авторитарен диктат от отделни страни или групи държави. Какво е това, ако не прякото прилагане на принципите на демокрацията на ниво международни отношения?
А каква е позицията на „цивилизования” – в кавички – Запад? Ако сте демократ, тогава изглежда, че трябва да приветствате такова естествено желание за свобода на милиарди хора – но не! Западът го нарича подриване на либералния ред, основан на правила, започва икономически и търговски войни, санкции, бойкоти, цветни революции, подготвя и провежда всякакви преврати.
Един от тях доведе до трагични последици в Украйна през 2014 г. – те го подкрепиха, дори казаха колко пари са похарчили за този преврат. Като цяло те просто обнагляха, не се срамуват от нищо. Те убиха Сюлеймани, иранския генерал. Може да се отнасяш към Сюлеймани както искаш, но това е служител на друга държава! Убиха го на територията на трета държава и казаха: да, убихме го. Какво е това? Къде живеем?
По навик Вашингтон продължава да нарича сегашния световен ред американски либерален ред, но всъщност всеки ден този прословут „ред” умножава хаоса и, бих добавил, става все по-нетърпим дори към самите западни страни, към опитите им да показват някаква самостоятелност. Всичко се потиска направо в корена, налагат повече санкции срещу собствените си съюзници – без никакво колебание! И те се съгласяват с всичко, свеждайки ниско глави.
Например юлските предложения на унгарските парламентаристи за закрепване на ангажимента към европейските християнски ценности и култура в договора за ЕС бяха възприети дори не като фронда, а като пряка враждебна диверсия. Какво е това? Как да го разбираме? Да, на някои хора им харесва, на други не.
В продължение на хиляда години ние в Русия сме развили уникална култура на взаимодействие между всички световни религии. Няма нужда да отменяте нищо: нито християнските, нито ислямските, нито юдейските ценности. Имаме и други световни религии. Просто трябва да имаме уважение един към друг. В редица региони на страната – просто знам това от първа ръка – хората живеят заедно, празнуват християнски, ислямски, будистки, еврейски празници и го правят с удоволствие, поздравяват се и се радват един за друг.
Но тук (ЕС) – не. Защо не? Поне да го бяха обсъдили! Удивително!
Всичко това, без преувеличение, е дори не системна, а доктринална криза на неолибералния модел на американския световен ред. Те нямат идеи за съзидание и положително развитие, те просто нямат какво да предложат на света, освен собственото си господство.
Убеден съм, че истинската демокрация в един многополюсен свят предполага преди всичко възможността всяка нация – искам да подчертая това – всяко общество, всяка цивилизация да избере своя път, своя обществено-политическа система. Ако САЩ и страните от ЕС имат такова право, то със сигурност такова право имат страните от Азия, ислямските държави, монархиите от Персийския залив и държавите от други континенти. Разбира се, нашата страна Русия също го има и никой никога няма да може да диктува на нашия народ какво общество и на какви принципи да изгради.
Пряка заплаха за политическия, икономическия, идеологическия монопол на Запада е, че в света могат да възникнат, да се развият алтернативни социални модели – по-ефективни, искам да подчертая това, по-ефективни, ярки, по-привлекателни от тези, които съществуват. Такива модели определено ще се развиват – това е неизбежно. Между другото, американски политолози, експерти, пишат директно за това. Вярно е, че тяхната власт все още не ги чува, въпреки че не могат да не видят тези идеи, които се изразяват на страниците на политически научни списания и в дискусии.
Развитието трябва да върви чрез диалога на цивилизациите, основан на духовни и морални ценности. Да, различните цивилизации имат различно разбиране за човека, за неговата природа – често различието е само на повърхността, но всеки признава най-висшето достойнство и духовна същност на човека. И е изключително важно да имаме обща основа, върху която със сигурност можем да градим и трябва да градим нашето бъдеще.
Какво искам да подчертая тук? Традиционните ценности не са някакъв фиксиран набор от постулати, към които всеки трябва да се придържа. Разбира се, че не. Тяхната разлика от така наречените неолиберални ценности е, че във всеки случай те са уникални, защото произтичат от традицията на дадено общество, неговата култура и исторически опит. Следователно традиционните ценности не могат да бъдат наложени на никого – те трябва просто да бъдат уважавани, трябва внимателно и грижливо отношение към това, което всеки народ е избрал през вековете.
Това е нашето разбиране за традиционните ценности и този подход се споделя и приема от по-голямата част от човечеството. Това е естествено, защото именно традиционните общества на Изтока, Латинска Америка, Африка, Евразия са в основата на световната цивилизация.
Зачитането на особеностите на народите и цивилизациите е в интерес на всички. Всъщност това е в интерес и на така наречения Запад. Загубвайки господството си, той бързо се превръща в малцинство на световната сцена. И, разбира се, правото на това западно малцинство на собствена културна идентичност, разбира се, искам да подчертая това, трябва да бъде осигурено, трябва да се третира, разбира се, с уважение, но, подчертавам, на равна основа с правата на всички останали.
Ако западните елити смятат, че могат да внедрят в съзнанието на своите хора, на техните общества странни, според мен, новомодни тенденции като десетки джендъри и гей паради – така да бъде. Да правят, каквото искат! Но това, което със сигурност нямат право да правят, е да изискват от другите да ги следват в същата посока.
Виждаме, че в западните страни протичат сложни демографски, политически и социални процеси. Разбира се, това си е тяхна вътрешна работа. Русия не се меси в тези въпроси и няма да го прави – за разлика от Запада, ние не влизаме в чуждия двор. Но ние се надяваме, че прагматизмът ще надделее и че диалогът на Русия с истинския, традиционен Запад, както и с други равноправни центрове на развитие, ще бъде важен принос за изграждането на многополюсен световен ред.
Ще добавя, че многополярността е реалният и всъщност единственият шанс същата тази Европа да възстанови своята политическа и икономическа субектност. Честно казано, всички разбираме и те, в същата тази Европа говорят за това директно: днес правосубектността на Европа – как да го кажа по-меко, за да не обидя никого – е много ограничена.
Светът е многообразен по своята същност и опитите на Запада да вкара всички в един шаблон, са обективно обречени, нищо няма да излезе.
Самонадеяният стремеж към световно лидерство, а всъщност към диктат или за запазване на лидерството чрез диктат, намалява международния авторитет на лидерите на западния свят, включително на САЩ, и увеличава недоверието в тяхната способност да преговарят като цяло. Днес говорят едно – утре друго, подписват документи – утре се отказват, правят каквото си искат. Няма никаква стабилност. Как подписват документи, какво говорят, на какво може да се надява човек – абсолютно неразбираемо.
Ако по-рано само няколко държави си позволяваха да спорят със същата Америка и това изглеждаше почти като сензация, сега вече е обичайно, когато различни държави отхвърлят неоснователните искания на Вашингтон, въпреки факта, че той все още се опитва да притиска всички. Абсолютно погрешна политика, която води наникъде. Е, нека това бъде техният избор.
Убеден съм, че народите по света няма да си затварят очите за политиката на принуда, която се дискредитира и всеки път Западът ще трябва да плаща, и плаща все повече и повече за опитите да запази своята хегемония. На мястото на тези елити на Запад бих се замислил сериозно за подобна перспектива, така както някои политолози и политици в самите САЩ мислят за това, както вече казах.
В сегашните условия на тежък конфликт ще кажа някои неща директно. Русия, като независима, самобитна цивилизация, никога не се е смятала и не се смята за враг на Запада. Американофобия, англофобия, франкофобия, германофобия – това са същите форми на расизъм като русофобията и антисемитизма – както и всяка проява на ксенофобията.
Просто трябва ясно да се разбере, че има, както казах преди, два Запада – поне два, а може би и повече, но поне два: Западът на традиционните, предимно християнски ценности, свобода, патриотизъм, най-богатата култура; ислямските ценности също – напоследък значителна част от населението на много западни страни изповядва исляма. Този Запад ни е близък по някакъв начин, имаме много общи неща, дори древни корени. Но има друг Запад – агресивен, космополитен, неоколониален, действащ като инструмент на неолибералните елити. Точно с диктата на този Запад Русия, разбира се, никога няма да се примири.
През 2000 г., след като бях избран за президент, това, с което се сблъсках, ще помня винаги – каква цена платихме за унищожаването на терористичното гнездо в Северен Кавказ, което Западът тогава практически открито подкрепяше. Всички сме възрастни хора, повечето от вас, присъстващи в тази зала, разбират за какво говоря. Знаем, че така беше на практика: финансова, политическа, информационна подкрепа. Всички сме го преживели.
Освен това [Западът] не само активно подкрепяше терористите на руска територия, но и подхранваше тази заплаха по много начини. Ние го знаем. Въпреки това, след стабилизирането на ситуацията, когато основните банди на терористите бяха победени, благодарение и на смелостта на чеченския народ, ние решихме да не поглеждаме назад, да не се правим на обидени, да вървим напред, дори да изграждаме отношения с тези, които действително са работили срещу нас, установявайки и развивайки отношения с всички, които го искат, на базата на взаимна изгода и уважение един към друг. Мисля, че е в общ интерес.
Русия, слава Богу, преживя всички трудности на онова време, устоя, укрепна, справи се с вътрешно-външния тероризъм, икономиката оцеля, започна да се развива, отбранителната способност започна да нараства. Опитахме се да изградим отношения с водещите страни на Запада и с НАТО. Посланието беше същото: да спрем да бъдем врагове, да живеем заедно, да водим диалог, да градим доверие, а оттам и мир. Бяхме абсолютно искрени, искам да подчертая това, ясно разбирахме сложността на такова сближаване, но го направихме.
И какво получихме в замяна? Накратко, получихме „не” във всички основни области на възможно сътрудничество. Получаваме все по-голям натиск върху нас и създаване на огнища на напрежение по нашите граници. И каква е целта, ако мога да попитам, на този натиск? Каква? Просто да потренират? Разбира се, че не. Целта е Русия да стане по-уязвима. Целта е Русия да бъде превърната в инструмент за постигане на западните геополитически цели.
Строго погледнато, това е универсално правило: те се опитват да превърнат всеки в инструмент, за да използват тези инструменти за собствените си цели. А тези, които не се поддават на този натиск, не искат да бъдат такъв инструмент – срещу тях се налагат санкции, прилагат се всякакви икономически ограничения, подготвят се преврати, където е възможно се извършват преврати и т.н. И в крайна сметка, ако нищо не може да се направи, остава само една цел – да се унищожи, да се изтрие от политическата карта. Но не се получи и никога няма да може да разгърне и реализира такъв сценарий по отношение на Русия.
Какво друго бих искал да добавя? Русия не предизвиква елитите на Запада – Русия просто защитава правото си да съществува и да се развива свободно. В същото време ние самите нямаме намерение да се превърнем в някакъв нов хегемон. Русия не предлага да се замени еднополярността с биполярност, триполярност и т.н., господството на Запада с господството на Изтока, Севера или Юга. Това неминуемо би довело до нова задънена улица.
И тук искам да цитирам думите на великия руски философ Николай Яковлевич Данилевски, който смяташе, че прогресът не се състои в това всички да вървят в една посока, както ни тласкат някои от нашите опоненти – в този случай прогресът скоро ще спре, казва Данилевски, – но прогресът е да се „изхожда от цялото поле, което обхваща историческата дейност на човечеството, във всички посоки”. И добавя, че никоя цивилизация не може да се гордее, че представлява най-високата точка на развитие.
Убеден съм, че на диктатурата може да се противопостави само свободното развитие на страните и народите; на деградацията на личността – любовта към човека като творец; на примитивното опростяване и забрани – многоцветната сложност на културите и традициите.
Смисълът на днешния исторически момент е именно в това, че пред всички цивилизации, държави и техните интеграционни обединения наистина се откриват възможности за собствен, демократичен, оригинален път на развитие. И преди всичко, ние вярваме, че новият световен ред трябва да се основава на закона и правото, да бъде свободен, самобитен и справедлив.
Така световната икономика и търговия трябва да станат по-справедливи и отворени. Русия смята за неизбежно формирането на нови международни финансови платформи, включително за целите на международните разплащания. Такива платформи трябва да са извън националните юрисдикции, да бъдат сигурни, деполитизирани, автоматизирани и да не зависят от нито един контролен център. Възможно ли е да се направи това или не? Разбира се, да. Това ще изисква много усилия, обединяване на усилията на много страни, но може да се направи.
Това ще изключи възможността за злоупотреби в новата глобална финансова инфраструктура и ще направи възможно ефективното, изгодно и безопасно управление на международни транзакции без долара и други така наречени резервни валути. Освен това, използвайки долара като оръжие, САЩ и Западът като цяло дискредитираха институцията на международните финансови резерви. Първо, той ги обезцени поради инфлацията в зоната на долара и еврото, а след това – цап-царап – открадна нашите златни резерви.
Преходът към разплащане в национални валути активно ще набира скорост – неизбежно. Това, разбира се, зависи от състоянието на емитентите на тези валути, от състоянието на техните икономики, но те ще се засилят и постепенно ще започнат да доминират. Такава е логиката на суверенната икономическа и финансова политика на многополюсния свят.
По-нататък. Днес новите световни центрове за развитие вече разполагат с уникални технологии и научни разработки в различни области и могат успешно да се конкурират със западните транснационални компании в много области.
Очевидно имаме общ, прагматичен интерес от честен и открит научен и технологичен обмен. Заедно всеки ще печели повече, отколкото поотделно. Мнозинството трябва да печели, а не отделни свръхбогати корпорации.
Как изглеждат нещата днес? Ако Западът продава лекарства или семена от хранителни култури на други страни, тогава той нарежда унищожаването на националната фармацевтика и селекция, и всъщност на практика всичко се свежда до това; доставя машини и оборудване – унищожава местното машиностроене. Докато бях министър-председател, разбрах това: щом пазарът се отвори за определена продуктова група, местният производител „ляга” и е почти невъзможно да вдигне глава. Така те градят отношенията. Така се осъществява завземането на пазари и ресурси, страните се лишават от технологичен и научен потенциал. Това не е прогрес, а заробване, свеждане на икономиките до примитивно ниво.
Технологичното развитие не трябва да увеличава глобалното неравенство, а да го намалява. Така Русия традиционно провежда външната си технологична политика. Например, строейки атомни електроцентрали в други страни, ние същевременно създаваме там центрове за компетентност, обучаваме национални кадри – ние създаваме индустрия, ние не просто изграждаме предприятие, а създаваме цяла индустрия. По същество ние даваме възможност на други страни да направят истински пробив в своето научно и технологично развитие, да намалят неравенството и да изведат своя енергиен сектор на ново ниво на ефективност и екологичност.
Отново подчертавам: суверенитетът, самобитното развитие в никакъв случай не означава изолация, автаркия, а напротив, предполага активно, взаимноизгодно сътрудничество на справедливи и равнопоставени принципи.
Ако либералната глобализация е обезличаване, налагане на западния модел на целия свят, то интеграцията, напротив, е разкриване на потенциала на всяка цивилизация в интерес на цялото, в името на общата изгода. Ако глобализмът е диктат и до това се свежда всичко в крайна сметка, то интеграцията е съвместно разработване на общи стратегии, които са от полза за всички.
В тази връзка Русия смята за важно по-активното задействане на механизми за създаване на големи пространства, изградени върху взаимодействието на съседни държави, чиято икономика, социална система, ресурсна база и инфраструктура се допълват взаимно. Такива големи пространства всъщност са основата на многополюсния световен ред – икономическата основа. От техния диалог се ражда истинското единство на човечеството, много по-сложно, оригинално и многоизмерно, отколкото в опростените представи на някои западни идеолози.
Единството на човечеството не се гради на заповедта „прави като мен”, „бъди като нас”. Тя се формира, отчитайки и въз основа на мненията на всички, с внимателно отношение към идентичността на всяко общество и народ. Именно на този принцип може да се развива дългосрочно сътрудничество в един многополюсен свят.
В тази връзка си струва да се помисли и за това, че структурата на Организацията на обединените нации, включително нейния Съвет за сигурност, би могла в по-голяма степен да отразява именно многообразието на световните региони. В края на краищата от Азия, Африка, Латинска Америка в утрешния свят ще зависи много повече, отколкото обикновено се смята днес, и такова увеличаване на тяхното влияние със сигурност е положително.
Напомням, че западната цивилизация не е единствената дори в общото ни евразийско пространство. Освен това по-голямата част от населението е съсредоточено именно в източната част на Евразия – там, където са възникнали огнищата на най-древните цивилизации на човечеството.
Ценността и значението на Евразия е, че този континент е самодостатъчен комплекс с гигантски ресурси от всякакъв вид и огромни възможности. И колкото по-усърдно работим за увеличаване на свързаността на Евразия, за създаване на нови пътища, форми на сътрудничество, толкова по-впечатляващ успех постигаме.
Успешната дейност на Евразийския икономически съюз, бързото нарастване на авторитета и влиянието на Шанхайската организация за сътрудничество, мащабните инициативи в рамките на „Един пояс, един път”, плановете за многостранно сътрудничество по реализацията на транспортния коридор „Север –Юг” и много други проекти в тази част на света, сигурен съм, че това е началото на нова ера, нов етап в развитието на Евразия. Интеграционните проекти тук не си противоречат, а взаимно се допълват, разбира се, ако се осъществяват от съседни държави в техен интерес, а не се въвеждат от външни сили с цел разцепване на евразийското пространство, превръщането му в зона на блоково противопоставяне.
Естествена част от Голяма Евразия може да бъде и нейният западен край – Европа. Но на много от европейските лидери пречи убеждението, че европейците са по-добри от другите, че не им подхожда да участват в някои начинания наравно с останалите. Зад това високомерие те някак си не забелязват, че самите те вече са се превърнали в нечия периферия, по същество са се превърнали във васали – често без право на глас.
Скъпи колеги!
Разпадането на Съветския съюз разруши баланса на геополитическите сили. Западът се почувства победител и провъзгласи еднополюсен световен ред, в който само неговата воля, неговата култура, неговите интереси имат право на съществуване.
Сега този исторически период на безразделно господство на Запада в световните дела е към своя край, еднополюсният свят отива в миналото. Ние сме на исторически рубеж, изправени пред вероятно най-опасното, непредвидимо и в същото време важно десетилетие след края на Втората световна война. Западът е неспособен еднолично да управлява човечеството, но отчаяно се опитва да го направи и повечето народи по света вече не искат да се примиряват с това. Това е основното противоречие на новата ера. По думите на един класик ситуацията е до известна степен революционна: върховете вече не могат, а низините вече не искат да живеят така.
Това състояние на нещата е изпълнено с глобални конфликти или цяла верига от конфликти, което е заплаха за човечеството, включително за самия Запад. Конструктивното, съзидателно разрешаване на това противоречие – това е днешната основна историческа задача.
Смяната на етапи е болезнен процес, но естествен и неизбежен. Бъдещият световен ред се формира пред очите ни. И в този световен ред трябва да се вслушваме във всеки, да се съобразяваме с всяка гледна точка, всеки народ, общество, култура, всяка система от светогледи, идеи и религиозни вярвания, без да налагаме нито една истина на никого и само на тази основа , разбирайки нашата отговорност за съдбата – съдбата на народите, на планетата, да изградим една симфония на човешката цивилизация.
Тук бих искал да завърша с думи на благодарност за търпението, което проявихте, като изслушахте моето съобщение.
Благодаря ви много.
Стенограма и снимки от kremlin.ru
Превод от руски: Велислава Дърева, https://novovreme.com/
