Български работник, работещ в Германия, беше намерен мъртъв в Дуисбург. Неговата смърт предизвика широка реакция в българската общност в тази страна. Стигна се до организиране на протести с искане за изясняване на причините, довели до смъртта на работника. Протестиращите се съмняват, че причините за смъртта на българския работник са свързани с неговите работодатели. За това ни съобщи Полина Манолова от медията “Столипиново в Европа” – инициатива защитаваща правата на българските имигранти в Дуисбург, Германия.
Рефат Сюлейман (26г.) изчезва на 14.10.2022г. на територията на завода за стомана „Тийсен Крупп“, където той работи, в Брюкхаузен в 9:10 сутринта. След 3-дневно полицейско издирване с кучета, хеликоптери и топлинни детектори, трупът е намерен едва след като стотици наши сънародници се събират пред вратите на завода на 17.10.2022г. и настояват за отговори. Това кара много от хората да се съмняват, че трупа е бил открит по-рано, но полицията е прикривала информацията по случая. За това свидетелстват и работници на място, които потвърждават, че полицията е решила да оповести информация за откриването на трупа под натиска на събралите се отвън. Междувременно работата в завода не спира.
Първоначално полицията разследва две версии – за самоубийство (което според официалните власти е водеща версия) и за трудов инцидент. След провеждане на аутопсия на намереното тяло, официалното заключение на полицията е, че работникът е претърпял инцидент и няма намесени трети лица. Трупът е намерен е в басейн с катран и официалната причина за смъртта задушаване. Според разследващите органи българският работник се е опитал да се предпази от преминаващ камион, при което се е подхлъзнал и паднал в басейна.
За много от нашите сънародници в Дуисбург тази версия не звучи правдоподобно. Колегите на Сюлейман споделят, че няма как да се падне в басейна защото той е покрит с тежка метална решетка. Друг повод за съмнение е, че на мястото, на което работникът е открит е далече от неговото обичайно работно място. Според трудовия договор, подписан от Сюлейман той е нает като общ работник за почистване и не е имал възможност и не е преминал през обучение за работа във високорискова среда. Сюлейман намира работата си в Германия с помощта на специална агенция за подбор на персонал.
В деня, в който изчезва, българският работник споделя на свои колеги, че е „преотдаден“ на фирма „Бухен“ – посредническа компания, оперираща на територията на завода. Според свидетели трупът не е открит в басейна с катран, както твърди полицията, а е захвърлен на място, на което се събира индустриален боклук. Тялото е покрито с черен катран – от главата до гърдите, долната му част не е изцапана.
Други колеги на Сюлейман споделят, че неговият работен надзорник в този ден е момче, с което негов приятел е имал пререкания предишната седмица. Момчето е син на един от началниците в „Бухен“.
Съмнителните обстоятелствата около смъртта на Рефат Сюлейман предизвикаха протест на българската общност в Дуисбург, като по различни данни в тях участие взимат между 650 и 1500 души. Представителите на българите в този германски град са стартирали подписка с искане за изясняване на причините и виновните за смъртта на българския работник. Ето и пълният текст на подписката:
ПОДПИСКА
Относно: Настояване за справедливо и прозрачно разследване на смъртта на Рефат Сюлейман
Уважаеми дами и господа,
Ние, българските граждани живеещи в гр. Дуисбург, наши сънародници от провинция Северен Рейн-Вестфалия и съмишленици от различни части на Германия, изразяваме дълбокото си безпокойство относно изясняването на обстоятелствата около смъртта на нашия сънародник – Рефат Сюлейман – открит мъртъв на 17.10.2022г. на територията на завода ТийсенКрупп – Брюкхаузен.
Измина повече от седмица от трагичното събитие, но основните въпроси, които тревожат близките на загиналия и всички наши сънародници, все още остават без отговор.
А именно:
- Кое забави откриването на трупа на Рефат Сюлейман? Данните за неговото изчезване бяха налични на 15.10.2022г., а трупа му беше открит едва следобеда на 17.10.2022г., при условие, че нямаше данни да е напуснал територията на завода?
- Как ще обясните факта, че тялото на Рефат Сюлейман е било открито от негов колега на територията на “Вход 4” des ThyssenKrupp-Werks Bruckhausen , при положение, че е работното му място е било в обхвата на “Вход 3”?
- Защо се е намирал в зона near the slag pool с повишена опасност при положение, че работните задължения не са предвиждали работа в такава среда?
- Бил ли е придружен от прекия си началник или друг колега на територията на “Вход 4” и каква е официалната информация предоставена от тези и други свидетели, в случай, че такива са разпитани?
- Имаме информация, че до момента са разпитани само двама от колегите на починалия. Ако това е така, как бихте обяснили този странен факт?
- Разпитани ли са преките работни ръководители на Рефат и представители на агенцията за подбор на персонал, от която е нает, както и началството на ТийсенКрупп?
- Как ще обясните многобройните разминавания между официалната версия предоставена от полицейските власти и неформалните свидетелства и разкази на колеги и близки на починалия. Официално писмо с детайлно описание на тези свидетелства е изпратено на полицейския участък в Хамборн.
Никой не може да компенсира близките за тяхното страдание. Загубата на Рефат Сюлейман – син, баща, съпруг, приятел, колега, съгражданин и съмишленик – е непрежалима, за всички които го познаваха. Това за което настояваме всички ние, обаче е СПРАВЕДЛИВО И ПРОЗРАЧНО разследване, в което обстоятелствата около смъртта му да бъдат навременно и напълно изяснени.
Това включва и пълното изясняване на дейността на мрежата от подизпълнителски фирми и агенции за подбор на персонал, които наемат работници на територията на завода – ТийсенКрупп. Лошите условия на труд, компромисите със здравето и сигурността на работниците и служителите, както и конфликтите между работници и преки ръководители, са несъмнено характеристики на подизпълнителната индустрия, които трябва да се вземат под внимание и които имат пряко отношение към разследването на тази трагична, но предотвратима смърт.
Българските граждани на Дуисбург демонстрираха ясно решителността си да получат отговори на горните въпроси и да не се примирят докато обстоятелствата около смъртта на Рефат Сюлейман не бъдат изяснени, а виновните получат справедливо накзание.
Навременното поемане на отговорност от местните, регионални и национални немски институции е в интерес не само на българската общност, но и всички заинтересовани немски граждани и организации.
