Цитати от председателя Мао Цзе-дун („Малката червена книга“)

ЦИТАТИ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МАО ЦЗЕ-ДУН („Малката червена книга“)

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

Българското издание на „Цитати от председателя Мао Цзе-дун“ е копие с незначителни подобрения на второто издание на книгата, издадена в Пекин чрез „Издателство за литература и чужди езици“ през 1968 година.

В предговора, написан на 16 декември 1966 година, се посочва ясно целта на изданието: „За да овладеем истински идеите на Мао Цзе-дун, трябва многократно да изучаваме редица основни възгледи на председателя Мао. …Както показва опитът на широките маси, натрупан от тях през последните години в хода на творческото изучаване и прилагане на произведенията на председателя Мао, изучаването на цитати от председателя Мао по избор във връзка със съществуващите въпроси е добър метод за изучаване идеите на Мао Цзе-дун, с помощта на който не е трудно да се постигнат незабавни резултати. …Идеите на Мао Цзе-дун, щом се овладеят от широките маси, стават неизчерпаема сила, всемогъща духовна атомна бомба.“

Лин Бяо

КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Централната сила която ръководи нашето дело е Китайската комунистическа партия.

Теоретическата основа, която насочва нашите идеи, е марксизмът-ленинизмът.

Встъпителна реч пред първата сесия на Първото Общокитайско събрание на народните представители на Китайската народна република (15 септември, 1954 г.)

За да се извърши революция, трябва да има революционна партия. Без революционна партия, без партия, създадена на основата на марксистко-ленинската революционна теория и в марксистко-ленинския революционен стил, е невъзможно да се водят работническата класа и широките народни маси до победа над империализма и неговите лакеи.

„Революционни сили от цял свят, сплотявайте се, борете се против империалистическата агресия!“ (ноември, 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Без усилията на Китайската комунистическа партия, без китайските комунисти като гръбнак на китайския народ е невъзможно да се постигнат независимост и освобождение на Китай, също е невъзможно да се осъществят индустриализацията на Kитай и модернизацията на неговото селско стопанство.

„За коалиционното правителство“ (24 април, 1945 г.) Избрани произведения, том III.

Китайската комунистическа партия е ръководното ядро на целия китайски народ. Без такова ядро делото на социализма не може да победи.

Реч на срещата с делегатите на Третия национален конгрес на Китайския новодемократически младежки съюз, (25 май, 1957 г.).

Партия, имаща дисциплина, въоръжена с теорията на марксизма-ленинизма, прилагаща метода на самокритика и тясно свързана с народните маси; армия, ръководена от такава партия; единен фронт на всички революционни класи и революционни групи, ръководен от такава партия – тези три фактора представляват главното оръжие, с което ние победихме врага.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни, 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Ние трябва да вярваме в масите, ние трябва да вярваме в партията – това са двата основни принципа. Ако се съмняваме в тези два принципа, ние няма да се справим с никаква работа.

„По въпроса за коопериране на селското стопанство“, (31 юли, 1955 г.).

Китайската комунистическа партия, въоръжена с марксистко-ленинската теория и идеология, донесе на китайския народ нов стил на работа, чиито основни черти са съединението на теорията с практиката, тясната връзка с народните маси и самокритиката.

„За коалиционното правителство“ (24 април, 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Партия, която ръководи великото революционно движение, не може да спечели победа, ако няма революционна теория, няма исторически знания, няма дълбоко разбиране на практическото движение.

„Мястото на Китайската комунистическа партия в националната война“ (октомври, 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Ние по-рано казвахме, че движението за подобряване на стила е „движение за всеобщо марксистко възпитание“. Подобряването на стила е изучаването на марксизма от цялaта партия чрез критика и самокритика. В хода на движението за подобряване на стила ние несъмнено ще можем още повече да усвоим марксизма.

„Реч пред Националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа“ (12 март, 1957 г.).

Политиката е изходна точка за всички практически действия на революционната партия и се изразява в процеса и резултатите на тези действия. Всяко действие на революционната партия представлява провеждане на политика. Ако тя не провежда правилна политика, то провежда погрешна политика; ако тя не провежда една или друга политика съзнателно, то я провежда слепешката. Това, което ние наричаме опит, е процес и резултат от провеждане на политиката. Само в практиката на народа, т. е. в опита, може да се докаже правилността или неправилността на политиката и да се определи доколко тя е правилна или погрешна. А практиката на хората, особено практиката на революционната партия и революционните маси, не може да не бъде свързана с една или друга политика. Затова, преди да предприемем каквото и да е действие, трябва да разясним на членовете на партията и на масите политиката, изработена от нас в съответствие с обстановката. В противен случай членовете на партията и масите ще се отклонят от ръководството на нашата политика, ще действуват слепешката и ще провеждат погрешна политика.

„За политиката в областта на промишлеността и търговията“ (27 февруари, 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Нашата партия изработи генералната линия и генералната политика на китайската революция, а също определи конкретните линии за работа и конкретните политически постановки. Обаче много другари често помнят само конкретни, отделни линии за работа и конкретни, отделни политически постановки на нашата партия, а забравят нейната генерална линия и генерална политика. Но ако действително забравим генералната линия и генералната политика на нашата партия, ние ще се превърнем в слепи, непълноценни, нетрезви революционери и когато провеждаме в живота конкретните линии за работа и конкретните политически постановки, ще загубим ориентация, ще се отклоняваме ту наляво, ту надясно и ще нанесем вреда на своята работа.

„Реч пред съвещанието на кадрите от освободения район Шанси-Суйюан“ (1 април, 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Политиката и тактиката са животът на партията. Ръководните другари от всички степени трябва да им обръщат най-голямо внимание и в никакъв случай не трябва да допускат небрежност.

„Съобщение за обстановката“ (20 март, 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

КЛАСИ И КЛАСОВА БОРБА

Класите се борят, едни класи побеждават, други биват унищожавани. Това е историята, това е хилядолетната история на цивилизацията. Тълкуването на историята от тази гледна точка е историческият материализъм, а от противоположната гледна точка – историческият идеализъм.

„Отхвърлете илюзиите, гответе се за борба“ (14 август, 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

В класовото общество всеки човек живее като индивид на определена класа и няма такива идеи, върху които да няма класов отпечатък.

„Относно практиката“ (юли, 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Измененията на обществото се дължат главно на развитието на противоречията вътре в обществото, т.е. противоречието между производителните сили и производствените отношения, противоречията между класите, между новото и старото. Развитието на тези противоречия движи обществото напред, дава стимул за смяната на старото общество с ново.

„Относно противоречието“ (август, 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Жестоката икономическа експлоатация и политическото потискане на селяните от помешчическата [феодална] класа принудиха селяните да вдигат многобройни въстания, насочени против господството на помешчическата класа… В китайското феодално общество само тази класова борба на селяните, само тези селски въстания и войни бяха истински движещи сили на историческото развитие.

„Китайската революция и Китайската комунистическа партия“ (декември, 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Националната борба в крайна сметка е въпрос на класовата борба. В САЩ само реакционните управляващи кръгове от белите потискат негрите. Те в никакъв случай не могат да представляват работниците, селяните, революционната интелигенция и други прогресивно настроени хора, които съставляват абсолютното мнозинство на белите.

„Декларация в подкрепа на справедливата борба на американските негри против расовата дискриминация, провеждана от американския империализъм“ (8 август, 1963 г.).

На нас ни се възлага да организираме народа. На нас ни се възлага да го организираме, за да смъкне китайските реакционери. Нищо реакционно няма да рухне, ако не нанесеш удар по него. Това е нещо подобно на метенето на пода: където не минеш с метлата, там боклукът като правило няма да изчезне от само себе си.

„Обстановката след победата в Съпротивителната война срещу японските завоеватели и нашият курс“ (13 август 1945), избрани произведения, том IV.

Врагът няма да изчезне от само себе си. Нито китайската реакция, нито агресивните сили на американския империализъм в Китай няма да слязат доброволно от историческата арена.

„Да доведем революцията докрай“ (30 декември 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Революцията – това не е поканване на обяд, не е писане на съчинение, не е рисуване или бродиране; тя не може да се извършва така изящно, така спокойно и деликатно, така умерено, великодушно, учтиво, въздържано и отстъпчиво. Революцията – това е въстание, това е насилствен акт, с който една класа сваля друга класа.

„Доклад за проучването на селското движение в Хунан“ (март 1927 г.), Избрани произведения, том I.

По отношение на народа Чан Кай-ши неизменно се стреми да го лиши от най-малката частица от властта и не изпуска ни най-малката частица от изгода. А ние? Ние провеждаме курса – да отговаряме на меча с меч, да се борим за всяка педя земя. Ние действаме по начина на Чан Кай-ши. Той винаги се стреми да натрапи на народа война, държи меч и в лявата, и в дясната си ръка. По примера му ние също взехме меча. …Сега Чан Кай-ши точи меча, затова и ние трябва да точим меча си.

„Обстановката след победата в Съпротивителната война срещу японските завоеватели и нашият курс“ (13 август, 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Кои са нашите врагове и кои са нашите приятели? Това е въпрос от първостепенно значение в революцията. В миналото всички революционни борби в Китай даваха само твърде незначителни резултати, а основната причина за това беше неумението на революционните партии да сплотят около себе си истинските приятели за нанасяне удар по истинските врагове. Революционната партия е водач на масите и не е имало революция, която да не е претърпяла поражение, когато революционната партия ги е водила по неправилен път. За да бъдем сигурни, че в нашата революция няма да поведем масите по неправилен път и непременно ще удържим победа, ние трябва да полагаме грижи да сплотим около себе си нашите истински приятели за нанасяне удар по нашите истински врагове. За да различим истинските приятели от истинските врагове, ние трябва да анализираме в общи черти икономическото положение на класите в китайското общество и тяхното отношение към революцията.

„Анализ на класите в китайското общество“ (март 1926 г.), Избрани произведения, том I.

Военните сатрапи, бюрократите, компрадорската класа и класата на едрите помешчици [феодали], които са в сговор с империализма, а също така зависещата от тях реакционна част от интелигенцията – те всички са наши врагове. Промишленият пролетариат е ръководна сила на нашата революция. Целият полупролетариат и дребната буржоазия са наши най-близки приятели. Що се отнася до колебаещата се средна буржоазия, нейното дясно крило може да бъде наш враг, а лявото и крило може да бъде наш приятел, обаче ние трябва да бъдем винаги бдителни и да не им даваме възможност да дезорганизират нашия фронт.

„Анализ на класите в китайското общество“ (март, 1926 г.), Избрани произведения, том I.

Който стои на страната на революционния народ, той е революционер. Който стои на страната на империализма, феодализма и бюрократическия капитализъм, той е контрареволюционер. Който само на думи стои на страната на революционния народ, а на дело постъпва иначе, той е революционер само на думи. Който стои на страната на революционния народ не само на думи, но и на дело, той е истински революционер.

Заключителна реч пред втората сесия на Първия Национален комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (23 юни 1950 г.)

Аз смятам, че ако ние – било то един човек, една партия, една армия или едно учебно заведение – не сме подложени на нападките на врага, то това е лошо и безусловно означава, че ние се намираме с него в едно и също блато. Ако пък сме подложени на нападките на врага, то това е добре и доказва, че ние сме прокарали ясна граница между себе си и него. Ако врагът яростно ни напада и ни изобразява в най-мрачна светлина като хора без всякакви достойнства, то това е още по-добре и доказва, че ние не само сме прокарали ясна граница между себе си и него, но и сме постигнали големи успехи в работата.

„Да бъдем обект на нападките на врага е хубава, а не лоша работа“ (26 май, 1939 г.)

Ние трябва да поддържаме всичко това, на което се противопоставя врагът; ние трябва да се противопоставяме на всичко онова, което врагът поддържа.

„Беседа с кореспонденти на телеграфната агенция „Джуняншъ“ и вестниците „Саодан бао“ и „Синмин бао“ (16 септември 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Ние стоим на позициите на пролетариата и народните маси. За комуниста това означава, че той трябва да стои на позициите на партията, на позициите на партийността и политиката на партията.

„Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан“ (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

След като са унищожени враговете с оръжие в ръце, все още ще останат врагове без оръжие в ръце, те непременно ще водят отчаяна борба против нас и ние в никакъв случай не бива да ги подценяваме. Ако сега ние не поставяме и не разбираме въпроса именно така, то бихме допуснали изключително големи грешки.

„Доклад пред втория пленум на Седмия Централен комитет на Китайската комунистическа партия“ (5 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Империалистите и вътрешната реакция никак няма да се примирят със своето поражение и ще правят последните си отчаяни напъни. И след като в страната бъде установен мирът и редът, те пак по всякакъв начин ще извършват подривна и провокаторска дейност, ежедневно и ежеминутно ще се стремят към реставрация в Китай. Това е неизбежно и не подлежи на никакво съмнение и ние в никакъв случай не бива да отслабваме своята бдителност.

„Встъпителна реч пред първата пленарна сесия на Китайския народен политически консултативен съвет (21 септември 1949 г.).

В нашата страна социалистическите преобразования, ако се говори за собственост, в основни линии вече са завършени, в основни линии вече е завършена широката, бурна масова класова борба от предишните периоди на революцията. Но въпреки това съществуват още остатъци от свалените класи на помешчиците и компрадорите, съществува още буржоазия, а дребната буржоазия едва започва да се преобразува. Класовата борба още не завършена. Класовата борба между пролетариата и буржоазията, класовата борба между различните политически сили, класовата борба между пролетариата и буржоазията в областта на идеологията си остава продължителна, зигзагообразна, а понякога дори много ожесточена. Пролетариатът се стреми да преобразува света съгласно своя мироглед, буржоазията – също съгласно своя мироглед. В това отношение въпросът „кой кого“ – социализмът или капитализмът – още не е разрешен както трябва.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

За да се разреши изходът в борбата „кой кого“ – социализмът или капитализмът – в областта на идеологията в нашата страна, ще бъде необходимо още доста продължително време. Това се обяснява с факта, че в нашата страна влиянието на буржоазията и на останалата от старото общество интелигенция ще съществува още дълго време, ще съществува още дълго време и тяхната класова идеология. Ако не осъзнаем достатъчно или съвсем не осъзнаем това положение, ние ще допуснем извънредно големи грешки и ще игнорираме необходимата идеологическа борба.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

В нашата страна буржоазната и дребнобуржоазната идеология, антимарксистката идеология ще съществуват още дълго време. Социалистическият строй у нас е установен в основни линии. В основни линии ние постигнахме победа в областта на преобразуването на собствеността върху средствата за производство, но още не сме одържали пълна победа на политическия и идеологическия фронт. Въпросът „кой кого“ между пролетариата и буржоазията в областта на идеологията още не разрешен както трябва. Предстои ни продължителна борба против буржоазната и дребнобуржоазната идеология. Би било погрешно да не разбираме това и да се отказваме от идеологическата борба. Всички погрешни възгледи, всички отровни треви и всички нечисти сили трябва да се разкритикуват; в никакъв случай не трябва да им се разрешава да се ширят свободно. Обаче такава критика трябва да бъде добре аргументирана, аналитична, убедителна, а не трябва да бъде груба, бюрократична или метафизическа, догматична.

„Реч пред Националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа“ (12 март 1957 г.).

И догматизмът, и ревизионизмът са в разрез с марксизма. Марксизмът несъмнено ще се развива напред, той ще се развива наред с развитието на практиката и не може да тъпче на едно и също място. Ако беше спрял да се развива и беше станал шаблон, той щеше да бъде мъртъв. Обаче не може да се нарушават основните положения на марксизма, в противен случай ще бъдат допуснати грешки. Да подхождаш към марксизма метафизически, да гледаш на него като на нещо вкостеняло – това е догматизъм. А да отричаш основните положения на марксизма, да отричаш всеобщата истина на марксизма – това е ревизионизъм. Ревизионизмът е разновидност на буржоазната идеология. Ревизионистите заличават различието между социализма и капитализма, между диктатурата на пролетариата и диктатурата на буржоазията. Това, за което те се обявяват, всъщност е линия не на социализма, а на капитализма. При сегашната обстановка ревизионизмът носи по-голяма вреда, отколкото догматизмът. Една важна задача, която стои пред нас на идеологическия фронт, е да разгръщаме критиката срещу ревизионизма.

„Реч пред националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа“ (12 март 1957 г.).

Ревизионизмът или десният опортюнизъм представлява буржоазно идейно течение, той е по-опасен от догматизма. Ревизионистите, десните опортюнисти, на думи също говорят за марксизма, те също нападат „догматизма“. Обаче онова, което те нападат, е именно основа на основите на марксизма. Те се обявяват против материализма и диалектиката или ги изопачават, обявяват се против демократическата диктатура на народа и ръководството на комунистическата партия или се опитват да ги отслабят, обявяват се против социалистическите преобразования и социалистическото строителство или се опитват да ги отслабят. След като социалистическата революция в нашата страна в основни линии победи, в нашето общество все още остават една част хора, които мечтаят да реставрират капиталистическия строй и водят борба против работническата класа във всички области, в това число и в областта на идеологията. А в тази борба ревизионистите са техните най-добри помагачи.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

СОЦИАЛИЗМЪТ И КОМУНИЗМЪТ

Комунизмът е цялостна идеология на пролетариата и същевременно е нов обществен строй. Тази идеология и този обществен строй се отличават от всяка друга идеология и от всеки друг обществен строй и са най-съвършените, най-прогресивните, най-революционните, най-разумните в цялата история на човечеството. Идеологията и обществения строй на феодализма вече са предадени в музея на историята. Идеологията и обществения строй на капитализма в една част от света (в Съветския Съюз) вече са предадени в музея, а в останалите страни те напомнят „умиращ човек, който едвам диша, доживява последните си дни като залязващо слънце зад хълмовете на запад“, и скоро ще бъдат предадени в музея. И само идеологията и обществения строй на комунизма, не знаейки прегради, с непреодолима сила се разпространяват по целия свят и преживяват своята прекрасна пролет.

„За новата демокрация“ (януари 1940 г.), Избрани произведения, том II.

Социалистическият строй в крайна сметка ще замени капиталистическия строй – това е обективен закон, независещ от волята на хората. Колкото и да се опитват реакционерите да задържат движението на колелото на историята напред, рано или късно революцията ще избухне и неизбежно ще се увенчае с победа.

„Реч пред юбилейната сесия на Върховния съвет на СССР в чест на 40-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция“ (6 ноември 1957 г.).

Ние, комунистите, никога не скриваме своята политическа платформа. Нашата програма за бъдещето или програма-максимум има за цел да доведе Китай до социализма и комунизма. Това е напълно определено и не подлежи на никакво съмнение. Наименованието на нашата партия и нашият марксистки мироглед ясно посочват този безгранично светъл и прекрасен висш идеал за бъдещето.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

„Китайското революционно движение, ръководено от Китайската комунистическа партия, взето като цяло, обхваща два етапа: демократическата революция и социалистическата революция. Това са два различни по своя характер революционни процеси и само след като завършим първия, можем да се заемем със завършването на втория. Демократическата революция е необходима подготовка за социалистическата революция, а социалистическата революция е неизбежно направление на развитието на демократическата революция. Крайната цел на всички комунисти е да се борят с всички сили за окончателното изграждане на социалистическото и комунистическото общество.

„Китайската революция и Китайската комунистическа партия (декември 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Целта на социалистическата революция е да се освободят производителните сили. Замяната на едноличната собственост в селското стопанство и занаятчийството със социалистическа колективна собственост и замяната на капиталистическата собственост в частната промишленост и търговия със социалистическа собственост неизбежно ще доведат до колосално освобождаване на производителните сили. Така ще бъдат създадени социални условия за огромно развитие на промишленото и селскостопанското производство.

Реч пред Върховното държавно съвещание (25 януари 1956 г.)

Понастоящем ние осъществяваме не само революция в обществения строй, т. е. преход от частната собственост към обществената собственост, но и революция в техниката, т. е. преход от занаятчийското производство към съвременното машинно производство в големи мащаби. Тези две революции са свързани помежду си. В селското стопанство при условията на нашата страна първо трябва да се осъществи кооперирането и след това ще бъде възможно прилагането на крупна техника (в капиталистическите страни селското стопанство се развива по пътя на превръщането му в капиталистическо стопанство). Оттук следва, че ние в никакъв случай не трябва да разглеждаме промишлеността и селското стопанство, социалистическата индустриализация и социалистическото преобразование на селското стопанство като две неща, изолирани и откъснати едно от друго, да наблягаме на едното и да пренебрегваме другото.

„По въпроса за кооперирането на селското стопанство“ (31 юли 1955 г.).

Новият обществен строй е току що установен и изисква време за своето укрепване. Не може да се счита, че новият строй е напълно укрепен още от първият ден на своето установяване. Това не може да бъде. Той трябва да бъде укрепен постепенно. За окончателното му укрепване трябва да се осъществи социалистическата индустриализация на страната, да се извършва последователно социалистическата революция на икономическия фронт, също трябва постоянно и упорито да се води социалистическата революционна борба и социалистическото възпитание на политическия и идеологическия фронт. Наред с това се изисква и съдействието на различни международни условия.

„Реч пред Националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа“ (12 март 1957 г.)

В нашата страна борбата за укрепване на социалистическия строй, борбата „кой кого“ – социализмът или капитализмът – ще обхване продължителен исторически период. Обаче ние всички трябва да разбираме, че новият социалистически строй несъмнено ще се укрепи. И ние несъмнено ще можем да построим социалистическа държава със съвременна промишленост, съвременно селско стопанство и съвременна наука и култура.

Само нищожен брой интелигенти се отнасят враждебно към нашата държава. На такива хора не им се харесва нашата държава, държавата на диктатурата на пролетариата, те изпитват привързаност към старото общество. При всеки удобен случай те подстрекават към вълнения, стремят се да свалят комунистическата партия и да възродят стар Китай. Това са онези, които между пролетарския и буржоазния път, между социалистическия и капиталистическия път твърдоглаво искат да тръгнат по последния. Тъй като последният път практически е неосъществим, на дело те са готови да капитулират пред империализма, феодализма и бюрократическия капитализъм. Такива хора се срещат в политическите среди, в средите на индустриалците и търговците, на дейците на културата и просветата, на науката и техниката, а също и в религиозните среди. Те са крайно реакционни елементи.

Сериозен проблем е възпитанието на селяните. Стопанствата на селяните са раздробени и, съдейки по опита на Съветския съюз, ще бъде необходимо твърде дълго време и грижлива работа, за да се обобществи селското стопанство. Без обобществяването на селското стопанство не може да има пълен укрепен социализъм.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), избрани произведения, том IV.

Ние трябва да бъдем уверени, че: 1) широките селски маси желаят под ръководството на партията постепенно да тръгнат по пътя на социализма; 2) партията е способна да поведе селяните по пътя на социализма. Тези две точки са същността и главната страна на работата.

„По въпроса за кооперирането на селското стопанство“ ( 31 юли 1995 г.)

В ръководните органи на кооперативите трябва да се осигури надмощие на сегашните бедняци и новите низши средняци и да се използват старите низши средняци и висшите средняци (стари и нови) като спомагателна сила, само по такъв начин ще може съобразно с политиката на партията да се сплотят бедняците и средняците, да се укрепят кооперативите, да се развива производството и да се завърши на правилна основа социалистическото преобразование на селото изцяло. В противен случай не може да се сплотят средняците и бедняците, не може да се укрепят кооперативите, не може да се развие производството и не може да се осъществи социалистическото преобразование на селото изцяло.

Уводна бележка към статията „Как надмощието в селскостопанския производствен кооператив в село Утан, община Гаошан, околия Чанша, премина от средняците към бедняците“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част II.

Трябва да се сплотяваме със средняците, погрешно е да постъпваме иначе. Обаче на кого трябва да се опират работническата класа и комунистическата партия в селата, за да се сплотят със средняците и да осъществят социалистическото преобразование на селото изцяло? Разбира се, само на бедняците. Така беше в миналото, когато се водеше борба с помешчиците и се осъществяваше аграрната реформа, така е и сега, когато се води борба против кулаците и другите капиталистически елементи и се осъществява социалистическото преобразование на селското стопанство. В първоначалния етап на двете революции средняците заемат колеблива позиция. Само след като разберат общата тенденция, само когато наближи победата на революцията, средняците ще застанат на страната на революцията. Бедняците трябва да извършват работа сред средняците, да се сплотяват с тях и да ги привличат на своя страна, за да се разширява революцията от ден на ден, докато се увенчае с окончателна победа.

Уводна бележка към статията „Трябва да се води решителна борба против тенденциите към капитализма“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част I.

Още от самото начало движението за коопериране на селското стопанство беше една сериозна идеологическа и политическа борба. Без такава борба не можеше да бъде създаден нито един кооператив. За да може да се създаде един съвършено нов обществен строй на мястото на стария строй, той трябва да си разчисти това място. Остатъците на старата идеология като отражение на стария строй в продължение на дълго време остават в съзнанието на хората и не се изживяват лесно. Един кооператив след създаването си трябва да мине през многократна борба, докато се укрепи. Дори и след укрепването си той пак може да пропадне, ако отслаби своите усилия.

Уводна бележка към статията „Сериозен урок“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част I.

През последните години в селото от ден на ден растат стихийните сили на капитализма, навсякъде вече се появяват новите кулаци и много заможни средни селяни се стремят да станат кулаци. Много бедняци поради недостига на средствата за производство още живеят в бедност; едни са задлъжнели, други продават земята или я дават под аренда. Ако допуснем това положение да се развива по-нататък, поляризирането на селото неизбежно ще се задълбочава от ден на ден. Селяните, които са загубили земята си и селяните, които продължават да живеят в бедност, ще ни упрекват за това, че ние не правим нищо, за да ги спасим, не им помагаме да преодолеят трудностите. Заможните средняци, които вървят към капитализма, също ще бъдат недоволни от нас, тъй като ако нямаме намерение да вървим по пътя на капитализма, ние никога не ще можем да задоволим техните искания. При такова положение може ли съюзът на работниците и селяните да продължава да се укрепва? Ясно е, че не може. Този въпрос може да се разреши само на нова основа. Това означава, че наред с постепенното осъществяване на социалистическата индустриализация и социалистическото преобразование на занаятчийството и капиталистическата промишленост и търговия трябва да се осъществи постепенно социалистическо преобразование на селското стопанство, т. е. неговото коопериране и ликвидирането на кулашкото и едноличното стопанство в селото, за да стават всички селяни все по-заможни. Ние считаме, че само така може да се заздрави съюзът на работниците и селяните.

„По въпроса за кооперирането на селското стопанство“ (31 юли 1955 г.).

Под единно и цялостно планиране се разбира единното и цялостно планиране с оглед интересите на 600-милионното население. Когато съставяме планове, вършим работа и обмисляме въпроси, ние трябва да изхождаме от факта, че нашата страна има 600-милионно население, и в никакъв случай не бива да забравяме това.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Освен ръководството на партията друг решаващ фактор е шестотинмилионното население. Когато има много хора – има много мнения, много ентусиазъм и енергия. Народните маси никога не са имали такъв духовен подем, такъв боен жар и такова високо дерзание като сега.

„За един кооператив“ (15 април 1958 г.).

Освен другите особености 600-милионното население на Китай забележимо се отличава със своята бедност и изостаналост. Това изглежда лошо, а фактически е добре. Бедността подбужда към промени, към действия, към революция. Върху чист лист хартия могат да се напишат най-нови, красиви йероглифи, може да се нарисуват най-нови, най-красиви картини.

„За един кооператив“ (15 април 1958 г.).

След победата на китайската революция в цялата страна и разрешаването на аграрния въпрос още съществуват две основни противоречия в Китай. Първото е вътрешното, т. е. противоречието между работническата класа и буржоазията. Второто е външно, т. е. противоречието между Китай и империалистическите страни. Ето защо след победата на народнодемократическата революция държавната власт на народната република, ръководена от работническата класа, не трябва да се отслабва, а трябва да се усилва.

„Нали вие искате да унищожите държавната власт?“ Да, ние искаме, но не сега, сега още не можем да искаме това. Защо? Защото още съществува империализмът, в страната още съществуват реакционери, съществуват още класи. Сега нашата задача е да усилим държавната машина на народа – тук имаме в предвид главно народната армия, народната милиция и народния съд, за да укрепим националната отбрана и да защитим интересите на народа.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Нашата държава е държава на демократическата диктатура на народа, ръководена от работническата класа и основана на съюза на работниците и селяните. Какво е предназначението на тази диктатура? Първата и функция е да потиска вътре в страната реакционните класи, реакционерите и онези експлоататори, които се съпротивяват на социалистическата революция, да потиска онези, които подкопават социалистическото строителство, т. е. да разрешава противоречията между нас и нашите врагове вътре в страната. Например да арестува едни или други контрареволюционни елементи и да ги осъжда, да лишава помешчическите елементи и бюрократично-буржоазните елементи от избирателни права и свобода на словото за определен срок – всичко това влиза в сферата на диктатурата. За да се пази общественият ред и да се защищават интересите на широките народни маси, трябва да се осъществява диктатурата и по отношение на крадците, мошениците, убийците, подпалвачите, хулиганските шайки и други вредни елементи, които нарушават сериозно обществения ред. Диктатурата има и втора функция, а именно: да защитава държавата от подривна дейност и евентуална агресия от страна на външни врагове. В този случай пред нея стои задачата да разрешава противоречията между нас и външните врагове. Целта на диктатурата е да охранява мирния труд на целия народ, да превърне нашата страна в социалистическа държава със съвременна промишленост, съвременно селско стопанство и съвременна наука и култура.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Демократическата диктатура на народа изисква ръководството на работническата класа. Защото само работническата класа е най-далновидна, безкористна и с най-голяма революционна последователност. Цялата история на революцията свидетелства, че без ръководството на работническата класа революцията претърпява поражения, а под ръководството на работническата класа революцията постига победа.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Основата на демократическата диктатура на народа е съюзът на работническата класа , класата на селяните и градската дребна буржоазия и преди всичко съюзът на работниците и селяните, понеже тези две класи съставляват 80-90 процента от населението на Китай. Империализмът и гоминданската реакция са свалени главно от силите на тези две класи. Преходът от новата демокрация към социализма зависи главно от съюза на тези две класи.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Класовата борба, производствената борба и научният експеримент са трите велики революционни движения за изграждане на могъща социалистическа страна. Тези движения са сигурна гаранция за това, че комунистите ще се пазят от бюрократизма, ще избегнат ревизионизма и догматизма и винаги ще бъдат непобедими. Те са надеждна гаранция за това, че пролетариатът може да се обединява с широките трудещи се маси и да осъществява демократическата диктатура. Без тези движения помещиците, кулаците, контрареволюционерите, вредните елементи и нечистите сили ще излязат от всички дупки, а нашите кадри ще гледат на това безучастно и мнозина от тях дори не ще отличават враговете от своите, ще влизат в сговор с враговете, ще се разяждат и разлагат от тях, ще позволяват на враговете да ги завербуват или да се промъкват в нашите редове; и, ако мнозина от нашите работници, селяни и интелигенти бъдат оставени беззащитни срещу меките и твърдите прийоми на враговете, тогава след немного време – може би само няколко години, десетилетие или най-много няколко десетилетия – преди да се осъществи неизбежната контрареволюционна реставрация в цялата страна, марксистко-ленинската партия несъмнено ще се превърне в ревизионистка партия или във фашистка партия, и целият Китай ще измени своя цвят.

Бележка към „Седем хубави материала от провинция Джъдзян относно участието на кадрите във физически труд“ (9 май 1963 г.), цитирани по статията „За хрушчовския псевдокомунизъм и неговия световно- исторически урок“ (14 юли 1964 г.).

Демократическата диктатура на народа си служи с два метода. По отношение на враговете тя прилага метода на диктатурата, т. е. в течение на необходимото време не им позволява да вземат участие в политическата дейност, принуждава ги да се подчиняват на законите на народното правителство, принуждава ги да се занимават с физически труд и в процеса на труда да се превъзпитават в нови хора. И обратно, по отношение на народа тя прилага метода не на принуда, а на демокрация, т. е. трябва да му осигурява възможност да участвува в политическата дейност, да не го принуждава да прави това или онова, а да го възпитава и убеждава с демократични методи.

Заключителна реч пред втората сесия на Първия Национален комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (23 юни 1950 г.).

За да развива бързо делото на социализма в Китай на още по-здрава основа, китайският народ под ръководството на комунистическата партия провежда животворното движение за подобряване на стила. Това означава, че с метода на привеждане факти и излагане аргументи и при наличие на ръководство в града и в селото се разгръща свободно широка общонародна дискусия по въпросите за двата пътя – социалистическия и капиталистическия, за основния строй и важните политически постановки на държавата, за стила на работа на партийните и държавните работници, за благосъстоянието на народа и т.н., за да се разрешат правилно различните противоречия, които реално съществуват вътре в народа и изискват сега разрешаване. Това е социалистическо движение за самообучение и самовъзпитание на народа.

„Реч пред юбилейната сесия на Върховния съвет на СССР в чест на 40-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция“ (6 ноември 1957 г.).

Великото строителство поставя пред нас изключително трудни задачи. Макар че ние имаме над десет милиона партийни членове, все пак те са само незначително малцинство от населението на страната. В нашите държавни учреждения и различните обществени организации и предприятия много работа трябва да се върши от безпартийните. Ако не умеем да се опираме на народните маси и да работим заедно с безпартийните, ние не ще можем да вършим добре работата си. Като продължаваме да укрепваме сплотеността на цялата партия, ние също трябва да продължаваме да заздравяваме сплотеността на всички националности, демократични класи, демократични партии и народни организации и да укрепваме и разширяваме нашия народнодемократичен единен фронт, трябва сериозно да отстраняваме всички отрицателни явления във всички звена на работата, които нанасят вреда на сплотеността на партията с народа.

„Встъпителна реч пред Осмия национален конгрес на Китайската комунистическа партия“ (15 септември 1956 г.).

ДА РАЗРЕШАВАМЕ ПРАВИЛНО ПРОТИВОРЕЧИЯТА ВЪТРЕ В НАРОДА

Пред нас са два типа социални противоречия: противоречия между нас и нашите врагове и противоречията вътре в народа. Тези два типа противоречия са съвършено различни по своя характер.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

За да разберем правилно двата типа противоречия – противоречията между нас и нашите врагове и противоречията вътре в народа , преди всичко трябва да си изясним какво е това „народ“ и какво е това „врагове“.

…На сегашния етап, през периода на изграждането на социализма, към народа се отнасят всички класи, прослойки и обществени групи, които одобряват и поддържат делото на социалистическото строителство и вземат участие в него; враговете на народа са всички онези обществени сили и групи, които се съпротивяват на социалистическата революция, отнасят се враждебно към социалистическото строителство и го подкопават.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

В сегашните условия на нашата страна противоречията вътре в народа включват в себе си противоречията вътре в работническата класа, противоречията вътре в класата на селяните, противоречията вътре в интелигенцията, противоречията между работническата класа и класата на селяните, противоречията между работниците и селяните от една страна, и интелигенцията, от друга, противоречията между работническата класа и другите трудещи се, от една страна, и националната буржоазия, от друга, противоречията вътре в националната буржоазия и т. н. Нашето народно правителство е правителство, което действително представлява интересите на народа и служи на народа, но между него и народните маси също има известни противоречия. Тези противоречия включват в себе си противоречията между държавните и колективните интереси, от една страна, и личните интереси, от друга, противоречията между демократизма и централизма, противоречията между ръководителите и ръководените, противоречията между бюрократическия стил на известни работници от държавните учреждения и масите. Тези противоречия също се отнасят към противоречията вътре в народа. Общо казано, противоречията вътре в народа са противоречия, в основата на които лежи коренната общност на интересите на народа.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Противоречията между нас и нашите врагове са антагонистични. Противоречията вътре в народа, ако се говори за противоречията между трудещите се, са неантагонистични, а ако се говори за противоречията между експлоатираните класи и експлоататорските класи, то освен антагонистичната страна те имат още неантагонистична страна.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Как да определяме в политическия живот на нашия народ правилното и погрешното в нашите думи и действия? Ние считаме, че в съответствие с принципите на конституцията на нашата страна, с волята на огромното мнозинство на нашия народ и с общата политическа платформа, провъзгласявана в различни моменти от всички партии на нашата страна, може в общи черти да се установят следните критерии:

1) думите и действията способстват за сплотяването на народа от различните националности в цялата страна, а не предизвикват в него разкол;

2) те са от полза, а не във вреда на социалистическите преобразувания и социалистическото строителство;

3) те способстват за укрепването на демократическата диктатура на народа, а не я подкопават или отслабват;

4) те способстват за укрепването на демократическия централизъм, а не го подкопават или отслабват;

5) те способстват за укрепването на ръководството на комунистическата партия, а не водят до откъсването от това ръководство или до неговото отслабване.

6) те са от полза, а не в ущърб на международната социалистическа солидарност и международната сплотеност на миролюбивите народи в целия свят.

От тези шест критерия най-важните са социалистическият път и ръководството на партията.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Въпросът за изкореняването на контрареволюционерите е въпрос на борба, която се отнася към противоречията между нас и нашите врагове. Сред народа има и хора, които имат малко по-други възгледи по този въпрос. Съществуват две категории хора, чието мнение се отличава от нашето. Хората с дясноуклонистки възгледи не правят разлика между своите и враговете, считат враговете за свои. Те считат за приятели онези, които широките маси считат за врагове. Хората с „ляво“ уклонистки възгледи пък разширяват рамките на противоречията между нас и нашите врагове, те дори разглеждат някои противоречия вътре в народа като противоречия между нас и нашите врагове и считат за контрареволюционери някои хора, които в действителност не са контрареволюционери. И двата възгледа са погрешни, нито един от тях не може да доведе до правилното разрешаване на въпроса за изкореняването на контрареволюционерите и също не може да даде правилна оценка за нашата работа в тази област.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Качествено различни противоречия могат да се разрешават само с качествено различни методи. Например противоречието между пролетариата и буржоазията се разрешава с метода на социалистическата революция; противоречието между народните маси и феодалния строй се разрешава с метода на демократическата революция; противоречието между колониите и империализма се разрешава с метода на националнореволюционната война; противоречието между работническата класа и класата на селяните в социалистическото общество се разрешава с метода на колективизацията и механизацията на селското стопанство; противоречието вътре в комунистическата партия се разрешава с метода на критиката и самокритиката; противоречието между обществото и природата се разрешава с метода на развитието на производителните сили. …Да се разрешават различните противоречия с различни методи – това е принцип, който марксистите-ленинци трябва строго да спазват.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.) Избрани произведения, том I

Противоречията между нас и нашите врагове и противоречията вътре в народа са два типа противоречия, нееднакви по своя характер, и начините за тяхното разрешаване също са нееднакви. Накратко казано, първият тип противоречия се отнася към въпроса за прокарването на ясна граница между нас и нашите врагове, а вторият – към въпроса за прокарването на ясна граница между правилното и погрешното. Разбира се, въпросът за отношенията между нас и нашите врагове също е своего рода въпрос за правилното и погрешното. Така например въпросът кой е прав – ние или такива вътрешни и външни реакционни сили като империализмът, феодализмът и бюрократическият капитализъм – също е въпрос за правилното и погрешното, но той принадлежи към друга по своя същност категория въпроси за правилното и погрешното, отколкото въпросите вътре в народа.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Всички въпроси от идеологически характер, всички спорни въпроси вътре в народа могат да се разрешават само с демократичния метод, с метода на обсъждане, критика, убеждение и възпитание, а не могат да се разрешават с метода на принуда и натиск.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

За да може народът да се занимава плодотворно с производствена дейност и учение, и да живее при наличието на ред, той изисква от своето правителство, ръководителите на производството и културно-просветните органи да издадат съответни административни разпореждания от принудителен характер. Без такива разпореждания е невъзможно да се поддържа обществения ред и това е ясно за всеки, който има елементарни знания. Административните методи и методът на убеждение и възпитание са две взаимно допълващи се страни в разрешаването на противоречията вътре в народа. Административните разпореждания, издавани за поддържане на обществения ред, трябва да се съпровождат и от убеждение и възпитание, понеже в много случаи само с разпореждания работата не върви.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Буржоазията и дребната буржоазия неизбежно отразяват своята идеология, неизбежно по всякакъв начин и упорито се проявяват в политическите и идеологическите въпроси. И не е възможно те да постъпват иначе. Ние не трябва с метода на натиск да им забраняваме да се проявяват, а трябва да им разрешаваме да се проявяват и, когато те се проявят, да водим дискусии с тях и да правим съответна критика. Несъмнено ние трябва да критикуваме всякакви погрешни възгледи. Разбира се, не може да не критикуваме погрешните възгледи, да гледаме как те се ширят навсякъде и да им разрешаваме да завземат безпрепятствено терен. Щом има грешки, трябва да ги разкритикуваме, щом има отровни треви, с тях трябва да водим борба. Обаче критиката не трябва да бъде догматична, не трябва да се прилага метафизическия метод, а трябва всемерно да се прилага диалектическия метод. Тук са нужни научен анализ и достатъчна убедителност.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Нужно е да критикуваме недостатъците на народа,… обаче при критиката трябва да стоим наистина на позициите на народа, да се проникнем от горещ стремеж да защищаваме и възпитаваме народа. Да се отнасяме към своя другар като към враг – значи сами да застанем на позициите на врага.

„Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан“ (май 1942 г.), избрани произведения , том III.

Противоречието и борбата са всеобщи, абсолютни, но методите за разрешаването на противоречията, т. е. формите на борбата, са различни поради различния характер на противоречията. Едни противоречия носят характер на открит антагонизъм, а други – не. В съответствие с конкретното развитие на нещата някои първоначално неантагонистични противоречия се развиват в антагонистични, някои пък първоначално антагонистични се развиват в неантагонистични.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.) Избрани произведения, том I

В обикновените условия противоречията вътре в народа не са антагонистични. Обаче ако подхождаме към тях неправилно или загубим бдителност и допуснем небрежност, може да възникне антагонизъм. В социалистическата държава подобно положение е само частично и временно явление. Това се обяснява с факта, че в социалистическата държава е унищожена системата на експлоатация на човек от човека и съществува коренна общност на интересите на народа.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

В нашата страна противоречието между работническата класа и националната буржоазия се отнася към противоречията вътре в народа. Класовата борба между работническата класа и националната буржоазия се отнася, общо взето, към класовата борба вътре в народа, тъй като на националната буржоазия в нашата страна е присъщ двойнствен характер. През периода на буржоазнодемократическата революция на нея, от една страна, беше присъща революционност, а от друга страна – съглашателство. През периода на социалистическата революция, от една страна, тя експлоатира работническата класа за извличане на печалба, а от друга страна, тя поддържа конституцията и желае да приеме социалистическите преобразувания. Националната буржоазия се отличава от империалистите, помешчическата класа и бюрократическата буржоазия. Противоречието между работническата класа и националната буржоазия е противоречие между експлоатираните и експлоататорите, което е антагонистично по своята природа. Обаче в конкретните условия на нашата страна, ако подхождаме правилно към това антагонистично противоречие между тези две класи, то може да се превърне в неантагонистично и да се разреши по мирен начин. Ако подхождаме към него неправилно, по отношение на националната буржоазия не прилагаме политиката на сплотяване, критика и възпитаване, или пък ако националната буржоазия не приеме тази наша политика, то противоречието между работническата класа и националната буржоазия може да се превърне в противоречие между нас и нашите врагове.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Това (контрареволюционният метеж в Унгария през 1956 – бел. ред.) беше случай на реакция вътре в социалистическа държава, в сговор с империалистите, използвайки противоречията вътре в народа, да се посеят раздори и предизвикват вълнения, за да осъществят своите коварни замисли. Урокът на унгарските събития заслужава внимание.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

ВОЙНАТА И МИРЪТ

Войната е висша форма на борба, започнала с възникването на частната собственост и на класите и използвана за разрешаване на противоречията между класите, нациите, държавите или политическите блокове на определен етап от развитието на тези противоречия.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

„Войната е продължение на политиката“. В този смисъл войната е политика; самата война представлява политическо действие и от древни времена не е имало война, която да не е носила политически характер. …

Но войната има и своя специфика. В този смисъл войната не е равнозначна на политиката изобщо. „Войната е продължение на политиката с други средства.“ Когато политиката, достигнала определен стадий на развитие, не е в състояние повече да се развива както преди, избухва война, за да премахне препятствията по пътя на политиката. … Когато препятствията са премахнати и политическата цел е постигната, войната свършва. Докато препятствията не бъдат премахнати без остатък, войната трябва да продължава, за да се постигне напълно политическата цел. …Ето защо може да се каже, че политиката е безкръвна война, а войната – кръвопролитна политика.

„За продължителната война“ (май 1938 г.) Избрани произведения, том II.

Войните в историята се делят на две категории: справедливи и несправедливи. Всички прогресивни войни са справедливи, а всички войни, пречещи на прогреса, са несправедливи. Ние, комунистите, сме против всички несправедливи войни, пречещи на прогреса, но не сме против прогресивните, справедливи войни. Ние, комунистите, не само сме против справедливите войни, но и вземаме активно участие в тях. Като пример на несправедливите войни може да служи Първата световна война, в която и двете страни воюваха за империалистическите си интереси, затова комунистите от целия свят решително се бореха против нея. Пътят на борбата против несправедливата война е такъв: преди избухването на войната трябва с всички сили да я предотвратим, а щом тя избухне, трябва да използуваме всяка възможност да се борим с война против войната , т. е. да се борим със справедлива война против несправедливата война.

„За продължителната война“ (май 1938 г.) Избрани произведения, том II.

В класовото общество революциите и революционните войни са неизбежни, без това е невъзможно да се направи скок в развитието на обществото, невъзможно е да се свали реакционната господствуваща класа и да вземе народът властта в ръцете си.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Революционната война служи като един вид антитоксин, който не само ще обезвреди отровата на врага, но и ще ни очисти от мръсотия. Всяка справедлива, революционна война притежава велика сила, тя може да преобразува много неща или да открие пътя за такова преобразование. Китайско-японската война ще преобразува и Китай, и Япония. Тя неизбежно ще превърне стара Япония в нова Япония, ще превърне стар Китай в нов Китай, стига само Китай да води решително Съпротивителната война и да провежда твърдо курса на единния фронт. В хода на тази война и след нея ще се преобразят и хората, и нещата както в Китай, така и в Япония.

„За продължителната война“ (май 1938 г.) Избрани произведения, том II.

Всеки комунист трябва да разбере истината: „Пушката ражда властта.“

„Войната и въпросите на стратегията“ (6 ноември 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Централна задача на революцията и нейната висша форма е завземането на властта с оръжие, т. е. разрешаването на въпроса с война. Този революционен принцип на марксизма-ленинизма е правилен навсякъде; той е правилен както за Китай, така и за другите държави.

„Войната и въпросите на стратегията“ (6 ноември 1938 г.), Избрани произведения, том II.

В Китай без въоръжена борба не ще могат да заемат подобаващото им се място нито пролетариатът, нито народът, нито комунистическата партия и не би имало победа на революцията. От осемнадесет години насам растежът, укрепването и болшевизацията на нашата партия протичаха в процеса на революционни войни, без въоръжена борба не би съществувала комунистическа партия като днешната. Другарите от цялата партия не бива да забравят този опит, заплатен с нашата кръв.

„По случай излизането на първия брой на списание „Гунчанданжен“ (4 октомври 1939 г.), Избрани произведения, том II.

От гледна точка на марксисткото учение за държавата армията е главната съставна част от държавната власт. Който иска да завземе държавната власт и да я задържи, той трябва да има мощна армия. Някои ни осмиват, като ни наричат привърженици на „теорията за всемогъществото на войната“. Да, ние сме привърженици на теорията за всемогъществото на революционната война. Това не е лошо, това е добре, това е по марксистки. Пушката на комунистическата партия на Русия създаде социализма. Ние ще създадем демократична република. Опитът от класовата борба в епохата на империализма ни показва, че работническата класа и трудещите се маси могат да победят въоръжената буржоазия и помешчици само със силата на пушката; в този смисъл можем да кажем, че целият свят може да бъде преустроен само с пушка.

„Войната и въпросите на стратегията“ (6 ноември 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Ние сме за унищожаване на войната, ние не искаме война, но войната може да бъде унищожена само чрез война. Ако искаш да няма пушки, вземи пушката.

„Войната и въпросите на стратегията“ (6 ноември 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Войната – това чудовище за взаимно изтребление на човечеството, в крайна сметка ще бъде унищожена от развитието на човешкото общество и при това – в недалечно бъдеще. Но за унищожаването на войната съществува само едно средство: да се борим с война против войната, с революционната война против контрареволюционната война, с революционната национална война против контрареволюционната национална война, с революционната класова война против контрареволюционната класова война. … Когато в своето развитие човешкото общество стигне до унищожението на класите, до унищожението на държавата, тогава няма да има никакви войни – нито контрареволюционни, нито революционни, нито несправедливи, нито справедливи. Това ще бъде епоха на вечен мир за човечеството. Изучавайки законите за революционната война, ние изхождаме от стремежа да унищожим всички войни. В това се състои разликата между нас, комунистите, и всички експлоататорски класи.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

На нашата страна и на всички други социалистически страни е нужен мир. На народите от цял свят също е нужен мир. Само определени забогатяващи от агресията групировки на монополистическия капитал в малък брой империалистически страни жадуват за война и не искат мир.

„Встъпителна реч пред Осмия национален конгрес на Китайската комунистическа партия.“ (15 септември 1956 г.)

За да постигнем траен мир в целия свят, ние трябва да развиваме по-нататък дружбата и сътрудничеството с всички братски страни от социалистически лагер и да заздравяваме сплотеността с всички миролюбиви страни. Ние трябва да полагаме усилия да установяваме нормални дипломатически отношения на основата на взаимното зачитане на териториалната цялост и суверенитета, равноправието и взаимната изгода с всички страни, желаещи да живеят с нас в мир. Ние трябва да оказваме активна подкрепа на движението за национална независимост и освобождение в страните на Азия, Африка и Латинска Америка, а също на движението за мир и на справедливата борба във всички страни на света.

„Встъпителна реч пред Осмия национален конгрес на Китайската комунистическа партия.“ (15 септември 1956 г.)

Що се отнася до империалистическите страни, ние също трябва да се сплотяваме с техните народи, да се стремим към мирно съвместно съществуване с тези страни, установяване на известни търговски връзки с тях и предотвратяване на евентуална война. Обаче в никакъв случай не бива да се придържаме към нереални възгледи по отношение на тях.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Ние искаме мир. Обаче ако империализмът настоява да разпали война, то не ни остава нищо друго, освен да се решим да воюваме докрай и след това да се върнем към строителството. Ако всеки ден ти се страхуваш от войната, какво ще правиш, ако войната започне? В началото аз казах, че вятърът от изток надделява над вятъра от запад и че няма да избухне война. Сега аз направих тези допълнителни пояснения относно онова положение, което ще се създаде в случай на война. По такъв начин са предвидени и двете възможности.

Изказване пред Московското съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии (18 ноември 1957 г.)

Сега хората във всички страни на света обсъждат въпроса, дали ще избухне трета световна война. И към този въпрос ние трябва да бъдем морално подготвени и да подхождаме аналитично. Ние сме твърдо за мир и се обявяваме против войната. Обаче ако империалистите въпреки всичко разпалят война, ние не трябва да се страхуваме. Ние се отнасяме към този въпрос така, както към всякакви „безредици“: първо, ние сме против, второ, не се страхуваме. След Първата световна война се появи Съветския съюз с 200 милиона население, а след Втората световна война – социалистическият лагер с 900 милиона население. Ако империалистите въпреки всичко разпалят трета световна война, то може да се твърди, че вследствие на войната още стотици милиони хора ще минат на страната на социализма и под властта на империализма ще остане неголяма територия; също е възможно да се разпадне напълно цялата империалистическа система.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Да злодействат, да търпят поражение, отново да злодействат, отново да търпят поражение и така нататък, докато загинат – такава е логиката на империалистите и всички реакционери в света по отношение на народното дело и те никога не действуват против тази логика. Това е един марксистки закон. Когато казваме, че „империализмът е свиреп“, ние имаме предвид това, че неговата природа не може да се измени и че империалистите до самата си гибел в никакъв случай няма да оставят касапския нож и никога няма да станат буди.

Да се бори, да търпи поражение, отново да се бори, отново да търпи поражение, отново да се бори и така нататък докато победи – такава е логиката на народа и той също никога не действа против тази логика. Това е още един марксистки закон. Съгласно този закон се е извършила революцията на руския народ, съгласно този закон се извършва и революцията на китайския народ.

„Отхвърлете илюзиите, гответе се за борба“ (14 август 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Ние в никакъв случай не бива поради победата да отслабваме нашата бдителност по отношение на налудничавите реваншистки заговори на империалистите и техните лакеи. Който отслаби своята бдителност, той ще се окаже политически разоръжен и ще постави себе си в пасивно положение.

„Реч пред подготвителното заседание на Новия политически консултативен съвет“ (15 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Империалистите и техните песове, китайските реакционери, няма да се примирят със своето поражение на китайска земя. Те пак ще влизат в сговор едни с други и ще се противопоставят на китайския народ с всички достъпни средства. Така например те ще изпращат своите агенти, за да се промъкват в Китай и да извършват там разколничества и подривна дейност. Това е неизбежно и те никога няма да се откажат от тази работа. По-нататък например империалистите ще подстрекават китайските реакционери и дори ще блокират морските пристанища на Китай със собствените си сили. Те ще правят така, докато е възможно. Нещо повече, ако им хрумне да направят авантюра, то не е изключена възможност, че те ще изпратят една част от своите въоръжени сили да нахлуят в граничните райони на Китай и да извършват там провокации. Всичко това ние трябва да вземем напълно под внимание.

Светът върви към прогрес, перспективите са светли и никой не може да измени тази обща тенденция на историята. Ние трябва постоянно да водим сред народа пропаганда за прогреса в света и за светлите перспективи, за да му вдъхнем вяра в победата.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Всички бойци и командири на Народоосвободителната армия в никакъв случай не бива ни най-малко да отслабват своята бойна воля; всякакви мисли, които водят до отслабване на бойната воля и подценяване на врага, са погрешни.

„Доклад пред втория пленум на Седмия Централен комитет на Китайската комунистическа партия“ (5 март 1949 г.) Избрани произведения, т. IV.

ИМПЕРИАЛИЗМЪТ И ВСИЧКИ РЕАКЦИОНЕРИ СА КНИЖНИ ТИГРИ

Всички реакционери са книжни тигри. На вид реакционерите са страшни, но в действителност не са толкова силни. Ако се разглежда въпросът от гледна точка на перспективата, истинска, могъща сила имат не реакционерите, а народът.

„Беседа с американската журналистка Ана Луиза Стронг“ (август 1946 г.), Избрани произведения, том IV.

Както всички неща в света е присъща двойнственост (това е закон за единството на противоположностите), така и на империализма и всички реакционери е присъща двойнственост – те са и истински, и книжни тигри. В историята преди завоюването на властта и известно време след нейното завземане класата на робовладелците, класата на феодалните помешчици и буржоазията бяха жизнени, революционни и прогресивни класи, те бяха истински тигри. През следващия период, тъй като техните противоположности – класата на робите, класата на селяните и пролетариатът – постоянно растяха, крепнеха и водиха против тях все по-ожесточена борба, тези господстващи класи постепенно се превръщаха в своята противоположна страна: те се превръщаха в реакционери, изостанали хора, в книжни тигри и в края на краищата бяха или ще бъдат свалени от народа. Тези реакционни, изостанали и загниващи класи запазваха своята двойнственост и тогава, когато срещу тях народът водеше борба на живот и смърт. От една страна те бяха истински тигри и поглъщаха хората, поглъщаха ги с милиони и десетки милиони. Борбата на народа преживяваше период на големи трудности, на нейния път се появяваха много завои и зигзаги. За да събори господството на империализма, феодализма и бюрократическия капитализъм в Китай, китайският народ посвети на това повече от сто години и даде десетки милиони жертви, преди да удържи победата през през 1949 година. Погледнете, нима те не бяха живи, железни, истински тигри? Обаче в края на краищата те се превърнаха в книжни, мъртви, от соева извара тигри. Това са исторически факти. Нима хората не са виждали и чували такива факти? Да, наистина те са хиляди и десетки хиляди! Хиляди и десетки хиляди! Следователно, ако подхождаме към въпроса по същество, от гледна точка на перспективата, от гледна точка на стратегията, ние трябва да разглеждаме империализма и всички реакционери като книжни тигри, каквито са в действителност. Върху това се основава нашата стратегическа идея. Същевременно те са живи, железни, истински тигри, те могат да поглъщат хората. Върху това се основава нашата тактическа идея.

Изказване пред Уханското заседание на Политбюро на ЦК на ККП (1 декември 1958 г.), бележка към заглавието на статията „Беседа с американската журналистка Ана Луиза Стронг“, Избрани произведения, том IV.

Аз казах, че всички така наречени могъщи реакционери са само книжни тигри. Защото те са откъснати от народа. Погледнете, нима Хитлер не беше книжен тигър? Нали той беше свален? Аз също казах, че руския цар, китайския император и японския империализъм бяха книжни тигри. И ето, те всички бяха свалени. Американския империализъм още не е свален и при това той има атомна бомба. Но аз смятам, че и той ще бъде свален, и той е книжен тигър.

Изказване пред Московското съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии (18 ноември 1957 г.).

„Да вдигнеш камък, за да падне върху краката ти“ – това е поговорка, с която китайският народ характеризира постъпките на някои глупаци. Реакционерите от различни страни са именно такива глупаци. Извършваните от тях репресии против революционните народи в края на краищата могат само да дадат стимул за още по-широка и още по-бурна народна революция. Нима всевъзможните репресии на руския цар и на Чан Кай-ши против революционните народи не изиграха такава стимулираща роля по отношение на великата руска революция и великата китайска революция?

От девет години насам американският империализъм окупира нашата територия Тайван, неотдавна той изпрати своите въоръжени сили да окупират и Ливан. Съединените щати създадоха стотици военни бази в много страни на света. Китайската територия Тайван, Ливан и всички американски военни бази на чужди територии са примки върху шията на американския империализъм. Не някой друг, а самите американци изплетоха тези примки и ги сложиха на своята шия, като дадоха техните краища в ръцете на китайския народ, на народите от арабските страни и на всички други народи в света, които обичат мира и се борят против агресията. Колкото по-дълго остават американските агресори в тези райони, толкова повече ще се затягат примките върху шията им.

Реч пред Върховното държавно събрание (8 септември 1958 г.).

Империализмът няма да трае дълго, защото те правят само злини, поддържат само противонародната реакция в различните страни, завзели са много колонии, полуколонии и военни бази, и заплашват мира с атомна война. И така те сами принуждават повече от 90 процента от населението на целия свят да се вдигне сега или в бъдеще на обща борба срещу тях. Обаче понастоящем империалистите са още живи и продължават да безчинстват в Азия, Африка и Латинска Америка. В западния свят те както преди потискат народните маси в своите страни. Трябва да се измени това положение. Да се сложи край на агресията и потисничеството на империалистите, главно на американските империалисти – това е задачата на народите от цял свят.

Интервю с кореспондент на агенция Синхуа (29 септември 1958 г.).

Безчинствайки навсякъде, американския империализъм поставя себе си в положението на враг на народите от цял свят и все повече се изолира. Атомните и водородните бомби в ръцете на американските империалисти няма да изплашат онези, които не искат да бъдат роби. Не може да се спрат вълните от гняв на народите на земното кълбо против американските агресори. Народите от цял свят несъмнено ще удържат още по-големи победи в борбата против американския империализъм и неговите лакеи.

„Декларация в подкрепа на справедливата патриотична борба на панамския народ против американския империализъм“ (12 януари 1964 г.).

Ако монополистичните групировки на САЩ упорито провеждат своята политика на агресия и война, неизбежно ще настъпи денят, когато те ще бъдат обесени от народите на целия свят. Същата съдба чака и съучастниците на Съединените щати.

Реч пред Върховното държавно събрание (8 септември 1958 г.).

За да водим борба против врага, в течение на дълго време ние оформихме следното положение: в стратегическо отношение трябва да презираме всички врагове, а в тактическо отношение – да се отнасяме с тях сериозно, т. е. цялостно ние непременно трябва да презираме врага, а във всеки конкретен случай – да се отнасяме към него сериозно. Ако ние не презираме врага цялостно, ще допуснем опортюнистически грешки. Маркс и Енгелс още тогава, когато те бяха само двама, заявиха, че капитализмът в целия свят ще бъде свален. Обаче в конкретен случай, ако ние не се отнасяме сериозно към всеки отделен враг, то ще допуснем авантюристични грешки. Боевете се водят само един след друг, врагът се унищожава само по части. Заводите се строят само един по един, а земята се оре от селяните само участък по участък. Същото може да се каже и за храната. От гледна точка на стратегията ние „презираме“ храната: ние можем да я изядем цялата. Но конкретно ние я изяждаме хапка по хапка, ние не можем на един път да погълнем цялата трапеза. Ето това се казва да се решават въпросите един по един, а във военната литература – да се разгромява противникът по части.

Аз смятам, че сега в международната обстановка е настъпил нов преломен момент. В света сега духат два вятъра: вятърът от изток и вятърът от запад. В Китай има израз: „Или вятърът от изток надделява вятъра от запад, или вятърът от запад надделява вятъра от изток.“ Аз смятам, че сегашната обстановка се характеризира с това, че вятърът от изток надделява вятъра от запад, т. е. силите на социализма имат преобладаващ превес над силите на империализма.

ДА СМЕЕМ ДА СЕ БОРИМ И ДА СМЕЕМ ДА ПОБЕЖДАВАМЕ

Народи от цял свят, сплотявайте се и разгромявайте американските агресори и всичките им лакеи! Народите от цял свят трябва да бъдат мъжествени, да смеят да се сражават, да не се страхуват от трудностите и да вървят напред като вълна след вълна, тогава целият свят ще принадлежи на народите. А всякакви зли духове ще бъдат унищожени напълно.

„Декларация в подкрепа на народа от Конго (Леополдвил) против американската агресия“ (28 ноември 1964 г.).

Оценявайки трезво международната и вътрешната обстановка на основата на марксистко-ленинската наука, Китайската комунистическа партия знаеше, че настъплението на всякаква външна и вътрешна реакция не само трябва, но и може да бъде разгромено. Когато на небето се появиха черни облаци, ние посочихме, че това е само временно явление, че мракът скоро ще се разпръсне и зората е пред нас.

„Сегашната обстановка и нашите задачи“ (25 декември 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

В историята на човечеството умиращите сили на реакцията винаги се хвърлят в последна схватка със силите на революцията, а често става така, че някои революционери за известно време се заблуждават от тази привидна мощ, под която се крие прогнилата вътрешност, и не виждат същността на работата, че врагът скоро ще бъде унищожен, а самите те скоро ще победят.

„Преломен момент във Втората световна война“ (12 октомври 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Ако те (гоминданът) настояват да се бият, ние ще ги унищожим напълно. Работата стои именно така: ако те ни нападнат и ние ги унищожим, те ще получат удовлетворение. Унищожим ли ги малко – малко удовлетворение, унищожим ли ги повече – по-голямо удовлетворение, а унищожим ли ги напълно – пълно удовлетворение. Проблемите на Китай са сложни, нашите мисли също трябва да бъдат малко по-сложни. Ако те дойдат да се бият, ние ще се бием; ще се бием, за да завоюваме мир.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

В случай, че врагът ни нападне и условията са благоприятни за бой, нашата партия непременно ще застане на позицията на самозащита и ще го унищожи решително, окончателно, без остатък и изцяло (не бива да започваме боя необмислено, ще започнем боя само тогава, когато сме сигурни в победата). В никакъв случай не трябва да изпадаме в паника от страшния вид на реакционерите.

„Съобщение на ЦК на ККП за предстоящите мирни преговори с гоминдана“ (26 август 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Ако говорим за нашето желание, ние не искаме да воюваме нито един ден. Обаче ако обстоятелствата ни принудят да воюваме, ние можем да воюваме докрай.

„Беседа с американската журналистка Ана Луиза Стронг“ (август 1946 г.), Избрани произведения, том IV.

Ние сме за мир, обаче докато американския империализъм не се откаже от своите нагли искания и тъмни планове за разширяване на агресията, китайският народ няма друго решение, освен да продължава да воюва заедно с корейския народ. Това не значи, че сме войнолюбиви; ние искаме незабавно да прекратим войната, а останалите въпроси да бъдат уредени по-късно. Обаче американският империализъм не иска това. Е, добре, нека войната продължава. Ние сме готови да се бием с американския империализъм толкова години, колкото той иска, да се бием дотогава, докато той поиска да прекрати войната, докато китайският и корейският народ извоюват окончателната победа.

Реч пред четвъртата сесия на Първия Национален комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (7 февруари 1953 г.)

Ние трябва да очистим своите редици от всякаква мекушавост и безпомощност. Всички възгледи, които надценяват силите на врага и подценяват силите на народа, са погрешни.

„Сегашната обстановка и нашите задачи“ (25 декември 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

Потиснатите народи и нации в никакъв случай не трябва да възлагат надежди за своето освобождение на „разума“ на империализма и неговите лакеи. Те могат да постигнат победа само като укрепват сплотеността и продължават настойчиво борбата.

„Декларация в знак на протест против агресията и избиването на народа от южната част на Виетнам, извършени от американо-нгодиндиемската клика“ (29 август 1963 г.).

В който и да е ден да избухне гражданската война в мащабите на цялата страна, ние трябва да бъдем напълно готови. Ако тя започне по-рано, да кажем, утре сутринта, ние също трябва да бъдем готови. Това е първо. При сегашното международно и вътрешно положение има възможност временно да се локализира гражданската война; възможно е гражданската война за известно време да се ограничи в рамките на редица военни сблъсквания от локален характер. Това е второ. За първото ние трябва да бъдем готови; що се отнася до второто, то такова положение отдавна вече съществува. С една дума, ние трябва да бъдем готови. Като сме готови, ние ще можем да се справим както трябва с всякаква сложна обстановка.

„Обстановката след победата в Съпротивителната война срещу японските завоеватели и нашият курс“ (13 август 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

НАРОДНА ВОЙНА

Революционната война е война на масите, тя може да се води само като мобилизираме масите, само като се опираме на масите.

„Да се грижим за живота на масите, да обръщаме внимание върху методите на работа“ (27 януари 1934 г.), Избрани произведения, том I.

Кое е истинска желязна стена? Масите, многомилионните маси, които от все сърце поддържат революцията. Това е истинска желязна стена, която никаква сила не може да разруши, абсолютно не може да я разруши. Контрареволюцията не може да ни сломи, а ние ще я сломим. Като сплотим многомилионните маси около революционното правителство и разгърнем нашата революционна война, ние ще можем да унищожим напълно контрареволюцията, ще можем да освободим целия Китай.

Източниците на великите сили на войната се намират дълбоко в недрата на народните маси. Япония се осмели да ни оскърби главно поради това, че народните маси на Китай не са организирани. Стига само да преодолеем този недостатък, японските завоеватели ще се окажат пред лицето на вдигналия се няколкостотинмилионен китайски народ в такова положение, както дивия бик пред огнена стена: достатъчно е да му викнем – и той в ужас ще се хвърли в огъня и ще изгори.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Империалистите ни оскърбяват така, че ние трябва да се отнасяме към това сериозно. Ние не само трябва да имаме могъща редовна армия, но и трябва да създадем в широки мащаби дивизии от народни опълченци. По такъв начин, ако империалистите извършат агресия срещу нашата страна, трудно ще им бъде да направят дори една крачка.

Интервю с кореспондент на агенция Синхуа (29 септември 1958 г.).

От гледна точка на революционната война като цяло, народната партизанска война и операциите на редовните войски на Червената армия се допълват взаимно като двете ръце на един човек. Ако имаме само редовните войски на Червената армия, а нямаме народната партизанска война, ние ще приличаме на воин с една ръка. Конкретно казано, особено от гледна точка на воденето на войната, когато говорим за населението в опорните бази като фактор, ние имаме предвид въоръжения народ. И главно поради това противникът смята за опасно да прониква в опорните бази.

„Стратегически въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

Безспорно, изходът на войната се определя главно от военните, политическите, икономическите и природните условия, в които се намират двете воюващи страни. Обаче това не е всичко. Изходът на войната се определя също и от субективното умение на ръководството на двете воюващи страни. Военният стратег не може да се опитва да спечели победа във войната, излизайки извън рамките на материалните условия, обаче той може и трябва да се стреми към победа в рамките на тези условия. Арената на дейността на военния стратег е построена на обективните материални условия, обаче на тази арена той може да създаде много ярки, величествени и живи постановки.

„Стратегически въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

Целта на войната не е нищо друго, освен „запазването на своите сили и унищожаването на силите на противника“ (под унищожаването на силите на противника се разбира неговото разоръжаване или така нареченото „лишаване на противника от съпротивителна сила“, а не пълното му физическо унищожаване). В древността във войната са си служили с копие и щит. Копието служило за настъпление, за унищожаване на противника, а щитът – за отбрана, за запазване на своите сили. Чак до наши дни всички оръжия представляват продължение на тези два вида оръжие. Бомбардировачът, картечницата, далекобойното оръдие, отровният газ – всичко това е развитие на копието, а скривалището от бомби, стоманената каска, бетонното укрепление, противогазовата маска – развитие на щита. Танкът е ново оръжие, в което се съчетават копието и щитът. Настъплението е главно средство за унищожаване силите на противника, но не можем да се откажем и от отбраната. Настъплението се предприема за непосредствено унищожаване на силите на противника и същевременно за запазване на своите сили, тъй като ако не унищожиш врага, той ще те унищожи. Отбраната служи непосредствено за запазване на своите сили, но същевременно тя е спомагателно средство за настъпление или средство за подготовка за преминаване в настъпление. Отстъплението се отнася към отбраната и е продължение на отбраната, а преследването – продължение на настъплението. Трябва да се посочи, че от целите на войната унищожаването на силите на противника е главна, а запазването на своите сили – второстепенна, тъй като само масовото унищожаване на силите на противника може да осигури ефикасно запазването на своите сили. Оттук следва, че настъплението като основно средство за унищожаване силите на противника е главното, а отбраната като спомагателно средство за унищожаване силите на противника и като едно от средствата за запазване на своите сили – второстепенното. Макар на практика във войната през повечето време да преобладава отбраната, а през останалото време – настъплението, ако се разглежда ходът на войната като цяло, настъплението все пак си остава главното.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Всички ръководни принципи на военните действия произтичат от един основен принцип: с всички средства да се запазват собствените сили и да се унищожават силите на противника. …А защо тогава във войната ратуват за геройско самопожертване? За всяка война се налага да се заплаща, а понякога и на много скъпа цена. Не противоречи ли това на принципа за „запазване на собствените сили“? Всъщност никак не противоречи. По-точно казано, самопожертването и запазването на своите сили – това са противоположности, които се обуславят взаимно, тъй като такова пожертвуване е необходимо не само за унищожаване силите на противника, но и за запазване на своите сили; това частично и временно „незапазване“ на собствените сили (пожертвуване или заплащане) е необходимо заради запазването на силите изцяло и завинаги. От този основен принцип произтичат редица принципи за водене на военните действия, като се започне от правилата за стрелба (прикриване на себе си и засилване огъня; второто – за унищожаване силите на противника) и се свърши с принципите на стратегията, всички те са проникнати от духа на този основен принцип. Всички технически, тактически, оперативни и стратегически принципи са условие за осъществяване на този основен принцип. Принципът за запазване на своите сили и унищожаване силите на противника е основа на всички военни принципи.

„Въпроси на стратегията на партизанската война против японските завоеватели“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Нашите военни принципи са:

1) Най-напред да нанасяме удари по разхвърляните и изолираните сили на противника, а след това по неговите съсредоточени, мощни сили.

2) Най-напред да завземаме малки и средни градове и обширни селски райони, а след това големи градове.

3) Да поставяме като главна цел унищожаването живата сила на противника, а не задържането или завземането на градове или територии; задържането или завземането на градове или територии е резултат на унищожаване живата сила на противника и често градовете и териториите по няколко пъти преминават от ръце в ръце, преди да бъдат завзети или удържани окончателно.

4) Във всеки бой да съсредоточаваме абсолютно превъзхождащи сили (два, три, четири, а понякога и пет-шест пъти превъзхождащи противника), да обкръжаваме противника от всички страни, да се стремим към неговото пълно унищожаване, без да му даваме възможност да се изплъзне. При особени обстоятелства трябва да прилагаме метода за нанасяне на съкрушителен удар по противника, т. е. като съсредоточим всички сили, да нанасяме удари по фронта и по единия или по двата фланга, с цел да унищожим една част на противника и да нанесем поражение на другата, за да може нашата армия да прехвърли бързо своите сили и да разгроми другите сили на противника. Да избягваме всячески такива изтощителни боеве, в които придобитото не компенсира загубеното или само се равнява на него. По такъв начин, макар че цялостно (в числено отношение) превъзходството не е на наша страна, във всеки частен случай, във всяка конкретна операция ние имаме абсолютно превъзходство, което ни осигурява победа в операцията; с течение на времето ние ще постигнем превъзходството изцяло и в крайна сметка ще унищожим всичките сили на противника.

5) Да не започваме боя без подготовка, да не започваме боя без сигурност в победата; за всеки бой да се стремим да бъдем подготвени и да положим всички усилия за осигуряване на победата в създадените конкретни условия за нас и за противника.

6) Да развиваме нашия стил – храброст в боя, без страх от жертви, без страх от умора и издръжливост в непрекъснати боеве (няколко боя наред без почивка в течение на кратко време).

7) Да се стремим да унищожаваме противника при неговото придвижване. Същевременно да придаваме важно значение на тактиката за атака на позициите, за да завземем опорни пунктове и градове на противника.

8) Що се отнася до атакуването на градове, да завземаме решително всички слабо защищавани опорни пунктове и градове на противника; в подходящ момент да завземаме всички опорни пунктове и градове със средна отбрана, ако обстановката позволява това; да завземаме всички силно защищавани опорни пунктове и градове на противника тогава, когато назреят условията за това.

9) Да попълваме нашите сили с цялото оръжие, взето от противника, и с по-голямата част от пленниците. Източникът на човешките и материалните ресурси на нашата армия се намира главно на фронта.

10) Да използваме умело интервалите между операциите за почивка, подобряване на реда и обучение на войските. Обикновено времето за почивка, подобряване на реда и обучение на войските не трябва да бъде много дълго, по възможност да не даваме на противника време да си отдъхне.

Това са основните методи, прилагани от Народоосвободителната армия за победа над Чан Кай-ши. Тези методи са изковани от Народоосвободителната армия в хода на продължителната въоръжена борба против вътрешните и външните врагове и отговарят напълно на нашата сегашна обстановка. …Нашата стратегия и тактика се изграждат на базата на народната война и никаква антинародна армия не може да ги използва.

„Сегашната обстановка и нашите задачи“ (25 декември 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

Без подготовка превъзходството на силите не е истинско превъзходство и не може да има инициатива. Като разбират това, войските, които отстъпват на противника по сила, но са в пълна готовност, често могат да нанасят на противника внезапни удари и да разбият онези, на чиято страна е превъзходството.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

НАРОДНА АРМИЯ

Без народна армия народът не може да има нищо.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Тази армия е силна поради това, че всички влизащи в нея хора имат съзнателна дисциплина; те се обединиха и се сражават не за користните интереси на шепа хора или на някакъв тесен кръг, а за интересите на широките народни маси, за интересите на цялата нация. Да бъде винаги заедно с китайския народ, с цялото си сърце да служи на китайския народ – такава е единствената цел на тази армия.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Китайската червена армия е въоръжена организация, която изпълнява политическите задачи на революцията. Особено сега Червената армия не бива само да воюва; освен бойната дейност за унищожаване въоръжените сили на противника, на нея са възложени и такива важни задачи, а именно – да води пропаганда сред масите, да ги организира и въоръжава, да им помага да създават революционна власт и даже организации на комунистическата партия. Червената армия воюва не заради самата война, а за да води пропаганда сред масите, да ги организира и въоръжава и да им помага да създават революционна власт. Без тези цели войната няма да има смисъл, а също и самото съществуване на Червената армия.

„За отстраняване погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Народоосвободителната армия винаги е била и ще бъде боен отред. И след победата в цялата страна тя ще си остава боен отред през целия исторически период, когато в страната още не са унищожени класите, а в света още съществува империалистическата система. В това не бива да има никакви недоразумения и колебания.

Ние имаме воюваща армия, имаме и армия на труда. Нашата воюваща армия се състои от Осма армия и Новата Четвърта армия. И тази армия трябва да се използва в две насоки: и да воюва, и да се занимава с производство. Като имате тези два вида армии и при това нашата воюваща армия умее и да воюва, и да се труди, а освен това умее и да работи сред масите, ние ще можем да преодолеем трудностите и да разгромим японския империализъм.

„Организирайте се“ (29 ноември 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Нашата национална отбрана ще бъде укрепена и няма да позволим на никой от империалистите отново да нахлуе в нашата територия. Нашите народни въоръжени сили трябва да бъдат запазени и развити на базата на смелата и изпитана Народоосвободителна армия. Ние ще имаме не само мощни сухопътни войски, но и мощни военновъздушни сили и мощен военноморски флот.

Встъпителна реч пред първата пленарна сесия на Китайския народен политически консултативен съвет (21 септември 1949 г.)

Нашият принцип е: партията командва пушката, а съвсем недопустимо е пушката да командва партията.

„Войната и въпросите на стратегията“ (6 ноември 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Всички командири и бойци на нашата армия трябва да помнят винаги, че ние сме велика Народоосвободителна армия, че сме войски, ръководени от велика Китайска комунистическа партия. Стига само да следваме неотклонно указанията на партията, ние несъмнено ще победим.

„Декларация на Китайската народоосвободителна армия“ (октомври 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЙНИТЕ КОМИТЕТИ

Институтът на партийните комитети представлява важен институт на партията, който осигурява колективно ръководство и предотвратява монополизиране на ръководството от отделни лица. Както се изясни напоследък, в някои (разбира се, не във всички) ръководни органи твърде разпространена е лошата практика – отделни лица да монополизират ръководството и сами да решават важните въпроси. Решенията за уреждане на важните въпроси се вземат не на заседанията на партийните комитети, а от отделните лица, членовете на партийните комитети фактически съществуват формално. Става невъзможно да се отстранят разногласията на членовете на комитетите и тези разногласия така си остават дълго време неотстранени. Между членовете на партийните комитети се поддържа само формално, а не истинско единство. Трябва да се измени подобно положение. Отсега нататък трябва да се установи здрава система на заседанията на партийните комитети навсякъде – от бюрата на ЦК до областните комитети, от фронтовите до бригадните комитети, а също и партийните органи на военните окръзи (в отделенията на Революционния военен съвет или в ръководните групи), в ръководните партийни групи на правителствените органи, народните организации, телеграфните агенции и редакциите на вестниците. Всички важни въпроси (разбира се, не малки, маловажни въпроси, или онези въпроси, по които след обсъждането на заседания вече са взети решения, които очакват само своето изпълнение) трябва да се поставят на обсъждане на комитета, за да могат членовете на комитета, присъстващи на заседание, да изкажат напълно своите мнения и да вземат ясни и точни решения, които после да се изпълнят от съответните членове на комитета. …На свой ред заседанията на комитетите трябва да се делят на заседания на бюрото и пленарни заседания и те не бива да се смесват. Освен това трябва да се има предвид, че не бива да се пренебрегва нито колективното ръководство, нито личната отговорност. В армията началникът има право сам да взема спешно решение по време на бойните действия и в онези случаи, когато това изисква обстановката.

„За укрепване института на партийните комитети“ (20 септември 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Секретарят на партийния комитет трябва да умее да бъде „командир на отделение“. Партийният комитет, който има в своя състав 10-20 души, прилича на отделение в армията, а секретарят – на „командира на отделение“. Действително не е лесно да се води добре това отделение. Понастоящем всяко бюро или подбюро на ЦК ръководи обширен район и е натоварено с твърде тежки задачи. Ръководната работа се заключава не само в установяване на общия курс и политическите постановки, но и в определяне на правилните методи на работа. Ако по отношение на методите на работа се допусне небрежност, то и при правилния курс и правилните политически постановки пак ще възникват нередности. За да изпълни своята ръководна задача, партийният комитет трябва да се опира на целия колектив на това „отделение“ и напълно да разкрива ролята на всички членове на колектива. Ако секретарят иска да бъде добър „командир на отделение“, той трябва сериозно да се учи и да изучава въпросите. Ако секретарят или заместник секретарят не обръща внимание на пропагандната и организационната работа сред членовете на своето „отделение“, не умее да урежда своите отношения с членовете на комитета, не изучава как по-добре да провежда заседания, то ще му бъде много трудно да командва успешно това „отделение“. Ако членовете на това „отделение“ не координират действията си, тогава те не могат и да мислят да водят след себе си милиони хора в бой и строителство. Разбира се, за разлика от взаимоотношенията между командира на отделение и неговите бойци, взаимоотношенията между секретаря и членовете на комитета се изграждат на принципа – малцинството да се подчинява на мнозинството. Тук се привежда пример с командира на отделение само за сравнение.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Въпросите, както се казва, трябва да се слагат на масата. Така трябва да постъпва не само „командирът на отделението“, но и членовете на комитета. Не трябва да се приказва зад гърба на хората. Когато въпросът е възникнал, трябва да се свика заседание, да се сложи въпросът на масата, да се обсъди и да се вземе по него решение. Така въпросът ще бъде разрешен. Ако въпросът съществува, а не се слага на масата, той ще си остане неразрешен дълго време и дори ще се проточи с години. Освен това „командирът на отделението“ и членовете на комитета трябва да имат разбирателство помежду си. Няма нищо по-важно от взаимното разбирателство, взаимната подкрепа и дружбата между секретаря и членовете на комитета, между ЦК и всички бюра на ЦК, между всички бюра на ЦК и районните партийни комитети.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

„Размяната на информация“. С други думи, членовете на партийния комитет трябва да съобщават едни на други сведения, с които всеки от тях разполага, и да ги разменят помежду си. Това е много важно за намиране на общ език. Някои пък постъпват другояче: те напомнят съседи, които по думите на Лао-дзъ „чуват кукуригането на петлите и лаенето на кучетата на своя съсед, но до самата си смърт не ходят едни при други“. В резултат на това те нямат общ език.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Когато нещо не разбираме или не знаем, трябва да питаме долустоящите другари, а не бива необмислено да се съгласяваме или да възразяваме. …Никога не трябва да се преструваме, че знаем това, което в действителност не знаем; трябва „да не се срамуваме да питаме хората отдолу“ и да умеем да се вслушваме в мненията на долустоящите кадри. Бъди най-напред ученик, преди да бъдеш учител; посъветвай се най-напред с долустоящите кадри, преди да даваш разпореждания. …В изказванията на долустоящите кадри има и правилно, и погрешно. Като изслушаме тези изказвания, трябва да ги анализираме. Трябва да се вслушваме в правилните мнения и да ги следваме.

…Трябва да изслушваме и погрешните мнения, идващи отдолу. Би било неправилно да не ги изслушваме въобще; обаче като ги изслушаме, не трябва да ги следваме, а да ги критикуваме.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Да се научим „да свирим на пиано“. При свиренето на пиано всичките десет пръста се намират в движение и не може едните от тях да действат, а другите да бездействат. Обаче ако се удря по клавишите с десетте пръста едновременно, също няма да има мелодия. За да има хубава музика, всичките десет пръста трябва да действат ритмично и съгласувано. Партийният комитет трябва здраво да се залови за централната задача и същевременно около нея да разгърне работа в другите области. Понастоящем ние се занимаваме с работа в много области; ние трябва да държим в полето на зрение работата във всички райони, във всички войскови части и във всички ведомства и не трябва да обръщаме внимание само на някои въпроси и да изпускаме от предвид останалите. Трябва да се погрижим за всяко място, където е възникнал въпрос – ние трябва непременно да се научим на този метод. Едни свирят добре на пиано, други – лошо, и в изпълнените от тях мелодии разликата е много голяма. Другарите от партийните комитети трябва да се научат добре „да свирят на пиано“.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Трябва „здраво да се заловим“. Това означава, че партийният комитет трябва не само „да се залови“ за главната работа, но и „здраво да се залови“. Всяко нещо можеш да задържиш само тогава, когато го държиш здраво, без да отпускаш ни най-малко ръката. Да държиш, но не здраво – е все едно да не държиш. В разтворена ръка, разбира се, нищо не можеш да задържиш. Ако стиснеш ръката, но не здраво, макар че изглежда, че държиш нещо, все пак няма да го задържиш. Някои наши другари също се залавят за главната работа, но не здраво, затова работата им все пак няма да върви добре. Да не се заловиш – не може; да се заловиш, но не здраво – също не може.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Да имаме „цифри в главата“. Това означава, че трябва да обръщаме внимание върху количествената страна на обстановката или проблема и да правим основен количествен анализ. Всяко качество се проявява в определено количество, без количество няма и качество. Много наши другари и досега не разбират, че трябва да обръщат внимание върху количествената страна на нещата – основните статистически данни, главните процентни съотношения, а също и количествените граници, които обуславят качеството на нещата; в главата им няма „цифри“ за нищо и в резултат на това те не могат да не допускат грешки.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

„Обръщение към населението“. Както се публикува „обръщение към населението“, така и събранията трябва да се оповестяват предварително, за да знае всеки участник какви въпроси ще се обсъждат и решават и да може своевременно да се подготви. В някои места събранията на кадрите се свикват без предварителна подготовка на докладите и проекторезолюциите и тези документи започват да се съставят на бърза ръка чак тогава, когато всички вече са налице. Получава се така, че „войниците и конете вече са пристигнали, а продоволствието и фуражът още не са приготвени“. Това е лошо. Не бързай да свикваш събрание, ако за него не е извършена подготовка.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

„По-малко, но по-добри войски и по-опростена администрация“. Изказванията, речите, статиите и резолюциите трябва да бъдат кратки и ясни. Също така събранията не трябва да се протакат.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Да обръщаме внимание на сплотяването за съвместна работа с онези другари, които имат други мнения. Това трябва да имаме в предвид както в работата по места, така и в работата в армията. Също така трябва да постъпваме и по отношение на хората извън нашата партия. Ние се събрахме от всички краища на страната и трябва да умеем да се сплотяваме за съвместна работа не само с другарите, които имат еднакви с нас мнения, но и с онези другари, които имат други мнения.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Да се пазим всемерно от възгордяване. Това е принципен въпрос за всеки ръководител, а също е едно важно условие за запазване на сплотеността. Дори този, който не е допуснал големи грешки и е постигнал големи успехи в работата, също не трябва да се възгордява.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Да прокарваме ясно две граници. Първо, революция или контрареволюция? Янан или Сиан?* Някои не разбират, че трябва да се прокарва ясно тази граница. Например, обявявайки се против бюрократизма, те говорят за Янан така, като че ли там „няма нищо положително“ и не съпоставят бюрократизма в Янан с бюрократизма в Сиан, не правят разлика между тях. По такъв начин те допускат основна грешка. Второ, в революционните редове трябва да се прокарва ясна граница между правилното и погрешното, между успехите и недостатъците, трябва също да се изяснява кое от тях заема главно място и кое – второстепенно. Например на колко процента възлизат успехите – на 30 или на 70? Не бива нито да се подценяват, нито да се преувеличават. Когато анализираме работата на един човек, трябва да даваме основна оценка: дали неговите успехи възлизат на 30%, а грешките на 70, или обратно? Ако успехите възлизат на 70%, то неговата работа трябва да се признае в основни линии за положителна. Ако преобладават успехите, то би било съвършено погрешно да се твърди, че преобладават грешките. При разглеждането на въпросите в никакъв случай не трябва да забравяме да прокарваме ясно тези две граници: границата между революцията и контрареволюцията и границата между успехите и недостатъците. Ако помним тези две граници, работата ще тръгне успешно, в противен случай можем да смесим характера на въпросите. Разбира се, за да прокараме вярно тези граници, необходими са щателното изучаване и анализ. Нашият подход към всеки човек и към всяка работа трябва да се основава върху анализа и изучаването.

* От януари 1937 г. до март 1947 г. Янан беше място, където се намираше ЦК на ККП, а Сиан беше център на господството на гоминданската реакция на Северозапад. Другарят Мао Цзе-дун използва наименованията на тези два града като символи на революцията и контрареволюцията.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

В организационно отношение – да се прилага строго принципът на демократичния живот под централизираното ръководство. Пътищата за осъществяване на това са следните:

1) Ръководните органи на партията трябва да имат правилна ръководна линия, когато възникне въпрос, трябва да намерят решение,за да станат истински ръководни центрове.

2) Горестоящите органи трябва да имат ясна представа за положението на долустоящите органи и живота на масите, за да имат обективна основа за правилното ръководство.

3) Партийните органи от всички степени не трябва да решават въпросите необмислено. Щом решението е взето, то трябва неотклонно да се изпълни.

4) Всички по-важни решения на горестоящите органи трябва бързо да се довеждат до знанието на долустоящите органи и партийните членове. …

5) Долустоящите партийни организации и партийните членове трябва обстойно да обсъждат указанията на горестоящите органи, за да разберат напълно смисъла на тези указания и да определят методите на тяхното изпълнение.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

ЛИНИЯТА НА МАСИТЕ

Народът, само народът е движещата сила, която твори световната история.

„За коалиционното правителство“ (21 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Истинските герои са масите, а самите ние често пъти сме смешно наивни. Ако не разберем това, не е възможно да придобием дори елементарни знания.

„Предговор и послесловие към „Материали от проучването на селото“ (март – април 1941 г.), Избрани произведения, том III.

Народните маси крият в себе си неизчерпаеми творчески сили. Те могат да се организират и да поведат настъпление към всички места и отрасли, където могат да разгърнат своите сили, да поведат настъпление на дълбочина и ширина в производството и да създават все по-големи блага за себе си.

Уводна бележка към статията „Излишната работна сила си намери приложение“ (1955 г.), Социалистическия подем в китайското село“, част II.

В настоящия момент подемът на селското движение е извънредно голямо събитие. В твърде кратко време в централните, южните и северните провинции на Китай стотици милиони селяни ще се вдигнат стремително и непреодолимо като ураган, и никаква сила не ще може да ги задържи. Те ще разкъсат всички обвързващи ги вериги и ще се устремят към освобождението. Всички империалисти, военни сатрапи, продажни чиновници, местни деспоти и зли господари ще бъдат погребани от тях. Всички революционни партии и групи, всички революционери ще минат проверката на селяните, които ще решат да ги приемат или да ги отхвърлят. Да застанеш ли пред селяните да ги ръководиш? Да застанеш ли зад тях да ги критикуваш с властни жестове? Или пък да застанеш срещу тях да се обявяваш против тях? Всеки китаец е свободен да избере един от тези три пътя, само че събитията ще те заставят да побързаш с избора.

„Доклад за проучването на селското движение в Хунан“ (март 1927 г.), Избрани произведения, том I.

Понастоящем подемът на социалното преобразование в селото – кооперирането – вече настъпи в някои райони и скоро ще обхване цялата страна. Това е широко социалистическо революционно движение на повече от петстотинмилионното селско население и има извънредно голямо световно значение. Ние трябва активно, ентусиазирано и планово да ръководим това движение, а не по всякакъв начин да го теглим назад. В хода на движението неизбежно ще възникнат едни или други отклонения, това е обяснимо и не е трудно те да бъдат поправени. Недостатъците или грешките, които съществуват сред кадрите и селяните, могат да бъдат преодолени и поправени, стига да им окажем активна помощ.

„По въпроса за кооперирането на селското стопанство“ (31 юли 1955 г.)

В масите се крие извънредно голяма социалистическа активност. Но онези, които в периода на революцията продължават да вървят по стария път, съвсем не забелязват тази активност. Те са слепи и виждат всичко в черно. А понякога дори стигат дотам, че представят истината за лъжа и казват на бялото черно. Нима малко ни се случваше да срещаме такива хора? Тези хора, свикнали да вървят по стария път, винаги подценяват активността на народа. Когато се появява нещо ново, те обикновено не го одобряват и най-напред се обявяват против него, а после признават своето поражение и се отървават с лека самокритика. Друг път, когато пак се появява нещо ново, у тях се повтаря всичко отначало със същата последователност. И след това, каквото и ново да се появи, те все постъпват по същия начин. Тези хора винаги са пасивни, в решаващ момент те винаги тъпчат на едно и също място и няма да направят една крачка напред, без някой да ги удари по гърба.

„Уводна бележка към статията „Тази община е кооперирана само за две години“ (1955 г.), „Социалистическия подем в китайското село“, част II.

Повече от двадесет години насам нашата партия всеки ден извършва работа сред масите и през последните повече от десет години тя всеки ден говори за линията на масите. Ние винаги сме за това, че революцията трябва да се опира на народните маси и всички трябва да вземат участие в работата, а сме против това, че революцията трябва да се опира само на малко хора, които да заповядват и да се разпореждат. Обаче в работата на някои другари линията на масите все още не може да се провежда в живота, тези другари както преди се опират само на малко хора и работят в студена изолираност. Една от причините е, че когато те се залавят за някаква работа, не искат да я разяснят на ръководените от тях хора и не знаят да разкриват тяхната активност и творческите им сили. Субективно те също искат всички да се заловят за работата, обаче не им дават възможност да разберат каква е тази работа и как трябва да я извършат. В такъв случай как могат да действат хората и как могат да извършват успешно работата? За да разрешим този въпрос, най-основното е, разбира се, да извършваме идейно възпитание в духа на линията на масите и същевременно трябва да научим другарите на много конкретни методи на работа.

Беседа със сътрудници на редакцията на вестник „Дзинсуй жибао“ (2 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Двадесет и четири годишният опит ни показва, че всички правилно поставени задачи, правилни политически постановки и стил в работата отговарят на исканията на масите в даден момент и на дадено място и са основани на връзката с масите; всички погрешно поставени задачи, погрешни политически постановки и стил в работата не отговарят на изискванията на масите в даден момент и на дадено място и са откъснати от масите. Такива порочни явления като догматизмът, емпиризмът, голото администриране, опашкарството, сектантството, бюрократизмът, високомерието в работата винаги са вредни и недопустими и ако някой страда от тях, непременно трябва да ги поправи именно защото те водят до откъсване от масите.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

За да поддържаме тясна връзка с масите, трябва да се съобразяваме с техните нужди и желания. Във всяка работа за масите трябва да изхождаме от техните нужди, а не от някакви хубави лични желания. Често се случва така, че сред масите обективно вече съществува нужда от определено преобразование, а субективно те още не са я осъзнали, още не са решени и не желаят да осъществят това преобразование, тогава трябва търпеливо да чакаме; ние трябва да осъществим това преобразование само тогава, когато в резултат на нашата работа мнозинството от масите е осъзнало тази нужда, решено е и желае да го осъществи, иначе ще се откъснем от масите. Всяка работа, която изисква участие на масите, ще стане формална и ще се провали, ако масите не осъзнаят необходимостта от тази работа и не желаят да участвуват доброволно в нея. …Тук има два принципа: единият е реалната нужда на масите, а не измислената от нас нужда; другият е доброволното желание на масите – сами да вземат решение, а не ние вместо тях.

„Единният фронт в културната работа“ (30 октомври 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Нашият конгрес трябва да призове цялата партия да повиши своята бдителност и да се грижи за всеки другар от каквото и да е звено на работата да не се откъсва от масите. Трябва да научим всеки другар горещо да обича народните маси и внимателно да се вслушва в техния глас; където и да се намира той, да се слива с масите, да не поставя себе си над масите, а да отива дълбоко сред тях; с оглед равнището на съзнателността на масите да ги пробужда и повишава тяхната съзнателност, въз основа на принципа на пълната доброволност на масите да им помага постепенно да се организират и постепенно да разгръщат всякаква необходима борба, която се допуска от вътрешната и външната обстановка на дадено място и в даден момент.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Ако ние поведем настъпление, когато масите още не са пробудени, това ще бъде авантюризъм. Ако поведем масите въпреки тяхното желание да извършат това, което те не искат, неизбежно ще претърпим поражение. Ако ние не напредваме, когато масите искат да вървят напред, това ще бъде десен опортюнизъм.

Беседа със сътрудници на редакцията на вестник „Дзинсуй жибао“ (2 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Голото администриране е погрешно във всяка работа, тъй като то надвишава равнището на съзнателността на масите и нарушава принципа на доброволността на масите, това е проява на болест, наречена прибързаност. Нашите другари не трябва да мислят, че всичко, което на тях е ясно, е ясно и на широките маси. Дали е ясно на масите, дали са готови да действуват – това може да се разбере само чрез проучване сред масите. Като постъпваме по такъв начин, ние ще можем да избегнем голото администриране. Във всяка работа опашкарството също е погрешно, тъй като то се намира под равнището на съзнателността на масите и нарушава принципа – ръководителят да води масите напред, това е проява на болест, наречена мудност. Нашите другари не трябва да мислят, че всичко, което на тях не е ясно, не е ясно и на масите. Много често се случва, че широките маси ни изпреварват и това обстоятелство належащо изисква от нас да направим крачка напред, а нашите другари не са в състояние да ги ръководят, те се влачат в опашката на изостаналите елементи, като отразяват възгледите на някои от тях и погрешно приемат тези възгледи за възгледи на широките маси.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Да сумираме мненията на масите, да ги носим отново в масите за провеждане в живота и по този начин да изработваме правилни ръководни идеи – такъв е основният метод на ръководство.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

В цялата практическа дейност на нашата партия правилното ръководство непременно трябва да се изгражда на принципа „от масите и в масите“. Това значи да вземаме мненията на масите (разпръснати и безсистемни мнения) и да ги сумираме (чрез изучаване да ги превръщаме в обобщени и систематизирани мнения), след това да отиваме отново сред масите, да ги пропагандираме и разясняваме, за да ги възприемат масите като свои идеи, да ги провеждат в живота и превръщат в действия; при това в действията на масите да проверяваме правилността на тези идеи. После отново да сумираме мненията на масите и отново да ги носим в масите за тяхното провеждане в живота – и по такъв начин това да се повтаря безкрайно. Всеки път тези идеи ще стават по-правилни, по-живи, по-пълни. Такава е марксистката теория на познанието.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Ние трябва да отиваме сред масите, да се учим от тях, да обобщаваме техния опит в още по-хубави, систематизирани принципи и методи и след това отново да ги занасяме в масите (да ги пропагандираме), да призоваваме масите да ги прилагат на дело, за да се разрешават проблемите на масите и да се постигне тяхното освобождение и щастие.

„Организирайте се!“ (29 ноември 1943 г.), Избрани произведения, том III.

В нашите ръководни органи на някои места има хора, които считат, че е достатъчно само ръководителите да знаят политиката на партията и че уж няма нужда да я знаят масите. Това е една от основните причини, поради които нашата работа в някои области не върви добре.

Беседа със сътрудници на редакцията на вестник „Дзинсуй жибао“ (2 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Във всяко движение на масите трябва да направим основно проучване и анализ, за да знаем колко от тях активно поддържат движението, колко са против него и колко заемат междинна позиция. Ние не бива да решаваме въпросите необосновано и субективно.

„Методите на работа на партийните комитети“ (13 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Навсякъде, общо взето, масите се състоят от три категории хора: по-активни, междинни и сравнително изостанали. Затова ръководителите трябва да умеят да сплотяват около себе си неголям брой активисти като опора на ръководството и опирайки се на тях, да повишават съзнателността на междинните елементи и да печелят на своя страна изостаналите.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Умението да превръщаме политиката на партията в действия на масите, умението да даваме възможност не само на ръководните кадри, но и на широките маси да разберат и овладеят всяко наше движение и борба – това е изкуство на марксистко-ленинското ръководство. От това зависи дали ще бъдат допуснати грешки в нашата работа.

Беседа със сътрудници на редакцията на вестник „Дзинсуй жибао“ (2 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Ако активността на ръководната група не се съчетава с активността на широките маси, тя ще се излее в безплодни усилия на малко хора. Обаче активността на широките маси без силна ръководна група, която да организира както трябва тази активност, не може нито дълго да се задържи, нито да се развива в правилна насока и да се издигне на високо равнище.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Производствената дейност на масите, техният опит и тяхното настроение – върху всичко това ръководните кадри трябва постоянно да обръщат внимание.

Надпис за Изложбата на производствената продукция на учрежденията, подчинени непосредствено на ЦК и Военния съвет при ЦК, янански вестник „Дзиефан жибао“ (24 ноември 1943 г.).

Ние трябва да обръщаме сериозно внимание върху насъщните въпроси на живота на масите – от въпросите за земята и труда до въпросите за топливото, ориза, олиото и солта. …Всички тези въпроси относно живота на масите трябва да бъдат поставени на нашия дневен ред. Трябва да ги обсъждаме, да вземаме по тях решения, да изпълняваме тези решения и да проверяваме тяхното изпълнение. Ние трябва да помагаме на широките маси да разберат, че ние сме изразители на техните интереси и живеем един живот с тях. Необходимо е, изхождайки от това, те да разберат поставените от нас по-високи задачи, задачите на революционната война, за да поддържат революцията и да я разпространят по цялата страна, да се отзоват на нашите политически призиви и да се борят докрай за победата на революцията.

„Да се грижим за живота на масите, да обръщаме внимание върху методите на работа“ (27 януари 1934 г.), Избрани съчинения, том I.

ПОЛИТИЧЕСКАТА РАБОТА

По онова време (в периода на първата гражданска революционна война от 1924 до 1927 г. – Ред.) в армията беше въведен институтът на партийните пълномощници и политотделите, които историята на Китай не познаваше дотогава. Именно благодарение на този институт армията придоби съвсем нов облик. Създадената през 1927 г. Червена армия – днешната Осма армия, наследи и разви този институт.

Беседа с английския кореспондент Джеймс Бертрам (25 октомври 1937 г.), Избрани произведения, том II.

На базата на народната война, на базата на такива принципи като сплотеността и единството между армията и народа, сплотеността и единството между командирите и бойците, а също така и разлагането на вражеските войски, Народоосвободителната армия изгради своята действена революционна политическа работа, която е важен фактор за победата над врага.

„Сегашната обстановка и нашите задачи“ (25 декември 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

Тази армия създаде цяла система на политическа работа, която е необходима за народната война и чиято задача се състои в борба за сплотяване редовете на нашата армия, сплотяване с приятелските войски, сплотяване с народа, разлагане на вражеските войски и осигуряване на победа в боевете.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Политическата работа е жизнено необходима за цялата работа в областта на икономиката, това е така особено в периода, когато стават коренни изменения на обществено-икономическия строй.

Уводна бележка към статията „Сериозен урок“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част I.

„Създаването на ядро в ротата“ е една важна причина за това, че Червената армия се сражава в най-трудни условия, без да се разпада.

„Борбата в Дзинганшан“ (25 ноември 1928 г.), Избрани произведения, том I.

Политическата работа в Осма армия се ръководи от три основни принципа: първо, принципът на единство между офицерите и войниците. Това означава, че в армията се ликвидират феодалните порядки, изкореняват се побоищата и ругатните, въвежда се съзнателна дисциплина и се установява такъв начин на живот, при който офицерите и войниците споделят взаимно радости и скърби. В резултат на това цялата армия е сплотена и единна. Второ, принципът на единство между армията и народа. Това означава, че армията се придържа към дисциплината, която не допуска ни най-малко ощетяване интересите на народните маси, води пропаганда сред народните маси, организира ги и ги въоръжава, облекчава техните икономически тежести и смазва предателите и изменниците на родината, които нанасят вреда на армията и народа. Затова армията и народът са сплотени и единни и навсякъде армията се посреща горещо от народа. Трето, принципът на разлагане на вражеските войски и великодушно отношение към военнопленниците. Нашата победа се постига не само чрез бойните действия на нашата армия, но и чрез разложението на вражеските войски.

Беседа с английския кореспондент Джеймс Бертрам (25 октомври 1937 г.), Избрани произведения, том II.

В своите отношения с народа, с органите на властта, с партийните организации, в отношенията между офицерите и войниците, между военната и политическата работа, във взаимоотношенията между кадрите нашата армия трябва да се ръководи от правилни принципи и в никакъв случай да не допуска военнодиктаторски прояви. Офицерите трябва да се грижат за войниците, а да не се отнасят към тях бездушно и да не прилагат телесни наказания. Армията трябва да се грижи за народа, а не трябва да уврежда неговите интереси. Армията трябва да уважава органите на властта и партийните органи и не бива да самостоятелничи.

„Организирайте се!“ (29 ноември 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Нашата политика спрямо военнопленниците от японската армия, от марионетните и антикомунистическите войски е да ги освобождаваме всички, освен онези, които масите силно мразят и безусловно трябва да бъдат осъдени на смърт и чиято присъда е вече утвърдена от горните инстанции. Трябва да привличаме голям брой пленници, които са били принудени да постъпят в армията и са повече или по-малко революционно настроени, да служат в нашата армия, а всички останали да освобождаваме; ако те отново тръгнат срещу нас, ние отново ще ги пленяваме и отново ще ги освобождаваме; не бива да ги подлагаме на оскърбления, да им изземваме парите и вещите, да искаме да се разкаят, а трябва да се отнасяме към всеки от тях сърдечно и дружелюбно. Такава политика трябва да провеждаме спрямо всички пленници, колкото и реакционно да са настроени те. Това е извънредно ефикасен начин за изолиране на реакционния лагер.

„За политиката“ (25 декември 1940 г.), Избрани произведения, том II.

Оръжието е важен, но не решаващ фактор във войната. Решаващият фактор е човекът, а не вещта. Съотношението на силите е не само съотношение на военни и икономически сили, но и съотношение на човешките ресурси и моралното състояние. Военните и икономическите сили се управляват от хората.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Атомната бомба е книжен тигър, с който американските реакционери заплашват хората. Наглед тя е страшна, а в действителност не е страшна. Разбира се, атомната бомба е оръжие за масово изтребление, обаче изходът на войната решава народът, а не един-два вида ново оръжие.

Беседа с американската журналистка Ана Луиза Стронг (август 1946 г.), Избрани произведения, том IV.

Основата на армията е войникът. Без да се насажда във войските прогресивен политически дух, без да се извършва за тази цел прогресивна политическа работа, е невъзможно да се постигне истинско единство между офицерите и войниците, невъзможно е да се разбуди у тях най-голям ентусиазъм в Съпротивителната война, а следователно невъзможно е цялата наша техника и тактика да бъдат поставени на такава база, на която ще се прояви най-добре присъщата им ефикасност.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Тясно военните възгледи са извънредно много разпространени всред част от другарите в Червената армия. Техните прояви са следните:

1) Тези другари смятат, че военното дело и политиката са противопоставени едно на друго, и не признават, че военното дело е само едно от оръдията за изпълнение на политическите задачи. Дори има и такива другари, които твърдят, че „когато военната работа върви добре, то, разбира се, добре върви и политическата работа; а когато военната работа е зле, политическата работа също не може да бъде добре“. По такъв начин те са отишли още по-далече, като смятат, че военното дело ръководи политиката.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Да се заловим здраво за идейното възпитание – това е централно звено в сплотяването на цялата партия на велика политическа борба. Ако тази задача не бъде решена, не можем да изпълним никакви политически задачи на партията.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Напоследък идейно-политическата работа сред интелигенцията и учащата се младеж отслабна и се появиха някои уклони. В очите на някои хора политиката, бъдещето на родината и идеалите на човечеството – всичко това уж не заслужава внимание, уж марксизмът едно време беше на мода, а сега вече не е толкова моден. С оглед на това положение сега трябва да се засили идейно-политическата работа. Както интелигенцията, така и учащата се младеж трябва старателно да се учат. Освен усвояването на специалността си те трябва да имат напредък както в идеологическо, така и в политическо отношение, а за това трябва да изучават марксизма, текущите събития и политиката. Липсата на правилни политически възгледи е равностойна на липсата на душа. …Всички организации и учреждения трябва да отговарят за идейно-политическата работа. С тази работа трябва да се занимават комунистическата партия, младежкият съюз, съответните министерства и ведомства и още повече директорите и преподавателите на учебните заведения.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Благодарение на политическото възпитание бойците на Червената армия имат вече класова съзнателност и са придобили основни знания по въпросите за разпределянето на земята, създаването на органи на властта, въоръжаването на работниците и селяните и т. н.; те знаят, че се сражават за себе си, за работническата класа и класата на селяните; поради това, въпреки тежките условия на борбата, те не роптаят. В ротите, батальоните и полковете има вече войнишки комитети, които представляват интересите на бойците и извършват политическа работа в своите части и работа сред народните маси.

„Борбата в Дзинганшан“ (25 ноември 1928 г.), Избрани произведения, том I.

Благодарение на правилното провеждане на движението – „разказване за преживените страдания“ (разказване на страданията, причинени на трудовия народ от старото общество и реакционерите) и „трите проверки“ (проверка на класовата принадлежност, проверка на работата и проверка на бойната воля), значително се повиши съзнателността на командирите и бойците на цялата армия в борбата за освобождение на експлоатираните трудещи се маси, за аграрната реформа в цялата страна и за унищожаване на общия враг на народа – чанкайшистката банда; същевременно много се заздрави тясната сплотеност между всички командири и бойци под ръководството на комунистическата партия. На тази основа се повиши чистотата на редиците в армията, укрепи се дисциплината, разгърна се масовото движение за обучение, разви се демокрацията в политическата, стопанската и военната област, която се осъществи във войската напълно при наличието на ръководство и ред. По този начин цялата армия се сплоти като един човек, всички внасят предложения и полагат усилия, не се страхуват пред никакви жертви, преодоляват материалните трудности, проявяват масов героизъм и смело бият врага. Такава армия ще бъде непобедима.

„За голямата победа на Северозапад и новият тип движение за подобряване реда във войските в Освободителната армия“ (7 март 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

През последните месеци почти всички части на Народоосвободителната армия, използвайки интервалите между военните действия, проведоха в широки мащаби подобряване на реда и обучение. Тази работа беше извършена напълно при наличието на ръководство и ред и с демократичен метод. Следователно тя разбуди революционния ентусиазъм на широките маси командири и бойци, даде им възможност ясно да осъзнаят целта на войната, отстрани някои неправилни идейни тенденции и отрицателни явления, които съществуваха в армията, възпита кадрите и бойците и в огромна степен повиши боеспособността на армията. Това демократическо масово движение – новият тип движение за подобряване реда във войските – трябва да се провежда и занапред.

„Реч пред съвещанието на кадрите от освободения район Шанси – Суйюан“ (1 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Курсът за възпитателната работа в академията* е: твърда и правилна политическа ориентировка, самоотверженост и скромност в стила на работа, гъвкава и маневрена стратегия и тактика. Това са трите елемента, без които не може да се подготви революционен военен за борба против японската агресия. Те служат като ръководство във възпитателната работа и учението на административно-преподавателския състав и курсантите на академията.

*Китайската народна военно-политическа академия за съпротива срещу японските завоеватели.

„Да бъдем обект на нападките на врага, е хубава, а не лоша работа“ (26 май 1939 г.)

На нашата нация открай време е присъщ стилът на упорита и самоотвержена борба и ние трябва да развиваме този стил. … А комунистическата партия винаги държи повече на твърда и правилна политическа ориентировка. … Такава ориентировка е неотделима от такъв стил на работа като упорита и самоотвержена борба. Без твърда и правилна политическа ориентировка е невъзможно да се развива такъв стил на работа като упорита и самоотвержена борба. И обратно, без такъв стил е невъзможно да се придържаме към твърда и правилна политическа ориентировка.

„Реч на митинга в Янан, посветен на Международния ден на труда – 1 май“ (1 май 1939 г.).

Сплотеност, оперативност, сериозност и жизнерадост.

Девиз, написан за Китайската народна военно-политическа академия за съпротива срещу японските завоеватели.

Действително важно значение в света има сериозният подход, а този подход най-много е присъщ на комунистическата партия.

Реч на среща с китайските студенти практиканти в Москва (17 ноември 1957 г.).

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ОФИЦЕРИТЕ И ВОЙНИЦИТЕ

Нашата армия винаги се ръководи от двата принципа: първо, да бъдем безпощадни към врага, да го надделяваме и унищожаваме, второ, да бъдем доброжелателни към своите, към народа, към другарите, към началниците и подчинените и да се сплотяваме с тях.

Реч на приема, уреден от ЦК на партията в чест на делегатите-отличници в учението от тиловите войскови части (18 септември 1944 г.)

Ние сме дошли тук от най-различни краища на страната, събрали сме се в името на една обща революционна цел. …Нашите ръководни кадри трябва да се грижат за всеки боец, всички в редовете на революцията трябва да се грижат един за друг, трябва взаимно да се обичат и взаимно да си помагат.

„Да служим на народа“ (8 септември 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Във всички войскови части трябва да се разгърне движението за подкрепа на ръководните кадри и грижа за бойците, да се призовават ръководните кадри да се грижат за бойците, а бойците да подкрепят ръководните кадри. Ръководните кадри и бойците трябва да посочват открито един на друг недостатъците и грешките и бързо да ги поправят. По такъв начин ще може да се постигне истинско вътрешно сплотяване.

„Задачите за 1945 година“ (15 декември 1944 г.)

Мнозина мислят, че именно поради неправилните методи не са могли добре да уредят взаимоотношенията между офицерите и войниците, между армията и народа, а аз винаги съм казвал на тези хора, че тук въпросът е в основната позиция (или в основния принцип), тази позиция е уважение към войника, уважение към народа. От нея произтичат съответната политика, методи и форми. Без тази позиция и политиката, и методите, и формите неизбежно ще бъдат погрешни и съвсем не може да се уредят добре взаимоотношенията между офицерите и войниците, между армията и народа. Трите главни принципа на политическата работа в армията са: първо, единство между офицерите и войниците, второ, единство между армията и народа, трето, разлагане на вражеските войски. За да осъществим успешно тези принципи, трябва да изхождаме от основната позиция, а именно – уважение към войниците, уважение към народа, уважение към човешкото достойнство на военнопленниците, сложили оръжие. Онези, които смятат, че тук въпросът не е в основната позиция, а е от чисто технически характер, действително грешат и те трябва да се поправят.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Когато комунистите извършват работа сред трудещите се, трябва да прилагаме демократични методи, методи на убеждение и възпитание; абсолютно недопустимо е да прилагат методи на администриране и принуда. Китайската комунистическа партия вярно спазва този марксистко-ленински принцип.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Нашите другари трябва да разберат, че работата по идеологическото превъзпитание е продължителна, търпелива и грижлива работа и не трябва да се опитват с няколко лекции или събрания да изменят идеологията на хората, оформявана с десетилетия. За да променят хората своето мнение, трябва да ги убеждаваме, а не да ги принуждаваме. С принуждаването не можем да ги убедим. Не бива със сила да караме хората да променят мнението си. Употребата на сила е допустима по отношение на врага, но е абсолютно недопустима по отношение на другарите и приятелите.

Трябва да правим ясна разлика между своите и враговете, не трябва да заемаме враждебна позиция по отношение на другарите и да подхождаме към тях като към врагове. Трябва да говорим с горещо чувство и стремеж да защищаваме народното дело и повишаваме съзнателността на народа, а не трябва да говорим с подигравки и нападки.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ АРМИЯТА И НАРОДА

Армията трябва да се слее с народните маси, за да виждат народните маси в нея своята армия. Такава армия ще бъде непобедима.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Нужно е всеки другар да разбере, че стига само да се опираме на народа, твърдо да вярваме в неизчерпаемите творчески сили на народните маси и следователно да вярваме в народа и да се сливаме с него, то ние ще можем да преодолеем всякакви трудности и никакъв враг не ще може да ни надвие, а ние ще надвием всеки враг.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Където и да отидат нашите другари, те трябва да установят добри отношения с масите, да се грижат за масите и да им помагат да преодоляват трудностите. Трябва да се сплотяват с широките народни маси и с колкото повече хора се сплотят, толкова по-добре.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

В освободените райони, от една страна, армията трябва да поддържа органите на властта и да се грижи за народа, а от друга страна, органите на демократичната власт трябва да ръководят народа да поддържа армията и да се грижи за семействата на военнослужещите – участници в Съпротивителната война, за да се подобрят още повече отношенията между армията и народа.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

В армията трябва да се извършва идейно-възпитателната работа, за да разбере напълно всеки командир и всеки боец важността от поддържането на органите на властта и полагането на грижи за народа. Ако тази работа бъде извършена добре в армията, отношението на местните органи и населението към армията несъмнено ще се подобри.

„Курсът на работата в освободените райони за 1946 г.“ (15 декември 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

В хода на движенията както за поддържане органите на властта и полагане грижи за народа, така и за поддържане на армията и полагане грижи за семействата на военнослужещите – участниците в Съпротивителната война – войсковите части, местните партийни органи и органите на властта трябва да разкриват докрай своите недостатъци и грешки, допуснати през 1943 година, и решително да ги поправят през идващата 1944 година. Занапред през първия месец на всяка година по лунния календар трябва повсевместно да се провеждат тези движения, да се прочитат многократно обещанията както за поддържането на органите на властта и полагане грижи за народа, така и за поддържане армията и полагане грижи за семействата на военнослужащите; трябва многократно да се прави открита широка самокритика (всяка страна трябва да критикува само себе си, а не другата страна), да се критикуват недостатъците и грешките, допуснати в дадена опорна база, които се заключват както в малтретирането на местните партийни органи, органите на властта, масовите организации и народните маси от страна на армията, така и в недостатъчните грижи за армията от страна на местните партийни органи, органите на властта, масовите организации и народните маси, и да се изкоренят радикално тези недостатъци и грешки.

„Да разгърнем в опорните бази движения за намаляване на арендата, за развитие на производството, за поддържане органите на властта и полагане грижи за народа“ (1 октомври 1943 г.), Избрани произведения, том III.

ДЕМОКРАЦИЯТА В ТРИТЕ ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ

В армията трябва да се осъществява известна демократизация, главното е да се ликвидират феодалните порядки – побоищата и ругатните – и офицерите и войниците да споделят взаимно радости и скърби във всекидневния си живот. Така ще бъде постигнато единство между офицерите и войниците, боеспособността на армията ще порасне колосално и няма защо да се тревожим, че не ще устоим в тази продължителна и жестока война.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Въпреки оскъдните материални условия и честите боеве Червената армия пак може да се държи твърдо. Това се обяснява не само с ролята на партийното ръководство, но и с осъществяването на демокрация в армията. Офицерите не бият войниците; офицерите и войниците се снабдяват еднакво; войниците се ползуват от свобода да се изказват на събранията; премахнати са ненужните формалности; домакинството се води пред очите на всички. …В Китай демокрацията е нужна не само за народа, но и за армията. Демократичният режим в армията ще бъде важно оръжие за разрушаване на феодалната наемна армия.

„Борбата в Дзинганшан“ (25 ноември 1928 г.), Избрани произведения, том I.

Курсът на политическите работи във войсковите части е: да вдигаме смело войнишките маси, командирите и всички военнослужещи, за да постигнем чрез демократично движение под централизираното ръководство трите основни цели – висока политическа сплотеност, подобряване на битовите условия, повишаване равнището на военната техника и тактика. „Трите проверки“ и „трите подобрения“*, които сега се провеждат с ентусиазъм в нашата армия, са насочени за постигане на първите две цели с методите на политическата и стопанската демокрация.

* „Трите проверки“ и „трите подобрения“ са важни движения за подобряване на редовете в партията и армията, които се извършваха от нашата партия през периода на Народоосвободителната война в съчетание с аграрната реформа. „Трите проверки означават: в местните партийни организации – проверка на класовата принадлежност, проверка на идеологическото състояние и проверка на стила; в армията – проверка на класовата принадлежност, проверка на работата и проверка на бойната воля. „Трите подобрения“ означават: подобряване на организацията, подобряване в идеологическо отношение и подобряване на стила.

По отношение на стопанската демокрация, избраните от войниците представители трябва да имат право да помагат на ръководството на ротата (а не да го заобикалят) в работата по снабдяването и стола в ротата.

По отношение на военната демокрация, по време на бойната подготовка офицерите и войниците, а и самите войници трябва взаимно да се обучават; по време на бойните действия да се провеждат на огнена линия различни големи и малки събрания в ротата. Под ръководството на командирите на ротата трябва да се активизират войнишките маси за обсъждане на въпросите как да се завземат позициите на противника и как да се изпълни бойната задача. Когато боевете продължават няколко дена наред, трябва да се провеждат няколко подобни събрания. Такава военна демокрация се осъществи по време на Панлунската операция в Северен Шанси и по време на Шидзяджуанската операция в Пограничния район Шанси – Чахар – Хъбей и даде огромни резултати. Това свидетелствува, че военната демокрация е само от полза и никак не вреди на работата.

„Демократичното движение в армията“ (30 януари 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Китайската комунистическа партия, на която предстои велика борба, изисква всички ръководни органи на партията, нейните членове и кадри да проявяват висока активност, защото само така ще може да бъде осигурена победата. Тази активност трябва да намира своя конкретен израз в способността за творческа дейност на ръководните органи, кадрите и партийните членове, в тяхното чувство за отговорност, в динамичността на работата, в смелостта и умението им да поставят въпроси, да изказват своето мнение, да критикуват недостатъците, а също в другарския контрол над ръководните органи и ръководните кадри. Иначе тази активност ще си остане празна дума. а разгръщането на тази активност зависи от демократизацията на вътрешнопартийния живот. Без вътрешнопартийна демокрация е невъзможно да се разгърне активността. Създаването на многобройни способни кадри е възможно само при наличието на демокрация.

„Мястото на Китайската комунистическа партия в националната война“ (октомври 1938 г.), Избрани произведения, том II.

На всеки трябва да се разрешава да се изказва само ако не е враждебен елемент и не излиза със злостни нападки, няма нищо страшно дори ако той греши. Ръководните работници от всички степени са длъжни да се вслушват в гласа на другите. Трябва да се осъществяват двата принципа: 1) ако знаеш, кажи, ако кажеш – кажи всичко; 2) на говорещия – не за укор, на вслушващия се – за поука. Без принципа „на говорещия – не за укор“, без истинското, а не мнимото му спазване е невъзможно да се осъществява ефикасно принципът „ако знаеш – кажи, ако кажеш – кажи всичко“.

„Задачите за 1945 година“ (15 декември 1944 г.)

В партията трябва да се извършва възпитателна работа по въпросите за демократичния живот, за да разберат партийните членове какво представлява демократичният живот, каква връзка има между демокрацията и централизма и как се осъществява демократическия централизъм. Само така ще може, от една страна, истински да се разшири вътрешнопартийната демокрация, а от друга страна, да се избегнат ултрадемократизмът и либералната разпуснатост, подкопаваща дисциплината.

Както в армията, така и в местните организации вътрешнопартийната демокрация трябва да служи за укрепване на дисциплината и за повишаване на боеспособността, а не за тяхното отслабване.

Трябва теоретически да се ликвидира из корен ултрадемократизмът. Преди всичко трябва да се посочва, че ултрадемократизмът носи в себе си опасност от подкопаване и дори пълно разпадане на партийните организации, опасност от отслабване и дори пълно унищожаване на боеспособността на партията, което ще лиши партията от възможност да изпълнява боевите задачи и следователно ще доведе революцията до поражение.

По-нататък, трябва да се посочва, че ултрадемократизмът има своите корени в дребнобуржоазната разпуснатост. Когато тази разпуснатост прониква в партията, тя се превръща в ултрадемократически възгледи в политическо и организационно отношение. Тези възгледи са коренно несъвместими с боевите задачи на пролетариата.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

ПРОСВЕТА И ОБУЧЕНИЕ

Нашият курс в областта на просветата трябва да осигури на получаващите образование развитие в нравствено, умствено и физическо отношение, за да станат те трудещи се със социалистическа съзнателност и култура.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

При обучаването на кадрите както без откъсване от производството, така и в учебните заведения за кадри трябва да се установи такъв курс, че в центъра на вниманието да стои изучаването на практическите въпроси на китайската революция и за ръководно начало да служат основните принципи на марксизма-ленинизма, трябва да се отхвърли методът на статичното и откъснато от живота изучаване на марксизма-ленинизма.

„Да преустроим нашето учение“ (май 1941 г.), Избрани произведения, том III.

За едно военно училище най-важният въпрос е подборът на началника на училището и преподавателите и определянето на курса на обучението.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

Aкo в едно учебно заведение със стотина души няма ръководна група, формирана естествено (а не скалъпена изкуствено) от преподаватели, служащи, учащи се и образувана от няколко или повече от десет най-активни, най-достойни и оперативни хора, то това учебно заведение несъмнено ще работи лошо.

„По някои въпроси за методите на ръководство.“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Всички командири и бойци на нашата армия трябва да усъвършенствуват военното изкуство, смело да вървят напред във войната, която несъмнено ще спечелят, и решително, окончателно, без остатък и изцяло да унищожат всички врагове.

„Декларация на Китайската народоосвободителна армия“ (октомври 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

В годишния план за подобряване на реда и обучение на войските, който сега започва да се осъществява, трябва да се обръща внимание както на военната, така и на политическата страна и да се съчетават тези две страни. В началото на работата за подобряване на реда и обучение на войските трябва да се набляга на политическата страна, на подобряване отношенията между офицерите и войниците, на укрепване вътрешната сплотеност, на разкриване високата активност на кадрите и широките маси бойци. Само така може да се осъществи по-лесно подобряването на реда и обучението във военно отношение и да се постигнат още по-добри резултати.

„Задачите за 1945 година“ (15 декември 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Що се отнася до метода на обучение на войските, ние трябва да разгръщаме масовото движение за обучение, в което офицерите учат войниците, войниците учат офицерите и войниците учат войниците.

„Курсът на работата в освободените райони за 1946 г.“ (15 декември 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Нашият лозунг в обучението на войските е: „Офицерите учат войниците, войниците учат офицерите, войниците учат войниците.“ Бойците имат голям практически опит по воденето на боеве. Командирите трябва да се учат от бойците, да усвояват опита на другите, и тогава тяхното майсторство ще се повиши.

„Беседа със сътрудници на редакцията на вестник „Дзинсуй жибао“„ (2 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

В програмата за обучение на войските на първо място както преди трябва да бъде повишаване на техниката на стрелбата, на щиковия бой и хвърлянето на граната, а на второ място – повишаване равнището на тактическата подготовка и особено внимание трябва да се обръща върху подготовката за нощен бой.

„Курсът на работата в освободените райони за 1946 г.“ (15 декември 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

ДА СЛУЖИМ НА НАРОДА

Ние трябва да бъдем скромни и внимателни, да не се възгордяваме и да не се горещим, с цялото си сърце да служим на китайския народ…

„Двете съдби на Китай“ (23 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

С цялото си сърце да служим на народа, нито за минута да не се откъсваме от масите; във всичко да се ръководим от интересите на народа, а не от личните интереси или от интересите на малка групичка; да виждаме единство между отговорността ни пред народа и отговорността ни пред ръководните органи на партията – ето нашата изходна позиция.

„За коалиционното правителство (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Държавните органи осъществяват демократическия централизъм, те трябва да се опират на народните маси, а техните работници трябва да служат на народа.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г. )

Присъщият на другаря Бетюн дух на абсолютно безкористие и беззаветно служене на хората се изразяваше в неговото безгранично чувство за отговорност в своята работа и в безграничната му любов към другарите и към народа. Всеки комунист трябва да се учи от него.

…….

Ние всички трябва да се учим от него на абсолютно безкористие. С това качество всеки може да стане много полезен за народа. Човек може да бъде надарен с по-големи или по-малки способности, обаче ако притежава това качество, той е вече човек с възвишена душа, истински човек, човек нравствен, човек, отрекъл се от ниските интереси, човек, полезен за народа.

„В памет на Норман Бетюн“ (21 декември 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Нашата комунистическа партия и ръководената от нея Осма армия и Новата четвърта армия са армии на революцията. Тази наши армии съществуват изключително за освобождението на народа и работят напълно за интересите на народа.

„Да служим на народа“ (8 септември 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Всички наши кадрови работници, независимо от служебното им положение, са слуги на народа. Всичко това, което ние правим, е в служба на народа. Нима има още нещо лошо, от което не бихме могли да се откажем без съжаление?

„Задачите за 1945 година“ (15 декември 1944 г.)

Нашият дълг е да носим отговорност пред народа. Всяка дума, всяко действие, всяка политическа постановка трябва да отговарят на интересите на народа; ако сме допуснали грешки, ние трябва обезателно да ги поправим. Това се казва да носим отговорност пред народа.

В борбата винаги има жертви и смъртта на човека е обикновено явление. Но ние умираме, като мислим за интересите на народа, като мислим за страданията на огромното мнозинство на народа – ние умираме за народа, значи умираме достойно. Обаче ние трябва всемерно да намаляваме ненужните жертви

„Да служим на народа“ (8 септември 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Всеки човек в края на краищата ще умре, но не всяка смърт има еднакво значение. Древният китайски писател Съма Циен казва: „Умира всеки, но смъртта на човека може да бъде или по-тежка от планината Тайшан, или по-лека от лебедов пух.“ Смъртта за интересите на народа е по-тежка от планината Тайшан, а смъртта за интересите на фашистите, експлоататорите и потисниците на народа е по-лека от лебедов пух.

„Да служим на народа“ (8 септември 1944 г.), Избрани произведения, том III.

ПАТРИОТИЗЪМ И ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ

Може ли комунистът като интернационалист да бъде едновременно и патриот? Ние смятаме, че не само може, но и трябва. Конкретното съдържание на патриотизма се определя от историческите условия. Има „патриотизъм“ на японските агресори и на Хитлер, има и наш патриотизъм. Комунистите трябва решително да се противопоставят на така наречения „патриотизъм“ на японските агресори и на Хитлер. Японските и германските комунисти са пораженци във войните, които техните страни водят. Да се действува с всички средства, за да могат войните на японските агресори и Хитлер да завършат с поражение, отговаря на интересите на японския и германския народ; колкото по-пълно бъде това поражение, толкова по-добре. …Защото войните, които японските агресори и Хитлер водят, са пагубни не само за другите народи в света, но и за народите на техните собствени страни. Друго е положението в Китай. Китай е обект на агресията. Ето защо китайските комунисти трябва да съчетават патриотизма с интернационализма. Ние сме интернационалисти и същевременно патриоти; нашият лозунг е да се сражаваме в защита на родината срещу агресора. За нас пораженчеството е престъпление; наш неотменим дълг е да се борим за победа във войната срещу японските завоеватели, защото само като се сражаваме в защита на родината, можем да разгромим агресора и да извоюваме националното си освобождение. Само като се освободи цялата нация, ще бъде възможно пролетариатът и целият трудов народ да постигнат своето освобождение. Победата на Китай и разгромът на империалистите, които извършват агресията в Китай, ще помогне и на народите от другите страни. Затова патриотизмът е осъществяване на интернационализма на практика в националноосвободителната война.

Един чужденец, не преследвайки никакви користни цели, взема делото на освобождението на китайския народ за свое. Какъв дух е това? Това е духът на интернационализма, духът на комунизма, всеки китайски комунист трябва да се учи на такъв дух. …Ние трябва да се обединим с пролетариите от всички капиталистически страни, трябва да се обединим с пролетариите от Япония, Англия, САЩ, Германия, Италия и всички други капиталистически страни и само тогава може да бъде съборен империализмът,може да бъде постигнато освобождение на нашата нация и народ и на всички нации и народи в света. Именно това е нашият интернационализъм, с помощта на който ние се борим против тесния национализъм и тесния патриотизъм.

„В памет на Норман Бетюн“ (21 декември 1939 г.), Избрани произведения, том II.

За да извоюват своето окончателно освобождение, потиснатите народи преди всичко трябва да разчитат на своята собствена борба, а след това на международната помощ. Народите, одържали победа в революцията, трябва да помагат на народите, които се борят за своето освобождение. Това е нашият интернационален дълг.

Беседа с африкански приятели (8 август 1963 г.)

Социалистическите страни са държави от съвършено нов тип, там са свалени експлоататорските класи и властта се намира в ръцете на трудовия народ. Във взимоотношенията между тези страни се осъществява принципът на единството на интернационализма и патриотизма. Нас ни свързват тясно общите интереси и идеали.

„Реч пред юбилейната сесия на Върховния съвет на СССР в чест на 40-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция“ (6 ноември 1957 г.)

Народите от страните на социалистическия лагер трябва да се обединят, народите от страните от Азия, Африка и Латинска Америка трябва да се обединят, народите от всички континенти трябва да се обединят, всички миролюбиви страни трябва да се обединят, всички страни, които страдат от агресия, контрол, намеса и оскърбления на САЩ, трябва да се обединят, за да образуват най-широк единен фронт на борба против политиката на агресия и война на американския империализъм в защита на мира в света.

„Декларация в подкрепа на справедливата патриотична борба на панамския народ против американския империализъм“ (12 януари 1964 г.)

Всички неща и явления се намират в постоянно развитие. От революцията през 1911 година, т. е. Синхайската революция, изминаха само 45 години, а обликът на Китай се е изменил съвършено. Като минат още 45 години, т. е. в 2000 година, когато започне XXI век, обликът на Китай ще се измени още повече. Китай ще се превърне в могъща социалистическа индустриална страна. Той трябва да стане такава страна. Тъй като Китай е страна с територия 9 милиона и 600 хиляди квадратни километра и с население 600 милиона души, той трябва да дава по-голям принос на човечеството. А в миналото, в течение на дълъг период, този принос беше твърде незначителен. И ние съжаляваме за това.

Обаче ние трябва да бъдем скромни. Трябва да бъдем такива не само сега, но и след 45 години, и винаги. В областта на международните отношения ние, китайците, трябва решително, окончателно, без остатък и изцяло да ликвидираме великодържавния шовинизъм.

„В памет на д-р Сун Ят-сен“ (ноември 1956 г.)

Ние в никакъв случай не трябва да имаме високомерен, великодържавен подход, в никакъв случай не бива да се възгордяваме поради победата на революцията и някои успехи в строителството. Всяка държава – била тя голяма или малка – има свои положителни и отрицателни страни.

„Встъпителна реч пред Осмия национален конгрес на Китайската комунистическа партия“ (15 септември 1956 г.)

РЕВОЛЮЦИОНЕН ГЕРОИЗЪМ

Тази армия винаги безстрашно и неудържимо върви напред; тя е решена да надделее всички врагове и никога няма да се покори на тях. Колкото и тежки да са условията, дори ако остане само един човек, той ще продължава да се сражава.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Да развиваме нашия стил – храброст в боя, без страх от жертви, без страх от умора и издръжливост в непрекъснати боеве (няколко боя наред без почивка в течение на кратко време).

„Сегашната обстановка и нашите задачи“ (25 декември 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

Хиляди и хиляди борци вече са загинали героично в името на интересите на народа. Да вдигнем високо тяхното знаме, да тръгнем напред по пътя, обагрен с тяхната кръв!

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Да бъдем решителни, да не се страхуваме пред никакви жертви, да преодоляваме всички трудности, за да извоюваме победа.

„Юй-гун преместил планини“ (11 юни 1945 г.), Избрани произведения, том III.

…В критичния момент на разгръщането на Северния поход, единният национален фронт на гоминдана, комунистическата партия и различните слоеве на народа, който представляваше интересите на делото за освобождение на китайския народ, а също и всички революционни политически постановки на този единен фронт бяха провалени от предателската антинародна политика на „чистка в партията“ и масови убийства, провеждана от гоминданските власти. …И ето, на смяна на сплотеността дойде гражданската война, на смяна на демокрацията – диктатурата, на смяна на светъл Китай – мрачен Китай. Обаче Китайската комунистическа партия и китайският народ не можаха да бъдат нито сплашени, нито покорени, нито изтребени. Те се вдигнаха от земята, избърсаха си кръвта, погребаха загиналите другари и отново продължиха борбата. Вдигайки високо знамето на революцията, те разгърнаха въоръжена съпротива, в обширни райони на Китай създадоха органи на народната власт, осъществиха преобразование на аграрната система и създадоха народна армия – Китайската червена армия; те запазиха и умножиха революционните сили на китайския народ.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Вие имате много достойнства, имате големи заслуги, само че помнете – никога не бива да се възгордявате. Всички ви почитат и това е правилно, но именно това лесно може да предизвика възгордяване. А ако се възгордеете, загубите своята скромност, престанете да е стараете, не уважавате другите, не уважавате кадрите, не уважавате масите, то вие ще престанете да бъдете герои и отличници. По-рано се срещаха подобни хора, но аз се надявам, че вие няма да тръгнете по техните стъпки.

„Трябва да се научим да водим стопанската работа“ (10 януари 1945 г.), Избрани произведения, том III.

В борбата за унищожаване на врага, в борбата за възстановяване и развитие на промишленото и селскостопанското производство вие преодоляхте много трудности, изживяхте много лишения, проявихте изключително голямо мъжество, ум и активност. Вие сте за пример на цялата китайска нация и сте гръбнак, който движи народното дело във всички области напред към победата, вие сте надеждна опора на народното правителство и сте мост, който го съединява с широките маси.

„Приветствие от името на ЦК на ККП до Националната конференция на героите от войната и отличниците на труда (25 септември 1950 г.).

Ние, китайският народ, сме преизпълнени със смелост да водим докрай кървавия бой със своите врагове, преизпълнени сме с решителност със собствени сили да постигнем своето възраждане и сме способни да застанем самостоятелно в редицата на народите от цял свят.

„За тактиката на борбата срещу японския империализъм“ (27 декември 1935 г.), Избрани произведения, том I.

ТРУДОЛЮБИЕ И ПЕСТЕЛИВОСТ В СТРОИТЕЛСТВОТО НА СТРАНАТА

Необходимо е всички кадри и целият народ да помнят винаги, че нашата страна е голяма социалистическа страна и същевременно икономически изостанала, бедна страна – в това има голямо противоречие. За да стане нашата страна богата и могъща, ще бъдат необходими няколко десетки години упорити усилия, в които се включва провеждането на курса на трудолюбие и пестеливост в строителството на страната, т. е. строг режим на икономии и борба с разточителството.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Да стопанисваме промишлените и търговските предприятия, всички държавни и кооперативни предприятия и т. н. по принципа на трудолюбие и пестеливост. Във всякаква работа трябва да спазваме този принцип. Това е принципът на икономии, един от основните принципи на социалистическата икономика. Китай е голяма страна, но засега е много бедна, а за да я направим богата, ще бъдат необходими няколко десетилетия. Дори и след няколко десетилетия също трябва да спазваме принципа на трудолюбие и пестеливост, обаче през периода на тези десетилетия, в периода на първите петилетки особено трябва да ратуваме за трудолюбие и пестеливост и да обръщаме внимание на икономиите.

Уводна бележка към статията „Да стопанисваме кооператива по принципа на трудолюбие и пестеливост“ (1955 г.), „Социалистическия подем в китайското село“, част I.

Навсякъде трябва всемерно да пазим човешките и материалните ресурси. Не бива да живеем само за днешния ден и да си позволяваме разточителство и пилеене. На всяко място още от първата година на работата трябва да пресмятаме за много години напред, за войната, която ще продължаваме дълго време, за контранастъплението и за строителството след изгонването на врага. Необходимо е, от една страна, в никакъв случай да не допускаме разточителство и пилеене, а от друга страна, усилено да развиваме производството. В миналото на някои места хората платиха скъпо за това, че не правеха сметки за дълго време напред и не се грижеха нито за икономия на човешките и материални ресурси, нито за развитие на производството. Това е урок, върху който сега трябва да обърнем внимание.

„Трябва да се научим да водим стопанска работа“ (10 януари 1945 г.), Избрани произведения, том III.

За да се възстанови и развива бързо селскостопанското производство и промишленото производство в неголемите градове, в хода на борбата за ликвидиране на феодалната система ние трябва всемерно и максимално да запазваме всички онези средства за производство и потребление, които могат да се използуват, да вземаме мерки за решителна борба против похабяването и разточителството на тези средства от когото и да било, против пиршествата и да спазваме режим на икономии.

„Реч пред съвещанието на кадрите от освободения район Шанси-Суйюан“ (1 април 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

При изразходването на средствата трябва да спазваме принципа на икономии. Необходимо е всички работници от правителствените органи да разберат, че корупцията и разточителството са изключително големи престъпления. Борбата против корупцията и разточителството вече е донесла известни резултати и в това направление трябва да се полагат усилия за напред. Да се икономисва всяка медна монета за нуждите на войната и революцията, за нашето икономическо строителство – такъв е принципът на нашето счетоводство.

„Нашата икономическа политика“ (23 януари 1934 г.), Избрани произведения, том I.

Сега сред много наши кадрови работници възникват опасни тенденции – нежелание да споделят с масите радости и скърби, стремеж към лична слава и изгода. Това е много лошо. В движението за увеличаване на производството и режим на икономии ние изискваме да се опрости апаратът и да се изпратят кадри по места, за да се върнат значителен брой кадри в производството. Това е еди от методите за преодоляване на тези опасни тенденции.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Самозадоволяването на армията чрез развитие на производството не само подобрява материалните условия на нейния живот, облекчава бремето на народа и с това дава възможност да се увеличи числеността на армията, но и незабавно донася много допълнителни резултати, а именно:

1) Подобрени са взаимоотношенията между офицерите и войниците. Те се трудят заедно в производството и се сближават като братя.

2) Укрепена е любовта към труда.

…Откакто армията започна производствена дейност за самозадоволяване, любовта към труда се укрепи и навиците, свойствени на безделниците, бяха изкоренени.

3) Укрепена е дисциплината. Внедряването на трудова дисциплина в производството не само не отслабва бойната дисциплина и дисциплината на военнослужещите в бита, но напротив, укрепва я.

4) Подобрени са взаимоотношенията между армията и населението. Като имат свое стопанство войсковите части, случаите на посягане върху имуществото на населението стават все по-малко или съвсем изчезват. В производството армията и населението си помагат взаимно чрез обмяна на труда, което още повече укрепва дружбата между тях.

5) Войските по-рядко проявяват недоволство от органите на властта, подобряват се взаимоотношенията между войските и органите на властта.

6) Стимулира се широкото движение на населението за развитие на производството. Когато армията се занимава с производство, още по-очевидна става необходимостта учрежденията да се занимават с производство и те още по-енергично се заемат с това; разбира се, още по-очевидна става и необходимостта от повсеместно движение на цялото население за увеличаване на производството и още по-енергично се разгръща това движение.

„За самозадоволяването на армията чрез развитие на производството и за важността на двете големи движения за подобряване на стила и за развитие на производството“ (27 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Някои казват, че ако войсковите части се занимават с производство, те не могат да воюват и да се занимават с бойна подготовка, а ако учрежденията се занимават с производство, те не могат да вършат своята работа. Това твърдение е неправилно. През последните години нашите войскови части в Пограничния район, занимавайки се с широка производствена дейност, си осигуриха в достатъчно количество храна и облекло, същевременно още по-успешно, отколкото по-рано, се занимаваха с бойна подготовка, както и с политическа и общообразователна подготовка; още по-здрава, отколкото по-рано, стана сплотеността вътре в армията и сплотеността на армията с населението. Във фронтовите райони в течение на цялата минала година широко се разгръщаше движението за развитие на производството и едновременно бяха постигнати големи успехи във воденето на военни операции и повсеместно се разгърна движението за обучение на войските. В резултат на производствената дейност условията за живота на служащите от учрежденията се подобриха, грижите им станаха по-малко и те работят с по-голяма ефикасност. Това се отнася както до Пограничния район, така и до фронтовите райони.

„Трябва да се научим да водим стопанска работа“ (10 януари 1945 г.), Избрани произведения, том III.

ДА СЕ ОПИРАМЕ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ СИЛИ, ДА СЕ БОРИМ УПОРИТО И САМООТВЕРЖЕНО

Върху каква основа трябва да се изгражда нашият курс? Върху основата на своите сили, това значи да се опираме на собствените си сили. Ние не сме сами, всички страни и народи в света, които се борят против империализма, са наши приятели. Обаче ние подчертаваме необходимостта да се опираме на собствените си сили. Опирайки се на организираните от нас сили, ние можем да разгромим всички китайски и чуждестранни реакционери.

„Обстановката след победата в Съпротивителната война срещу японските завоеватели и нашият курс (13 август 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Ние сме за опиране на собствените си сили. Ние бихме искали да получаваме помощ отвън, но не трябва да се поставяме в зависимост от нея. Ние се опираме на собствените си усилия, на творческите сили на цялата армия и на целия народ.

„Трябва да се научим да водим стопанската работа“ (10 януари 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Извоюването на победата в цялата страна е само първата крачка във великия поход на десет хиляди ли. …Китайската революция е велика, но след нея ни предстои още по-дълъг път, още по-грандиозна и още по-трудна работа. Това трябва да се разясни още сега в партията, за да продължават другарите да пазят своя стил – да бъдат скромни и внимателни, да не се възгордяват и горещят, да бъдат упорити и самоотвержени в борбата.

Някои кадри разчитат да одържат победа не чрез упорита и самоотвержена борба, не с цената на потта и кръвта, а се надяват само на неочаквано благоприятно стечение на обстоятелствата и случайна сполука. Такива настроения трябва да се изживеят окончателно.

„Да създадем здрави опорни бази на Североизток“ (28 декември 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Ние трябва постоянно да водим сред народа пропаганда за прогреса в света и за светлите перспективи, за да му вдъхнем вяра в победата. Същевременно ние трябва да кажем на народа и на другарите, че пътя е криволичещ. По пътя на революцията има още много прегради и много трудности. Седмият конгрес на нашата партия е предвидял много трудности, ние предпочитаме да предвиждаме повече трудности. Някои другари не искат много да мислят за трудностите. Обаче трудностите съществуват реално и колкото ги има, толкова трябва да ги признаваме, не бива да се придържаме към „принципа на непризнаването“. Ние тябва да признаваме трудностите, да ги анализираме и да се борим с тях. В света няма прави пътища, ние трябва да бъдем готови да вървим по криволичещ път и да не гоним лесни успехи. Не може да се мисли, че една сутрин всички реакционери сами ще паднат на колене. С една дума, перспективите са светли, а пътят е криволичещ. Пред нас има още много трудности и не бива да ги игнорираме. Като се сплотим с целия народ и обединим нашите усилия, ние безусловно ще преодолеем всички трудности и ще извоюваме победата.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), избрани произведения, том IV.

Който вижда само светлите страни и не забелязва трудностите, той не ще може да се бори успешно за изпълнение на задачите на партията.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Общественото богатство се създава от самите работници, селяни и трудова интелигенция. Ако те вземат съдбата си в своите ръце, следват марксистко-ленинската линия и активно разрешават проблемите, а не ги заобикалят, то всякакви трудности в света могат да бъдат преодолени.

Уводна бележка към статията „Партийният секретар се залавя за работа и всички партийни членове – за стопанисването на кооперативи“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част I.

Другарите от цялата партия трябва напълно да вземат това под внимание и да бъдат готови с непреклонна решимост и планомерно да преодоляват всички трудности. И пред реакционните сили, и пред нас има трудности. Обаче трудностите на реакционните сили са непреодолими, тъй като тези сили се намират пред прага на своята гибел и са лишени от перспективи. А нашите трудности са преодолими, понеже ние представляваме нови, растящи сили, които имат светли перспективи.

„Да посрещнем новия подем на китайската революция“ (1 февруари 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

В трудни моменти нашите другари трябва да виждат своите успехи, трябва да виждат светлото и да мобилизират своето мъжество.

„Да служим на народа“ (8 септември 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Растежът на всичко ново е съпроводено с трудности и зигзаги. Би било празна илюзия да се мисли, че в делото на социализма всичко минава без трудности и зигзаги, без да се полагат максимални усилия и че всичко се извършва с попътен вятър и лесно се постигат успехи.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“. (27 февруари 1957 г.)

Понякога в революционната борба трудностите преобладават над благоприятните условия; в такъв случай трудностите са главната страна на противоречието, а благоприятните условия – второстепенната. Но чрез усилията на революционерите може постепенно да се преодолеят трудностите, да се създаде нова, благоприятна обстановка и тогава неблагоприятната обстановка ще отстъпи място на благоприятната.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Какво значи да работим? Да работим значи да се борим. В онези места има трудности и въпроси, които трябва да разрешим. Именно за да преодолеем трудностите, ние отиваме там да работим и да се борим. Който се стреми да отиде там, където има повече трудности, той е добър другар.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Има една старинна китайска басня, която се нарича „Юй-гун преместил планини“. В нея се разказва, че в древността в Северен Китай живял старец на име Юй-гун от Северните планини. Пътят от неговият дом към юг се преграждал от две големи планини – едната се наричала Тайханшан, а другата – Ванушан. Юй-гун решил заедно със своите синове да срине тези планини с мотики. Друг старец на име Джи-соу, като ги видял, се разсмял и казал: „Нима не е глупаво да правите това. Абсолютно е невъзможно вие , няколко души, да сринете тези две толкова големи планини!“ Юй-гун му отговорил:“След като умра, ще останат моите синове, след като умрат синовете ми, ще останат внуците и така поколения ще се редуват безкрайно. Макар че тези планини са много високи, но по-високи няма да станат; колкото сринем, с толкова ще се намалят; защо пък не можем да ги сринем?“ Като опровергал погрешния възглед на Джи-соу, Юй-гун без ни най-малко колебание се заел ден след ден да срива планините. Това трогнало бога и той изпратил на земята двама светци, които отнесли на гърба си тези две планини. Сега също така две големи планини притискат със своята тежест китайския народ – едната от тях се нарича империализъм, а другата феодализъм. Китайската комунистическа партия отдавна вече е решила да срине тези две планини. Ние непременно ще продължаваме да се борим настойчиво за това дело, непременно ще работим неуморно и ние също ще трогнем бога. А този бог не е никой друг освен широките народни маси на целия Китай. Ако целият народ се вдигне да срине заедно с нас тези две планини – нима не ще ги сринем?

„Юй-гун преместил планини“ (11 юни 1945 г.), Избрани произведения, том III.

МЕТОДИ НА МИСЛЕНЕ И МЕТОДИ НА РАБОТА

Историята на човечеството – това е история на непрекъснато развитие от царството на необходимостта към царството на свободата. И тази история никога няма да завърши. В обществото, където съществуват класи класовата борба няма да се прекрати. В обществото, където не съществуват класи, борбата между новото и старото, между правилното и погрешното никога няма да се прекрати. В сферата на производствената борба и научния експеримент човечеството винаги непрекъснато се развива, непрекъснато се развива и природата, те никога не се задържат на едно и също равнище. Следователно, човечеството винаги трябва да обобщава опита, да открива, да изобретява, да създава и напредва. Възгледите на онези, които вярват в теорията на застой, изпадат в песимизъм, бездействат или се възгордяват и проявяват самодоволство, са погрешни. Те са погрешни, защото не съответстват на историческите факти на развитието на човешкото общество от приблизително един милион години насам, не съответстват също на известните ни досега факти от историята на природата (природата отразена например от историята на небесните тела, от историята на Земята, от историята на органическия свят, а също от историята на другите естествени науки.)

Цитира се по „Доклада на председателя на Държавния съвет Чжоу Ен-лай за работата на правителството пред първата сесия на Третото Общокитайско събрание на народните представители“ (21-22 декември 1964 г.)

Естествените науки служат на хората като един вид оръжие в борбата им за свобода. За да имат свобода в обществото, хората трябва да използват обществените науки за познаване на обществото, за неговото преобразуване и осъществяване на социална революция. За да имат свобода в света на природата, хората трябва да използват естествените науки за познаване, покоряване и преобразуване на природата и така да си извоюват свобода от природата.

Реч пред учредителното събрание на Дружеството за естествените науки в Пограничния район (5 февруари 1940 г.)

Марксистката философия – диалектическият материализъм – има две най-ярки особености: едната е нейният класов характер, тя открито обявява, че диалектическият материализъм служи на пролетариата; другата е нейният практически характер, тя подчертава зависимостта на теорията от практиката, подчертава, че основата на теорията е практиката и теорията на свой ред служи на практиката.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Марксистката философия счита, че най-важното се заключава не в това, че след като се разберат закономерностите на обективния свят, да може да се обясни светът, а в това, че като се прилага знанието на обективните закономерности, да се преобразува активно светът.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Откъде идват правилните идеи у човека? Дали падат те от небето? Не. Дали са присъщи на човешкия мозък? Не. Правилните идеи у човека идват само от обществената практика, само от трите вида обществена практика: производствената борба, класовата борба и научния експеримент.

„Откъде идват правилните идеи у човека?“ (май 1963 г.)

Общественото битие на хората определя техните идеи. Правилните идеи, представляващи прогресивната класа, щом се овладеят от масите, стават материална сила, която преобразува обществото, преобразува света.

„Откъде идват правилните идеи у човека?“ (май 1963 г.)

В обществената си практика хората водят различна борба и придобиват богат опит, опит от успехи и неуспехи. Безбройните явления на обективния външен свят намират отражение в мозъка на човека чрез сетивните органи – органите на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, и в началото познанието е сетивно. Когато данните на сетивното познание се натрупват в изобилие, става скок към рационалното познание, т. е. към идеите. Това е един процес в познанието. Това е първото стъпало на целия процес на познанието, стъпало на прехода от обективната материя към субективния дух, от битието към идеите. Но тук още не е доказано дали духът, идеите (теориите, политическите постановки, плановете, мероприятията и т. н.) правилно отразяват законите на обективния външен свят, още не може да се установи тяхната правилност или погрешност. След това следва второто стъпало на процеса на познанието – преход от духа към материята, от идеите към битието. Това означава, че знанията на първото стъпало се прилагат в обществената практика, за да се види дали могат теориите, политическите постановки, плановете, мероприятията и т. н. да доведат до очаквания успех. Общо взето, това, което завършва с успех, е правилно, а това, което търпи несполука, е погрешно. Това се отнася особено до борбата на човечеството с природата. Що се отнася до социалната борба, то силите, които представляват прогресивната класа, понякога търпят поражение не защото идеите им са неправилни, а защото в съотношението на силите в борбата прогресивните сили временно отстъпват на реакционните сили, затова те търпят временни неуспехи, но рано или късно ще постигнат успех. В резултат на проверката на практиката в човешкото познание става нов скок. Този скок има още по-голямо значение, отколкото предишният. Тъй като само той може да докаже правилността или погрешността на първия скок в познанието, т. е. на идеите, теориите, политическите постановки, плановете, мероприятията и т. н., разработени в процеса на отражението на обективния външен свят. Освен това друг начин за проверка на истината няма.

„Откъде идват правилните идеи у човека?“ (май 1963 г.)

Обикновено правилното познание се постига само след многократно повторение на прехода от материята към духа и от духа към материята, т. е. от практиката към познанието и от познанието към практиката. Такава е марксистката теория на познанието, диалектико-материалистическата теория на познанието.

„Откъде идват правилните идеи у човека?“ (май 1963 г.)

Човек не може да опознае каквото и да е явление, ако не влезе в допир с него, т. е. ако неговият собствен живот (практика) не протича в условията на това явление. …Ако искаш да получиш знания, трябва да участваш в практиката, която изменя действителността. Ако искаш да знаеш вкуса на крушата, трябва да я измениш – да я сдъвчеш. …Ако искаш да знаеш теорията и методите на революцията, ти трябва да вземеш участие в революцията. Всички истински знания водят началото си от непосредствения опит.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.) Избрани произведения, том I.

Познанието започва с практиката; теоретическите знания, придобити чрез практиката, трябва отново да се върнат към практиката. Активната роля на познанието се изразява не само в активния скок от сетивното познание към рационалното познание, но и, което е по-важно, в скока от рационалното познание към революционната практика.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.) Избрани произведения, том I.

На всеки е ясно, че с каквато и работа да се занимаваме, ако не разбираме нейното състояние, нейния характер, нейната връзка с другите работи, то няма да познаем закономерностите на тази работа, няма да знаем как да пристъпим към нея и няма да можем да я извършим добре.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

Ако хората се стремят да постигнат успехи в работата, т. е. да получат очакваните резултати, те непременно трябва да приведат своите идеи в съответствие със закономерностите на обективния външен свят; в противен случай те ще претърпят поражение в практиката. След като претърпят поражение, хората извличат поуки от самото поражение, изменят своите идеи, за да ги приведат в съответствие със закономерностите на външния свят и тогава те могат да превърнат поражението в победа, изразите „поражението е майка на успехи“ и „всеки неуспех ни прави по-умни“ показват именно тази истина.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.) Избрани произведения, том I.

Ние сме марксисти, а марксизмът ни учи при разглеждането на въпросите да изхождаме не от абстрактни определения, а от обективно съществуващите факти, да изработваме своя курс, своята политика, своите мероприятия въз основа на анализа на тези факти.

Да се определи курсът на работата в зависимост от реалната обстановка – това е най-основният метод на работа, който всеки комунист е длъжен да помни добре. Ако анализираме причините за допуснатите от нас грешки, ще открием, че те възникнаха, защото ние определяхме курса на своята работа субективно, откъснато от реалната обстановка в дадено време и на дадено място.

В света само идеализмът и метафизиката изискват най-малко усилия, понеже те позволяват на хората да говорят всякакви глупости, не се базират на обективната действителност и не се подлагат на проверка от обективната действителност. А материализмът и диалектиката изискват усилия, те се базират на обективната действителност и се подлагат на проверка от обективната действителност. Ако хората не полагат усилия, те могат да се търкулнат към идеализма и метафизиката.

Уводна бележка към „Материали за контрареволюционната клика на Ху Фън“ (май 1955 г.)

Когато разглеждаме един въпрос, ние трябва да вникнем в неговата същност, а външните му прояви да вземем само като показатели, посочващи пътя към прага, и щом го престъпим, ние трябва да схванем същността на въпроса. Това е сигурният и научен метод на анализа.

„От искрата може да се разгори пожар“ (5 януари 1930 г.), Избрани произведения, том I

Основната причина за развитието на нещата се намира не вън, а вътре в нещата, в противоречивостта вътре в самите неща. На всяко нещо и явление е вътрешно присъща такава противоречивост и от това се поражда движението и развитието на нещата. Противоречивостта вътре в нещата е основната причина за тяхното развитие, докато взаимната връзка и взаимодействието на едно нещо с другите неща са второстепенни причини.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Материалистическата диалектика смята, че външните причини са условие за измененията, а вътрешните причини са основа за измененията и че външните причини действат чрез вътрешните. Яйцето, получило съответно количество топлина, се превръща в пиленце, но топлината не може да превърне камъка в пиленце, защото основата им е различна.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Марксизмът смята, че законът за единство на противоположностите е основен закон на вселената. Този закон действува повсеместно: и в природата, и в човешкото общество, и в съзнанието на хората. Противоположните страни на противоречието се намират и в единство, и в борба и това стимулира движението и изменението на нещата. Противоречията съществуват повсеместно, само че те се различават по своя характер в зависимост от характера на нещата. За всяко конкретно нещо (явление) единството на противоположностите е условно, временно, преходно и следователно е относително, докато борбата на противоположностите е абсолютна.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Аналитическият метод е диалектически метод. Под анализа се разбира анализ на противоречията, присъщи на нещата. Правилният анализ е невъзможен без дълбокото познаване на живота, без истинско разбиране на разглежданите противоречия.

Реч пред Националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа (12 март 1957 г.)

Ленин казва, че конкретният анализ на конкретната ситуация е „онова, в което е самата същност, в което е живата душа на марксизма“. Много наши другари нямат способността да мислят аналитично, те не желаят многократно и задълбочено да анализират и изучават сложни неща, а предпочитат да правят опростени изводи – или абсолютно положителни, или абсолютно отрицателни. …Занапред това трябва да се поправи.

„Нашето учение и сегашната обстановка“ (12 април 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Методът, с който тези другари разглеждат въпросите, е неправилен. Те не разглеждат съществените и главните страни на въпросите, а наблягат върху несъществените и неглавните. Необходимо е да се посочи, че не трябва да се игнорират въпросите от несъществените и неглавните страни, те трябва да се разрешават един по един. Обаче те не бива да се разглеждат като съществени и главни, иначе можем да загубим своята ориентировка.

„По въпроса за кооперирането на селското стопанство“ (31 юли 1955 г.)

Нещата в света са сложни и се определят от различни фактори. Всеки въпрос трябва да се разглежда от всички страни, а не само от една страна.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Само онези хора, които разглеждат въпросите субективно, едностранчиво и повърхностно, щом пристигнат на едно място, веднага започват самонадеяно да заповядват и да се разпореждат, без да се интересуват от обстановката, без да вникват в работата изцяло (в историята на работата и цялото и сегашно състояние), без да се добират до същността на работата (до характера на дадената работа и до вътрешната и връзка с другите работи). Такива хора са обречени на провал.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.), Избрани произведения, том I.

При изучаването на въпросите трябва да избягваме субективизма, едностранчивостта и повърхността. Субективизмът е неумението да разглеждаш въпросите обективно, т. е. неумението да разглеждаш въпросите материалистически. За това аз вече говорих в статията „Относно практиката“. Едностранчивостта е неумението да разглеждаш въпросите всестранно. …или зад частното да не виждаш цялото, от дърветата да не виждаш гората. По такъв начин не е възможно да се намери методът за разрешаване на противоречията, не е възможно да се изпълнят революционните задачи, не е възможно да се извърши добре възложената работа, не е възможно правилно да се разгръща идеологическата борба в партията. Сун-дзъ, разглеждайки военните въпроси казва: „Познавай противника, познавай и себе си, и сто боя можеш да водиш без поражение.“ Той говори за двете воюващи страни. Вей Джън от Танската династия казва: „Ако се вслушаш във всички страни – ще узнаеш истината; ако се довериш само на една страна – ще останеш в неведение.“ Той също разбира порочността на едностранчивостта. Но нашите другари често разглеждат въпросите едностранчиво и поради това нерядко удрят на камък. …Ленин казва:

„За да познаваме действително предмета, трябва да обхванем, да изучим всички негови страни, всички връзки и „опосредствания“. Ние никога не ще постигнем това напълно, но изискването за всестранност ще ни предпази от грешки и застой.“

Ние трябва да помним неговите думи. Повърхността се изразява в това, че хората не вземат под внимание нито особеностите на противоречието като цяло, нито особеностите на различните му страни, отричат необходимостта от дълбоко вникване в същността на нещата и от грижливо изучаване особеностите на противоречието, правят наблюдение някъде от далече, забелязват бегло общите черти на противоречието и веднага се опитват да го разрешат (отговарят на въпроси, разрешават спорове, уреждат работа, ръководят военна операция). Такъв начин на работа винаги влече след себе си печални последствия. …Едностранчивостта и повърхността – това също е субективизъм, защото всички обективно-съществуващи неща по начало са взаимно свързани и имат вътрешни закономерности, а хората, вместо правилно да отразяват това, разглеждат нещата едностранчиво или повърхностно, не познават тяхната взаимна връзка и вътрешни закономерности, следователно такъв метод е субективистичен.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Едностранчивостта е абсолютизация в мисленето, т. е. метафизическо разглеждане на въпросите. Да се одобрява или отрича всичко при оценка на нашата работа значи да се проявява едностранчивост. …Да се одобрява всичко значи да се вижда само хубавото, а да не се забелязва лошото, да се позволява само възхвала, а да не се търпи критика. Да се твърди, че уж в нашата работа всичко е хубаво, не отговаря на действителността. Не всичко е хубаво, има още недостатъци и грешки. Но да се твърди, че всичко е лошо, също не отговаря на действителността. Трябва да се прави анализ. Да се отрича всичко значи да се твърди без анализ, че всичко е извършено лошо, че уж няма нищо хубаво и цари пълен хаос в такова велико дело като строителството на социализма, във великата борба, която водят стотици милиони хора. Въпреки, че мнозина от придържащите се към такива възгледи се отличават от онези, които са враждебни към социалистическия строй, тези възгледи са твърде погрешни и вредни, те могат само да обезкуражават хората. Както одобряването на всичко, така и отричането на всичко при оценка на нашата работа е погрешно.

Реч пред националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа (12 март 1957 г.)

Марксистите, когато разглеждат някой въпрос, трябва да виждат не само част от него, но и изцяло. Жабата, която стои в кладенеца, твърди: „Небето е голямо колкото кладенеца.“ Това не е вярно, тъй като небето не е само колкото кладенец. Но ако тя кажеше „една част от небето е голяма колкото кладенеца“, това щеше да бъде вярно, тъй като това би отговаряло на факта.

„За тактиката на борбата срещу японския империализъм“ (27 декември 1935 г.), Избрани произведения, том I.

Ние трябва да се научим всестранно да разглеждаме въпросите, да виждаме не само лицевата страна на нещата, но и тяхната обратна страна. При определени условия лошото може да доведе до добри резултати, а доброто – до лоши резултати.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа.“ (27 февруари 1957 г.)

Ние признаваме, че в общия ход на историческото развитие материалното определя духовното, общественото битие определя общественото съзнание, но същевременно ние признаваме и трябва да признаваме обратното въздействие на духовното върху материалното, обратното въздействие на общественото съзнание върху общественото битие, обратното въздействие на надстройката върху икономическата база. С това ние не изпадаме в противоречие с материализма, а тъкмо отбягваме механистическия материализъм и твърдо се придържаме към диалектическия материализъм.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Военните ръководители не могат да очакват победа във войната, излизайки извън рамките на обективните условия, но те могат и трябва дейно да се стремят към победа в рамките на тези условия. Арената на дейността на военните ръководители трябва да бъде построена върху обективните възможности, обаче на тази арена те могат да създадат много ярки и величествени постановки.

„За продължителната война“ (май 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Възгледите на хората трябва да отговарят на променилата се обстановка. Разбира се, никой не бива да се отдава на безпочвени фантазии, да планира своите действия, излизайки извън рамките на обективните условия, и да се опитва въпреки всичко да направи това, което фактически е невъзможно. Обаче сега въпросът се състои все още в това, че в много области на нас ни пречат дясноуклонистки, консервативни възгледи, поради което работата в тези области не съответства на развитието на обективната обстановка. Сега въпросът е в това, че мнозина считат за неосъществимо онова, което в действителност може да се направи, като се положат усилия.

„Предговор към книгата „Социалистическият подем в китайското село“ (27 декември 1955 г.)

За всяко нещо трябва добре да напрягаме мозъка си. Народът казва: „Щом навъсиш вежди – в главата се ражда идея“, т. е. размишлението ражда мъдрост. За да отстраним слепотата, разпространена в нашата партия, трябва да насърчаваме другарите добре да мислят, да владеят метода на анализиране на нещата и да си създадат навик да анализират.

„Нашето учение и сегашната обстановка“ (12 април 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Във всеки процес, ако в него съществуват много противоречия, винаги има едно главно, което играе ръководна, решаваща роля, докато останалите заемат второстепенно и подчинено положение. Следователно при изучаването на всеки процес, ако той е сложен процес, съдържащ две или повече противоречия, трябва всячески да намерим главното противоречие. Като намерим това главно противоречие, лесно е да разрешим всички проблеми.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

От двете страни на противоречието едната непременно е главна, а другата – второстепенна. Главната е онази, която играе ръководна роля в противоречието. Характерът на нещата главно се определя от главната страна на противоречието, която заема доминиращо положение.

Но такова положение не е неизменно – главната и неглавната страна на противоречието се превръщат една в друга и съответно се изменя и характерът на нещата.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Ние трябва не само да поставяме задачите, но и да решаваме въпроса за методите на изпълнение на тези задачи. Пред нас, да кажем, стои задачата да преминем през река, но без мост или лодка не можем да я преминем. Ако не разрешим въпроса за моста или лодката, то преминаването през реката се свежда до празна приказка. Ако не разрешим въпроса за метода, изпълнението на задачата също се свежда до празно бъбрене.

Без общ и широко разпространен призив е невъзможно да се мобилизират широките маси за изпълнението на каквато и да било задача. Но ако ръководните работници се ограничават само с общ призив, а не извършват лично в някои организации конкретно и задълбочено работата, за която призовават, не направят първия пробив на едно място, не придобият тук опит и не използват след това този опит, за да ръководят работата на останалите места, то те не ще могат да проверят дали е правилен издигнатият от тях общ призив, не ще могат да го изпълнят с конкретно съдържание и тогава ще възникне опасността този общ призив да увисне във въздуха.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Нито един ръководен работник не може да осъществява общо ръководство на всички ръководени от него организации, ако той не придобива конкретен опит от отделните работници и отделните въпроси в отделните долустоящи организации. Този метод трябва да се популяризира широко, за да могат ръководните кадри от различните степени да го овладеят.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

В един район не може да има няколко централни задачи; в определено време може да има само една централна задача, допълвана с други задачи – второстепенни и третостепенни. Ето защо главният ръководител на района трябва да взема под внимание историята и обстановката на борбата в дадения район и да определя съответно място за всяка работа, а да не действува без всякакъв план, прехвърляйки се от една работа на друга само по указание на горестоящите инстанции, за да не се създават много „централни задачи“ и неразбории. Горестоящите органи от своя страна също така не трябва да възлагат на долустоящите органи едновременно цяла редица задачи, без да ги разграничават по степента на тяхната важност и срочност и без да уточнят коя е централна, понеже в резултат на това работата на долустоящите органи се дезорганизира и не се постигат набелязаните резултати. Съобразно с историческите условия и сегашната обстановка на дадения район ръководният работник трябва да взема под внимание ситуацията като цяло, правилно да определя центъра на тежестта на работата и реда на нейното изпълнение за всеки отделен период, после твърдо да провежда в живота това решение и да се стреми на всяка цена да постигне определени резултати. Това е изкуство на ръководство.

„По някои въпроси на методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Трябва да се следи постоянно ходът на работата, да се обменя опит и да се поправят грешките. Не трябва да се свиква отчетното събрание чак след няколко месеца, половин година и дори цяла година, за да се направи равносметка и да се поправят всички грешки на един път. При такава практика загубата е твърде голяма, а при своевременното поправяне на грешките загубата е по-малка.

„За политиката в областта на промишлеността и търговията“ (27 февруари 1948 г.), Избрани произведения, том IV.

Не трябва да се залавяме да решаваме проблемите чак тогава, когато те са се натрупали цяла купчина и са причинили много пакости. Ръководителите трябва да вървят винаги пред движението, а не трябва да остават назад.

Уводна бележка към статията „Договор за сезонните работи“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част III.

На нас ни е нужно ентусиазирано, но трезво настроение, напрегната, но организирана работа.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

ПРОУЧВАНЕ И ИЗУЧАВАНЕ

Всички тези, които се занимават с практическа работа, трябва да проучват отдолу. Такова проучване е особено необходимо за онези, които познават само теорията, но не познават реалната обстановка; в противен случай те не могат да свързват теорията с практиката. „Който не е проучвал няма право да се изказва.“ Макар тази фраза да бе осмивана от някои като проява на „тесен емпиризъм“, аз и сега не се разкайвам за думите си; и не само не се разкайвам, а както преди твърдо настоявам на това, че който не е проучвал, не може да има право да се изказва. Има много такива, които „едва слезли от колесницата“, започват кресливо да умуват за всичко, да правят бележки, да критикуват това и да обсъждат онова; на практика такива хора – всички без изключение – търпят крах, защото подобно умуване и критика, неосновани на обстойно проучване, не са нищо друго, освен невежествено празнословие.

Неизброими са вредите, причинени от нашата партия от такива „височайши пълномощници“, а такива „височайши пълномощници“ са много и ги има почти навсякъде. Правилно казва Сталин, че „теорията става безпредметна, ако тя не се свързва с революционната практика.“ Разбира се, правилни са също така думите му, че „практиката става сляпа, ако тя не осветлява пътя си с революционната теория.“ Никой не може да бъде обвиняван в „тесен емпиризъм“ освен слепите, недалновидни практици, които не виждат перспективите.

„Предговор в послесловие към „Материали от проучването на селото““ (март – април 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Такъв подход означава да търсим истината от фактите. „Фактите“ – това са всички обективно съществуващи неща; „истината“ – това е вътрешната връзка, т. е. закономерността на всички обективно съществуващи неща; „да търсим“ – това значи да изучаваме. Ние трябва да изхождаме от действителната обстановка в страната и вън от нея, в провинцията и вън от нея, в околията и вън от нея, в района и вън от него, да извеждаме от действителната обстановка присъщите на нея, а не измислени закономерности, т. е. да намираме вътрешната връзка на ставащите около нас събития и да се ръководим от това в нашите действия. За тази цел ние трябва да се базираме не на субективното въображение, не на мигновения порив, не на мъртвата буква от книгата, а на обективно съществуващите факти, трябва щателно да се запознаваме с материала и ръководейки се от общите положения на марксизма-ленинизма, да правим от материала съответните правилни изводи.

„Да преустроим нашето учение“ (май 1941 г.), Избрани произведения, том III.

„Да гониш врабчето със затворени очи“, „да ловиш риба пипнешком като слепец“, да подхождаш към работата небрежно и повърхностно, да се занимаваш със самохвални многоглаголствания, да се задоволяваш с откъслечни лошо усвоени знания – такъв извънредно лош стил, коренно противоречащ на основния дух на марксизма-ленинизма, все още съществува у мнозина другари в нашата партия. Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин ни учат да изучаваме сериозно обстановката, да изхождаме от обективната действителност, а не от субективните желания. А много наши другари действуват в разрез с тази истина.

„Да преустроим нашето учение“ (май 1941 г.), Избрани произведения, том III.

Не можеш ли да разрешиш някакъв въпрос? Тогава иди да проучваш неговото настоящо положение и неговата история! След като го проучиш и си изясниш всичко, ще намериш разрешението на въпроса. Всички изводи се раждат накрая, а не в началото на проучването. Само глупакът – сам или с група хора – не проучва, а си блъска главата над това, как „да намери разрешението“, как „да даде идеята“. Трябва да се знае, че така въобще не може да се намери добро разрешение и не може да се даде хубава идея.

„Против книгопоклонството“ (май 1930 г.)

Проучването напомня „развитието на плода в продължение на девет месеца“, а разрешаването на въпроса – „освобождаване от бременността една сутрин“. Да се проучва – значи да се реши въпросът.

„Против книгопоклонството“ (май 1930 г.)

Ние трябва системно и щателно да проучваме и изучаваме обстановката, прилагайки теорията и метода на марксизма-ленинизма. В работата да не се осланяме само на своя ентусиазъм, а както казва Сталин, да съединяваме революционния размах с деловитостта.

„Да преустроим нашето учение“ (май 1941 г.), Избрани произведения, том III.

Единственият метод за опознаване на обстановката е проучването на обществото, проучването на самия живот на всички обществени класи. За тези, които са на ръководна работа, основният метод за опознаване на обстановката е да набележат планово няколко градове и села и прилагайки основният възглед на марксизма, т.е. метода на класовия анализ, да извършат редица щателни проучвания.

Предговор и послесловие към „Материали от проучването на селото“ (март – април 1941 г.), Избрани произведения, том III.

На всяко събрание за проучване не е нужно да се канят много хора, достатъчно е да се поканят трима-четирима или седем-осем души. За такова събрание трябва да се осигури съответно време, да се приготви тематичен план; трябва сам да поставяш въпросите и да записваш отговорите, да обсъждаш въпросите със събралите се. Следователно без голям ентусиазъм, без решимост да обръщаш погледа си надолу, без жажда за знания, без смелост да се отърсиш от отвратителното си големство и без искрено желание да бъдеш ученик въобще не можеш да извършиш тази работа или пък ще я извършиш лошо.

Правилното групиране на войските от командира произтича от правилното му решение; правилното решение произтича от правилната оценка на обстановката, а правилната оценка на обстановката произтича от всестранното и необходимо разузнаване и от размисляне върху всички получени от разузнаването данни в тяхната взаимовръзка. Командирът използува всички възможни и необходими средства на разузнаването, размисля върху получените от разузнаването данни за противника, като отсява люспите и отбира зърната, отделя невярното и запазва вярното, преминава от едното към другото, от външното към вътрешното; след това той взема предвид и данните за обстановката на своята страна, изучава положението на двете страни и тяхната взаимовръзка и тогава прави преценка, взема решение и съставя план. Такъв е целият процес на познаване на обстановката от военния стратег, преди той да състави стратегическия план, плана за операция или бой.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

ДА СЕ ОТСТРАНЯТ ПОГРЕШНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ

И дори ако нашата работа би се увенчала с гигантски успехи, все пак няма никакво основание да се възгордяваме и самовъзвеличаваме. Скромността довежда до напредък, а възгордяването – до изоставане. Ние винаги трябва да помним тази истина.

„Встъпителна реч пред Осмия национален конгрес на Китайската комунистическа партия“ (15 септември 1956 г.)

Поради победата възможно е да се появят такива склонности в партията като възгордяване, парадиране със своите заслуги, застой и изгубване на стремеж към напредък, преследване на удоволствия и нежелание да се понасят повече трудности и лишения в живота. Във връзка с победата народът ще ни благодари, а буржоазията ще ни ласкае. Врагът не може да ни покори със силата на оръжието и това вече е доказано. Обаче възможно е буржоазията със своето ласкателство да покори слабоволните от нашите редове. Възможно е да се намерят такива комунисти, които не са се покорили на врага с оръжие в ръце и са били достойни за званието герой пред лицето на такъв враг, обаче те не ще могат да устоят пред атаката на онези, които употребяват снаряди в захарна обвивка, и ще бъдат сразени от тези снаряди. Ние трябва да предотвратим такова положение.

Доклад пред втория пленум на Седмия Централен комитет на Китайската комунистическа партия (5 март 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Има много неща, които могат да ни станат товар, бреме, ако подхождаме към тях слепешката и несъзнателно. Например: един е допуснал грешки и затова той може да смята, че сега така или иначе е сгрешил, и да падне духом; друг не е допуснал грешки и затова той може да се смята за безупречен и започва да се възгордява. В работата на единия няма успехи и затова той може да изпадне в песимизъм и отчаяние; в работата на другия има успехи и затова той може да вирне нос. Един поради своя малък стаж в революционната борба може да се отнася безотговорно към работата, а друг поради своя голям стаж в революционната борба може да се почувства непогрешим. Кадрите от работнически и селски произход, гордеейки се със своя славен произход, може да гледат интелигентите отвисоко, а интелигентът, гордеейки се с известната си образованост, може да гледа отвисоко кадрите от работнически и селски произход. Различните специални знания могат да се използуват като капитал за високомерие и пренебрежително отношение към другите. Даже възрастта, и тя може да бъде използувана като основание за възгордяване: младите, считайки се за умни и способни, могат да се отнасят презрително към старите, а старите поради своя богат опит могат да се отнасят презрително към младите. Ако към всички подобни неща не подхождаме съзнателно, те могат да станат бреме или товар.

„Нашето учение и сегашната обстановка“ (12 април 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Някои другари, които работят в армията, са се заразили от възгордяване, държат се своеволно и грубо с бойците, населението, правителствените и партийните органи. Те обвиняват само другарите, които работят по места, а не упрекват себе си; виждат само успехите си, а не забелязват недостатъците си; обичат само комплиментите и не търпят критиката. …Армията трябва да се стреми да преодолее тези недостатъци.

„Организирайте се !“ (29 ноември 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Трудната работа напомня товар, който лежи пред нас и ни чака – ще посмеем ли ние да го нагърбим. Товарът бива лек и тежък. Някои предпочитат лекото пред тежкото, те оставят тежкия товар за другите, като си избират лекия. Това е неправилно отношение. Но други другари постъпват иначе: благата оставят за другите, а тежкия товар избират за себе си; те първи приемат лишения, а благата – последни. Такива другари са добри другари. Ние всички трябва да се учим на такъв комунистически дух.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Немалко хора се отнасят безотговорно към работата, предпочитат лекото пред тежкото, оставят тежкия товар за другите, като си избират лекия. Всеки път, когато трябва нещо да направят, те се грижат преди всичко за себе си, а после за другите. Като направят нещо, веднага се надуват, ходят и се хвалят, страхувайки се че другите няма да узнаят. Към другарите и народа се отнасят не с гореща любов, а студено, безразлично, безчувствено. Всъщност такива хора не са комунисти или поне не може да се считат за истински комунисти.

„В памет на Норман Бетюн“ (21 декември 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Такова самостоятелничене на хората е неделимо от техния принцип да поставят своето „аз“ на първо място. Такива хора обикновено неправилно подхождат към въпроса за отношението между своята личност и партията. На думи те също уважават партията, но в действителност поставят своята личност на първо място, а партията – на второ. Какво преследват тези хора? Те се стремят към слава, положение, евтина популярност. Когато те ръководят някой сектор на работа, започват да самостоятелничат. За тази цел те приближават към себе си едни, изтикват други, занимават се със самохвалство, ласкателство и угодничество сред другарите и по такъв начин пренасят в комунистическата партия вулгарния стил на буржоазните партии. Тези хора биват погубвани от своята нечестност. Аз мисля, че към работата трябва да се отнасяме честно; без такова отношение въобще не можем да направим нещо полезно в света.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Комунистите трябва да разберат принципа, че нуждите на частното трябва да се подчиняват на нуждите на цялото. Ако някое съображение е приемливо от гледна точка на частното, но е неприемливо от гледна точка на цялото, тогава частното трябва да се подчини на цялото. И обратно, ако някое съображение е неприемливо от гледна точка на частното, но е приемливо от гледна точка на цялото, и в този случай частното трябва да се подчини на цялото. Това именно значи да се съобразяваме с интересите на цялото.

„Мястото на китайската комунистическа партия в националната война“ (октомври 1938 г.), Избрани произведения, том II.

Стремеж към удоволствия. В Червената армия има не малко и такива хора, чийто индивидуализъм се проявява в стремеж към удоволствия. Те винаги искат войските да се насочват към големите градове. Те искат да отидат там не за да работят, а за удоволствия. Те най-вече не обичат да работят в червените райони, където условията за живот са тежки.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Необходимо е да се води борба против местническите тенденции, които се изразяват в стремежа да се държи сметка само за себе си, а не за другите. Който се отнася безразлично към трудностите на другите, не се отзовава на искането на другите да им помогне с кадри или пък отделя за тях слаби кадри, „използува нивите на съседа за отводняване“, въобще не мисли за другите части, за другите райони, за другите хора – той е заразен с местничество. Това означава, че той е загубил напълно комунистическия дух. За човека, заразен с местничество, е характерно нежеланието да държи сметка за интересите на цялото, нехайното отношение към другите части, другите райони, другите хора. Сред такива хора трябва да се води усилена възпитателна работа, за да разберат, че това е сектантска тенденция, която ще стане много опасна, ако и се даде възможност да се развие.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Либерализмът се проявява в различни форми.

Добре знаеш, че някой постъпва неправилно, но само защото ти е познат, земляк, съученик, интимен приятел, любим човек, стар колега или стар подчинен, не водиш с него принципиален спор, а го оставяш да прави така и в бъдеще, за да има мир и приятелство, или пък леко го посмъмриш, но не разрешаваш въпроса докрай, за да бъде всичко тихо и гладко. В резултат на това се нанася вреда и на целия колектив, и на даденото лице. Това е първа проява на либерализма.

Позволяваш си безотговорна критика зад гърба, а не правиш дейно предложения пред организацията; не говориш направо в лицето, а разправяш зад гърба; на събранията мълчиш, а след събранията бръщолевиш. В твоето съзнание вместо принципите на колективизма цари либералната разпуснатост. Това е втора проява.

Ако въпросът не те засяга, ти го оставяш настрана; добре знаеш, че хората не са прави, но намираш за благоразумно да говориш колкото се може по-малко; смяташ за умно да се пазиш и се стремиш само да не сгрешиш. Това е трета проява.

Не се подчиняваш на заповедите и твоето лично мнение поставяш над всичко. Искаш само организацията да се грижи за тебе, а не признаваш нейната дисциплина. Това е четвърта проява.

Вместо да водиш борба против неправилните възгледи и да ги оспорваш в интерес на сплотеността, прогреса и уреждането на работата, ти се занимаваш с лични нападки, търсиш повод за кавги, изливаш лично недоволство, стремиш се да си отмъщаваш. Това е пета проява.

Като чуваш погрешни мнения, ти не ги оспорваш; нещо повече, дори когато чуваш изказвания на контрареволюционери, не ги съобщаваш, а се отнасяш към тях равнодушно, като че ли нищо не се е случило. Това е шеста проява.

Когато се намираш сред масите, ти не водиш пропаганда и агитация, не произнасяш речи, не проучваш, не разпитваш, не вземаш присърце техните насъщни интереси и се отнасяш към тях безучастно; ти забравяш, че си комунист, и не се различаваш от обикновен гражданин. Това е седма проява.

Когато виждаш постъпки, нанасящи вреда на интересите на масите, ти не се възмущаваш от тях, не убеждаваш, не пресичаш, не водиш разяснителна работа, а си затваряш очите пред тях. Това е осма проява.

Работиш несериозно, без определен план, без определена насока, не си даваш много зор, ден да мине, друг да дойде, „ден да бъдеш монах – ден да биеш камбаната.“ Това е девета проява.

Смяташ се за заслужил в революцията, кичиш се със своя стаж, но с големите работи не се справяш, а от малките страниш, гледаш на работата през пръсти, отнасяш се към учението немарливо. Това е десета проява.

Ти си сгрешил и си разбрал това, но не желаеш да се поправиш, по такъв начин проявяваш либерализъм по отношение на себе си. Това е единадесета проява.

„Против либерализма“ (7 септември 1937 г.), Избрани произведения, том II.

Либерализмът е крайно вреден в революционният колектив. Той е своего рода разяждащо средство, което подкопава сплотеността, отслабва спойката, предизвиква пасивност в работата и разногласия в мненията. Той лишава революционните редове от здрава организация и строга дисциплина, пречи да се провеждат последователно политическите постановки и откъсва партийните организации от масите, ръководени от партията. Това е крайно вредна тенденция.

„Против либерализма“ (7 септември 1937 г.), Избрани произведения, том II.

Либералите разглеждат принципите на марксизма като абстрактни догми. Те са за марксизма, но нямат намерение да го осъществят на практика или пък нямат намерение да го осъществят напълно; те не възнамеряват да заменят своя либерализъм с марксизма. Те са запасени и с марксизъм, и с либерализъм; на думи са марксисти, а на дело – либерали; за другите – марксизма, а за себе си – либерализма. Те имат в багажа си и едното, и другото, и за всяко от тях намират употреба. Такъв е начинът на мислене на някои хора.

„Против либерализма“ (7 септември 1937 г.), Избрани произведения, том II.

Народната държава е призвана да защищава народа. Само при наличността на народната държава целият народ има възможност в пределите на цялата страна с демократични методи да се възпитава и превъзпитава, за да се освободи от влиянието на вътрешната и външната реакция (понастоящем това влияние все още е много голямо, то ще съществува още продължително време и не може да бъде изкоренено бързо), да се избави от лошите навици и вредната идеология, наследени от старото общество, да не тръгне по погрешен път, към който го насочват реакционерите, и да продължава да върви напред, да върви напред към социалистическото и комунистическото общество.

„За демократичната диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Не е трудно един човек да направи нещо хубаво; трудното е през целия живот да прави само хубавото и да не прави лошото, винаги да постъпва в интерес на широките маси, в интерес на младежта, в интерес на революцията, неизменно да води упорита и самоотвержена борба в продължение на цели десетилетия. Ето кое е най-трудното!

„Поздравление по случай 60-годишнината на другаря У Юйджан“ (15 януари 1940 г.)

СПЛОТЕНОСТ

Обединението на държавата, сплотеността на народа и сплотеността на всички националности в страната – това е основната гаранция за сигурната победа на нашето дело.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Само чрез сплотеността на комунистическата партия можем да постигнем сплотеността на цялата класа и цялата нация; само чрез сплотеността на цялата класа и цялата нация можем да победим врага и да изпълним задачите на националната и демократическата революция.

„Да се борим за привличане на многомилионните маси в антияпонския национален единен фронт“ (7 май 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Ние трябва здраво да сплотим всички сили на нашата партия върху основите на принципите на демократическия централизъм за организацията и дисциплината. Ние трябва да се сплотяваме с всеки другар, стига той да е готов да спазва програмата, устава и решенията на партията

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

През 1942 година ние конкретизирахме този демократичен метод за разрешаване противоречията вътре в народа във формулата „сплотяване – критика – сплотяване“. В по-разгърнат вид тя означава: като изхождаме от стремежа към сплотяване, чрез критика или борба да разрешаваме противоречията и по такъв начин да постигаме ново сплотяване върху нова основа. Както показва нашият опит, това е правилен метод за разрешаване на противоречията вътре в народа.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Тази армия притежава забележително единство както вътре, така и вън от нея. Вътре в армията съществува единство между офицерите и войниците, между началниците и подчинените, между военната работа, политическата работа и тиловата служба; вън от нея – между армията и народа, между армията и органите на властта, между нашите войски и приятелските войски. Всичко това, което вреди на единството, трябва да се отстрани.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

ДИСЦИПЛИНАТА

Вътре в народа демокрацията е съотносителна с централизма, а свободата с дисциплината. Те съставляват две противоположни страни на едно цяло: те са противоположни, но същевременно са единни, ние не трябва едностранно да подчертаваме едната страна и да отричаме другата. Вътре в народа не може да няма както свобода, така и дисциплина, не може да няма както демокрация, така и централизъм. Такова единство на демокрацията и централизма, единство на свободата и дисциплината е нашият демократически централизъм. При такава система народът се ползува с широка демокрация и свобода и същевременно трябва да държи себе си в рамките на социалистическата дисциплина.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Трябва отново да подчертаем партийната дисциплина:

1) отделният член да се подчинява на организацията;

2) малцинството да се подчинява на мнозинството;

3) долустоящите инстанции да се подчиняват на горестоящите;

4) цялата партия да се подчинява на Централния комитет.

Който нарушава тези изисквания на дисциплината, той подкопава единството на партията.

Едно от изискванията на партийната дисциплина е малцинството да се подчинява на мнозинството. Когато мнението на малцинството е отхвърлено, малцинството е длъжно да поддържа решението, прието от мнозинството. При необходимост въпросът може отново да бъде поставен за обсъждане на следващото събрание, но всякакви действия в разрез с приетото решение са недопустими.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Трите основни правила на дисциплината са:

1) във всички действия подчинявай се на командуването;

2) не вземай нищо от масите, дори игла и конец;

3) всички трофеи предавай в хазната.

Бележката от осем пункта е:

1) говори вежливо;

2) бъди справедлив при покупки и продажби;

3) вземеш ли нещо на заем – върни;

4) развалиш ли нещо – компенсирай;

5) не бий и не ругай хората;

6) не повреждай посевите;

7) не допускай волност с жените;

8) не се отнасяй жестоко с пленниците.

Директива на Главното командване на Китайската народоосвободителна армия във връзка с повторното публикуване на трите основни правила на дисциплината и бележката от осем пункта (10 октомври 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

Трябва да се повишава дисциплинираността, да се изпълняват неотклонно заповедите, да се осъществяват политическите постановки, да се спазват трите основни правила на дисциплината и бележката от осем пункта, да се укрепва единството между армията и народа, единството между армията и органите на властта, единството между офицерите и войниците, единството на цялата армия и да не се допуска никакво нарушение на дисциплината.

Декларацията на Китайската народоосвободителна армия (октомври 1947 г.), Избрани произведения, том IV.

КРИТИКА И САМОКРИТИКА

Комунистическата партия не се страхува от критиката, защото ние сме марксисти, защото истината е на наша страна и основните маси – работниците и селяните – са на наша страна.

Последователните материалисти са неустрашими. Ние се надяваме, че всички, които водят борбата заедно с нас, смело ще поемат отговорност, ще преодолеят трудностите, не ще се страхуват от неуспехите, от сплетните и насмешките, също не ще се страхуват да правят критика и предложения на нас, комунистите. „Който не се бои да бъде насечен на парчета, той се осмелява да свали императора от коня“ – такъв дух на безстрашие трябва да имаме в борбата за социализма и комунизма.

Ние имаме такова марксистко-ленинско оръжие като критиката и самокритиката. Ние можем да отстраним лошия стил и да запазим добрия стил.

Сериозната самокритика е още една ярка особеност която ни отличава от другите партии. Ние вече казахме, че стаята трябва постоянно да се чисти, иначе в нея ще се натрупа прах; лицето трябва редовно да се мие, иначе то ще се покрие с нечистотия. В главите на нашите другари и в работата на нашата партия също може да се натрупа прах и поради това трябва да ги чистим и мием. „Течащата вода не се разваля, в дървените панти на вратата термитите не се завъждат“ – това означава, че тяхното постоянно движение пречи на разяждащата дейност на разни микроби и паразити. Постоянно да проверяваме своята работа, в процеса на проверката широко да внедряваме демократическия стил, да не се боим от критиката и самокритиката, да следваме такива поучителни поговорки на китайския народ като: „ако знаеш – кажи, ако кажеш – кажи всичко“, „на говорещия – не за укор, на вслушващия се – за поука“, „ако имаш грешки – поправяй ги; ако нямаш грешки, постъпвай още по-добре“ – всичко това за нас е единственото ефикасно средство против задръстването на главите на наши другари и организма на нашата партия с всевъзможен политически боклук и политически микроби.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Противоположност и борба на различни възгледи в партията възникват постоянно и това е отражение вътре в партията на съществуващите в обществото класови противоречия и на противоречията между новото и старото. Ако в партията няма противоречия и идеологическа борба за тяхното разрешаване, животът на партията би се прекратил.

„Относно противоречието“ (август 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Ние сме за активна идеологическа борба, тъй като тя представлява оръжието, с помощта на което се постига вътрешното сплотяване на партията и на революционните организации и което осигурява тяхната боеспособност. Всеки комунист и революционер трябва да вземе в ръцете си това оръжие.

А либерализмът отхвърля идеологическата борба и се обявява за безпринципния мир. В резултат на това се поражда гнил, еснафски стил, а също така отделните звена и отделните членове на партията и на революционните организации стигат до политическо разложение.

„Против либерализма“ (7 септември 1937 г.), Избрани произведения, том II.

В борбата против субективизма, сектантството и шаблонните схеми в партията ние трябва да имаме в предвид два принципа: „първо, „да извличаме поука от грешките в миналото, за да ги избегнем в бъдеще“, и второ, „да лекуваме болния, за да го спасим“. Непременно трябва да разкриваме допуснатите по-рано грешки, без оглед на лицата, научно да анализираме и критикуваме всичко отрицателно в миналото, с оглед занапред да работим по-внимателно, по-добре – това значи „да извличаме поука от грешките в миналото, за да ги избегнем в бъдеще“. Но като разкриваме грешките и критикуваме недостатъците, ние преследваме същата цел, каквато преследва лекарят при лекуване на болния – да му спасим живота, а не да го лекуваме така, че да умре. Човек заболява от апендисит, лекарят отстранява апендикса и по този начин спасява живота му. Всеки, който е допуснал грешка,но не скрива болестта си, не отбягва лечението, не упорствува в своята грешка до такава степен, че да се окаже в неизлечимо състояние, а постъпва честно, искрено желае да се лекува и да се поправи, ние трябва да го приветствуваме и да го излекуваме, за да стане той добър другар. Ние не ще можем да се справим успешно с тази работа, ако действуваме в моменти на порив и бием където попадне. При лекуване на идеологически и политически болести ние никога не бива да бъдем груби, а трябва да се придържаме към подхода „да лекуваме болния, за да го спасим“. Това именно е правилният и ефикасен метод.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Във връзка с въпроса за вътрешнопартийната критика трябва да отбележим още едно обстоятелство: някои другари в своята критика обръщат внимание не на главното, а само на незначителното. Те не разбират, че главната задача на критиката е да се посочват политическите и организационните грешки. А що се отнася до личните недостатъци, то, ако те не са свързани с политически и организационни грешки, не трябва да ги критикуваме прекалено много, иначе другарите не ще знаят какво да правят. Нещо повече, щом се разгърне такава критика, в партията вниманието ще се съсредоточи изключително върху дребните недостатъци, хората ще станат страхливи и прекалено предпазливи и ще забравят политическите задачи на партията. Това е много опасно.

„За отстраняване погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Във вътрешнопартийната критика трябва да се предпазваме от безапелационни субективистични мнения и от опошляване на критиката; изказванията трябва да бъдат обосновани, а критиката – политически целеустремена.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Вътрешнопартийната критика е оръжие, което служи за укрепване партийната организация и повишаване боеспособността на партията. Обаче критиката в партийните организации на Червената армия в някои случаи взема друг характер, тя се превръща в лични нападки. Това погубва не само отделни лица, но и партийни организации. Това е проява на дребнобуржоазен индивидуализъм. Методът за отстраняване на това е да помагаме партийните членове да разберат, че целта на критиката е да се повишава боеспособността на партията за завоюване на победа в класовата борба и че критиката не бива да се използува като оръдие за лични нападки.

„За отстраняване на погрешните възгледи в партията“ (декември 1929 г.), Избрани произведения, том I.

Ние служим на народа, затова, ако имаме недостатъци, ние не се страхуваме, че другите ще ни ги посочват и критикуват. Всеки, който и да е, може да ни ги посочи. Ако ги посочи правилно, ние ще ги поправим. Ако предложението му е полезно за народа, ние ще го приемем.

„Да служим на народа“ (8 септември 1944 г.), Избрани произведения, том III.

Ние, китайските комунисти, изхождайки от върховните интереси на най-широките маси на китайския народ, сме уверени в пълната правота на своето дело, не жалим да пожертвуваме всичко лично и винаги сме готови да отдадем живота си за това дело, нима ни е свидно да се откажем от такива идеи, възгледи, мнения, методи, които не отговарят на исканията на народа? Нима ние желаем някаква политическа мръсотия или политически микроби да мърсят нашето чисто лице и да тровят нашия здрав организъм? Неизброимите революционни борци са пожертвували своя живот в името на интересите на народа и, когато си спомняме за тях, сърцето на всеки от нас, живите, се изпълва с болка; нима имаме такива лични интереси, които не бихме могли да пожертвуваме, такива грешки, които не бихме могли да отхвърлим?

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

В никакъв случай не бива да се задоволяваме с първия си успех. Ние трябва да се въздържаме от самодоволство, постоянно да критикуваме своите недостатъци, както всекидневно се мием и метем, за да пазим чистотата и премахваме прахта.

„Организирайте се!“ (29 ноември 1949 г.), Избрани произведения, том III.

Критиката трябва да бъде своевременна, не трябва да се увличаме от критика със закъснение.

„По въпроса за кооперирането на селското стопанство“ (31 юли 1955 г.)

Грешките и неуспехите ни научиха, направиха ни по-умни и нашите работи тръгнаха по-успешно. На всяка партия, на всеки човек е трудно да избегне грешки, но ние се стремим да правим колкото се може по-малко грешки. Ако допуснем грешка, трябва да я поправим, и колкото по-бързо и по-пълно я поправим, толкова по-добре.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

КОМУНИСТИТЕ

Комунистът трябва да бъде искрен, предан и активен, трябва да поставя интересите на революцията над живота си, трябва да подчинява личните си интереси на интересите на революцията; всякога и навсякъде той трябва да отстоява правилните принципи, да води неуморна борба против всякакви неправилни възгледи и постъпки и с това да укрепва колективния живот на партията и връзките на партията с масите; той трябва да се грижи за партията и за масите повече, отколкото за своята личност, да се грижи за другите повече, отколкото за себе си. Само такъв човек е достоен да се нарече комунист.

„Против либерализма“ (7 септември 1937 г.), Избрани произведения, том II.

Всеки другар трябва да знае, че най-висок критерии за всички думи и действия на един комунист е: отговарят ли те на върховните интереси на най-широките народни маси и поддържат ли се от най-широките народни маси.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Комунистът никъде и никога не трябва да поставя личните интереси на първо място, а трябва да ги подчинява на интересите на нацията и народните маси. Ето защо егоизмът, пасивността и разпуснатостта в работата, корупцията, разложението, стремежът към евтина популярност и т. н. заслужават най-голямо презрение, а безкористието, активността и усърдието, всеотдайното изпълнение на своите задължения и добросъвестният упорит труд са достойни за уважение.

Комунистът трябва да бъде винаги готов твърдо да отстоява истината, защото всяка истина отговаря на интересите на народа; той трябва да бъде винаги готов да поправя грешките, защото всяка грешка не отговаря на интересите на народа.

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

За всяко нещо комунистът трябва да си постави въпроса „защо?“, трябва всестранно да го обмисли самостоятелно, трябва да помисли дали то съответствува на действителността, дали то е наистина обосновано; в никой случай не бива да върви сляпо след другите и да проповядва робско преклонение.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Трябва да насърчаваме всеки другар да се съобразява с интересите на цялото. Всеки партиен член, работата във всеки участък, всяко изказване или действие трябва да изхожда от интересите на цялата партия, абсолютно недопустимо е да се нарушава този принцип.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Комунистите трябва да служат за пример на деловитост и далновидност. Защото само деловитостта може да им осигури изпълнението на поставената задача и само далновидността може да им помага да не загубят посоката при движението напред.

Комунистите трябва да проявяват най-голяма далновидност, самоотверженост, твърдост, а също и най-голямо умение безпристрастно да си съставят мнение за обстановката, да се опират на мнозинството на масите и да спечелват подкрепата на масите.

„Задачите на Китайската комунистическа партия през периода на Съпротивителната война срещу японските завоеватели“ (3 май 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Комунистите трябва да дават пример и в учението, всякога да бъдат учители на народните маси, а същевременно и техни ученици.

В движението на народните маси комунистът трябва да се държи като приятел и учител на народните маси, а не като техен началник, той трябва да бъде неуморен учител, а не бюрократ-политикан.

Комунистите никога не трябва да се откъсват от мнозинството от масите, не трябва да забягват напред изолирано и прибързано, като водят след себе си само напредничавото малцинство, без да се съобразяват със състоянието на мнозинството; те трябва да се погрижат да установят тесни връзки между напредничавите елементи и широките маси. Това именно значи да се съобразяват с мнозинството.

Ние, комунистите, сме като семена, а народът – почва. Където и да отидем, там трябва да се слеем с народа, да пуснем корени в народа и да цъфтим сред народа.

„За преговорите в Чунцин“ (17 октомври 1945 г.), Избрани произведения, том IV.

Ние, комунистите, във всяка работа трябва да умеем да се сливаме с масите. Ако членовете на нашата партия през целия си живот седят между четирите стени, крият се от бурите и не излизат да видят свят, то ще могат ли те да принесат някаква полза на китайския народ? Разбира се, не. Такива членове на партията не са ни нужни. Ние, комунистите, трябва да преминаваме през бурите и трябва да видим свят; тези бури са великите бури на борбата на масите, този свят е великият свят на борещите се маси.

„Организирайте се!“ (29 ноември 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Авангардната роля и примерът на комунистите имат изключително важно значение. В Осма армия и Новата четвърта армия комунистите трябва да дават пример на доблест в боя, пример в изпълнение на заповедите, в спазване на дисциплината, в политическата работа и в укрепване вътрешната сплотеност и единство.

Комунистът в никакъв случай не трябва да смята себе си за непогрешим, да се държи надменно, да мисли, че у него всичко е хубаво, а у другите всичко е лошо. В никакъв случай той не бива да се затваря в малката си стая, да се хвали и да се държи като неограничен властител.

Реч пред заседанието на Народно-политическия съвет в Пограничния район Шенен – Гансу – Нинся (21 ноември 1941 г.), Избрани произведения, том III.

Ние, комунистите, сме длъжни да се вслушваме в мнението на хората извън партията и да им даваме възможност да се изказват. Ако те говорят правилно, ние трябва да приветствуваме това, трябва да вземаме от тях всичко положително; ако те говорят неправилно, ние все пак трябва да им позволяваме да се изкажат докрай, а след това търпеливо да им разясняваме.

Комунистите не трябва да оставят настрана онези, които са направили грешки в работата – с изключение само на непоправимите хора, а трябва да въздействат върху тях чрез убеждение, за да им помогнат да се поправят решително, да се откажат от старото и да се стремят към новото.

Към изостаналите хора комунистите не трябва да се отнасят с пренебрежение или презрение, а трябва да се сближават или сплотяват с тях, да ги убеждават и вдъхновяват да вървят напред.

КАДРИТЕ

За да не се измени цветът на нашата партия и държава, ние трябва не само да имаме правилна линия и политика, но и да възпитаваме и подготвяме многомилионните продължители на революционното дело на пролетариата.

Въпросът за подготовката на продължителите на революционното дело на пролетариата по същество е въпрос дали ще има хора, които ще продължат революционното дело на марксизма-ленинизма, започнато от по-старото поколение на пролетарските революционери, въпрос дали и занапред ръководството на нашата партия и държава ще се намира в ръцете на пролетарските революционери, въпрос дали нашите бъдещи поколения ще продължават да вървят напред по правилния, марксистко-ленински път, другояче казано, въпрос дали ще съумеем успешно да предотвратим появата на хрушчовския ревизионизъм в Китай. С една дума, това е извънредно важен въпрос, въпрос на живот и смърт за съдбините на нашата партия и нашата държава. това е извънредно важен въпрос за революционното дело на пролетариата в продължение на сто, хиляда и дори десет хиляди години. Империалистическите оракули, базирайки се на измененията в Съветския съюз, разчитат че и в Китай „мирната еволюция“ ще се извърши при третото или четвъртото поколение на китайската партия. Ние трябва непременно да провалим напълно тези предсказания на империалистите. В центъра и по места ние трябва навсякъде да обръщаме постоянно внимание върху възпитанието и подготовката на продължителите на революционното дело.

Какви качества трябва да притежават хората, за да бъдат достойни продължители на революционното дело на пролетариата?

Те трябва да бъдат истински марксисти-ленинци, а не подобни на Хрушчов ревизионисти, прикриващи се с фирмата на марксизма-ленинизма.

Те трябва да бъдат революционери, които с цялото си сърце да служат на преобладаващото мнозинство на населението на Китай и на целия свят, а да не действуват като Хрушчов, който в своята страна служи на интересите на шепа елементи, образуващи привилегирована буржоазна прослойка, а на международната арена – на интересите на империалистите и реакционерите.

Те трябва да бъдат пролетарски политически дейци, които умеят да се сплотяват с преобладаващото мнозинство хора за съвместна работа. Трябва да се сплотяват не само с хората, които имат еднакво с тях мнение, но трябва да умеят да се сплотяват и с онези хора, които имат друго мнение, и дори с онези, които са се обявили против тях и чиято грешка вече е доказана от практиката. Обаче те трябва да проявяват особена бдителност по отношение на такива кариеристи и интриганти като Хрушчов и да не допускат такива лоши елементи да узурпират ръководството на партийните и държавните органи от различни степени.

Те трябва да бъдат образцови изпълнители на демократическия централизъм на партията, трябва да научат метода на ръководство „от масите и в масите“, да си изработят демократическия стил – умение да се вслушват в гласа на масите. Те не трябва да действат като Хрушчов, който подкопава демократическия централизъм на партията, държи се като деспот, напада внезапно другарите, своеволничи и диктаторства.

Те трябва да бъдат скромни и внимателни, да не се възгордяват и да не се горещят, да бъдат проникнати от самокритичност и смело да поправят недостатъците и грешките в своята работа. В никакъв случай не трябва да действуват като Хрушчов, който замазва своите грешки, приписва си всички заслуги, а всички грешки стоварва върху другите.

Продължителите на революционното дело на пролетариата се раждат в борбата на масите и растат, закалявайки се в големите революционни бури. Трябва да се проверяват и преценяват кадрите, да се подбират и подготвят продължителите в хода на продължителната борба на масите.

Цитира се по статията „За хрушчовския псевдокомунизъм и неговия световно-исторически урок“ (14 юли 1964 г.)

Нашата партия трябва да обхване със своите организации цялата страна, трябва съзнателно да създаде десетки хиляди кадри и да има стотици най-добри водачи на масите. Те трябва да бъдат кадри и водачи, усвоили марксизма-ленинизма, политически далновидни, способни в работата, проникнати от духа на самопожертване, способни самостоятелно да решават въпросите, непоколебими пред трудностите и предани в работата за нацията, класата и партията. Опирайки се на тези хора, партията поддържа връзка със своите членове и с масите и опирайки се на тяхното твърдо ръководство на масите, постига целта – да разгроми врага. На тези хора трябва да бъдат чужди егоизмът, индивидуалният героизъм, стремежът към евтина популярност, мързелът и пасивността, а също и високомерното сектантство; те трябва да бъдат безкористни герои на нацията и класата. Такива трябва да бъдат качествата и стилът, необходими за комунистите, за кадрите и водачите на партията.

След като е определена политическата линия, решаващ фактор стават кадрите. Ето защо планомерното създаване на многобройни нови кадри е нашата бойна задача.

Критерий в кадровата политика на комунистическата партия трябва да бъде: могат ли кадрите да провеждат неотклонно линията на партията, да се подчиняват на партийната дисциплина, да поддържат тясна връзка с масите, да бъдат способни да работят самостоятелно, да бъдат активни и усърдни в работата и да не преследват лична изгода. Това е линията на „назначаване на хората според техните достойнства и способности“.

Необходимо е да се придържаме твърдо към системата на участието на кадрите в колективния производителен труд. Кадрите на нашата партия и държава са обикновени труженици, а не господари, които седят на гърба на народа. Чрез участието в колективния производителен труд кадрите поддържат най-широка, постоянна и тясна връзка с трудовия народ. Това е важна работа от решаващо значение при социализма и способства за преодоляването на бюрократизма и предотвратяването на ревизионизма и догматизма.

Цитира се по статията „За хрушчовския псевдокомунизъм и неговия световно-исторически урок“ (14 юли 1964 г.)

Трябва да умеем да преценяваме кадрите. Задълженията на един ръководител се свеждат общо взето до две задачи: да дава идеи и да използува кадрите. Всички планове, резолюции, заповеди, указания и т. н. – всичко това влиза в понятието „да даваме идеи“. А за да претворим идеите в живота, трябва да сплотим кадрите и да ги насърчаваме да действат, това влиза в понятието „да използваме кадрите“.

Трябва да умеем да се грижим за кадрите. Да се грижим за тях по следния начин: първо, да ги напътстваме, т. е. да им даваме възможност да проявяват инициатива и смелост в работата, за да смеят те да поемат отговорност; заедно с това своевременно да им даваме указания, за да разгръщат те своите творчески способности, като се ръководят от политическата линия на партията. Второ, да издигаме тяхното равнище, т. е. да им даваме възможност да се учат, да ги възпитаваме, за да повишат своята теоретическа подготовка и способност в работата. Трето, да проверяваме тяхната работа, да им помагаме да обобщават своя опит, да умножават успехите и да поправят грешките си. Ако дадем поръчение, но не проверяваме неговото изпълнение и обръщаме внимание едва когато е направена сериозна грешка – това не е начинът, по който трябва да се грижим за кадрите. Четвърто, по отношение на кадрите, допуснали грешки, обикновено трябва да прилагаме метода на убеждението и да им помагаме да поправят тези грешки. Към метода на борба трябва да прибягваме само по отношение на онези, които са допуснали сериозни грешки и не приемат напътствия. Тук трябва да проявяваме търпение; би било неправилно лекомислено да слагаме етикета „опортюнист“ и лекомислено да прилагаме метода на „разгръщането на борба“. Пето, да се грижим за преодоляване на техните трудности. Когато кадрите имат трудности, причинени от заболяване, трудности от битов, семеен или друг характер, трябва да им оказваме всякаква възможна помощ. Това е начинът, по който трябва да се грижим за кадрите.

Всяка ръководна група, истински сплотена и свързана с масите, трябва да се формира постепенно в борбата на масите, а не откъснато от тази борба. В хода на една велика борба съставът на една ръководна група в повечето случаи не трябва и не може да остава напълно неизменен в началния, средния и крайния етап на тази борба. Нужно е непрестанно да се издигат активисти, израсли в борбата, и да се заменят с тях онези членове в ръководната група, които са се оказали по слаби в сравнение с новоизраслите или са се разложили.

„По някои въпроси за методите на ръководство“ (1 юни 1943 г.), Избрани произведения, том III.

Ако в нашата партия няма единство и сътрудничество между широките маси нови кадри и старите кадри, нашето дело ще спре насред пътя. Ето защо всички стари кадри трябва с най-голяма топлота да приветствуват новите кадри и да се грижат за тях. Наистина новите кадри си имат недостатъци, те взеха участие в революцията едва неотдавна, липсва им опит, подир някои от тях още се влече опашката на порочната идеология на старото общество, т. е. отживелиците на дребнобуржоазната индивидуалистическа идеология. Обаче в процеса на възпитателната работа и революционната закалка тези недостатъци могат да бъдат постепенно изживени. Положителните черти на новите кадри се заключват, както казва Сталин, в това, че те притежават остър усет за новото и затова се отличават с висок ентусиазъм и активност. А тъкмо това липсва на някои стари кадри. Новите и старите кадри трябва да се уважават взаимно, да се учат едни от други, да възприемат едни от други положителните качества, за да се сплотят в едно за общото дело и да предотвратят сектантските тенденции.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Трябва да се грижим не само за кадрите, които са членове на партията, но и за безпартийните кадри. И вън от партията има много способни хора, които комунистическата партия не трябва да оставя извън своето зрително поле. Дългът на всеки комунист е да отхвърля високомерието, умело да работи с безпартийните кадри, искрено да им помага, да се държи с тях топло, другарски, да насочва тяхната активност към великото дело на Съпротивителната война срещу японските завоеватели и изграждането на страната.

МЛАДЕЖТА

Светът принадлежи на вас и същевременно на нас, но в крайна сметка на вас. Вие, младежта, сте пълни с бодрост и енергия, намирате се в разцвета на живота си и сте подобни на слънцето в осем-девет часа сутринта. На вас се възлагат надежди.

……

Светът принадлежи на вас. Бъдещето на Китай принадлежи на вас.

Реч на срещата с китайските студенти и практиканти в Москва (17 ноември 1957 г.).

Нека цялата младеж разбере, че нашата страна все още е много бедна и за кратък срок е невъзможно да се измени из основи такова положение и че само като се сплотят на борба, младежта и целият народ ще могат за няколко десетилетия да създадат със свои ръце богата и могъща държава. Установяването на социалистическия строй ни откри пътя към идеален свят, а създаването на този свят зависи от нашия упорит труд.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Немалко млади хора поради недостатъчен политически опит и опит в обществения живот не умеят да правят сравнение между стар и нов Китай; не им е лесно да разберат дълбоко в резултат на каква невероятно тежка и трудна борба нашият народ можа да се освободи от гнета на империализма и гражданската реакция и какъв упорит и продължителен труд ще бъде необходим за построяването на прекрасно социалистическо общество. Затова трябва постоянно да извършваме жива и действена политико-възпитателна работа сред масите, постоянно и правдиво да им разясняваме възникналите трудности и заедно с тях да обсъждаме как да ги преодолеем.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Младежта е най-активната, най-енергичната съставна част от силата на обществото. Тя се учи с най-голямо желание и най-малко е свързана с консервативните идеи, това е така особено в епохата на социализма. Ние се надяваме, че местните партийни организации съвместно с организациите на младежкия съюз ще изучат внимателно въпроса как по-специално да разгърнат силите на младежта, те не трябва да подхождат към младежта като към другите и да игнорират нейните особености. Разбира се, младежта трябва да се учи от старите и възрастните и да се занимава с различен вид полезна дейност, като се стреми колкото е възможно да получи тяхното одобрение.

Уводна бележка към статията „Младежката ударна бригада на селскостопанския производствен кооператив № 9 в община Синпин, околия Джуншан“ (1955 г.), „Социалистическия подем в китайското село“, част III.

Какво може да служи за критерий, който да определи дали един млад човек е революционен? Как да го различим? Има само един критерий: да се види желае ли този млад човек да се слее с широките работнически и селски маси и осъществява ли това на дело. Ако той желае да се слее с работниците и селяните и осъществява това на дело, той е революционен; в противен случай той не е революционен или е контрареволюционен. Ако днес той се слива с работническите и селските маси, днес той е революционен. Но ако утре не се слива с тях или, още по-лошо, потиска народа, той не ще бъде революционен или ще бъде контрареволюционен.

„Насоката на младежкото движение“ (4 май 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Докато интелигентите не се включат органически в революционната борба на масите, докато не се решат да служат на интересите на масите и да се слеят с масите, те често биват склонни към субективизъм и индивидуализъм, техните идеи често се оказват безплодни и в своите действия те често се колебаят. Затова, макар широките маси революционни интелигенти в Китай и да играят авангардна роля и служат като мост, все пак не всичките те могат да останат докрай революционни. Част от тях в критическите моменти напускат редовете на революцията и стават пасивни, а малка част от тях дори се превръщат във врагове на революцията. Изброените недостатъци на интелигенцията могат да бъдат преодолени само в продължителната борба на масите.

„Китайската революция и Китайската комунистическа партия“ (декември 1939 г.), Избрани произведения, том II.

Младежкият съюз и занапред трябва да координира своите действия с централната задача на партията , но освен това трябва да се занимава със самостоятелна работа, отговаряща на спецификата на младежта. Нов Китай трябва да мисли за младежта, да полага грижи за развитието на младото поколение. Младежта трябва да се учи и работи, но тя се намира в периода на физическото си развитие. Затова трябва да се обръща пълно внимание както върху нейната работа и учение, така и върху нейните развлечения, спортуване и почивка.

Указание, дадено по време на срещата с членовете на президиума на Втория национален конгрес на младежкия съюз (30 юни 1953 г.).

ЖЕНИТЕ

Мъжете в Китай обикновено се намират под господството на властта от три системи (има се предвид политическата власт, родовата власт и властта на религията. – Ред.). …Що се отнася до жените, то освен че се подчиняват на горепосочените три вида власт, те се намират и под господството на мъжете (власт на мъжа). Тези четири вида власт – политическа, родова, власт на религията и власт на мъжа – представляват цялата феодално-патриархална идеология и система и са четирите тежки вериги, обвързващи китайския народ, особено селяните. По горе вече се излагаше как селяните събарят властта на помешчиците в селото. Помешчическата власт е опора на всички изброени видове власт. Със събарянето на властта на помешчиците се разклаща и властта на рода, и властта на религията, и властта на мъжа. …Що се отнася до властта на мъжа, то тя винаги е била по-слаба сред бедняците, защото в икономическо отношение жените в бедняшките семейства не могат да не вземат по-голямо участие в труда, отколкото жените от заможните класи, и затова жените от бедняшките семейства, които имат право на глас, даже решаващ глас по семейните въпроси, са сравнително повече. През последните години поради нарастващото разорение на селската икономика се оказа подкопана самата основа на подчинението на жените по отношение на мъжете. Напоследък след възникването на селското движение жените на много места създадоха съюзи на селските жени; настъпи за тях време да вдигнат глава и властта на мъжа се разклаща с всеки ден. С една дума, с нарастването на властта на селяните се оказа разклатена цялата феодално-патриархална идеология и система.

Доклад за проучването на селското движение в Хунан (март 1927 г.), Избрани произведения, том I.

Сплотявайте се, участвайте в производствената и политическата дейност, за да се подобри икономическото и политическото положение на жените.

Автограф за списание „Жената на нов Китай“ (20 юли 1949 г.).

Да се защитават интересите на младежта, жените и децата, да се оказва помощ на младежта, лишена от възможност да се учи, да се организират младежта и жените, за да участвуват равноправно в различните видове дейност, полезна за войната против японските завоеватели и за социалния прогрес, да се осъществява принципът на свобода на брака и равноправие на мъжете и жените, да се осигурява обучение на младежта и децата в полезни знания…

„За коалиционното правителство“ (24 април 1945 г.), Избрани произведения, том III.

Най-главната ни задача в областта на селскостопанското производство е да регулираме организирано работната сила и насърчаваме жените да участват в производството.

„Нашата икономическа политика“ (23 януари 1934 г.), Избрани произведения, том I.

Мобилизирането на широките маси жени за участие в производствената дейност има огромно значение за построяването на великото социалистическо общество. В производството трябва да се осъществява принципът на равно заплащане за равен труд за мъжете и жените. Истинското равенство на мъжете и жените може да бъде постигнато само в хода на социалистическото преобразование на цялото общество.

Уводна бележка към статията „Жените са встъпили в трудовия фронт“ (1955 г.), „Социалистическия подем в китайското село“, част I.

След кооперирането в много кооперативи започна да се чувства недостиг на работна ръка и се появи необходимостта да се мобилизират широките маси жени, които не са участвували по-рано в полската работа, да встъпят в трудовия фронт. …Китайските жени са колосални ресурси в борбата за построяване на великата социалистическа държава.

Уводна бележка към статията „Привличането на жените в производството разреши проблема за недостига на работна сила“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част II.

Необходимо е всички трудоспособни жени да встъпят в трудовия фронт на основата на принципа на равно заплащане за равен труд. Това изискване трябва да се осъществи в колкото се може по-кратък срок.

Уводна бележка към статията „План за разгръщането на работа сред жените в движението за коопериране на селското стопанство. Синтайско околийско отделение на Общокитайската демократична федерация на жените“ (1955 г.), „Социалистическият подем в китайското село“, част I.

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

В съвременния свят всяка култура, всяка литература и изкуство принадлежат на определена класа и следват определена политическа линия. Изкуство за изкуството, изкуство надкласово, изкуство, развиващо се откъснато от политиката или независимо от нея, в действителност не съществува. Пролетарската литература и изкуство са част от цялото революционно дело на пролетариата, те са, както казва Ленин, „колелце и винтче“ от общия механизъм на революцията.

Изказвания пред Съвещанието относно литературата и изкуството в Янан (май 1942 г.), Избрани произведения, том III.

За широките народни маси революционната култура е мощно оръжие на революцията. В дореволюционния период то служи за идеологическа подготовка на революцията, в хода на революцията тя съставлява необходим и важен участък на общия фронт на революцията.

„За новата демокрация“ (януари 1940 г.), Избрани произведения, том II.

Нашите литература и изкуство служат на широките народни маси, преди всичко на работниците, селяните и войниците; те се създават за работниците, селяните и войниците, те се използуват от работниците, селяните и войниците.

Нашите работници в областта на литературата и изкуството непременно трябва да изпълнят тази задача, непременно трябва да изменят позицията си, непременно трябва да постепенно да преминат на друга позиция, да преминат на страната на работниците, селяните и войниците, на страната на пролетариата в процеса на навлизането им дълбоко в широките маси работници, селяни и войници и в практическата борба, в процеса на изучаването на марксизма и обществото. Само така ние ще можем да имаме литература и изкуство, които истински да служат на работниците, селяните и войниците, истински пролетарска литература и изкуство.

Необходимо е литературата и изкуството да станат както трябва съставна част на общия механизъм на революцията и мощно оръжие за сплотяване и възпитаване на народа, за нанасяне на удар и унищожаване на врага, а също така да помагат на народа да се бори единодушно срещу врага.

Литературната и художествената критика имат два критерия: политически и художествен. …

Има и политически критерий, и художествен критерий, а какво е съотношението помежду им? Между политиката и изкуството няма знак за равенство, също няма такъв знак между общия мироглед и методите на художественото творчество и художествената критика. Ние отричаме не само абстрактния, неизменен политически критерий, но и абстрактния, абсолютно неизменен художествен критерий; всяка класа във всяко класово общество има свой особен критерий както политически, така и художествен. Обаче всяка класа във всяко класово общество винаги поставя политическия критерий на първо място, а художествения – на второ. …А ние изискваме единство на политиката и изкуството, единство на съдържанието и формата, единство на революционното политическо съдържание и по възможност съвършената художествена форма. Произведенията на изкуството, недостатъчно художествени, колкото и да са прогресивни политически, все пак не са действени. Ето защо ние се обявяваме както против онези произведения на изкуството, които съдържат погрешни политически възгледи, така и против тенденцията към създаване на произведения в „стил на лозунг“, съдържащи само правилни политически възгледи, но художествено безсилни. В литературата и изкуството ние трябва да водим борба на два фронта.

„Нека разцъфтяват сто цветя, нека си съперничат сто школи“ – това е курсът на стимулиране развитието на изкуството и прогреса на науката, за стимулиране процъфтяването на социалистическата култура в нашата страна. В изкуството могат да се развиват свободно различни форми и стилове, а в науката могат свободно да си съперничат различни школи. Ние считаме, че ако разпространяваме принудително с административни мерки един стил , една школа, и забраняваме друг стил, друга школа, това ще нанася вреда на развитието на изкуството и науката. Въпросът за правилното и погрешното в изкуството и науката трябва да се разрешава чрез свободна дискусия в средите на работниците на изкуството и науката и чрез практика в изкуството и науката, а не с опростени методи.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.).

Армия без култура е невежествена армия, а невежествена армия не може да победи врага.

„Единният фронт в културната работа“ (30 октомври 1944 г.), Избрани произведения, том III.

УЧЕНИЕ

За да превърнем изостаналия аграрен Китай в напреднал индустриален Китай, предстои ни много трудна работа и нашият опит е твърде недостатъчен. Затова трябва да умеем да се учим.

Встъпителна реч пред Осмия конгрес на Китайската комунистическа партия (15 септември 1956 г.).

Обстановката постоянно се изменя и за да отговаря нашата мисъл на новата обстановка, трябва да се учим. Дори и онези, които вече сравнително добре разбират марксизма и сравнително здраво стоят на пролетарските позиции, също трябва да продължават да се учат, да възприемат новото и да изучават новите проблеми.

Реч пред Националното съвещание на Китайската комунистическа партия относно пропагандната работа (12 март 1957 г.).

Ние можем да научим това, което по-рано не знаехме. Ние не само сме способни да разрушим стария свят, но също сме способни да построим нов свят.

Към учението има два подхода. Единият от тях е догматически – заимстваш всичко: приложимо и неприложимо, без да се съобразяваш с условията в нашата страна. Това е лош подход. Другият подход – напрягаш мозъка си по време на ученето и изучаваш онова, което отговаря на условията в нашата страна, т. е. възприемаш полезния за нас опит. На нас ни е необходим именно такъв подход.

„По въпроса за правилното разрешаване на противоречията вътре в народа“ (27 февруари 1957 г.)

Теорията на Маркс – Енгелс – Ленин – Сталин е вярна за целия свят. Тази теория не трябва да разглеждаме като догма, а като ръководство за действие. Не трябва да заучаваме само термините и фразите на марксизма-ленинизма, а трябва да го изучаваме като наука за революцията. Трябва не само да разбираме изводите относно общите закономерности, направени от Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин в резултат на всестранното изучаване от тях на действителния живот и революционния опит, но и да изучаваме тяхната позиция и метод на разглеждане и разрешаване на въпросите.

Ако имаш правилна теория, но се ограничаваш само с празни разговори, държиш я на тавана и не я осъществяваш на практика, то тази теория, колкото и да е хубава, няма никакво значение.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Трябва да умеем да овладеем и прилагаме марксистката теория; да я овладеем именно за да я прилагаме. Ако съумееш да обясниш един-два практически въпроса от марксистко-ленинската гледна точка, ще заслужиш похвала и ще може да се счита, че си постигнал известни успехи. Колкото повече въпроси обясниш, колкото по-изчерпателно и задълбочено ги обясниш, толкова по-значителни ще бъдат твоите успехи.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Как се свързва марксистко-ленинската теория с практиката на китайската революция? Това може да се поясни с общоизвестния израз: „Пускай стрела в целта.“ Когато пускаш стрела, трябва да я насочиш към мишената. Взаимната връзка между марксизма-ленинизма и китайската революция е подобна на взаимната връзка между стрелата и мишената. А пък някои другари „пускат стрела, без да имат цел“, стрелят наслуки. Такива хора могат лесно да навредят на делото на революцията.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Тези, които имат опит в работата, трябва да учат теорията и сериозно да четат, само тогава ще могат да систематизират и синтезират своя опит, да го издигнат до равнището на теорията и само тогава те не ще приемат погрешно своя ограничен опит за всеобща истина и ще могат да избягват грешки от емпиричен характер.

„Да подобрим стила в партията“ (1 февруари 1942 г.), Избрани произведения, том III.

Четенето на книгите е учение; прилагането е също учение и при това е по-важно учение. Да се учим да воюваме в хода на войната – такъв е нашият главен метод. Хората, които нямат възможност да постъпят в учебни заведения, също могат да се учат да воюват – да се учат в хода на войната. Революционната война е дело на народните маси, в нея човек често пъти действа не след като се е научил да действа, а най-напред действа и след това се учи. Да действаш – това значи да се учиш.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

Между „цивилния“ и военния има известно разстояние, но то не е Велика китайска стена и може да бъде бързо преодоляно. Участие в революцията, участие във войната – ето начина, по който се преодолява това разстояние. Когато казваме, че не е лесно да се учи и да се прилага наученото, ние имаме предвид, че не е лесно изчерпателно да се изучи и умело да се прилага наученото. А когато казваме, че „цивилният“ може бързо да се превърне във военен, ние имаме предвид, че съвсем не е трудно да се прекрачи този праг. С една дума, тук е уместно да си спомним старата китайска пословица: „Няма трудни неща в света за този, който ги взема присърце.“ Не е трудно да се прекрачи прагът и също е възможно човек да се усъвършенства, стига само той да вземе това присърце и умее да се учи.

„Стратегическите въпроси на революционната война в Китай“ (декември 1936 г.), Избрани произведения, том I.

Ние трябва да се учим да водим стопанската работа от всички специалисти (които и да са те) в тази област. Ние трябва да ги помолим да бъдат наши учители и да се учим от тях скромно и добросъвестно. Ако не знаеш – това значи, че не знаеш, и не се прави, че знаеш.

„За демократическата диктатура на народа“ (30 юни 1949 г.), Избрани произведения, том IV.

Знанията са наука и тук е недопустимо ни най-малко лицемерие и възгордяване, а решително се изисква тъкмо обратното – честност и скромност.

„Относно практиката“ (юли 1937 г.), Избрани произведения, том I.

Враг на учението е самодоволството. За да научим истински нещо, най-напред трябва да отхвърлим самодоволството. „Да се учим, без да знаем насита, да учим другите, без да знаем умора“ – такова трябва да бъде нашето отношение.

Някои си въобразяват, че са вече учени, след като са прочели няколко марксистки книги, но прочетеното още не е усвоено от тях, още не е пуснало корени в главите им, те не могат да го прилагат и класовите им чувства си остават предишните. Други много се възгордяват; като са прочели няколко реда, те си въобразяват бог знае какво, високо си вирят носа. Но щом връхлети буря, тяхната позиция поразително се отличава от позицията на работниците и огромното мнозинство трудово селячество. Позицията на първите е колеблива, а на последните е твърда; позицията на първите е неясна, а на последните е ясна.

За да овладеем истински марксизма, трябва да го изучаваме не само по книги, а главно в хода на класовата борба, в практиката на своята работа и сближаването с работническо-селските маси. Ако нашата интелигенция прочете някои марксистки произведения и в една или друга степен ги разбере в хода на сближаването с работническо-селските маси, в практиката на своята работа, то всички ние ще имаме общ език не само в областта на патриотизма и социализма, но, възможно е, и в областта на комунистическия мироглед. По такъв начин работата ни несъмнено ще върви по-добре.

Share this:

Related