Признанията на Уилям Гладстон и обвиненията на българската народна интелигенция
Английският политик Уилям Гладстон (1809 – 1898) печели признателността на българския народ след потушаването на Априлското въстание 1876 г., когато, в свои речи и брошури, той заклеймява извършените жестокости от страна на Османската империя и разобличава политиката на английското консервативно правителство, насърчаващо и подкрепящо същите тези жестокости срещу въстаналия български народ. Особено значими и запомнящи се стават отпечатаните през 1876 – 1877 г. брошури „Българските ужаси и Източният въпрос“ и „Уроци по клане или поведението на турското правителство във и около България“. В последните години тези важни документи, свързани с българската история и по-специално с Априлското въстание, бяха преиздадени. Направените в тях признания от Гладстон за английската роля при потушаването на българското националноосвободително въстание заслужават специално внимание.
Основна линия в брошурите на Гладстон е, че неговата държава, претендираща да е демократична и цивилизована, е давала „най-силна нравствена и материална подкрепа“ за извършването на „престъпления и злодеяния в такива огромни размери, за каквито няма примери в новата история“. Гладстон говори за едно „исполинско злодейство“, за едни „български ужаси“, които са „толкова безумно гнусни и свирепи, че сърцето ти отказва да си ги представи, а езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид“. Османската държава, извършила „масови кланета“, се е подкрепяла от английското правителство през последните 20 години „ с цялата сила на своето име“. Според английските и турските вестници, които цитира Гладстон, английската държава е обещала „своето съдействие за потушаване на всевъзможни бунтове“, както и защита против Русия, докато османците се разправят с вдигналите се на въстание българи. Резултатът от това сътрудничество между Англия и Османската империя са „най-ужасните насилия, с които някога е била опозорявана световната история“.
Гладстон разобличава цинизма на английската държавна пропаганда. Според нея по-добре е „да бъдат нещастни 12 или 13 милиона турски християни, стига 200 милиона души в Индия и 30 милиона жители на Обединеното кралство да живеят спокойно…“. Друго цинично послание е т. нар. „защита на целостта на Турция“, което не е нищо друго освен „картбланш за от никого неограничавана диващина“ (по израза на Гладстон). Така Англия не допуска промени в Османската империя. За нея остава без значение дали при потушаването на Априлското въстание са загинали 10 000 или 20 000 българи. Гладстон не се съгласява с този цинизъм на собствената си държава и видимо изпитва гняв и срам, че страната му се е обвързала със защитата на масовите убийства на борещите се за свободата си славяни на Балканския полуостров.
Към признанията на Гладстон следва да се добави, че сред самия български народ още тогава се оформят сериозни антианглийски и антизападни настроения. Няма как да остане и не остава тайна презрението и враждебността към православните славяни и в частност към нас, българите, а също и подкрепата (материална и морална) за Османската империя на същия този „просветен“ Запад начело с Англия.
В спомените на Райна Попгеоргиева, представяйки постиженията на българското образование през Възраждането, с възмущение се припомня, че „хора из средите на просветените западни нации… ни наричаха диво племе и ни причисляваха към варварите“. Райна Княгиня обвинява Запада за „гнета на безбожната тирания“ на Османската империя, тъй като „това положение беше нужно и по сметките на просветения Запад“.
Дори считаният впоследствие за русофоб и англофил – Стефан Стамболов, през 1877 г. пише обвинителни статии срещу източната политика на Англия. Той заклеймява островната държава като „всемирна пиявица“ и посочва, че е в неин интерес „да бъдат народите на Исток в невежество и робство, да се намират под управлението на една слаба безумна и тираническа държава, която секи път да са нуждае от помощта на Англия, за да може тая последната по-лесно и по-сгодно да експлоатира и оголва бедните и измъчените турски роби. Англия като пиявица смуче кръвта и потта на тие неразвити и невежествени народи, като им зема за безценок суровите произведения, а им продава с висока цена своите изработени произведения. Като занимава такова едно положение между другите народи Англия винаги е гледала и сега гледа да вземе в свои ръце ключовете на моретата, най-добрите портове и хубавите пазари. Затова тя с жадно око гледа на Ц-град, и тя би се решила на всевъзможни жертви или до го вземе в ръцете си, или той да бъде в такива ръце, които винаги да са нуждаят от нейната помощ и поддръжка. Такава е английската политика на Исток, жертва на която е била и, и може би още дълго време ще бъде полуживата и бедната рая“.
Най-изтъкнатите български народни поети – Иван Вазов и Петко Славейков, в свои стихотворения от 1876 – 1877 г., не пропускат да разобличат западната (и в частност – английската) закрила на Османската империя. Така Вазов пише във „Векът!“:
„Каква е таз Европа, с човещина прочута,
и зрителка спокойна на таз картина люта,
коя не ще да викне със глас неустрашим:
Махнете се, диваци! Не щем да ви търпим!
Но не!… Това не бива! В това се тя не меси,
че то не иде никак на нейни интереси
и тя желай да пази тоз стар и гнилий трон,
кой сявга е смущавал възточний небосклон.
За нея робът твар е по-долна и от скота,
когото пазят, милват, че той влече хомота;
че мрем или живеем — за нея все едно,
като че част не правим от нейното тело!
И нашта борба люта със този род на злото,
петно на нашто време и срам на обществото,
в Европа не повдига ни скръб, ни жал, ни гнев —
ах, ний сме гладйатори, които й правят кеф!“
Петко Славейков е не по-малко категоричен:
„Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.“
И, не на последно място, нашите български братя от Македония създават прочутата песен „Плачът на Македония“, посветена на престъпното разделяне на българската нация от „великите“ западни държави по време на Берлинския конгрес:
„От връх Пирин планина
Отчаян глас се чува –
Македония плаче,
Ридае и проклина,
Европа цела псува:
“Проклета и триж клета
Да бъдеш ти, Европо,
Блуднице вавилонска,
Кръвнице македонска.
Русийо, мила сестро,
Ела ми ти на помощ,
Понеже аз загивам.
Англичани и немци,
Италянци и френци
Искат да сме под турци.“
В заключение искам да споделя мнението си, че за мен Априлското въстание е въстание не само срещу Османската империя, но и срещу нейните господари и покровители от Западна Европа начело с Англия. Нека никога да не забравяме това.
Б-23
About the Author
