Българите и русите са братя по кръв, по език, по вяра. От памтивека води началото си дружбата между русите и българите. Славянската писменост, която ни са дали братята Кирил и Методий, е била пренесена и разпространена в Русия от българските Кирил и Методиеви ученици. Нашите, българските, книги и писани закони от онова време се пренасяли в Киев и там спомагали да се развива руската славянска култура, която, обогатявайки се, от своя страна е оказвала значително влияние върху развоя на южнославянската култура.
В ония далечни времена, когато България изпаднала под игото на Византия, русите по всякакъв начин поддържали българските въстания против византийците. В борбата на България против настанилите се в Цариград латинци-кръстоносци, които се стремели да я унищожат, българите винаги имали поддръжката на Русия.
Наследникът на вероломно убития цар Калоян, младият Иван-Асен, заедно със своя брат Александър намерил в Русия спасение и закрила от заговорите. В 1218 год. Иван-Асен се завърнал в България и с помощта на руски дружини обсадил Търново, съборил насилника Борил и станал български цар под името Иван-Асен II – един от най-големите и заслужили български царе.
Когато татарите по това време от изток, а откъм северозапад немските рицари нападали и разорявали руските земи и русите геройски се защищавали, като ковели основите на руската национална държава, южните славяни и, в това число, българите, оказали на свой ред ново мощно влияние върху руската писменост и изкуство, дошли на помощ на русите.
Особено забележително е било влиянието на Търновската школа на знаменития патриарх Евтимий. Неговата реформа на българското правописание е оказала огромно влияние в промените на руската ортография. В Москва по това време била създадена литературна школа, която имала за свой вдъхновител и учител патриарх Евтимий. Много образовани българи и сърби, като митрополит Киприан и Григорий Цамблак, като Пахомий Логотет, се преселили в Русия, дето те намерили радушен прием в княжеските и епископски дворове и в богатите манастири.
Когато пък от втората половина на XV в. руските земи се обединяват в могъща държава, която излиза на световната арена като голяма политическа сила в Източна Европа, а богатите и могъщи по-рано България, Сърбия и други славянски страни изгубват своята независимост, попадат под властта на турците, погледите на южните славяни се обръщат към далечната Москва с надежда за помощ и спасение.
Освободителното движение на българите и сърбите през XVI в. например е било свързано именно с тия надежди. Кой у нас не знае за помощта, за съчувствието, които руският народ оказа на българите в борбата за националното освобождение на България в най-ново време? Цялата българска интелигенция, като се почне от Отец Паисий, върху плещите на която легна ръководството на националното движение и съграждането след това на новата българска държава, на новата българска култура, получи своето идейно и политическо възпитание в Русия, приобщи се към европейската цивилизация чрез Русия. Това е неоспорим исторически факт, който, колкото и да се изхвърля сега от фалшифицираните учебници у нас, не може да се заличи от съзнанието на българите. На Шипка, при Стара Загора и Шейново, при Плевен в 1877 год. мряха руски братя за нашата свобода. Няма ъгъл в нашата страна, няма хижа у нас, дето да не знаят и да не помнят това.
След като руският народ събори царизма и взе в свои ръце съдбините си, той с още по-голяма сила прояви благородните си симпатии към България и българите. Русия отрече и не призна Парижките договори от 1919 – 20 год., в това число Ньойския договор. Винаги на всички международни конференции тя вземаше България под защита. Тя протегна в 1939 и 1940 г. своята могъща ръка за дружба с България.
Обаче змийското гнездо от изменници на България, цар Борис и филовци, в угода и под диктовката на Хитлер, осуетиха пакта за дружба и ненападение между България и Русия.
И днес това змийско понемчено гнездо има дързостта да превръща нашите офицери и войници в наемници на германците против вековните наши покровители, против нашите освободители, против нашите братя по кръв, по език и вяра!
Защо ние, българите, трябва да ставаме братоубийци?
Защо нашите войници и офицери трябва да напуснат страната и да отиват на хиляди километри от България да покриват себе си и нашата родина с вечния позор на измяната, на черната неблагодарност?
Само защото това е нужно на кървавия Хитлер! Само защото България се управлява сега от хитлеристките агенти, които я предадоха и продадоха на Хитлер!
Но българският народ не се състои от хитлеристки агенти. Българският народ не желае и няма да вдигне ръка срещу братска Русия.
Българският народ трябва да се вдигне срещу змийското хитлеровско гнездо у нас, да го разнесе в пух и прах, да вземе съдбините на страната в свои ръце, да създаде истинско национално правителство и да си осигури свободно и независимо развитие в съюз и братство с всички свободолюбиви народи и на първо място с великия благороден и братски руски народ!
15 октомври 1942 г.
Сборник „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. ІІІ
