Сталин: Вдигам тост за това поколение и за тази интелигенция, която извърши поврата в България, откъсна България от хитлеровата политика, която в продължение на много години прикачваше страната за колесницата на Германия и в две войни България се намери в лагера на нашите противници.
Не случайно аз исках да си припомня за българския представител при подписването на Брест-литовския мир. Тогава България участваше на страната на Германия и Турция при диктуването на мира. На това сега се сложи край.
От друга страна, и царска Русия не можеше да бъде истински приятел на славянските народи, понеже тя смяташе някои от тях като елементи, които могат да бъдат порусени, а по-далечните използваше, за да предприема една или друга международна сделка за тяхна сметка, използваше ги като разменна монета. Често, за да ги държи под свое влияние, тя ги насъскваше един против друг. Царска Русия не искаше да признае националната самобитност на тези народи, тяхната независимост и култура. За нея те бяха средство за постигане на своите цели. При тези обстоятелства в царска Русия не можеше да вирее едно истинско славянофилство, нито беше възможна една истинска общославянска политика.
Аз вдигам тост и за това поколение у нас, което извърши тоя поврат, за Ленинците, към които се числя и аз, за хората на днешна Русия. Ленин, който ни научи да тачим всяка нация като самостоятелна културна единица, безразлично каква е нейната големина и сила, бе истинският създател на новото, съвременното, истинското славянофилство.
Не е важно дали даден народ е малък или голям. Какъвто и да е, щом като е отделен народ, той представлява нещо особено, една самобитна единица. Нашето славянофилство почива на нова основа, на основата на взаимно зачитане свободата, самобитността на славянските народи.
Но този нов възглед не почива само на идеологическа основа. За да бъде славянската взаимност един реален фактор в живота на народите, тя трябва да бъде реалистично обоснована.
По-малките славянски народи, за да могат спокойно да живеят, се нуждаят от закрилата на една голяма сила, като Съветския съюз. Не както преди, славянските страни да се търсят, когато царска Русия имаше нужда, за да бъдат защитени нейните интереси, но славянската общност трябва да се гради на взаимно зачитане. Взаимната защита ни поставя преди всичко върху почвата на тясното сътрудничество между славянските народи, което не означава отчуждаване от другите демократични страни. Само Съветският съюз е, който може да се притече на помощ на малките славянски народи и да ги спаси.
Но взаимност трябва не само от едната страна. Когато и на нас ни потрябва помощ, ние ще получим тази помощ, преди всичко от славянските народи. Защото Съветският съюз, макар и да е имал и продължава да има съюзници и приятели, той знае, че тъкмо демократизираните славянски държави са естествените и най-сигурни съюзници на нашата държава. Те са, които образуват на Запад от нас един приятелски и винаги надежден пояс.
Българският народ можа да се освободи от злокобното немско влияние, което го отдалечаваше от нас, и той тръгна след 9 септември по правилен политически път. Ние не желаем да се бъркаме в неговите вътрешни работи. Впрочем, вярно е, че се бъркаме: даваме жито, сено, и други работи, но такова бъркане не вярвам да е неприятно.
България има мъжеството да ликвидира своето погрешно политическо минало и го ликвидира съвсем решително, стопроцентно. Тя постъпи правилно, както постъпихме и ние преди десетина години, когато се справихме с ония, които дебнеха момента, за да продадат нашата страна на немци, японци и т.н.
Прочее, за тези доблестни български дейци, които поведоха България по новия път, и затова поколение у нас, което също извърши поврат и се явява истински приятел на славянството, да вдигнем чаша!
About the Author
