Откъс от речта на Й. В. Сталин на предизборното събрание на избирателите от Сталиновата избирателна колегия в Москва на 9 февруари 1946 г.
Другари!
От времето на последните избори за Върховен съвет изминаха осем години. Това беше период богат със събития от решаващ характер. Първите четири години изминаха в напрегната работа на съветските хора за осъществяване третата петилетка. Вторите четири години обхващат събитията на войната с германските и японските агресори – събитията на втората световна война. Без съмнение войната е главният момент от изтеклия период.
Би било неправилно да се мисли, че втората световна война е възникнала случайно или в резултат от грешките на едни или други държавни дейци, макар че грешки безусловно имаше. В действителност войната възникна като неизбежен резултат от развитието на световните икономически и политически сили върху базата на съвременния монополистически капитализъм. Марксистите неведнъж са изтъквали, че капиталистическата система на световното стопанство крие в себе си елементи на обща криза и военни сблъсквания, че поради това развитието на световния капитализъм в наше време става не във вид на плавно и равномерно придвижване напред, а чрез кризи и военни катастрофи. Работата е там, че неравномерността в развитието на капиталистическите страни довежда обикновено с течение на времето до рязко нарушаване на равновесието вътре в световната система на капитализма, при което оная група от капиталистическите страни, която смята, че е по-малко осигурена със суровини и пазари за пласмент, обикновено прави опити да измени положението и да преразпредели „сферите на влияние” в своя полза чрез употреба на въоръжена сила. В резултат на това капиталистическият свят се разделя на два враждебни лагера и между тях възниква война.
Може би военните катастрофи щяха да бъдат избегнати, ако имаше възможност за периодическо преразпределяне – чрез приемане на съгласувани и мирни решения – суровините и пазарите между страните според тяхната икономическа тежест. Но това е невъзможно да се осъществи при сегашните капиталистически условия на развитие на световното стопанство.
Така че в резултат от първата криза на капиталистическата система на световното стопанство възникна първата световна война, а в резултат на втората криза възникна втората световна война.
Това, разбира се, не значи, че втората световна война е копие на първата. Напротив, втората световна война съществено се отличава от първата по своя характер. Трябва да се има предвид, че главните фашистки държави – Германия, Япония, Италия, – преди да нападнат съюзните страни, премахнаха в собствените си страни последните останки от буржоазнодемократическите свободи, установиха жесток терористичен режим, потъпкаха принципа на суверенитета и свободното развитие на малките страни, обявиха политиката на заграбване на чужди земи за своя собствена политика и заявиха на всеослушание, че се стремят към световно господство и разпространяване на фашисткия режим по целия свят, при което със завладяването на Чехословакия и централните области на Китай държавите от оста показаха, че са готови да осъществят своята заплаха за поробване на всички свободолюбиви народи. Поради това втората световна война против държавите от оста, за разлика от първата световна война, доби още от самото си начало характер на антифашистка, освободителна война, една от задачите на която беше и възстановяването на демократическите свободи. Влизането на Съветския съюз във войната против държавите от оста можеше само да усили – и действително усили – антифашисткия и освободителен характер на втората световна война.
Именно на тази почва се образува антифашистката коалиция от Съветския съюз, Съединените американски щати, Великобритания и другите свободолюбиви държави, която изигра след това решаваща роля за разгромяване въоръжените сили на държавите от оста.
Така стои работата с въпроса за произхода и характера на втората световна война.
Сега, изглежда, всички признават, че войната наистина не беше и не можеше да бъде случайност в живота на народите, че тя на дело се превърна във война на народите за тяхното съществуване, че именно затова тя не можеше да бъде бързотечна, светкавична.
Що се отнася до нашата страна, тази война беше за нея най-жестоката и най-тежка от всички войни, които някога са преживени в историята на нашата родина.
Но войната беше не само проклятие. Тя беше заедно с това велика школа на изпитание и проверка на всички сили на народа. Войната разголи всички факти и събития в тила и на фронта, тя безжалостно разкъса всички завеси и покривала, които скриваха истинското лице на държавите, правителствата, партиите, и ги изложи на сцената без маска, без подправки, с всичките им недостатъци и достойнства. Войната произведе нещо като изпит за нашия съветски строй, за нашата държава, за нашето правителство, за нашата комунистическа партия и направи равносметка на тяхната работа, като че ли казвайки ни: ето ги вашите хора и организации, техните дела и дни – разгледайте ги внимателно и им дайте заслуженото.
В това е една от положителните страни на войната.
За нас, за избирателите, това обстоятелство има голямо значение, защото то ни помага бързо и обективно да оценим дейността на партията и нейните хора и да направим правилни изводи. В друго време би трябвало да се изучават речите и докладите на представителите на партията, да се анализират те, да се сравняват думите с делата, да се прави равносметка и така нататък. Това изисква сложна и трудна работа, при което няма гаранция, че не ще бъдат допуснати грешки. Друго е сега, когато войната е свършена, когато тя сама провери работата на нашите организации и ръководители й и направи равносметка. Сега за нас е много по-лесно да се ориентираме и да дойдем до правилни изводи.
И тъй, какви са резултатите от войната?
Има един главен резултат, върху основата на който възникнаха всички други резултати. Този резултат се състои в това, че към края на войната враговете претърпяха поражение, а ние заедно с нашите съюзници излязохме победители. Ние завършихме войната с пълна победа над враговете – това е главният резултат от войната. Но това е твърде общ резултат и ние не можем да поставим тук точка. Разбира се, да се разбият враговете в една война като втората световна война, каквато не е имало още в историята на човечеството, това значи да се постигне световноисторическа победа. Всичко това е вярно. Но това все пак е общ резултат и ние не можем да се задоволяваме само с това. За да се разбере великото историческо значение на нашата победа, необходимо е да се вникне по-конкретно в тази работа.
И тъй, как трябва да се разбира нашата победа над враговете, какво може да означава тази победа от гледна точка на състоянието и развитието на вътрешните сили на нашата страна?
Нашата победа означава преди всичко, че победи нашият съветски обществен строй, че съветският обществен строй издържа с успех изпит в огъня на войната и доказа пълната си жизнеспособност.
Както е известно, в чуждия печат неведнъж се изказваха твърдения, че съветският обществен строй е „рискован експеримент”, обречен на пропадане, че съветският строй е „картонена къщичка”, че той няма корени в живота и е натрапен на народа от органите на ЧК, че е достатъчен малък тласък отвън, за да се разпилее в прах тази „картонена къщичка”.
Сега ние можем да кажем, че войната събори като безпочвени всички тия твърдения на чуждия печат. Войната показа, че съветският обществен строй е истински народен строй, израснал от недрата на народа и ползващ се с неговата мощна подкрепа, че съветският обществен строй е напълно жизнеспособна и устойчива форма на организация на обществото.
Нещо повече. Сега вече става дума не за това, дали е жизнеспособен или не съветският обществен строй, защото след нагледните уроци на войната никой от скептиците не се решава вече да изказва съмнения относно жизнеспособността на съветския обществен строй. Сега става дума за това, че съветският обществен строй се оказа по-жизнеспособен и устойчив от несъветския обществен строй, че съветският обществен строй е по-добра форма за организация на обществото, от който и да е несъветски обществен строй.
Нашата победа означава, второ, че победи нашият съветски държавен строй, че нашата многонационална съветска държава издържа всички изпитания на войната и доказа своята жизнеспособност.
Както е известно, видни дейци па чуждия печат неведнъж са се изказвали в смисъл че съветската многонационална държава представлява „изкуствено и нежизнеспособно построение”, че в случай на някакви усложнения разпадането на Съветския съюз е неизбежно, че Съветския съюз го чака съдбата на Австро-Унгария.
Сега ние можем да кажем, че войната опроверга тези твърдения на чуждия печат като лишени от всякакво основание. Войната показа, че съветският многонационален държавен строй издържа с успех изпитанието, още повече закрепна по време на войната и се оказа напълно жизнеспособен държавен строй. Тези господа не са разбрали, че аналогията с Австро-Унгария е несъстоятелна, защото нашата многонационална държава израсна не на буржоазна основа, която стимулира чувствата на национално недоверие и национална вражда, а на съветска основа, която, напротив, култивира чувствата на дружба и братско сътрудничество между народите на нашата държава.
Впрочем, след уроците от войната тези господа не се решават вече да се изказват отрицателно за жизнеспособността на съветския държавен строй. Сега вече става дума не за жизнеспособността на съветския държавен строй, защото неговата жизнеспособност не подлежи на съмнение. Сега става дума за това, че съветският държавен строй се оказа образец на многонационална държава, че съветският държавен строй е такава система на държавна организация, в която националният въпрос и проблемът за сътрудничество между нациите са разрешени по-добре, отколкото в която и да е друга многонационална държава.
Нашата победа означава, трето, че победиха съветските въоръжени сили, победи нашата Червена армия, че Червената армия издържа геройски всички несгоди на войната, напълно разби армиите на нашите врагове и излезе победителка от войната.
Сега всички, както приятелите, така и враговете, признават, че Червената армия се оказа на висотата на своите велики задачи. Но не беше така преди шест години, в периода преди войната. Както е известно, видни дейци на чуждата преса и мнозина признати авторитети на военното дело в чужбина неведнъж заявяваха, че състоянието на Червената армия внушава големи съмнения, че Червената армия е зле въоръжена и няма истински команден състав, че нейното морално състояние е под всяка критика, че тя може би ще бъде годна за отбрана, но за настъпление е негодна, че в случай на удар от страна на германските войски Червената армия ще се разпадне като „колос на глинени крака”. Такива изказвания се правеха не само в Германия, но и във Франция, Англия и Америка.
Сега ние можем да кажем, че войната опроверга всички тия изказвания като безпочвени и смешни. Войната показа, че Червената армия не е „колос на глинени крака”, а първокласна армия на нашето време, която има напълно съвременно въоръжение, най-опитен команден състав и високи морално-бойни качества. Не трябва да се забравя, че Червената армия е именно онази армия, която напълно разби германската армия, всяваща до вчера ужас сред армиите на европейските държави.
Трябва да се отбележи, че „критиците” на Червената армия стават все по-малко и по-малко. Нещо повече, в задграничния печат все по-често и по-често се появяват статии, в които се отбелязват високите качества на Червената армия, майсторството на нейните бойци и командири, безупречността на нейната стратегия и тактика. И това е понятно. След блестящите победи на Червената армия при Москва и Сталинград, при Курск и Белгород, при Киев и Кировград, при Минск и Бобруйск, при Ленинград и Талин, при Яш и Лвов, на Висла и Неман, на Дунав и Одер, при Виена и Берлин – след всичко това не може да не се признае, че Червената армия е първокласна армия, от която би могло да се научи много нещо..
Така разбираме ние конкретно победата на нашата страна над враговете.
Такива са в основни черти резултатите от войната.
Би било погрешно да се мисли, че такава историческа победа може да се постигне без предварителна подготовка на цялата страна за активна отбрана. Не по-малко погрешно би било да се предполага, че такава подготовка може да се проведе в къс срок, в течение на някакви три-четири години. Още по-погрешно би било да се твърди, че ние постигнахме победата само благодарение на храбростта на нашите войски. Разбира се, без храброст не може да се постигне победа. Но само храбростта е недостатъчна, за да бъде надвит врагът, който има многобройна армия, първокласно въоръжение, добре обучени офицерски кадри и нелошо организирано снабдяване. За да се посрещне ударът на такъв враг, да му се даде отпор, а след това да му се нанесе пълно поражение, за това беше необходимо, освен безпримерната храброст на нашите войски, да имаме напълно съвременно въоръжение, и при това в достатъчно количество, и добре организирано снабдяване – също в достатъчни размери. Но за това бяха необходими, и при това достатъчно количество, такива елементарни неща като: метал – за производство на въоръжение, снаряжение, машини и инсталации за предприятията; гориво – за поддържане работата в предприятията и транспорта; памук – за производство на облекло; жито – за снабдяване на войската.
Може ли да се твърди, че преди влизането си във втората световна война нашата страна вече разполагаше с минимално-необходимите материални възможности за основно задоволяване на тези нужди? Аз мисля, че може да се твърди. За подготовката на това грандиозно дело беше нужно осъществяването на три петгодишни плана за развитието на нашето народно стопанство. Именно тези три петилетки ни помогнаха да създадем тези материални възможности. Във всеки случай положението на нашата страна в това отношение преди втората световна война, в 1940 год., беше няколко пъти по-добро, отколкото преди първата световна война, в 1913 година.
С какви материални възможности разполагаше нашата страна преди втората световна война?
За да ви помогна да се ориентирате по този въпрос, ще трябва да ви дам кратък отчет за дейността на комунистическата партия в областта на подготовката на нашата страна за активна отбрана.
Ако се вземат данните за 1940 год. – навечерието на втората световна война – и се сравнят с данните за 1913 год. – навечерието на първата световна война, – ще получим такава картина.
През 1913 година в нашата страна са произведени 4 милиона и 220 хиляди тона чугун, 4 милиона и 230 хиляди тона стомана, 29 милиона тона каменни въглища, 9 милиона тона петрол, 21 милиона и 600 хиляди тона зърнени храни за пазара, 740 хиляди тона суров памук.
Такива бяха материалните възможности, с които нашата страна влезе в първата световна война.
Това беше икономическата база на стара Русия, която можеше да бъде използвана за воденето на войната.
Що се отнася до 1940 година, в течение на тази година в нашата страна са произведени: 15 милиона тона чугун, т.е. почти 4 пъти повече отколкото през 1913 година; 18 милиона и 300 хиляди тона стомана, т.е. 4 и половина пъти повече отколкото през 1913 година; 166 милиона тона каменни въглища, т.е. 5 и половина пъти повече отколкото през 1913 година; 31 милиона тона петрол, т.е. З и половина пъти повече отколкото през 1913 година; 38 милиона и 300 хиляди тона зърнени храни за пазара, т.е. със 17 милиона тона повече отколкото през 1913 година; 2 милиона и 700 хиляди тона суров памук, т.е. 3 и половина пъти повече отколкото през 1913 година.
Такива бяха материалните възможности, с които нашата страна влезе във втората световна война.
Тази беше икономическата база на Съветския съюз, която можеше да се използва за воденето на войната.
Разликата, както виждате, е колосална.
Такова необикновено увеличаване на производството не може да се смята за просто и обикновено развитие на страната от изостаналост към прогрес. Това беше скок, с помощта на който нашата родина се превърна от изостанала в напреднала, от аграрна – в индустриална страна.
Това историческо преобразуване беше извършено за три петилетки, като се започне от 1928 година – от първата година на първата петилетка. До това време ние трябваше да се занимаваме с възстановяването на разрушената промишленост и с лекуване на раните, получени в резултат на първата световна война и гражданската война. Ако при това се вземе под внимание обстоятелството, че първата петилетка беше изпълнена за 4 години, а осъществяването на третата петилетка беше прекъснато от войната през четвъртата година на нейното изпълнение, излиза, че за превръщане на нашата страна от аграрна в индустриална са били необходими всичко около 13 години.
Не може да не се признае, че тринадесетгодишният срок е невероятно къс срок за осъществяването на такова грандиозно дело.
С това всъщност се и обяснява, че публикуването на тези цифри предизвика на времето в чуждия печат буря от разногласия. Приятелите решиха, че е станало „чудо”. Недоброжелателите пък обявиха, че петилетките са „болшевишка пропаганда” и „фокуси на ЧК”. Но тъй като чудеса в света не стават, а ЧК не е тъй силна, за да отмени законите на общественото развитие, то „общественото мнение” в чужбина трябваше да се примири с фактите.
С помощта на каква политика комунистическата партия успя да осигури тези материални възможности за страната в такъв къс срок?
Преди всичко с помощта на съветската политика за индустриализация на страната.
Съветският метод на индустриализация на страната коренно се отличава от капиталистическия метод на индустриализация. В капиталистическите страни индустриализацията обикновено започва с леката промишленост. Тъй като в леката промишленост са необходими по-малки вложения и капиталът се обръща по-бързо, при което получаването на печалба е по-лесна работа отколкото в тежката промишленост, то леката промишленост става там първият обект на индустриализацията. Едва след изтичане на дълъг период, през който леката промишленост натрупва печалби и ги съсредоточава в банките, чак след това иде ред на тежката промишленост и започва постепенното преливане на натрупванията в тежката индустрия, за да се създадат условия за нейното развитие. Но това е дълъг процес, който изисква голям срок – няколко десетилетия, – в течение на който трябва да се изчаква развиването на леката промишленост и да се влачи жалко съществуване без тежка промишленост. Ясно е, че комунистическата партия не можеше да тръгне по този път. Партията знаеше, че войната приближава, че отбраняването на страната без тежка индустрия е невъзможно, че трябва по-скоро да се заемем с развиване на тежката индустрия, че да закъснеем в тази работа – значи да се провалим. Партията помнеше думите на Ленин, че без тежка индустрия е невъзможно да се отстои независимостта на страната, че без нея съветският строй може да загине. Затова комунистическата партия в нашата страна отхвърли „обикновения” път на индустриализацията и започна индустриализирането на страната с развиването на тежката индустрия. Това беше твърде трудно, но преодолимо. Голяма помощ в тази работа ни оказа национализацията на промишлеността и на банките, която даде възможност бързо да се наберат и прелеят средства в тежката индустрия.
Не може да има съмнения, че без това би било невъзможно да успеем да превърнем нашата страна в индустриална страна за такъв кратък срок.
Второ, с помощта на политиката на колективизация на селското стопанство.
За да се свърши с нашата изостаналост в областта на селското стопанство и да се дадат на страната повече зърнени храни за пазара, повече памук и т.н., необходимо беше да се премине от дребното селско стопанство към едрото стопанство, защото само едрото стопанство има възможност да приложи новата техника, да използва всички агрономически постижения и да даде повече стокова продукция. Но има два вида едро стопанство – капиталистическо и колективно. Комунистическата партия не можеше да тръгне по капиталистическия път на развитие на селското стопанство не само по силата на принципиални съображения, но и защото той предполага твърде дълъг път на развитие и изисква предварително разоряване на селяните и превръщането им в ратаи. Затова комунистическата партия тръгна по пътя на колективизацията на селското стопанство, по пътя на уедряването на селското стопанство чрез обединяване селските стопанства в колхози. Методът на колективизацията се оказа прогресивен във висша степен, не само защото не изискваше разоряването на селяните, но и особено затова, защото той даде възможност в течение на няколко години да се покрие цялата страна с едри колективни стопанства, които имат възможност да приложат новата техника, да използват всички агрономически постижения и да дадат на страната повече стокова продукция.
Няма съмнение, че без политиката на колективизацията ние не бихме успели да ликвидираме в такъв къс срок с вековната изостаналост на нашето селско стопанство.
Не може да се каже, че политиката на партията не срещаше противодействие. Не само назадничавите хора, които винаги странят от всичко ново, но и мнозина видни членове на партията систематично теглеха партията назад и се стараеха по всякакъв начин да я смъкнат на „обикновения” капиталистически път на развитие. Всички анти-партийни машинации на троцкистите и десните, цялата тяхна „работа” по саботиране мероприятията на нашето правителство преследваха една цел: да се провали политиката на партията и да се спъне индустриализирането и колективизирането. Но партията не се поддаваше нито на заплахите на едните, нито на воплите на другите и уверено вървеше напред, въпреки всичко. Заслугата на партията се състои в това, че тя не се приспособяваше към назадничавите, не се боеше да върви срещу течението и през цялото време си запазваше позицията на ръководна сила. Не може да има съмнение, че без такава твърдост и издържливост комунистическата партия не би успяла да отстои политиката на индустриализация на страната и на колективизация на селското стопанство.
Съумя ли комунистическата партия правилно да използва създадените по такъв начин материални възможности, за да развие военното производство и да снабдява Червената армия с необходимото въоръжение?
Аз мисля, че тя съумя да направи това и съумя при това с най-голям успех.
Ако не се смята първата година на войната, когато евакуирането на промишлеността на изток спъна работата по разгъването на военното производство, през останалите три години на войната партията съумя да постигне такива успехи, които й дадоха възможност не само да снабдява фронта с артилерия, картечници, пушки, самолети, танкове, бойни припаси в достатъчно количество, но и да натрупва резерви. Известно е при това, че нашето въоръжение по качество не само не отстъпваше на германското, но общо взето дори го превъзхождаше.
Известно е, че нашата танкова промишленост през последните три години на войната произвеждаше всяка година средно повече от 30 хиляди танка, самоходни оръдия и бронирани машини.
Известно е освен това, че нашата авиационна промишленост произвеждаше за същия период всяка година около 40 хиляди самолета.
Известно е също така, че нашата артилерийска промишленост произвеждаше за същия период всяка година около 120 хиляди оръдия от всички калибри, около 450 хиляди леки и тежки картечници, над три милиона пушки и около два милиона автомата.
Известно е, най-сетне, че нашата минохвъргачна промишленост произвеждаше през периода 1942–1944 г. всяка година средно около 100 хиляди минохвъргачки.
Ясно е, че едновременно с това се произвеждаше съответното количество артилерийски снаряди, разни видове мини, авиационни бомби, пушечни и картечни патрони.
Известно е например, че само през 1944 година бяха произведени повече от 240 милиона снаряда, бомби и мини и 7 милиарда и 400 милиона патрона.
Такава е в общи черти картината на снабдяването на Червената армия с въоръжение и бойни припаси.
Както виждате, тя не прилича на картината, каквато представляваше снабдяването на нашата армия през периода на първата световна война, когато фронтът изпитваше хроническа липса на артилерия и снаряди, когато армията воюваше без танкове и авиация, когато на трима войници се даваше една пушка. Що се отнася до снабдяването на Червената армия с продоволствие и облекло, на всички е известно, че фронтът не само не изпитваше в това отношение каквато и да било липса, но разполагаше дори и с необходимите резерви.
Така стои въпросът за работата на комунистическата партия на нашата страна в периода преди започването на войната и през време на самата война. 
