Skip to content
cropped-cropped-cropped-Head-1-2.png

Primary Menu
  • Начало
  • За нас
    • Принципи
    • Позиции
    • Дейност
  • Идеологии
    • Стратегии
    • Теория
    • Книги/Филми
    • История
    • Палячовщини
  • България
    • Събития
    • Коментари
    • Тенденции
  • Свят
  • Библиотека
  • Изкуство
    • Стихове
    • Сатира
    • Карикатура
    • Вицове
  • International
  • Home
  • История
  • Победа на съветското военно изкуство
  • История

Победа на съветското военно изкуство

23 08/05/2017

Share this:

  • Click to share on X (Opens in new window) X
  • Click to share on Facebook (Opens in new window) Facebook
Color-flag-over-Reichstag

Л. Костадинов, Движение „23 септември“

Тъй като съветската победа не може да бъде скрита или отречена, се правят опити тя да бъде обезценена, като се подчертава, че е била постигната с неоправдано големи жертви.

Без съмнение разгромът на хитлеристката военна машина изискваше големи усилия и жертви от съветските народи. Нека да припомним на тези, които са забравили, че Вермахтът, преди да нападне СССР, разгроми армиите на „демократичните“ капиталистически държави в Европа. Австрия не оказа никаква съпротива. Без нито един изстрел капитулира и Чехословакия, въпреки че нейната армия беше отлично въоръжена и тя успя да мобилизира над 1 милиона души за рекордно кратък срок. Полша мобилизира над 1 милион души и оказа съпротива около един месец. Франция, Белгия и Холандия мобилизираха над 5 милиона души и се съпротивляваха до лятото на 1940 г. Дания и Норвегия оказаха символична съпротива. Въоръжените сили на Югославия и Гърция с численост над 1 милиона души капитулираха през пролетта на 1941 г. Унгария, Румъния, България и Финландия дори се присъединиха като сателити към фашистките агресори. Подчиняването на Европа струва на хитлеристите около 100 хиляди души безвъзвратни загуби от военна гледна точка (убити, безследно изчезналите, пленени и капитулирали). Безвъзвратните военни загуби на воювалите срещу Германия европейски държави могат да се оценят на не по-малко от 8 милиона души, в огромната част пленени и капитулирали. Съотношението на безвъзвратните загуби беше 80:1 в полза на Вермахта, въпреки че техните европейски противници имаха всичко – най-съвременно оръжие, включително по-съвършени танкове и самолети, невиждани в историята укрепления, абсолютно превъзходство по море, командване от маршали и генерали, които не бяха «репресирани», икономическата и политическа подкрепа на САЩ.

Та именно срещу този Вермахт, който смаза светкавично цяла капиталистическа Европа, Червената армия трябваше да воюва практическа сама цели три години, от юни 1941 до юни 1944, и едва през последната година от войната на Запад се появи втори фронт за немците.

Какъв беше резултатът от въоръжената борба на Източния фронт? Войната завърши с безусловна капитулация на хитлеристката армия пред Червената армия и нейните съюзници. Обикновено капитулиралите не се отчитат при сравнение на загубите на двете страни във войната, но именно капитулацията на Германия и нейните съюзници беше крайният резултат от бойните действия. От гледна точка на военното изкуство да принудиш въоръжения противник да се предаде и да хвърля оръжието си, е още по-ценна победа от убития противник. А избиването на цивилни, с което се прочуха хитлеристите, е военно престъпление, а не военно изкуство. Вермахтът и армиите на държавите сателити на фашистка Германия в Европа (Италия, Финландия, Румъния, Унгария) мобилизираха над 20 милиона души. От тях около 5 милиона бяха убити или загинаха в хода на бойните действия а останалите бяха пленени или капитулираха. Около 75 процента от тези загуби бяха резултат на действията на Червената армия.

В Червената армия по време на войната бяха мобилизирани над 29 милиона души. От тях 11 милиона бяха убити и пленени, включително 7 милиона убити и загинали на бойното поле. Съотношението на военните безвъзвратни загуби във войната на Източния фронт беше 15 милиона хитлеристи и техните сателити срещу 11 милиона бойци от Червената армия. При това на 2 убити в Червената армия се пада 1 пленен, а във фашистките армии съотношението е обратното, на 1 убит се падат 2 пленени и капитулирали.

Изводите са очевидни.

  1. Невъзможно беше хитлеристката Германия с нейното 100 милиона население, която използваше ресурсите на цяла Европа и имаше най-мощната армия в капиталистическия свят да бъде разгромена и принудена да капитулира с малко жертви.
  2. Съветската армия и съветското военно изкуство, въпреки че отстъпваха в началото на войната, надминаха най-силната армия в капиталистическия свят в хода на войната и осигуриха победата.
  3. Победата наистина изискваше милиони жертви, но поражението би довело до десетки пъти повече жертви. Достатъчно е да се припомни примерът на Полша, която загуби на бойното поле 66 хиляди убити, а след това по време на фашистката окупация загинаха 6 милиона поляци. Съветската победа спаси живота, в буквалния смисъл на думите, на стотици милиони хора в света и това е особено важно да помнят потомците на всички тези «подчовеци», които трябваше да изчезнат от жизненото си пространство според хитлеристките планове.

About the Author

23

Administrator

View All Posts

Related

Post navigation

Previous: Сталин за резултатите от Великата отечествена война на СССР
Next: Победа на съветската икономика

Related Stories

dimitrov_Kolov
  • История

Георги Димитров и Дан Колов – пазители на българската национална идентичност

23 22/10/2025
9may1945
  • История

9 май и българските национални интереси

23 21/05/2025
Joseph_I_of_Bulgaria
  • История

Българската църква срещу германската зависимост. Екзарх Йосиф І срещу Фердинанд

23 12/04/2025
Архив (старият сайт)

Намерете ни

Дарения

Архив

Категории

Търси

Препратки

Революционен пламък
Работнически глас
Призив
БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ
Световна Антиимпериалистическа Платформа
Донбаска пролет
Архив (старият сайт)

Намерете ни

Дарения

Търси

Последни

  • Протестите от декември 2025 г. и падането на правителството Желязков
  • Време е да падне блокадата над Куба – декларация
  • Патриотизъм и интернационализъм: Между Източна Европа и Латинска Америка
  • Patriotism and Internationalism: Between Eastern Europe and Latin America
  • Позиция против подготвяната от САЩ агресия срещу Венецуела

Архив

Категории

Още

protesti5
  • България
  • Събития
  • Тенденции

Протестите от декември 2025 г. и падането на правителството Желязков

23 14/12/2025
cuba-embargo
  • Позиции
  • Свят

Време е да падне блокадата над Куба – декларация

23 29/10/2025
dffad83e-dde3-4dcd-8a89-7cef29e66d4a
  • Дейност
  • Идеологии
  • Свят

Патриотизъм и интернационализъм: Между Източна Европа и Латинска Америка

23 29/10/2025
33-9-1024x575-1
  • International

Patriotism and Internationalism: Between Eastern Europe and Latin America

23 29/10/2025
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.