Откъс от книгата на проф. Велко Вълканов (1927-2016г.) – „На колене пред истината“. София, 1996, с. 75-80.
Възгледът ми за бюрократизма трябваше да преодолее битуващите в обществото представи, според които бюрократизмът е формализъм, книжност, канцеларщина, бездушие и пр. Всички тези представи само отразяват отделни черти на бюрократизма, без да разкриват неговата същност. Бюрократизмът е власт (вид власт). Той е власт на държавните служители, т. е. на ония лица, които народът е излъчил от себе си, за да го представляват и от негово име да изразяват и защитават интересите му. Проблемът не е, разбира се, в обстоятелството, че нашите представители притежават власт. (Как иначе те биха осъществявали своя смисъл?) Проблемът е в това, че, получавайки властта, те от някакъв момент нататък започват да я изживяват като своя собствена власт. По този начин се извършва гигантско извращение: държавният апарат, т. е. съвкупността от държавните служители, се превръща от инструмент на властта в субект на властта, а същинският субект на властта – народът, от субект на властта се превръща в обект на властта.
Това понятие за бюрократизма очертава изключителната му опасност. То разкрива една по същество насочена срещу народа контрареволюция. Бюрократизмът е отделена и противопоставена на народа апаратна власт. Откъснал се от същинския субект на властта, апаратът започва да се откъсва и от неговите действителни цели. Като продължават да си дават вид, че преследват „народни“ цели, те, нашите чиновници, започват всъщност да преследват свои собствени цели. Държавният апарат се превръща в самозадоволяващо се тяло, заживяло по свои собствени закони. Изграден по йерархичния принцип, той прераства във вид монархическа структура. Всичко се централизира, за да се стигне до един първи, който в последна сметка решава всички основни (а когато поиска и всякакви неосновни) въпроси. Естествено е при това положение държавният апарат да се превърне в паразит, враснал се в обществото и изсмукващ жизнените му сили. Обществото започва сериозно да боледува, държавата, като организация на всички, започва да се разпада. Съсредоточаването на цялата власт в неподвластен на обществото център води до обратни, силно децентрализационни процеси. Настъпва атомизация на съставляващите обществото единици. Отчуждението между апарата и обществото започва да прераства в отчуждение и между отделните членове на обществото.
Така разбиран, бюрократизмът се проявява като опасност, характерна изключително за социалистическото общество. При капиталистическото общество реалната власт е съсредоточена не в държавния апарат, а в мощните икономически групировки. Там двата полюса са не „държавен апарат – народ“, а „икономически групировки – народ“. В контекста на икономическата власт държавният апарат се оказва твърде слаб, за да може да претендира за значителна собствена роля. Обикновено той е инструмент в ръцете на икономически доминиращите. Опитът на отделни лица от държавния апарат да играят и собствена роля, може да има само мимолетен успех. Колкото и високо да са поставени, те бързо се изчерпват, за да отпаднат или за да се интегрират със съответната икономическа власт. (Сега, основавайки се на собствения си опит, опита, натрупан след 10 ноември 1989 г., разбираме или започваме да разбираме какво значи икономическа мощ и как тя може да влияе и върху държавния апарат, и върху политическите партии, и върху отделни политически дейци.) При социалистическото общество никой не притежава сериозна икономическа власт (в него няма натрупвания на значителни имущества и на произтичащите от тях възможности). Всички сме относително еднакво бедни, респ. еднакво богати. Наистина във висшия слой на обществото се намираха и хора с качествено различно материално битие, но то носеше предимно потребителски характер – вила (една или две), кола (една или две), специално обслужване и пр. Липсва огнедишащият капитал, който, както се казва, кости няма, но кости чупи. Същинската власт е съсредоточена в държавния апарат. Ако апаратът остане подчинен на обществото (народа), тогава всичко е наред. Но ако тои излезе от подчинението си спрямо хората, които са го излъчили, тогава трябва да се очакват всички възможни драми.
У нас (във всички социалистически страни) започна именно такъв процес – на отделяне на държавния апарат от масите, на обособяването му в затворена, самозадоволяваща се система, подчинена не на общите закони на обществото, а на свои вътрешни закони. Доколкото масите не могат да приемат подобна диспозиция, трябваше да се очаква държавният апарат да се противопостави и на самите тях. Загубвайки много от белезите на социалистически държавен апарат, той реставрира редица признаци на досоциалистически форми на управление (капиталистически, феодални). Измяната му неизбежно рефлектира върху самата природа на държавата и на обществото. Извращенията в определена система пряко или косвено влияят върху идентичността на самата система. Организъм, обхванат от ракови образувания, не е вече същият организъм, макар и външно да е непроменен.
Бюрократизмът като специфична за социализма болест започва да се проявява още от първите дни на съществуване на съветската социалистическа държава. Когато по-късно работих върху дисертацията си и започнах да чета класиците, бях изумен от толкова сериозно отправяните предупреждения за криещата се в бюрократизма социална опасност. При Маркс и Енгелс проблемът е все още само теоретически разглеждан, но при Ленин той придобива и практическо значение, поради което и реакцията срещу него има остър, дори болезнен характер. У нито един политически автор не съм откривал такава ярост в отношението към „своите“ бюрократи, каквато съм откривал у Ленин. Трябва да познавате Ленин, за да почувствате великата непримиримост, с която е водил битката за утвърждаване на автентичната социалистическа система. Ако в борбата срещу буржоазията е имало твърдост, в борбата срещу „своите“ е имало и отчаяност. Ленин е разбирал, че ако „нещо ни погуби“, то ще е именно „това“. В писмо до Соколников от 22 февруари 1922 г. той пише: Цялата работа на всички стопански органи страда най-много от бюрократизма. Комунистите станаха бюрократи. Ако нещо ни погуби, ще бъде това.“ (т. 54, с. 112). Ленин проявява истинска непоносимост към грешките на комунистите. Той изисква от съдилищата да осъждат комунистите по-строго, отколкото некомунистите. В писмо до Политбюро той не скрива възмущението си: „Върхът на позора и безобразието. Партията е на власт и защитава „своите“ мерзавци.“ В споменатото по-горе писмо до Соколников той призовава да „чистим комг…, като разгонваме добродетелните комунисти от управлението“. Много често Ленин е жестоко критичен дори и към себе си:
„Е, ако бъде взето приблизително такова решение, ще можете ли да отречете ползата от него? Неговото обществено значение е хиляда пъти по-голямо от скришно-партийно-цекистко-идиотското потулване на отвратителния въпрос за отвратителната канцеларщина, без да му се дава гласност.
Принципиално Вие сте архинеправ. Ние не умеем да съдим публично за отвратителната канцеларщина: затова всички нас и особено Народният комисариат на правосъдието трябва да ни обесят на вонящи въжета. И аз още не съм загубил надеждата, че нас някога заслужено ще ни обесят за това.“ (писмо до Богданов, т. 54, с. 88)
Теоретическата характеристика на Ленин за съветската държава можем да открием в следното негово изречение: „Нашата държава е работническа с бюрократическо извращение.“ Тази формула може да се изведе на по-общо равнище, като се каже: „Нашите държави бяха социалистически с антисоциалистически извращения.“
…Темата за бюрократизма не се изчерпва с неговото дефиниране. Да се познае природата му е, разбира се, изключително важно, но не е достатъчно. Трябва да се намерят и средствата за неговото преодоляване.Точното познаване на природата на бюрократизма обаче пряко води към отговора на въпроса за начина, по който можем да се справим с него.
Доколкото е антипод на демокрацията, бюрократизмът може да бъде преодолян единствено чрез развитието и укрепването на самата демокрация. Бюрократизмът е открадната власт. Нашите собствени чиновници, присвоявайки властта ни, превръщат демокрацията в бюрокрация. Трябва следователно да се вземат всички мерки за развитието и укрепването на демокрацията, за да не може тя да бъде превърната в бюрокрация. Народът трябва да се гарантира срещу възможните посегателства върху статуса му на суверен. Там, където народът е силен, там чиновниците няма да могат да го ограбят. Като съзнава следователно, че е невъзможно да упражнява властта си без апарат, народът трябва заедно с това да разгърне система от най-различни мерки, които да му гарантират господстващо спрямо апарата положение.
