В края на 2017 г. на български език беше отпечатана книгата „Ален мак самотен“ от английската историчка Мерсия Макдермот. Тази биография на Димитър Благоев е издадена за пръв път във Великобритания през 2014 г., по случай 90 години от смъртта на бележития български марксист.
Родената през 1927 г. изследователка, свързва живота си с България и българския народ през 1947 г. Тогава тя се включва като доброволен участник в младежкото бригадирско движение. От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, М. Макдермот живее и твори в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя, също така, е почетен гражданин на Карлово и Благоевград, и носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“. Мерсия Макдермот е член на Българската академия на науките от 1987 година и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година. Автор е на биографични книги за Васил Левски – The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria) – 1967 г., за Гоце Делчев – Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev) – 1978 г., и за Яне Сандански – For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky) – 1988 г. В края на 20 век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее (Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998). Книгите на Мерсия Макдермот се ползват с голяма известност и допринасят за популяризирането на страната ни и нейната героична история по света.
Написването на биография на Димитър Благоев се разглежда от авторката като последна част от тетралогията, посветена на видни български революционери (Васил Левски, Гоце Делчев, Яне Сандански), чийто живот е подчинен на принципа, обобщен от Яне Сандански: „Да живееш, значи да се бориш. Робът за свобода, а свободният за съвършенство“ (стр. 6).
В предговора на книгата си М. Макдермот изтъква:
„България не е нито богата, нито могъща държава, но тя е дала на света дарове, които са безценни: азбука, която е превърнала мрака в светлина за безброй милиони, както и съзвездие от герои и героини, които въплъщават най-доброто от човешката мисъл и човешките стремежи. Сред тях, със сигурност, Димитър Благоев е един от най-великите“ (стр. 8).
През цялата биография като основна линия минава принципността и целеустремеността на Д. Благоев, която авторката нееднократно подчертава:
„Трайното наследство на Благоев е неговият завет, че политика като ветропоказател е безполезна и вредна, че обикновените хора не са глупави, те могат да се учат от опита си и че ако последователно прилагат истинска, безкомпромисна социалистическа програма, рано или късно мнозинството ще осъзнае, че има смисъл и ще го приеме като единствения път пред себе си и останалото човечество“ (стр. 296).
Книгата на М. Макдермот може да бъде полезна не само при запознаването с биографията на Д. Благоев, но и при изучаването на историята на Българската комунистическа партия, а също и на следосвобожденската история на страната ни като цяло. За разлика от много други историци и изследователи, М. Макдермот не ревизира своите оценки по такива ключови събития като преврата на 9 юни 1923 г. и го разглежда като „триумф на фашизма“ (стр. 179).
В епилога на книгата си авторката не скрива своето разочарование от реставрацията на капитализма в България след 1989 г. и от безпринципната политика на БСП през периода на т. нар. „преход“. Въпреки това М. Макдермот е уверена, че „….корените на социализма са запазени дълбоко в българското съзнание и история, а в отхвърления червен мак се крие още един символ: въпреки че отрязаните цветове бързо изсъхват, разпръснатите семена остават в земята, жизнеспособни, чакащи своя миг и готови да порастат и да се разпространят още веднъж“ (стр. 296).
Ние от Движение „23 септември“ разглеждаме себе си именно като такива „разпръснати семена“ от „отхвърления червен мак“. Приветствайки книгата на нашата другарка Мерсия Макдермот, ние сме уверени, че тя ще способства за израстването ни като революционни марксистки кадри и ще ни послужи като оръжие във водещата се ожесточена идеологическа война на историческия фронт.
About the Author
