Стар бел дядо стадо пасе
горе във Пирина,
стадото му кротко пасе
трева детелина.
Стар бел дядо огън кладе,
нещо му е домъчняло,
па извади меден кавал,
па засвири и запея
песен тъжна, жаловита,
все за старите войводи.
Кавал свири и говори:
„Де е Ботев, де е Левски,
де е Сандо Стамболийски?
Васил Левски обесили,
Стамболийски убили!
Стани, стани, Стамболийски,
стани, стани, та да видиш –
земята ти в кръв обляна
и със сълзи оросена!
Дружбашите ги избиха,
знамената изгориха,
много майки зачерниха,
много къщи запустяха…“
About the Author
