Намираме се в сложен и драматичен момент. Кризисните явление нарастват и положението в международната сигурност стремително деградира. Вместо честен диалог и търсене на компромис се сблъскваме с дезинформация, груби инсценировки и провокации. Курсът, поет от Запада, подкопава доверието в международните институции като инструмент за съгласуване на интересите и в международното право като гарант на справедливостта и защитата на слабите от произвол. Негативните тенденции се наблюдават тук, в ООН, която се появи върху руините на германския фашизъм и японския милитаризъм, и беше създадена да съдейства за развитието на дружески отношения между нейните членове и да предотвратява конфликтите между тях.
Днес се решава въпросът за бъдещето на световния ред. Проблемът е в това дали този ред ще бъде с един хегемон, заставящ всички да живеят по неговите прословути „правила“, изгодни само на него. Или това ще бъде демократичен и справедлив свят – без шантаж и заплахи срещу неугодните, без неонацизъм и неоколониализъм. Русия решително избира втория вариант. Ние, заедно със съюзниците, партньорите и съмишлениците, призоваваме да работим за неговото въплъщение в реалност.
Отива в миналото еднополюсният модел на развитие, който обслужваше интересите на „златния милиард“, чието свръхпотребление се осигуряваше за сметка на ресурсите на Азия, Африка и Латинска Америка. Днес укрепването на суверенните държави, готови да отстояват националните си интереси, води до формирането на равноправна, социално ориентирана и устойчива многополюсна архитектура. Обективните геополитически процеси обаче се възприемат от Вашингтон и напълно подчинените му управляващи елити в западните страни като заплаха за тяхното доминиращо положение.
САЩ и техните съюзници искат да спрат махалото на историята. Някога, провъзгласявайки победа в Студената война, Вашингтон си присвои едва ли не ранга на наместник Божи на Земята, който няма задължения, а само „свещени“ права да действа безнаказано, където и както иска. За зона на техните действия може да бъде обявена всяка държава – особено ако с нещо не е угодила на самопровъзгласените „господари на света“.
Всички помним как по лъжливи предлози бяха разпалени агресивни войни срещу далечните от американските брегове Югославия, Ирак, Либия, отнели живота на стотици хиляди мирни граждани. Нима поне в една от тези страни да са били засегнати интересите на Запада? Нима там са забранявали английски или езика на някоя друга страна от НАТО, или западните медии и култура? Нима са обявявали англосаксите за „нечовеци“, да са ги обстрелвали с тежки оръдия? Какви са резултатите от авантюрите на САЩ в Близкия изток? Подобряване на ситуацията с правата на човека и върховенството на закона? Стабилизация на социално-политическата обстановка? Повишаване благосъстоянието на населението? Назовете поне една страна, в която със сила се е намесвал Вашингтон и където в резултат на това животът да е ставал по-добър.
Като се опитват да възродят еднополюсния модел под лозунга „ред, основан на правила“, Западът навсякъде прокарва разделителни линии в духа на блоковата конфронтация: или сте с нас, или сте против нас. Няма никакъв компромис. С продължаването на безразсъдния курс на разширение на НАТО на изток и приближаване военната инфраструктура на блока към границите на Русия, сега САЩ са си поставили задачата да подчинят азиатските пространства.
Явно прословутата „доктрина Монро“ придобива глобален обхват. Вашингтон се опитва да превърне цялата земя в свой заден двор. Като инструмент за принуждаване и политически шантаж срещу несъгласните служат едностранните санкции, които години наред се прилагат в нарушение на Устава на ООН. Цинизмът на тази практика е очевиден. Против елементарния здрав разум Вашингтон и Брюксел задълбочиха кризисната ситуация с обявяването на икономическа война срещу Русия. В резултат на това настъпи ръст на цените на хранителните стоки, на торовете, петрола и газа.
Официалната русофобия на Запада придоби безпрецедентни гротескни размери. Там вече не се стесняват открито да заявяват намерението си да нанесат на нашата страна военно поражение, но и да разрушат, да разчленят Русия. С други думи, искат да постигнат изчезването от политическата карта на света на една твърде самостоятелна геополитическа величина.
След края на Студената война арогантността на Запада и американската изключителност придобиха особено деструктивен характер. Още през 1991 г. зам.-шефът на Пентагона Пол Улфовиц в разговор с командващия обединените сили на НАТО в Европа Уесли Кларк откровено призна, че след Студената война те могат вече да използват своите военни, без да се боят от възмездие. Той добави, че САЩ разполагат още с пет или десет години, за да изчистят всички тези сурогатни съветски режими като Ирак и Сирия, докато не се е появила нова свръхдържава, която да им отправи предизвикателство. Уверен съм, че един ден от нечии мемоари ще разберем каква е била американската стратегия и по отношение на Украйна. Впрочем плановете на Вашингтон и без това са очевидни.
В продължение на много години ние предлагахме да се договорим за правилата за мирното съществуване в Европа на базата на принципа на равната и неделима сигурност, затвърден на висше равнище в документите на ОССЕ. В съответствие с този принцип никой не би укрепвал своята сигурност в ущърб на другите. Последното предложение за необходимостта да се направят тези договори юридически задължителни бяха огласени през декември 2021 г, но получиха високомерен отказ.
Сега по повод организираните в ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка област референдуми хвърлиха Запада в историята, но жителите на тези райони всъщност caмо реагират на това, което в свое интервю през 2021 г. им препоръча главата на киевския режим Зеленски. Тогава той посъветва всеки, който се чувства руснак, да се изнесе в Русия за благото на своите деца и внуци. Хората така и постъпват, само че вземат със себе си и земята, на която от столетия са живели техните предци.
За всеки непредубеден наблюдател е пределно ясно: за англосаксонците, поставили Европа напълно под своя зависимост, Украйна е само разходен материал в борбата срещу Русия. НАТО обяви нашата страна за непосредствена заплаха по пътя на тоталното доминиране на САЩ. Успоредно с това колективният Запад начело с Вашингтон изпраща на всички останали страни – без изключение, страховити сигнали: следващ може да бъде всеки, който е посмял да не се подчини.
Западът агресивно натрапва своето разбиране за демокрация като модел за организиране на обществения живот във всички страни, но категорично отказва да се ръководи от демократичните норми в международните отношения. Свеж пример е ситуацията в Украйна. Русия от години в детайли обосновава своята позиция. Западът изрази своето несъгласие с нея. Нормално би било останалите страни сами да решат чия позиция да подкрепят или да останат неутрални. Поне така изглежда демокрацията, но САЩ и съюзниците им не оставят свобода на избора. Те заплашват и извиват ръцете на всеки, който се осмелява да мисли самостоятелно. Със заплахи изискват от всички да се присъединят към антируските санкции. Ясно е, че това няма нищо общо с демокрацията, а е чиста проба диктатура или поне опит да я наложат.
Създава се устойчивото впечатление, че Вашингтон и преклонилата пред него глава Европа се опитват да запазят изплъзващата им се хегемония с изключително забранени средства. Навсякъде методите на дипломацията се подменят със санкции срещу силните конкуренти в икономиката, спорта, информационното пространство, културата и като цяло в човешките контакти. Например проблемът с визите, който се създава за делегатите на международните прояви в Ню Йорк, Женева, Виена, Париж – това също е опит да се отстрани конкурентът, да не се допусне алтернативна гледна точка в дискусиите.
На този фон днес е важно да се защити ООН, да се прочисти Световната организация от конфронтацията и наноса, да й се върне репутацията на платформа за честни дискусии в търсене на баланс на интересите на всички държави членки. Именно от това се ръководим, когато представяме своите предложения в ООН.
Русия призовава да се активизира работата по регулиране на регионалните конфликти. Като приоритет определяме излизането от задънената улица по създаване на независима палестинска държава, възстановяването на разрушената от агресиите на НАТО държавност на Ирак и Либия, отстраняването на заплахите за суверенитета на Сирия, постигане на устойчиво национално примирение в Йемен, преодоляването на тежкото натовско наследство в Афганистан. Безпокойство предизвиква обстановката в Косово, Босна и Херцеговина, където САЩ и ЕС упорито водят към разрушаване на международната правна база.
За човека е свойствено в епохи на промени да търси опора и утешение в мъдростта на предците, в чиято съдба е имало немалко изпитания. Някога бившият генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд, който е помнил ужасите на Втората световна война, е казал забележително точни думи: „ООН беше създадена не да отведе човечеството в рая, а за да го спаси от ада“. Тези думи днес са актуални както никога. Те призовават всички нас да осъзнаем своята индивидуална и колективна отговорност за създаването на условия за сигурно и хармонично развитие на бъдещите поколения. Затова всички трябва да проявят политическа воля.
(Със съкращения)
Вестник „Русия днес“, 30 септември 2022 г.
