Днешният ден е паметен и свет за всеки истински българин. Преди 69 години на тоя ден край град София, недалеч от турския конак, увисна на бесилото славният апостол на българската свобода, железният рицар на нашата национална революция – Васил Левски.
Първото си бойно кръщение Васил Левски получи в редовете на прочутата легия на Сава Раковски в Белград, която с бележито себеотрицание се би за свободата и независимостта на нашите братя сърбите. Тук Левски получи и първите практически уроци за братския съюз на балканските народи.
Знаменосецът на българската легия в Белград израсна след това в знаменосец на българския народ. Самоук, но с редки природни дарби, с упорито постоянство и закален в несгодите на въстаническия живот, Левски бе плът от плътта на българския народ и дълбоко познаваше народната душа. Той беше убеден привърженик на идеята за народно-освободително въстание, на служба на което тури своята непреклонна воля, своя хладен разсъдък, своето пламенно сърце, безукоризнена честност, безгранична смелост и преданост към поробената си бащиния.
Като член и пратеник на Българския таен революционен централен комитет, Левски нарами върху себе си тежкия кръст на народен апостол и създател на националната революционна организация на българския народ. Той тръгна от град на град, от село на село, от колиба на колиба да проповядва и да организира народното въстание срещу чуждото иго. Левски покри страната с революционни комитети.
Нищо не спираше тоя легендарен син на нашата земя – ни лишенията, ни постоянните опасности, ни преследванията на властите, ни интригите и доносите на турските мекерета – чорбаджиите. Левски беше неуловим и вездесъщ. Приказни са неговите подвизи. Народът беше обкръжил името му с ореола на славата, на любовта и на всеобщето уважение. Народът го пазеше като свой роден син, като своя надежда, като зеницата на очите си. Името му отговаряше на неговия пример, на неговото дело, на целия негов изумително ярък и безстрашен живот. Той беше наистина лъв – лъвът на българската свобода. Васил Левски влезе в историята на борбата на нашето национално освобождение като неин пръв и ненадминат глашатай и организатор, като неин общопризнат водач.
Потомците на тия, които все пак успяха да го предадат и които заедно със султанските власти го качиха на бесилото на 19 февруари 1873 година, днес безсрамно кощунстват с неговата велика памет. Те посягат на неговата памет, за да принизят и да притулят неговото дело.
Долу ръцете на чуждите агенти от лика и паметта на Васил Левски! Долу ръцете на филовци от гениалния водач на борбата за свободна и независима България, за „чистата и света“, както той я наричаше, Българска народна република!
Левски се бори и умря за пълната и истинска независимост на българското национално движение. Филовци предадоха България на германците, пуснаха германските войски в нашата земя и им помагат да я тъпчат и грабят.
Левски се бори и умря за братския съюз на българския народ с другите народи на Балканския полуостров. Филовци подло и жестоко забиха и забиват нож в гърба на нашите братя сърби, тъпчат и грабят техните земи.
Левски се бори и умря за народната свобода. За тая цел той и готвеше народното въстание. Филовци се гаврят с нашия народ, тикат го към средновековието. След като му отнеха всички права и разтуриха всичките му организации, днес те го предоставят като плячка и пушечно месо на хитлеристките разбойници.
Левски загина на бесилото, предаден от народни изедници, филовци всеки ден издигат бесилки за истинските последователи на Левски, за българските патриоти, които днес проповядват идеите на Левски и се борят против чуждите грабители, против техните коварни слуги у нас. Филовци изпълнят концентрационните лагери и затворите с хиляди доблестни български синове, които зоват и организират нашия народ на борба за свободна и независима България, за България на Левски и Ботев.
Но идеите и примерът на Левски на щик не се набождат. И бесилката, и най-жестоките преследвания са безсилни пред тях.
Отдавайки с благоговейна почит дан на безпределна признателност към мъченическия подвиг на Васил Левски, днес българските родолюбци се кълнат да следват неговите завети. Въпреки всичко, и като него решително и смело, те ще вървят докрай за тържеството на народна, свободна и независима България.
Сборник „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. ІІ, София, 1951.
About the Author
