Автор: проф. дфн., д-р ист. Нако Стефанов
Въведение
Великата отечествена война на Съветския съюз е изключително явление в цялата история на съществуване и развитие на „Руския свят“. Тя в много отношения се различава от всичките войни, водени дотогава от Запада и Изтока срещу този свят, тъй като:
– Всички войни, които осъществява Западът дотогава срещу Русия – тевтонците и поляците, шведите, Наполеон и съвместните западни усилия в Кримската война, а също така Германия и Австро-Унгария в Първата световна война нямат за цел да премахнат Русия, а само да съкрушат нейната мощ, да я подчинят на своята воля;
– Войните, реализирани от Изтока срещу Русия, преди всичко т.нар. „Монголско нашествие“, имат за цел да покорят руския народ, да го интегрират в своето пространство с цел да използват човешките и материални ресурси на Русия. Но и тук не присъства съзнателното и целенасочено прекратяване на неговото съществуване, тъй като целта е не унищожението на руснаците като етнос, а неговата, макар и жестока експлоатация;
– Но Великата Отечествената война на СССР 1941-1945 г. е нещо съвсем друго. Тъй като целта на Третия Райх е не просто да се нанесе поражение на страната и системата. Не само нейното завоюване и „смяна на системата“. Според разработения план „Ост“ целта е физическото унищожаване на 70 на сто от руския народ, но забележете – и на другите народи, населяващи „Руския свят“, носещо тогава наименованието СССР, а останалата 1/3 да бъде доведена до равнище на „говорещ добитък“ без историческа памет и съзнание. Т.е. хитлеристка Германия си поставя като най-главна задача „окончателното решение, както пише в този план, на Руския въпрос“. Не си ли прилича тази задача с подобни, които си поставят днес някои други сили?
В този смисъл Великата Отечествена война може да бъде наречена най-важната победа в историята на Русия. Чрез нея руският народ, както и другите народи, намиращи се в сферата на Руския свят, наречен СССР, доказват правото си да останат в историята – физически и метафизически. Ето това не трябва да забравя нито руският народ, нито онези народи, които продължават въпреки днешните нови граници, да бъдат исторически част от Руския свят. Но това не бива за забравят и германският, а също така всички други народи по целия свят.
Именно затова Великата победа в тази война представлява уникално събитие не само в историята на руския народ, но и в световната история. Доколкото, тази победа не позволява чрез унищожението на един от великите народи в света, човечеството да бъде тласнато в една жестока и страшна посока – на безумно и унищожително варварство. Варварство, в което, ако не беше тази победа, то най-вероятно щеше окончателно и безвъзвратно да навлезе. Казано с други думи Победата на Съветския съюз в тази най-страшна война в историята на човечеството ясно и показателно демонстрира, че Русия във формата СССР играеше ролята на глобалната сила на Доброто и прогреса, което не позволи световното Зло, на регреса да наложи своята воля над света.
Всичко това несъмнено изисква вниманието, както на изследователите, но също така и на широката аудитория, към въпроса за основните фактори на Победата на Съветския съюз. Несъмнено тук могат да бъдат изброени различни такива, започвайки от героичния дух на руския и даже по-общо съветския народ, ако щете на традицията в тази област и т.н. Но не бива да се забравя, че какъвто и да е било дух и традиция, съществуват в рамките на определена система, на определен модел на функциониране на обществото.
Казано по друг начин, именно този модел се явява „костната система“ на „общественото тяло“, осъществяващо динамиката на взаимодействията и взаимоотношенията, както в план вътрешна, така и външна среда. В този смисъл ако тази „костна система“ не е ефективна, то и самото общество и държава, въпреки традиции и други важни условия, не може да бъде успешно и ефективно. Ето защо за нас е важно да разберем какъв е този модел или система. Защото, според нас, тя е ключовият фактор за Великата победа на съветския народ в тази най-страшна до днес война в историята на човечеството.
Сталинската система – обстановка и базови условия на формиране
Каквато и оценка да се дава днес на Октомврийската революция и Болшевишката партия, която осъществява тази революция, трябва да подчертаем няколко ключови момента:
– Включването на Русия в Първата световна война, както и предизвиканото от това включване „разклащане на империята“ в лицето на Февруарската революция през 1917 г. на практика води до разпад на Руската империя. Този разпад разкъсва и това, което наричаме „Руски свят“;
– „Събирането“ на Руския свят, макар и в друг формат, е следствие от Октомврийската революция. Вземането на властта от болшевиките води до постепенното възсъздаване на единството на Руския свят – първоначално като Съветска Русия, а после и като СССР. И това бе осъществено от Болшевишката партия начело с В.И.Ленин.
Избухналата Гражданска война, както и интервенцията на външни сили създава нуждата от изграждането на силно централизирана система, която да се справи с новите заплахи за току-що възродилото се единство на Руския свят в новия съветски формат. Цел на тази система става не просто решението на неотложните задачи за спасяване на държавата, но на поддръжката на някакво минимално равнище на обществено функциониране.
Именно това налага моделът на военния комунизъм (1918-1921 г.). Този модел, предизвикан от разрухата и войната, се характеризира със силна централизация, както и използване на извъникономически, административни мерки. Той се основава на принудително изземване не само на принаден, но даже и на необходим продукт, преди всичко от по-заможната част на селското население. Съответно иззетият продукт се преразпределя и насочва в посоки и области, където ако не бъде вложен, ще се стигне до разпад на обществено-икономически връзки и взаимодействия. Трябва да се подчертае, че този модел е възможен само като кратковременен режим на действие, тъй като в дългосрочен план „изтощава“ обществото и икономиката.
На фона на това изчерпване на „военния комунизъм“ В.И.Ленин разработва схемата на друг модел. Става дума за НЕП-овския модел, т.е. т.нар. „Нова икономическа политика“ (1921-1929 г.). Тя е предложена от В.И.Ленин, като начин за създаване на икономическа връзка между града и селото. Курсът на „Новата икономическа политика“ създава качествено различна реалност в сравнение с тази на „военния комунизъм“, а именно:
– Въвеждане на пазарни отношения;
– Признаване и развитие на многообразието на формите на собственост;
– Акцент върху създаване и укрепване на структурите на т.нар. „държавен капитализъм“, разглеждани като най-прогресивни механизми в сравнение с буржоазните форми на собственост, били те дребни, средни или едри.
По своята същност НЕП инициира създаването на система, която днес наричаме „пазарен социализъм“. Следва, обаче, да подчертаем, че НЕП-овският модел, осигурявайки определен „социален мир“ и синтез на икономически интереси, създава нови проблеми и противоречия. Но най-сериозният му недостатък е, че той не може да осигури толкова нужния за този момент, предвид враждебното обкръжение, скок в развитието. Скок, който да може да осигури ефективна индустриална база на социално-икономическата и най-вече военно-политическата динамика на СССР.
Завършването на Първата световна война, в рамките на която е направен пробив в световната капиталистическа система, не означава нито премахване на междуимпералистическите противоречия, нито отказ на световния капитал от реванш по отношение на Съветска Русия. Именно стремежът за такъв реванш става ключовата мотивация на световния капитал за формиране на инструмента на замисления реванш – германският фашизъм.
За избягване на надвисналата опасност СССР е принуден да смени парадигмата на икономическото си развитие – от политика на НЕП/нова икономическа политика/, предполагаща постепенно еволюционно развитие на социалистическите елементи в икономиката и обществото, да се мине към курс на свръхускорена догонваща модернизация. Именно на основата на този курс се формира т.нар. „Сталинска система“.
Сталинската система – базови параметри
Същностните черти на сталинския модел могат да се изразят по следния начин:
1.Структурни параметри:
– Общонародна собственост върху средствата за производство в рамките на единен народно-стопански комплекс;
– Решаваща държавна роля в икономиката под формата на централизирано управление, осъществявано чрез механизмите на системното директивно планиране, имащо характера на закон;
– Ограничен характер на стоково-паричните отношения, недопустимост на нетрудови доходи и съсредоточаване на материални блага в ръцете на отделни граждани;
– Предприятията работят на стопанска сметка, но на практика не могат да фалират. При лошо състояние се сменя ръководството. Съществува социалистическо съревнование на различни равнища, което се стимулира чрез материални и морални награди, ориентирани към максимизация на трудовия принос;
– Характерен е общественият характер на потреблението на редица от благата и услугите. Стремежът е осигуряване на жизнено необходимите потребности на всички членове на обществото и постепенно повишаване на жизненото равнище;
2.Организационно-технологически параметри:
– Мобилизационен характер на социално-икономическите взаимодействия в условията на максимална самодостатъчност, особено в периода, когато още няма други социалистически страни;
– Ориентация главно на натурални (физически) показатели, като стойностните играят помощна роля. Ключов стойностен показател е съкращаване на разходи на материали, време и хора, т.е. намаляване на себестойността и повишаване на производителността;
– Ускорено развитие на групата отрасли А (производство на средства за производство) по отношение на група отрасли Б (производство на предмети за потребление). Продукцията на групата отрасли А няма статута на стока, т.е. не подлежи на продажба и покупка, а е обект на разпределителни отношения;
– Формиране на двуконтурна система на безналични и налични пари. „Безналичните пари“ са условна единица, с помощта на които се осъществява плановото разпределение на всички видове ресурси в икономиката, осъществява се отчета и контрола за тяхното използване, поддържа се дисциплина на договорните отношения. Например, нарушението на договора за доставка на продукт от едно предприятие на друго може да доведе до това, че второто предприятие не одобрява платежните искания на първото. В резултат на това, то не получава безналичните средства на своята банкова сметка. Наличният паричен оборот се осъществява чрез оборота на паричните доходи и разходи на населението. Последното получава наличните пари чрез касите на държавните и кооперативните предприятия и организации и тези на Държавната банка на СССР;
– В условията на двуконтурната система, новите кредити Държавната банка(Госбанк) на СССР отпуска при наличие на конкретен проект, възвръщаемостта от който се очаква в бъдещ период. Известна аналогия може да се види днес при т.нар. „проектно финансиране“ (кредитът е обезпечен не с имущество, а с парични приходи в бъдеще). Между безналичния и наличния контури на паричния оборот са поставени здрави бариери. На предприятията се разрешава да превеждат в налична форма само суми, нужни за плащане на работни заплати и разходи за командировки.
Резултатът от т.нар. „Сталински модел“ е следният: През 1913 год. делът на Русия в световното промишлено производство е 4%. В края на втората петилетка – 1937 год. е вече 10%, а в края на 60-те години е 20%. При което най-динамичният период в развитието на СССР през целия срок на неговото съществуване е времевият отрязък 1930-1950 г.
Започналата като междуимпериалистически сблъсък Втората Световна война придобива коренно различен характер след нападението на хитлерова Германия над СССР на 22 юни 1941 година. В тази война съветският народ показва невиждано единство, сплотеност и сила. Тя демонстрира правотата на взетия курс на ускорена индустриализация, както и ефективността на съветския модел на централизирана икономика. Хитлер е уверен в своята победа, като изхожда от простото пресмятане, че промишлената мощ на Европа под негов контрол превъзхожда 4 пъти тази на Съветския Съюз. В никакъв случай не бива да се забравя, че против СССР бе противопоставена икономическата мощ не само на хитлеристка Германия, но на практика на почти цяла Европа без Великобритания.
Въпреки това във всяка година на войната съветските предприятия дават повече танкове, самолети, оръдия и леко оръжие, отколкото тези на почти цяла Западна Европа. В този смисъл героизмът и успехите на Червената армия в рамките на величавите сражения при Москва, Сталинград, Курск и Берлин не би бил възможен без трудовия героизъм на тила, а най-вече без организиращата сила на Комунистическата партия и работата на изградената от нея социално-икономическа система. За ролята и мястото на „заклеймявания“ Сталински модел за постигането на победата най-добре говорят цифрите, при това цитирани по западни източници, които трудно биха били обвинени в „комунистическа манипулация“.
Сравнението на динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) на СССР с този на хитлеристка Германия през годините на войната 1941-1945 г. показва нещо изумително. Съветският съюз започва войната през 1941 г. с по-нисък БВП от този на Германия – СССР – 359 млрд. долара, а Германия – 412 млрд. долара (данните и за двете страни са преизчислени в щатски долари по цени от 1990 г.). Пак ще повторя, че става дума само за нацистка Германия, но в тогавашните и граници, включително Австрия, Судети и други присъединени дотогава земи.
Също така не бива да се забравя, че в първия период на войната СССР губи една значима част от територията си – Украйна, Белорусия и други. Това са такива територии, които са една от най-развитите части на огромната съветска страна, които освен развита промишленост, се явяват и житница. Тези загуби се отразяват по следния начин за 1942 година:
БВП на СССР е 318 млрд. долара, а на Германия е почти със 100 млрд. долара повече – цели 417 млрд. долара. Но тогава идват 1943 и 1944 години – СССР въпреки загубите постига съответно 464 и 495 млрд. долара БВП. С което значително надминава БВП на хитлеристка Германия – 426 и 437 млрд.. долара.
С други думи – ето каква е Сталинската система – тази, която в нечувани и невиждани по своята жестокост и ужас условия, причинени от нацистите, успя така да мобилизира физическите и психическите, но също така интелектуалните и творческите сили на съветския народ, че да се постигне Победата.
Брутен вътрешен продукт на основните участници във Втората световна война по години и страни по цени от 1990 година в милиарди долара (Mark Harrison.The Economics of World War II., Cambridge University Press, 1998, р.10):
Производство на въоръжение на основните участници във Втората световна война през трите пълни военни години 1942-1944 год. (Mark Harrison.The Economics of World War II…, р.17):
Тази Победа, за която, както се казва в една известна песен от онези времена „Мы за ценой не постоим“. Т.е. съветските хора бяха готови да платят всякаква цена за Победата и победиха!!!
Вместо заключение
Сталинският модел (1930-1960 г.) – фактически това е платформата, чрез която се осъществява догонващата мобилизационна модернизация на СССР, побеждава се в най-страшната война в историята на човечеството – войната срещу хитлеризма, постига се следвоенното възстановяване и се осигурява базата за следвоенния баланс на силите със Западния проект.
Да се отрича днес Сталинският модел – това означава да се отрича ключов фактор за Великата победа. На практика това води до отричане и на самата Победа. Ето защо трябва определено да кажем, че именно Сталинската система се оказа онзи връх в историята на Руския свят, в който кристализираха всички фактори и условия, дали възможност да се победи и да се съхрани същия този Руски свят.
Този свят, в който и днес се съсредоточени надеждите на цялото разумно човечество да се избегне самоунищожението в една страшна глобална война или падането му под желязната пета, под високотехнологичното робство на глобалния западен елит.
