На вашето внимание предлагаме статия за обединението БРИКС с най-новите данни и изказвания на представители на водещите държави в него. Какво представлява БРИКС и дали този съюз може да бъде алтернатива, която да замени господстващата роля на САЩ и Запада? – това е един от най-важните въпроси, който се поставя днес и в международното комунистическо движение. Настоящият материал няма за цел да даде категоричен отговор на този сложен въпрос, но е добра отправна точка за анализ. Темата е с особено значение и за българския народ, който след десетилетия на съюзничество със САЩ-ЕС е доведен до окаяно икономическо, социално и демографско състояние. Без съмнение правилното разбиране на световните процеси на икономическо противопоставяне и стремеж за отделяне от сферата на Запада ще помогнат и на нашето революционно движение в търсенето на бъдещи нови търговско-икономически съюзници.
Преводен материал:
На 15-тата среща на БРИКС (обединението идва от съкращенията на страните-основателки Бразилия-Русия- Индия – Китай – Южна Африка), състояла се на 24 август 2023 година в Република Южна Африка, ръководителите на обединението поканиха нови 6 държави за членство от 1 януари 2024: Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. В резултат на това решение страните-основателки на БРИКС предприемат главни стъпки в развиването на търговска система, която да оперира извън и да заобиколи сегашния “световен пазар”, контролиран от империалистическите САЩ.
За изминалите 18 години от първата среща на БРИКС през 2005 година в Санкт Петербург обединението разви разнообразни средства за взаимодействие и сътрудничество. Най-новите стъпки за създаване на алтернатива са: при търгуването американският долар да бъде заменен от местни хартиени и дигитални валути; създаване на нова международна разплащателна система, която да замени американската СУИФТ; и основаването на Новата банка за развитие NDB, която ще отпуска кредити на държавите вместо ползваните досега от МВФ и Световната банка – и двете контролирани от САЩ.
БРИКС не е формална организация, а група държави, които търсят алтернатива на сегашната световна икономическа и финансова система. Ето защо идеята групата да се разширява беше посрещната от коментаторите като “една гигантска стъпка към създаване на многополярност”. Нарастващото икономическо и политическо значение на независимия курс на БРИКС ясно се очертава от факта, че желание за членство в него са заявили нови 40 държави, от които 23 официално са внесли своите кандидатури.
Какво стои зад БРИКС?
На причините за разширяването на БРИКС се спря Сирил Рамафоза, президентът на Южна Африка, който заяви, че “значението на БРИКС надхвърля интересите на неговите членове”. Той добави, че разширеното обединение “ще може по-ефективно да обедини гласовете на тези държави, които желаят да има по-справедлива работеща световна финансова, инвестиционна и търговска система, основаваща се на ясни и важащи за всички правила”. Рамафоза отбеляза още, че “БРИКС ще бъде печелившият отбор на Глобалния Юг”.
Страните от БРИКС са водещи членове на ООН, Г-20, Световната търговска организация, Движението на необвързаните държави и Г-77. В континентален и регионален мащаб те са водещи в Африканския съюз, Южноафриканската общонст за развитие, Общия пазар на МЕРКОСУР, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Института за техническо и икономическо сътрудничество на Бенгалския залив, на Общността на независимите държави, на Организацията за колективна отбрана, на Евразийския икономически съюз, на Асоциацията на държавите от Индийския океан и много други.
Бразилският президент Луис Лула да Силва отбеляза, че БРИКС се развива много добре икономически:
“През 1995 г. по БВП по покупателна способност държавите от Г-7 държаха 44.7% световен дял, докато бъдещият БРИКС имаше само 16.9%. През 2010 г. силата на Г-7 по този критерий намаля на 34.3%, а този на БРИКС нарасна на 26.6%. През 2023 г. БВП на БРИКС вече е 32.1%, а този на Г-7 е 29.9%. И най-важното е това, че с приемането на новите държави силата на БРИКС ще нарасне на 37% от световното БВП.”
Нещо повече, държавите от БРИКС имат 46% от световното население. Понастоящем анализаторът Пепе Ескобар твърди, че новоразширеният БРИКС “веднага се превръща в нефтен и газов мегаразпределител, контролиращ 39% от световния петролен износ, 46% от доказаните запаси на петрол и 47.6% от неговото световно производство”.
Дилма Русеф, бившият президент на Бразилия и настоящият ръководител на Новата банка за развитие, имайки предвид положението с петрола, отбеляза: “Разширеният БРИКС се превръща в сила в Глобалния Юг, която никой не може да пренебрегва”.
В политически аспект стратегическата основа на БРИКС е в създаването на икономическа и финансова система, която да не е подчинена на западните империалистически сили. Това е подход, който подкрепя устойчивото развитие и взаимния икономически растеж, който е открит към развиващите се държави и включва споделянето на технологии и информация. Решенията се взимат със съгласието на всички участници.
Руският президент Владимир Путин заявява: “Обединихме се около идеята да създадем мултиполярен световен ред, в който да има истинска справедливост, основаваща се на международното право с основа принципите на Устава на ООН. Това включва суверенитет и зачитане правата на всички нации в следването на техния собствен модел на развитие. Ние се противопоставяме на всякакъв вид хегемония и модела на изключителността, към който дадени нации се стремят, а също и на новата политика, която обхваща това – политиката на продължаващ нов колониализъм.”
Извън всякакви завоалирани фрази, съюзът на БРИКС цели заобикаляне на икономическите и технологичните средства на империалистическото господство на САЩ.
Нови членове и нови предизвикателства
С изключение на Иран, останалите поканени да се включат в БРИКС, предпочитат да запазят и развиват своите търговски връзки с основните сили на Запада, а не да влязат в противопоставяне с тях. Така целта ще бъде не да прекратят търговията си със Запада, а вместо това да отрежат империалистите от способността им еднократно да задушат икономиката на която и да е, посочена от тях за “неприятелска”, държава.
По-подробно това обяснява председателят на Съвета за външна и отбранителна политика на Русия – Фьодор Лукянов: “Резултатът от срещата в Йоханесбург (Южна Африка) не бива да се разглежда като съперничество, а от гледна точка на обективно протичащите международни тенденции.”
Още: “Привържениците на превръщането на БРИКС в общност на антизападна основа не взеха превес. Без да броим Русия, никоя членка не е заинтерсована от пряк сблъсък със Запада. В резултат на това беше определена посоката. БРИКС ще се развива като алтернатива на Запада, а не като анти-Запад.”
“Обединението ще разширява действията си по заобикалянето на Западния свят и ще ограничава активността на западните държави. Всяка държава-членка на БРИКС е свободна да развива отношенията си със САЩ и Европа, стига това да не вреди на отношенията й с партньорите от БРИКС.”
Поканените да се присъединят към БРИКС са държави с водеща регионална значимост. Всички те имат силни търговски връзки с членките на БРИКС и ще спечелят от изграждането на многополярен свят.
Египет и Етиопия
Етиопия е една от най-бързо растящите икономики в света. С население от 109 милиона души, тя е втора по брой живущи в Африка, а за периода 2017-2021 нейният БВП е нараснал с 36%. Държавите от БРИКС+ държат 51.8% от вноса на Етиопия, като сред тях най-големите търговски партньори са Китай с 26.4% и Индия с 15.7%.
В Етиопия Китай участва финансово в изграждането на най-голямата водноелектрическа централа за цяла Африка – язовира Великият етиопски ренесанс. Съоръжението с предвидена мощност над 5000 MW на река Сини Нил трябва да обезпечи страната и съседите й с ток, като стойността на проекта се оценява на 5 млрд. долара. Проектът създаде напрежение със съседен Египет, но включването и на двете държави в БРИКС носи надежда за преговори, която мирно да разреши конфликта.
Според етиопския професор Мукерим Мифтах “Етиопия се превръща във важен стълб в Източна и цяла Африка, който помага на БРИКС да се изправи срещу доминацията на Запада на африканския континент.”
От своя страна Египет дължи 35.42% от своя внос на държавите от БРИКС, като основни негови търговски партньори са: Китай (с 13.6%), Саудитска Арабия (с 8.5%), Индия (с 3.4%) и Русия (3.4%).
За Египет, имайки предвид включването в организацията на важните регионални сили – Саудитска Арабия и ОАЕ, непосредствените ползи са в увеличаване на търговията в местна валута и в създаването на алтернативни вериги на доставки.
Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства (ОАЕ)
Тези две близкоизточни шейхства притежават огромни въглеродни и финансови запаси, но досега исторически бяха верни регионални сателити на империалистическото господство на САЩ. Нови обстоятелства обаче промениха перспективите дори пред най-подчинените и марионетни управления. През последните години станаха разногласия по въпроси като нивата на производство на петрол и войната в Украйна. Успоредно с това нараства в шейхствата влиянието на източните търговски партньори Китай и Индия.
Най-съществената разлика дойде от Китайския дипломатически пробив, който отвори нова глава в историята на региона като сближи доскорошните яростни врагове Саудитска Арабия и Иран. Тази стъпка беше подготвена от безпределния провал на Саудитска Арабия във войната срещу Йемен – една кампания, инициирана от САЩ.
Саудитска Арабия през последните няколко години се превърна в най-важният търговски партньор на Китай. Саудитският дял е 1/4 от целия арабско-китайския стокообмен, който през 2022 г. възлиза на 432 млрд. долара. Двустранната търговия бележи силен ръст – ако през 2021 г. тя е била на стойност 87.3 млрд., то през 2022 г. същата вече е за 106 млрд. долара. За сравнение – търговията на саудитците със САЩ е за 5 млрд. долара.
Но има и качествена разлика в тези отношения. Голяма част от търговията със САЩ представлява вноса на изключително скъпи оръжия, като тези военни “играчки” не могат да бъдат ползвани без американски надзор. Китай, напротив, доставя на С. Арабия стоки и технологии, което носи реална и непосредствена полза и помага на икономиката да се развие като многосекторна.
От своя страна Обединените Арабски Емирства са важен партньор на Саудитска Арабия, Индия и Китай. От известно време ОАЕ подкрепя китайски инициативи като Инициативата “Един пояс, един път”, сътрудничеството Юг-Юг и други. В резултат на това търговските и инвестиционни връзки с Китай отбелязват през последните 5 години значителен растеж – през 2018 г. стокообменът е за 38 млрд., а през 2021 г. същият е за 51.7 млрд. долара.
Иран
Иран е може би най-интересната измежду всички поканени да се включат в БРИКС+. Първо, защото тя е стожер на съпротивата в Близкия Изток и в продължение на много години понесе щети от суровите икономически санкции, наналагани й от САЩ и Европейския съюз. Тя беше доскоро най-санкционираната страна в света, но първенството вече държи Русия.
Независимо от пречките, създавани от санкциите обаче, Иран успешно диверсифицира своята икономика, създаде сериозна технологична и индустриална база, задълбочи икономическите си връзки с Китай и изгради военно сътрудничество с Русия (на терен то се доказа в Сирия, която воюваше с причинената от САЩ широкомащабна инвазия). Нещо повече – Иран насърчава изграждането на отношения с други санкционирани от Запада държави. Това беше ярко демонстрирано от скорошното пътуване на президента Ибрахим Раиси до държавите от антиимпериалистическия лагер в Южна Америка – Венецуела, Никарагуа и Куба.
Иран има стратегически позиции в своя регион. Той притежава вторите по големина газови находища в света и има една четвърт от всичкия петрол в Близкия Изток. Той заема важно място в китайския проект “Един пояс, един път”, приет е в неговата организация Шанхайския икономически съюз (ШИС) и участва в коридорите Казахстан-Узбекистан-Тюркменистан и Тюркменистан-Иран.
Думите на иранския външен министър Хосейн Амир Абдолахиан добре описват насоката: “Епохата на еднополярност приключва и обединения като ШИС и БРИКС ще изиграят значима роля в бъдещите взаимоотношения.”
През 2022 г. новата товарна железопътна линия между Китай и Иран влезе в експлоатация и отношенията между тях бяха издигнати до “стратегическо партньорство”. Президентът Ибрахим Раиси акцентира, че отношенията между Иран и Китай са като “на приятели в трудни времена”.
Аржентина
Аржентина щеше да е естествен партньор на БРИКС в Южна Америка, като се вземе предвид, че нейни основни търговски партньори са Бразилия, Китай и Индия. Изразявайки своята благодарност за поканата за членство, президентът Алберто Фернандес заяви: “Готови сме да се включим в нови пазари, да подсилим съществуващите такива, да привлечем нови инвестиции, да разкрием нови работни места и да увеличим своя износ.”
Освен засилената търговия с БРИКС+, основно предимство за Аржентина щеше да бъде търгуването с местна валута – чрез използването на китайския юан и бразилския реал страната щеше да прекъсне настоящата си зависимост от американския долар. Към момента износът й за Бразилия възлиза на 11.7 млрд. долара, вносът на 12.4 млрд., а с Китай износът и вносът са съответно за 6.1 и 13.5 млрд. долара.
Лошата новина за аржентинския народ дойде с последните президентски избори в страната, които зачеркнаха тези възможности. Така, вместо махането на господството на долара, новият фашизиран президент Хавиер Милей забрани аржентинския реал и поведе икономиката към доларизация. Той от раз премахна всякаква възможност Буенос Айрес да управлява своята икономическа независимост.
Президентът Милей въведе цяла съвкупност от ограничителни и антинародни мерки и забрани проекта за влизането на Аржентина в БРИКС. Това решение по всяка вероятност ще утежни положението на работническите маси в най-скоро време.
Съюзите между потиснатите и развиващи се държави няма как да бъдат империалистически
При откриването на събранието в Йоханесбург президентът на Южна Африка Рамафоза заяви: “Оценявайки целите и ролята на БРИКС в съвременния свят, ние си спомняме Конференцията в Бандунг (Индонезия) от 1955 г., на която азиатските и африканските нации поискаха развиващите се държави да имат по-значим глас в международните отношения. Тогавашната конференция призова да се признае равнопоставеността на всички нации, малки и големи. И днес ние също вярваме в това общо схващане за един честен и справедлив свят”.
Вече десетилетия наред държавите от потиснатия свят се опитват да намерят пътя към търговията извън модела на империалистическите сили. Затова те създадоха регионални обединения като Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС и МЕРКОСУР.
Тези истински опити за разкъсване на оковите на неоколониалната зависимост получават погрешна оценка в част от комунистическото движение. Примерът с теоритичните ръководители на ГКП (Гръцката комунистическа партия, ККЕ) е показателен. Те говорят за нарастване в броя на “империалистическите центрове” и сочат “съюзи като тези от Шанхай, БРИКС и МЕРКОСУР” като “доказателство” за възникването на нови “междуимпериалистически” съперничества.
Защитниците на подобни аргументи сякаш забравят редица обстоятелства, които изключват приравняването на съюзи като БРИКС с тези на империалистите от Запада. Плячка на империалистическия грабеж на държавите от Г-7 и ЕС са именно народите от БРИКС в съвременната история; главните финансови институции в света се контролират от същите империалистически сили, които ги създадоха и владееха през 1914 г.; монополните корпорации и техните централи, които владеят света днес, се намират в същите империалистически държави от Запада, както беше преди; а САЩ поддържа господстващото си световно икономическо положение с огромна мрежа от военни бази, които са опасли цялата Земя.
Нека погледнем първо към финансовите институции, като Световната банка и Международния валутен фонд, които често са наричани “международни” органи. Те са изцяло контролирани от империалистическите държави. Държавите от Г-7 САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония държат 41.25% от гласовете в тях, а заедно с останалите членки на ЕС този дял достига 54.42%. Те държат мнозинството гласове при взимането на решенията в МВФ и СБ. Докато държавите в обединения като ШОС, БРИКС и МЕРКОСУР имат съответно 12.25%, 14.15% и 4.42% от гласовете при взимането на решенията.
В Международната банка за възстановяване /тя е клон на Световната банка/ положението стои по същия начин. В нея съюзът Г-7 притежава 41.9% от гласовете, докато на БРИКС се пада 15.26% от тях.
Големите корпорации са в действителност тези, които “водят парада”. Доклад на “Форбс” от 2022 г. за най-големите 2000 световни корпорации показва, че 1040 от тях са разположени в Г-7, а като към него се прибави ЕС – броят им достига 1181. Така 59% от най-големите корпорации се държат от държавите на Г-7 и ЕС, докато на територията на ШОС, БРИКС и МЕРКОСУР те са съответно 18.85% (377 корпорации, от които 297 в Китай), 20.55% (411, от които 297 в Китай) и едва 1.25% (25 корпорации в Южна Америка).
Разликата при размера на продажбите за същите тези корпорации по териториален принцип става дори още по-голяма. Корпоративните продажби в Г-7 и ЕС възлизат на 63.38% от световните, в държавите-членки на ШОС това е 20.67%, БРИКС – 21.92%, а при МЕРКОСУР – едва 1.01%.
Да погледнем разпределението на военната сила, при която както всички знаем, САЩ държат неоспоримото първенство. Американските военни бази в чужбина (извън територията на САЩ) наброяват 800 обекта, като нейни 173 000 войници са разположени в цели 159 държави по света. А как е при Китай? Китай притежава една малка морска база в Джибути, чиято единствена функция се явява защитата на китайските товарни кораби от пиратските нашествия от Сомалия.
“Постоянното геополитическо противопоставяне” на САЩ или “пътят към мир и сътрудничество”
Разширяването на БРИКС с държави, които имат дългогодишни спорове помежду си, изненадва мнозина. Рая Мохан в американското списание “Форин полиси” отвърля решението за разширяването и се надява на друго: “Нарастващият геополитически конфликт между Китай и Индия вече засенчва БРИКС и способността му да има единен дневен ред. Новите членове носят и нови конфликти – Египет и Етиопия са в ожесточена свада за водите на река Нил, а Иран и Саудитска Арабия са регионални врагове”. В същия дух, но изразявайки уж загриженост за Индия, се изказва професор Коган от Кансайския университет: “разширяването на БРИКС е голяма външнополитическа грешка за Индия – от това печелят единствено нейните регионални конкуренти.”
Други, като Саранг Шидор от програмата “Глобалният Юг” към Института “Куинси”, оценяват това, което мнозина считат за уникален принос на БРИКС. Той отбелязва: “Самото членство в БРИКС не решава автоматично сериозните проблеми, свързани със стари съперничества. Но то дава уникална възможност за преки и двустранни разговори в спокойна многонационална среда между държави, които иначе са антагонистично настроени.”
“Вашингтон отдавна използва в своя полза чуждите разделения, особено видимо е това в Близкия Изток. БРИКС намалява недоверието при тези разделения и може успешно да разкъса този порочен кръг на напрежение.”
Няма съмнение, че в рамките на БРИКС държавите ще могат да се отнесат към различията на останалите в една приятелска среда и това ще разклати способността на САЩ да се възползват от регионалните разделения. В този смисъл се изказва бразилският президент Лула: “Мнозина намират, че ние сме много различни, за да изградим единни разбирания. Опитът ни учи, обаче, че обратното е вярно. Нашите различия засилват борбата за нов ред, който обхваща икономическото, географското и политическото разнообразие на 21-ви век.”
Китайският президент Си Дзинпин говори за отличителното в обединението: “Ние засягаме международните теми съобразно тяхната значимост, правим точни оценки и взимаме справедливи мерки. Ние не търгуваме с принципите си, не се поддаваме на външен натиск и не действаме като нечии чужди васали. Ние имаме много добро съгласие помежду ни и гоним общи цели. Без значение от измененията в международната ситуация, ние сме заложили още в самото начало на дълга към сътрудничество и нашата обща убеденост няма да се измени.”
Империалистическите санкции и войната в Украйна
Санкциите и другите принудителни мерки, налаги от Запада, бяха посрещнати с яростна критика от събралите се в Йоханесбург на срещата на БРИКС. Финалната декларация отбелязва: “обезпокоени сме от едностранното налагане на принудителни мерки (санкции), те са несъвместими с принципите на Устава на ООН и създават отрицателни последици основно за развиващите се държави”. В този документ БРИКС отбелязва, че “е задължително да се възспират всякакви принудителни мерки, които излизат извън международното право и Устава на ООН”.
Силна опозиция към санкциите на империалистите беше показана на практика с поканата за членство на Иран, която е една от най-санкционираните от Запада държави по света. Държавите от БРИКС отказват да бъдат повече сплашвани, поотделно или заедно, с икономическите санкции на империалистическите сили.
За разочарованието от наложения от Запада световен ред говори и Навдип Сури (Наблюдателно-изследователската фондация, Индия): “Склоността да налагат едностранно финансови санкции, незачитане на международните разплащателни механизми, измамата с финансовите задължения около климатичните промени, а също и недостатъчното уважение към продоволствената сигурност и здравеопазването на Глобалния Юг по време на пандемията, всичко това са част от нещата, които доведоха до разочарование към сега съществуващата международна система.”
БРИКС доказа, че неналагането на санкции е негов водещ принцип. Нито една от държавите не наложи санкции спрямо Руската федерация, въпреки огромния натиск на империалистите да го сторят. БРИКС действа противоположно на САЩ и ЕС в техния стремеж да удължат максимално войната срещу Русия в Украйна. Мирните инициативи, целящи истински да прекратят военния конфликт, идват от БРИКС.
На срещата на ръководителите на БРИКС, Владимир Путин говори за обосновката, при която Русия предприе военната операция в Украйна. Путин: “Дълбоката криза в Украйна се дължи на опитите на някои държави да запазят своето световно господство. Всичко започна с антиконституционния преврат, който се извърши с помощта на държавите от Запада.”
Руският президент добави: “Това беше последвано от започване на война срещу хората, които отказаха да приемат преврата. Това беше свирепа война, война за унищожение, която продължи осем години. Русия реши да заема страната на хората, които се сражават за своята култура, традиции, език и бъдеще. Единственото, което мотивира действията ни в Украйна, е спирането на войната, която Запада и сателитите му разпалиха срещу народа на Донбас.”
Финалната декларация отбеляза общата загриженост “свързана с продължаващите военни конфликти в много части на света. Ние подчертаваме нашия ангажимент към мирното разрешаване на несъгласията, към диалог и неизключващи страните консултации. Това трябва да става координирано, докато сме водени от духа на сътрудничеството. Нужно е да насърчаваме всички усилия, способни да допринесат за мирно разрешаване на кризите.”
Новата банка за развитие и бъдещето на Африка
Създаването на първата банка за насърчаване на развитието на новоразвиващи се икономики – Новата банка за развитие е друга важна инициатива на БРИКС. От 2014 г. досега банката е финансирала 100 инфраструктурни проекта, съдействала е на много държави с кредити. Така беше подложено на атака господството на МВФ и СБ, които са контролирани от империалистите на Запада.
Ръководителят на банката Дилма Русеф заяви: “Светът преживява много трудни времена. Живеем в сложна, многоаспектна криза. Тя е свързана със сериозни климатични промени, скокообразно нарастване на неравенството, нисък икономически растеж, протекционизъм, който нарушава световните вериги за доставки и геополитически конфликти от всякакъв порядък. Към това трябва да добавим санкциите и геополитическата разпокъсаност на света, които правят настоящата криза особено тежка”.
“Несигурността и нестабилността се превърнаха в правило, вместо в изключение. Това създаде огромни трудности, но и открива определени възможности. Ние, от Глобалния Юг, трябва да потърсим тези възможности, които са свързани с растежа и развитието”.
По отношение на развитието на Африка Русеф казва: “Развитието на африканския континент е от стратегическо значение за Глобалния Юг. Африка е потърпевша и носи белезите на колониализма, необузданата експлоатация и срамното робство. Затова Африка за нас е отправната точка и е време през 21. век да дойде нейното спасение.”
За последните 10 години държавите от БРИКС чувствително са увеличили икономическата си активност в Африка. “През 2010 г. делът на БРИКС в преките чуждедстранни инвестиции в Африка беше 4.9%. През 2021 година този дял вече нарасна на 8.8%. А в областта на търговията, размерът на стокообмена (внос и износ) между БРИКС и Африка е нараснал в периода 2010 – 2022 г. от 280 на 473 млрд. долара”.
Сред бъдещите проекти, в които БРИКС може да се ангажира, е проектът “Великата каскада Инга”. По думите на Дилма Русеф това е проектът с “най-големия хидроенергиен потенциал в света, който със своята възобновяема, сигурна, основна и достъпна енергия, може да захрани с електричество целия Африкански континент”. Каскада “Инга” е проектирана по долното поречие на река Конго (на територията на Демократична Република Конго), която е втората по пълноводие река в света след Амазонка. Счита се, че един участък с бързеи, близко до устието й, може да осигури огромните 40 000 – 70 000 MW електроенергия. Тази електроенергия потенциално може да се изнася далеч извън пределите на Демократична Република Конго и да се ползва в държави като Нигер и Република Южна Африка.
БРИКС и демократизацията на ООН
Членките на БРИКС поискаха в ООН да се извърши цялостна реформа, която ще позволи нови развиващи се държави да се включат в Съвета за сигурност. По този повод президентът на Южна Африка Рамафоза заяви: “Държави от Африка, Азия и Южна Америка, като Бразилия, Индия и ЮАР, могат да имат по-голяма роля в международните отношения. Този стремеж получи реален тласък след като Русия и Китай, които са постоянни представители в Съвета за сигурност на ООН и са сред основателите на БРИКС, подкрепят тази инициатива.”
Индийският министър-председател Наренда Моди призова за “задълбочаване на сътрудничеството и засилване на многополярния свят”. Той отбеляза, че световните институции се нуждаят от реформи, за да останат “представителни и адекватни”. От своя страна президентът Путин каза: “БРИКС се придържа към стратегия за бъдещето, която отговаря на надеждите на значителната част от международната общност, на това, което наричаме световно мнозинство.”
През 2024 г. държавата-председател на БРИКС е Русия, която ще бъде домакин на поредица от събития под мотото “Укрепване на многостранния подход за справедливо световно развитие и сигурност“. По този повод страната организира около 200 събития на политическа, икономическа и социална тема, които ще се проведат в повече от 10 руски града.
Ясно е, че обединението БРИКС премина през огромно развитие – от скромно начало до издигането си в решаващ световен икономически и политически фактор. И през 2024 г. БРИКС ще продължи да бъде част от рязко променящия се баланс на световните сили.
Превод: Движение “23 септември”
