Ернесто Че Гевара – Реч по повод Първи май

Хавана, 30 април 1963 г.

Другари! Срещаме се отново в навечерието на международния празник на работниците, за да почетем тези наши другари, които са се отличили с усилията си и в службата си за производството на нашата страна, със службата към благородната кауза на строителството на социализма, с работата си във всяко едно от различни звена, които нашето министерство управлява.

През дванадесетте месеца на изминалата година имахме периодични разговори с тези другари, които месец след месец проявяваха всеотдайност към работата си и надминаха всички останали работници в предприятията ни.

Повтаряли сме отново и отново, че в този случай прекомерната скромност не е добро качество, а дефект; че работникът трябва да показва чрез примера си, трябва да го направи живо, ярко и осезаемо, да съобщава, да публикува, да направи своя ентусиазъм заразен и да види, че индивидуалните му усилия се превръщат в големи, обединени, колективни усилия на всички работници; че силите на фабриките се превръщат също в голяма колективна сила на всички фабрики в страната, на всички центрове за производство; че може едновременно да задълбочава ефективността на работата и съзнанието на народа си, за да получи както материално изобилие, необходимо за изграждането на социализма, така и несъкрушимата сила на съзнанието на синовете си, също необходими за защита.

По време на цялата година тези две задачи бяха напълно изпълнени. Не и без дефекти, не без повече или по-малко сериозни издънки, не без грешки, кавги, стъпки назад само за да се върнем обратно в правия път. Но с нестихващ ентусиазъм и пълна отдаденост към нашата задача през 1962 година изградихме солидни основи на нашето общество. Ние допринесохме също за развитието на революционното съзнание из целия свят, когато, изправени пред атомна заплахата от нашественика – янките, хората ни се надигнаха през октомври миналата година и дадоха отговор, който, без съмнение, ще остане в историята.

Това беше пример за това как един народ в революция може да се изправи срещу голяма опасност, дори пред заплахата от атомно унищожение – заплаха, непозната за други общества в световната история; пример за това как с революционно съзнание и решителност може да се спечели, пример за военна солидарност между всички държави от социалистическия лагер и всички свободни хора в света, малките хора, живеещи пред портите на най-агресивната и мощна империалистическа сила на земята, могат да триумфират, могат да поддържат своя суверенитет и най-важното, да продължат да изграждат свое собствено общество.

Основната задача, възложена на нас, другари, това, което може да бъде наречено окопите на производството, е тази постоянно да се строи, без значение какви опасности ни заплашват или какви трудности трябва да бъдат преодолени. И с тази задача ние се справихме.

С всяка изминала година се справяме все по-добре, всяка година се учим от собствените си грешки и от опита на други народи. Ние ковем базата на това, което ще бъде в бъдеще мощна, автономна, самоподкрепяща се индустрия в тази страна, която ще трябва да разчита на своите велики селскостопански богатства и на плодородната почва, благоприятния климат и относително ниската гъстота на населението.

Всички вие знаете огромния брой на неграмотните, които имаше в Куба. Ние всички сме свидетели, а някои са и участници под някаква форма в тази битка срещу липсата на култура, в този случай – на грамотност. Но неграмотността е само крайното проявление на липсата на култура на гражданите. Който се учи само да чете и пише, е направил само първата стъпка към културата.

Модерната техника напредва с гигантски крачки. Много скоро, за да бъдеш квалифициран техник в тази страна, ще изискват от теб говоренето на повече от един език; за да четете техническа литература, ще ви трябват познания на повече от един език. Тъй като капиталистите са произвели много в областта на технологиите – между които и много добри неща, – ние трябва да знаем как да се възползваме от цялото това знание.

Повишаването на квалификацията е кардинална задача за правителството и всички хора и не трябва да бъде пренебрегвана. Мъжете и жените, дори когато са уморени след работа, трябва да полагат незаменимите усилия да учат, дори и само за половин – един час на ден, и да се опитват по този начин да увеличават и развиват своите знания.

Не е важно, че изминатото разстояние за няколко седмици или месеци изглежда малко. Това е задача за години напред, задача, която никога не трябва да свърши; задача, много трудна за начинаещи, за работници на определена възраст, които почти не могат да четат и пишат. Но в момента, в който новите знания бъдат постигнати, културата ще престане да бъде революционен дълг, нещо повече или по-малко болезнено, което трябва да се направи, да се изпълни едно революционно задължение, и ще се превърне в необходимост. И тогава задачата за учене ще престане да бъде усилие.

В тази работа са били използвани огромни усилия и изумително количество стоки за благото на обществото и ще продължат да бъдат консумирани. Ние вярваме, че културата и общественото здраве са услуги, за които ние никога не можем да похарчим прекалено много за нашия народ; и колкото повече можем да дадем, толкова по-добре ще бъде за всички. И така, ние ще продължим да даваме колкото е възможно повече.

Но не забравяйте – професорите, които учат работниците студенти в различните нива на обучение, са далеч от производството и следователно представляват разход за държавата, който трябва да бъде погасен от обществото с удвоени усилия.

[…]

За да завърша тази реч, искам да ви напомня, другари, за отговорността, която всички ние имаме, без изключение. Днес сме тук, за да поздравим най-добрите си работници. Поздравяваме също делегациите на работниците, които са дошли от всички краища на света тук, за да ни уважат.

Ние сме витрина, огледало, в което всички хора от Америка могат да погледнат, и трябва да работим, за да подобряваме способностите си всеки ден и да намаляваме неуменията си.

Не трябва да се връщаме към практиката да прикриваме дефектите си, така че да не могат да се видят. Това не би било нито честно, нито революционерско. Другарите от Америка и другите страни в Азия и Африка, които се борят днес за независимост, ще се учат от нашите грешки и нашите провали. Ние не трябва да спираме да показваме нито една от грешките си, нито един от пороците на миналото, които все още не сме в състояние да разрешим, нито една от грешките, които сме направили в социалистическото настояще.

Трябва да сме отворени, защото това е наш дълг, защото нашият дълг достига огромни висоти в този момент. И всеки от нас е отговорен за народите по света и за това, което ще направи кубинската революция.

Нашият път не е лесен; изпълнен е с опасности и трудности. Империализмът се крие в засада зад всеки завой на пътя, надявайки се на момент на слабост от наша страна, за да се спусне срещу нас; реакционери от цяла Америка, които чакат да публикуват с радост дори собствените ни неофициални потвърждения за допуснати грешки.

Основно те се опитват да покажат на Америка и останалия свят, че ако една малка страна като нашата, без индустрия, без технологично развитие, се опитва да направи революция, то тя е обречена на неуспех. Използват информация и манипулационни трикове, също и саботьори, за да попречат на нашето развитие.

Не можем да си позволим дори и един момент на слабост. Нито сега, когато сме пряко под лупата на нашите гости, нито по което и да е друго време; във всяка минута от живота на нашата страна ние сме под недоверчивия поглед на всички народи на Америка, които виждат в нас една нова надежда за спасение, нова надежда за освобождение от веригите им.

Нека им покажем правдата на пътя, по който сме поели, другари! Нека им покажем, че не само сме способни на опасната задача, пред която сме изправени, почти без оръжие в отпор на въоръжената сила на олигархията, но и че сме способни да развием армиите си чрез взимането на оръжието от врага, да се сблъскаме с тях на бойното поле и да провокираме съзнанието на целия народ на Куба, така че да се превърне в мощна армия за унищожаване на диктатурата! Нека им покажем, че не само сме способни да подготвим нашите хора да се бият като един и да нададат предизвикателен вик, който всички знаем; нека покажем също, другари, че ние сме в състояние да триумфираме в тази дълга, изморителна, страшна борба, в която империалистическа блокада ни пречи да построим социализма.

Изправени пред лицето на всички опасности, заплахи и агресия, блокади, саботаж, провокатори, всички тези неща, които се опитват да ни възпрат, ние трябва да покажем още веднъж капацитета на народа ни и да напишем своята собствена история.

Всички трябва да се обединим, другари, непреклонни във вярата си, която днес е по-твърда от всякога, макар че може би не е толкова твърда, колкото ще бъде утре, за да вървим напред, винаги с поглед в бъдещето, със здраво стъпили на земята крака, изграждайки с всяка сигурна стъпка, така че никога няма да се откажем дори и от инч от това, което сме спечелили, от това, което сме изградили, от това, което е наше: социализма!

Из сборника „Речите, които промениха света“, София, 2018, с. 37-40

Сподели