За Христо Ботев
Приближава Ботевият ден – оня свет за българите ден, в който престана да тупти най-великото сърце на българската национално-освободителна борба – сърцето на Христо Ботев.
За Христо Ботев народното въстание за национална свобода и независимост беше крайъгълният камък на неговата програма.
Христо Ботев, най-пламенният идеалист на освободителната епоха от миналия век, беше в същото време прозорлив реалист, практически организатор на народното въстание и заедно с това, като никой друг от съвременните нему родолюбиви дейци, разбираше всичката необходимост от братството и съюза на балканските народи помежду си като гаранция за тяхната свобода и независимост.
Такава беше по онова време и програмата на сръбските революционери, начело на които стоеше Светозар Маркович. И Ботев, и Светозар Маркович еднакво изпитваха могъщото влияние на руската напредничава мисъл в лицето на Чернишевски. Знаменитите италиански революционери Мацини и Гарибалди, с паметта на които днес италианските фашисти се гаврят, също поддържаха идеята за братския съюз на балканските народи в борбата им срещу чуждото господство и в изграждането на независим и свободен живот.
Балканската федерация, според Ботев, е „най-добросъвестният и най-удобоизпълнимият рецепт за решението на Източния въпрос; тези са, като речи, най-здравите и най-рационалните начала, на които трябва да се основе бъдещата свобода на Балканския полуостров; тя е най-после оная песен, с която и ние, и нашият народ сме готови да присъединим гласа на своята свещена революционна песен“.
„Братският съюз на освободените племена и народи ще даде на всеки свой член надлежащото му място на Балканския полуостров.“
Не заробване, не разпокъсване, не диви насъсквания на едни балкански народи срещу други, не братоубийства – а братски съюз на балканските народи. Ето какво проповядваше и за какво се бореше Христо Ботев.
Днешните юди на българския род и на България от кликата на цар Борис са фактически заклеймени от Христо Ботев.
Нашият народ ще съумее да ги окачи на позорния стълб. Тяхното истинско място е само там.
27 май 1942 г.
Сб. „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. II.
***
За Христо Ботев
Нашата младеж, целият наш народ се готви да отбележи шестдесет и шестата годишнина от славната и юнашка смърт на Христо Ботев за свободата на България.
И повече от когато и да било друг път, Ботевият ден тая година ще прокара дълбокия водораздел между ботевска, свободолюбива и борческа народна България и оная родоотстъпническа пасмина от продажници – германски агенти, начело с цар Борис, която потиска и граби българския народ, която тъпче Ботевите завети и позори българското име.
Повече от когато и да било, Ботевият ден тая година ще бъде ден на българската народна солидарност и сплотеност в борбата за свободна и независима България.
Христо Ботев завеща на българите своя велик и последователен демократизъм, своята безпощадна омраза към тираните – чужди и български; той завеща на българите братството на балканските народи, единството и съюза на свободолюбивите народи от цял свят.
Христо Ботев презираше и клеймеше с нажежено желязо изменниците и шпионите на българския народ – старите чорбаджийски тузове, ибрикчиите на някогашните паши и султани. Но това гнусно племе не е още изчистено от нашата земя. То продължава да я позори и осквернява. Изтърсаците на старите чибукчии днес седят в министерските кресла и като български министри палят чибуците на германските чокои и барони. Като български министри, днешните потомци на кир Михалаки-чорбаджи свличат и последната риза от гърба на българите, отнимат им залъка от устата, за да обличат и да хрантутят германските грабители и кръвопийци.
Кирмихалаковци-чорбаджии бяха верни и угоени псета-потурнаци, които предаваха народните хайдути и въстаници в ръцете на пашите.
Кирмихалаковските внуци днес са също такива гадни кучета, с тая само разлика, че служат на немците и като немски слуги, сами бесят и разстрелват борците за освобождението на България от германска зависимост.
Кирмихалаковци се гушеха в скутовете на султана и се молеха на аллаха, когато българският народ с разтворени обятия и искрено ликуване преди 65 години посрещаше своите руски братя-освободители.
Кирмихалаковските внуци се гушат днес в скутовете на Хитлер и заедно с гестапо, размахват парцаливия байрак на разбойническия поход против великия руски народ, бележитите синове на който – Белински, Добролюбов и Чернишевски, идейно закалиха Христо Ботев.
И кирмихалаковските презрени и подли изтърсаци смеят днес да произнесат светлото име на Христо Ботев!
Но като казваме това, ние се обръщаме с думите на самия Ботев към ония, които не могат да пеят „песента на Сиона в чужда страна“ и които плачат за Ерусалима на Кирила и Методия: „Братя! Не сядем мы на совете злых и нечестивых и с подлецами не пребудем, а примкнем к свободным и окружим бога нашего!“
„Братя! – ще добавим ние – да държим високо и гордо знамето на Христо Ботев, въпреки всичко! Да се борим, както се бори Христо Ботев! Да ковем като него народното единство, за да премахнем хитлеристката напаст, да освободим нашата земя от позора на безчестието, от клещите на глада и немотията и от презряната клика на хитлеристките кирмихалаковци и цар Борис.“
„А ти, боже на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.“
28 май 1942 г.
Сб. „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. ІІ.
***
Христо Ботев
Правителствената клика, според прякото нареждане от Берлин, смутолеви и приглуши празника на славянските братя Кирил и Методий. За да се подчертае ио-ярко, че днешните управници предават и продават българите и славянството, полицията се нахвърли с камшици и с щикове срещу опита на българските патриоти да демонстрират в София своите дълбоки чувства на признателност и уважение към паметта на Кирил и Методий.
Правителството и правителствената преса много шумяха за именния ден на цар Борис, за който нашият народ не би се и сетил даже, ако не е кучешкият лай на продажниците.
Затова пък царборисовци премълчават такива огромни народни събития като Априлското въстание през 1876 година, не правят тая годишнина предмет на народното внимание. Защото знаят, че народната душа не само помни това въстание, но черпи от неговите традиции и от неговия опит поуки и подтик за народното въстание, което едничко само може да го отърве от днешното положение на национален позор, на гнусна зависимост от германците, на безправие и на глад.
Но управническата царборисовска клика ще преглътне отвращението си и – ще не ще – с преправен глас, с бездънно лицемерие ще излезе утре да прави и тя помен за великия наш народен водач, поет и трибун, за пламенния Христо Ботев, всяка безсмъртна дума на когото е отровна стрела срещу българските хитлеристи и призив към нашия народ да се разправи „кой как може“ с тия презрени и трижди проклети народни душмани и изедници.
Филовци знаят, че Ботев именно тях е приковал на вечни времена на позорния стълб. Но те полагат свръх усилия да се доберат до нашия народ, да го подкупят с примамливи думи, с мили очи, които те се учат да правят, по образ и подобие на хитлеристките търгаши и към историята, и към настоящето. – Те ще преодолеят органическото си отвращение към революционера и апостола на балканското братство, на сръбско-българската дружба и утре ще кощунстват с неговото име, ще пеят фалшиви хвалебни песни за него, ще се кълнат, ще анатемосват, ще лъжат и ще изопачават.
Но Ботев, нашият, българският, безсмъртният Христо Ботев, и утре, както е бил до днес, както е и днес, ще бъде там, дето тупти българското сърце, дето са живи неговите завети, дето следват неговия път: с истинските български патриоти, с тия, които чезнат в затворите, в лагерите; с тия, които мъжествено гинат на бесилките; с тия, които се борят, за да видят България свободна, очистена от хитлеристката чума, сита, обута и облечена.
Христо Ботев е с тия, които днес повтарят огнените негови думи, че българският народ „не може да търпи това унижение, което са търпели гладиаторите в Рим и евреите във времето на Тит и на Навуходоносор, и с пълна вече вяра в своите мишци чака удобна минута и своя Спартак, за да преобърне Стара планина на вулкан и да покаже, че той не вярва вече на никакви и ничии обещания и че може и сам да подири и да придобие своята продадена и потъпкана свобода“.
Тая минута наближава.
За нея работят българските патриоти.
Вдигайте смело и високо Ботевото знаме, българи! Плюйте на изменниците от царборисовското котило! Презрете техните подли и отвратителни кощунства с името на Христо Ботев!
Да се борим за българската свобода и независимост като Ботев – ето най-доброто честване на неговата велика памет.
1 юни 1942 г.
Сб. „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. II.
***
Кой следва заветите на Ботев?
За никого от българските национални дейци не може с по-пълно право да се каже: „Той не умира!“, както за Христо Ботев.
Ето повече от шест десетилетия Христо Ботев владее умовете и сърцата на българските поколения. Той е в пълния смисъл на думата властелин над душата на нашата народна младеж. Неговото влияние у нас се чувства навсякъде: – няма такава прекрасна и благородна проява, в която да не блика ентусиазмът, предаността и дълбоката почит към тоя пръв български гений.
И тайната на необикновената сила на ботевското влияние върху нашата народна младеж, както и върху целия наш народ, не е само в могъществото на неговите стремежи, на неговия цялостен и героичен живот, на неговата легендарна смелост, които сами по себе си му осигуряват безсмъртие. Тя е също така и в обстоятелството, че неговите приемници и продължители бяха само хората от народа – работниците, селяните, беззаветно преданите на народните интереси интелигенти – тия, които и след Ботев бяха предмет на гонения, на потисничество, на унижения от страна на управниците на България.
Исторически факт е, че обществените слоеве, които след Освобождението поеха управлението на страната, отрекоха Христоботевите идеи и цялото независимо национално-революционно, дълбоко републиканско и народно движение на Левски и Ботев. И не случайно. Тия слоеве бяха същите или почти същите, които до Освобождението вървяха заедно с турските паши, против българските бунтовници. По-късно, когато у нас се появиха съвременните капиталисти и фабриканти, картината не се измени. Истинският Ботев си остана чужд за тия слоеве. Но те се опитаха да го подправят, да го пригодят към своите потребности. От това не излезе абсолютно нищо. Ботев – цял целеничък – беше в работническото движение, в редовете на Българския земеделски съюз, в учителското народно движение, между студентите и учениците.
Общопризнатият продължител на делото на Христо Ботев в България беше любимият Дядо на българските работници – Димитър Благоев.
Исторически факт е, че най-големите герои на нашето нациоиално-освободително движение бяха непримирими врагове на българските чорбаджии и големи търговци. А българското чорбаджийство породи днешните капиталистически тузове, едри фабриканти, предприемачи, банкери. Днешните управници, каквото и да плещят за себе си, не са нищо друго освен техни чиновници, писачи, прошенописци, кехаи и домашни псета. Това чорбаджийско и тунеядско племе няма нито една светла страница в историята си – неговата история е един наниз от грабежи, от насилия над народа, от подлост, от нздайничества от влачене но корем пред паши и султани, пред чужди царе и крале. Никога то не е стояло начело на българския народ в борбата за свобода.
Погледнете на мрачните векове на робството: нийде вие няма да ги видите с оръжие в ръка да бранят родната земя: наопаки, те са предмет на лютата народна омраза на старите наши хайдути, за тях Левски пише, че „ще да се наказват наравно с предателите“; тях Ботев клейми с нажежено желязо като юди искариотски на българския род. Защото във всички върховни моменти от нашата история те са предавали нашия народ, като са били ортаци на неговите врагове. Тук, в това историческо обстоятелство, е заровено онова голямо и непроходимо отчуждение между нашия народ и обществения слой, върху който се опират днес и пипала на които са всичките тия филовци, габровскиевци, миховци, цанковци, луковци, жековци и тути кванти вчерашни, днешни и утрешни изедници и душмани на българската свобода.
Хитлеристката боя на днешната царборисовска клика, нейното коварство, бездънната й подлост и измяната й към България не е случайност. Филов и Иван хаджи Пенчович, който заедно с Шакир бей и Кючук Саид паша обеси Васил Левски, са родни братя.
Вчерашната смъртна присъда над генерал Заимов е ярко свидетелство за гнусната нишка, която свързва царборисовската шайка с чорбаджийските изедници от миналия век. Да беше жив Стоян Заимов да види как гестаповските палачи разстрелват достойните синове и потомци на апостолите на българските тайни революционни комитети само затова, че те честно и храбро се борят за свободата и независимостта на България! Смъртната присъда над генерал Заимов тъкмо в навечерието на Ботевия ден напомня ярко на всички българи престъпната родоотстъпническа същина на днешните управници. Но заедно с това тя напомня за лишен път всичката необходимост с ботевска сила и енергия да се засилва народната борба, да се кове народното единство, за да бъде час по-скоро изрината от лицето на нашата българска земя тая кървава и гноясала царборисовска гангрена.
Нашият народ днес слави и тачи паметта на Христо Ботев, като се бори с народните душмани и с германските грабители. Нашата младеж днес шепне и повтаря безсмъртните песни на Христо Ботев и се кълне като него да се бори, ако е нужно и да умре като него, но да не отстъпва, докато не изгрее и върху нашата земя великото слънце на свободата, на въплътеното братство на народите на Балканския полуостров, докато хитлеристката хидра не бъде смазана завинаги.
Слава, вечна слава на пламенния български войвода Христо Ботев!
„Той не умира“…
Хиляди вървят по неговите свети стъпки.
Всяка капка народна кръв ражда нови герои на народното дело.
Българи! Братя! Смело напред! С нас е великият дух на Христо Ботев, неговият пример, неговият завет.
Да бъдем, братя, достойни за него!
2 юни 1942 г.
Сб. „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. ІІ
***
Да се бори кой как може с душманите на народа
„Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.“
Така се молеше Христо Ботев. Такъв беше неговият призив преди седемдесет години. В борбата за българската свобода и независимост всеки трябва да внесе своята лепта, всеки трябва да има своя дял, според силите си, според възможностите си, според особеностите на своето положение и работа.
Приведеното място от Ботевата молитва не е само поетически израз, Ботев беше борец в поезията и поет на борбата, у когото всичко бе подчинено на освобождението на отечеството от чуждо иго. И в практиката на тогавашното национално движение, начело на което стояха Левски и Ботев, идеята да се бори кой как може с душманите на народа намираше широко и пълно въплъщение. Левски и Ботев клеймяха като агенти на врага и като недоброжелатели на своя народ всички ония, които пасуваха и страняха от освободителната борба на българите. И Левски, и Ботев знаеха, че по много причини не всички могат да запълнят редовете на въстаническите народни дружини, да извършват открити въоръжени действия срещу потисниците. Но по разни начини всички могат – кой както умее – да помагат за разрастването на националното движение, за подготовката на общото въстание. Най-смелите отиваха в комитетите, ставаха апостоли, влизаха във въстаническите дружини, грижеха се за въоръжението на борците. Други – просвещаваха народа за необходимостта от въстание. Трети – събираха пари, помощи за народната борба.
Нашият поет Иван Вазов е изразил с голяма топлота и сърдечност тъкмо тоя общонационален устрем в знаменитото свое посвещение на Левски:
„И всякоя възраст, класа, пол, занятье
взимаше участье в това предприятье:
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той, беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен, дал си бе животът!“
Ето кое сега патриотите и дейците на Отечествения фронт трябва да направят ръководно начало на своята дейност; да се бори кой как може срещу душманите на България – хитлеристите и техните агенти. В борбата за спасението на родината всяка помощ е нужна! Капка по капка вир става. Ако по едни или други съображения преданият на своето отечество българин не може да се хване веднага за оръжието или за други висши форми на борба, то съществуват хиляди други форми, които или по-прилягат в дадено време и на дадено място, или са по-присъщи на дадена категория хора, за да се разширява и да крепне българското национално движение срещу германската зависимост и за спасението на България от войната и катастрофата.
Отечественият фронт обединява целия наш народ без разлика на социално положение, на вяра и политически възгледи. И естествено е, че и формите на борбата не могат да бъдат еднообразни, веднъж завинаги дадени. Главното е да бъде правилно насочвана общонационалната борба във всичките й форми и степени към една цел – към общото повдигане на народ и армия за изтръгването на България от хитлеристкия лагер и обезвреждането на хитлеристката агентура у нас, което означава спасението на България в днешния критически за нея момент.
Отечественият фронт сплотява и насочва борбата на всички българи. И за него си остава в сила девизът на Левски и Ботев:
„Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа..“
7 октомври 1943 г.
Сб. „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. V.
***
Христо Ботев
Ние скланяме чело пред великата и светла памет на несравнимия поет и водач на българското национално-освободително движение, на безсмъртния трибун на общонародното въстание против чуждото иго, на легендарния войвода, на гордия апостол на братството и съюза между южните славяни – на първия наш български национален гений – Христо Ботев.
През вековете няма да угасне в съзнанието на българите неговата слава.
„Жив е той, жив е. . .
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира. . .“
Живее Ботев в сърцата на верните негови потомци, които днес с оръжие в ръка се борят срещу германските душмани на нашия народ.
Живее Ботев в борбата на Отечествения фронт – приемника на Ботевото дело.
Живее Ботев в надигащата се всенародна борба против германските разбойници и душители на славянските народи.
Днес нашият народ тачи паметта на вдъхновения певец и национален герой с клетва на уста: като него да се бори за свободата и независимостта на родната наша земя.
Вечна слава на Ботев!
1 юни 1944 г.
Сб. „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. VII.
