Изказване на Движение ,,23 септември” на конференцията на Световната антиимпериалистическа платформа, провела се в Турция, във връзка със срещата на високо ниво на НАТО през юли 2026 г. Както съобщихме, конференцията беше посрещната с репресии от страна на турските власти. Група млади активисти бяха арестувани, което възпрепятства нормалното провеждане на събитието.
Главна ударна сила на съвременния империализъм остават Съединените щати и НАТО, които през последните десетилетия многократно демонстрираха готовност да използват военна сила, икономически натиск и политическа намеса за защита на интересите на едрия капитал.
Достатъчно е да си припомним бомбардировките над Югославия през 1999 година, извършени без санкция на Съвета за сигурност на ООН. Под предлог за защита на човешките права беше разрушена суверенна държава, бяха унищожени инфраструктура, заводи, болници и жилища, а хиляди хора загубиха живота си. Тази агресия остана в съзнанието на народите на Балканите като едно от най-ярките проявления на съвременния империализъм след края на Студената война.
Подобна съдба сполетя и Ирак. След военната интервенция, оправдавана с твърдения за оръжия за масово унищожение, които така и не бяха открити, страната беше хвърлена в продължителен хаос. Стотици хиляди загинаха, милиони бяха принудени да напуснат домовете си, а една от най-развитите държави в Близкия изток беше превърната в арена на непрекъснати конфликти.
Либия също се превърна в пример за разрушителните последици от империалистическата намеса. Страната, която преди това заемаше водещи позиции по социални показатели в Африка, беше подложена на военна операция на НАТО, след която държавността фактически се разпадна, а населението беше обречено на нестабилност, бедност и въоръжени сблъсъци.
Сирия в продължение на години беше подложена на външен натиск, санкции и различни форми на намеса. Бяха организирани и въоръжавани най-реакционни сили, само за да може да бъде сменен режимът в тази държава и Западните корпорации да сложат ръка върху нейните ресурси.
Под непрестанен натиск от страна на империалистите е Ислямска република Иран, която продължава да се съпротивлява въпреки тежките санкции и откритата военна агресия.
След десетилетия на провокации, санкции и терористични атаки, на 3 януари 2026 беше извършена брутална атака срещу Венецуела, десетки хора бяха убити, а президентът и съпругата му бяха отвлечени.
Пред очите на целия свят продължа геноцидът срещу палестинския народ. Героичната му съпротива се изправя срещу едни от най-мощите сили в света.
Повече от шест десетилетия продължава икономическата блокада срещу Куба. Тази политика нанася сериозни щети върху развитието на страната и ежедневния живот на милиони кубинци.
Освен санкциите и откритие военни интервенции, през последните десетилетия империализмът усъвършенства ползването на т.нар. „цветни революции“ за сваляне на неудобните правителства, което също представлява форма на империалистическа агресия. Най-яркият пример за това е Украйна, където властта беше сменена след десетилетно финансиране от страна на Западни структури на неонацистки организации, които се превърнаха в основен инструмент на преврата от 2014 г. и доведоха страната си до кървава гражданска война, а след това и до открита война с Русия.
С изострянето на общата криза на капитализма е закономерно да очакваме нови прояви на империалистически агресии.
Всички тези процеси не подминават и България. След реставрацията на капитализма от 1989 г. нашата срана се превърна в суровинен придатък на Западните корпорации. България беше интегрирана във всички структури на империализма, което в последните години беше важно, поради географското положение на нашата страна в контекста на готвената пълномащабна война срещу Руската федерация.
Българският народ никога не беше попитан под някаква форма дали желае страната да стане член на НАТО. Това решение беше взето от политическия елит без никакво допитване до народа. В резултат на това България беше включена във военнополитически структури и конфликти, които не произтичат от интересите на българските трудещи се.
През последните години ставаме свидетели на разполагане на все повече военна техника и сили на територията на страната. Независимо от официалните обяснения, значителна част от обществото възприема тези процеси като въвличане на България в глобални конфликти и като ограничаване на националния суверенитет. На нашето най-голямо летище бяха разположени десетки американски военни самолети, като дори самото летище трябваше да бъде затворено за едно денонощие.
В същото време наблюдаваме постепенно разрастване на общественото недоволство срещу политиката на управляващите кръгове. Протестите срещу въвеждането на еврото, недоволството срещу участието на България във военни инициативи и нарастващите критики към НАТО и Европейския съюз показват, че в обществото протичат важни процеси на политическо преосмисляне.
Преди петнадесет години позициите, които отстоявахме, че България трябва да напусне НАТО, да води независима външна политика и да се противопоставя на американската хегемония, бяха маргинализирани и почти отсъстваха от публичното пространство. Днес подобни въпроси вече се обсъждат открито не само сред активистите, но и в медиите, обществените дискусии и дори в парламентарните среди. Това показва, че напрежението, което съществува в обществото по тези въпроси, вече не може да се крие.
За страни като България, които заемат зависимо положение в международното разделение на труда и са обвързани с външни политически и икономически центрове, борбата за социализъм неизбежно съдържа и елемент на национално освобождение. Защитата на народния суверенитет, на икономическата независимост и на правото на народа сам да определя съдбата си става неразделна част от социалната борба. Народният патриотизъм в никакъв случай не противоречи на пролетарския интернационализъм.
За да защитят своите завоевания след 1989 г. обаче капиталистите не губят време и сили. За да отслаби народното движение против участието на България в империалистическите войни и за излизане от империалистическите съюзи, господстващата класа се обръща към най-изпитаното оръжие за тази цел – фашизма. Това се подпомага от процесите на историческа ревизия и реабилитация на реакционни политически традиции от миналото. Показателен пример са събитията от 9 май 2026 г., когато млади антифашисти бяха нападнати по време на отбелязването на Деня на Победата над фашизма. Сред пострадалите имаше и членове на Движение „23 септември“. Това нападение е и в отговор на засилващата се дейност и успехите на нашата организация в разобличаването на империализма и разпространението на комунистическите идеи.
Подобни прояви обаче не възникват във вакуум. Те са резултат от десетилетия политика на подмяна на историческата памет, при която антифашистката борба се омаловажава, а определени аспекти на периода преди 1944 г. се представят в положителна светлина.
След реставрацията на капитализма значителна част от политическия и интелектуалния елит се стреми да представи социалистическия период като историческо отклонение, а капиталистическата трансформация като „връщане към нормалността“. Тази интерпретация служи за оправдание на приватизацията, социалното разслоение и ограбването на общественото богатство, извършени през годините на т.нар. „преход към демокрация“.
Днес капитализмът е глобална система. Следователно и успешната борба срещу него неизбежно трябва да бъде резултат от координираните действия на народите по света. Необходимо е укрепване на антиимпериалистическите сили, както на местно, така и на международно ниво. Империализмът трябва да бъде победен и ще бъде победен! НАТО трябва да претърпи поражение и да бъде разпуснато.
Само чрез организирана съпротива, международна солидарност и последователна борба срещу империализма можем да изградим свят на власт на трудещите се, като първа стъпка към общество без експлоатация на човек от човека.
Долу империализма!
Обединеният народ не ще бъде победен!
За разпускане на НАТО!
About the Author
