проф. Велко ВЪЛКАНОВ
Тази година – на 21 януари – се навършиха 90 години от смъртта на Ленин. Годишнината е повод отново да се върнем към съчиненията на тази изключителна личност. Те ни отвеждат в един свят, толкова различен от днешния и все пак по странен начин твърде сходен. Въпреки годините много от проблемите се оказват същите.
Както някога, така и днес един от най-важните проблеми е правосъдието. Ленин му е отделял изключително внимание, което не рядко е преминавало в гняв. Но гневът му е насочен преди всичко към хората от собствената му партия. Той е безпощаден тъкмо към „своите”, т.е. към комунистите, нарушили закона.
В писмо до Политбюро на партията от 18 март 1922 г. Ленин изисква:
„3. Да се потвърди на всички губернски комитети, че за най-малкия опит да се „влияе” върху съдилищата, в смисъл „смекчаване” отговорността на комунистите, ЦК ще изключва от партията.
4. С окръжно да се съобщи на Народния комисариат на правосъдието (копие до губернските комитети на партията), че съдиите трябва да наказват комунистите по-строго, отколкото некомунистите.
За неизпълнение народните съдии и членовете на колегията на Народния комисариат на правосъдието подлежат на изгонване от службата”.
Към това писмо има P.S., в който откриваме взрив от възмущение: „Върхът на позора и безобразието: партията е на власт и защитава „своите” мерзавци!!”(ППС, т.45, с.53)
Ленин е крайно недоволен от работата на народните съдилища: „Къде у нас са присъдите на народните съдилища за това, че работник или селянин, принуден да отиде в някое учреждение четири или пет пъти, накрая получава нещо формално правилно, а по същество издевателство”. (ПСС, т.43, с.328)
Същият проблем е намерил място и в писмото на Ленин до П.А.Богданов от 23.ХІІ. 1921 г.: „Принципно Вие сте архинеправ. Ние не умеем да съдим публично за отвратителната канцеларщина: за това всички нас и особено Народният комисариат на правосъдието трябва да ни обесят на вонящи въжета. И аз още не съм загубил надеждата, че нас някога заслужено ще ни обесят за това.” (ППС, т.54, с.87)
Ленин е държал изключително много да се спазва конституционно установения правен ред в страната. Той е категоричен: „Тъй като въпросът е решен от Президиума на ЦИК, който според Конституцията стои над Съвета на народните комисари, нито аз като председател на СНК, нито Съветът на народните комисари, имаме право да изменим решението”. (ПСС,т.50, с.261) И още: „Да се заобикалят декретите е недопустимо: дори за едно такова предложение дават човека под съд”. (ПСС, т.50, с.266)
В писмо до В.В. Адоратски от 31 август 1921 г. Ленин настоява съветските граждани да се научат „да воюват за своето право по всички правила на законната в РСФСР война за правата”(ПСС, т.53,с.149) . Както разбираме, войната за правата на човека има своето начало не в проповедите на Джими Картър, а в политиката на Ленин.
За онези, които нарушавали правото на съветските граждани да отстояват своите законни интереси, Ленин е искал най-строго наказание. Така гражданинът Булатов бил арестуват от органите в Новгород заради подадена до Ленин жалба. По този повод Ленин изпраща телеграма до Новгородския изпълком: „Очевидно Булатов е арестуван заради жалба до мен. Предупреждавам, че за това ще арестувам председателите на губернския изпълком, на Чеката и членовете на изпълкома и ще искам да бъдат разстреляни”.(ПСС,т.50, с.318)
Ленин се е отнасял с уважение към религиозните вярвания на хората. В писмо до Молотов от април 1921 г. той пише: „До др. Молотов. Ако паметта не ме лъже, във вестниците е отпечатано писмо или окръжно на ЦК относно 1 май и там се казва: да се изобличава лъжата на религията или нещо подобно.
Така не може. Това е нетактично. Тъкмо по случай Великден трябва да се препоръча друго: не да се разобличава лъжата, а да се избягва, безусловно, всякакво оскърбление на религията”.(ПСС,т.52,с.140) И по-нататък: „Религията е частна работа. Нека всеки да вярва в каквото иска или да не вярва в нищо” (ПСС,т.36, с.536).
Ленин е имал много широк поглед върху природата на социализма – той съчетава най-доброто от руския и световния опит: „С две шепи да се черпи хубавото от чужбина: съветска власт + пруски ред по железниците + американска техника и организиране на тръстовете + американско народно образование etc, etc ++ = социализъм.” (ПСС,т.36, с.550)
В първите години на съветската власт в страната, разорена от войната, хлябът не е достигал. Милиони са гладували, но заедно с тях са гладували и народните комисари.
Комисар по продоволствието тогава е бил А. Д. Цюрупа. На едно от заседанията на правителството този човек, който е осигурявал хляб за всички нуждаещи, неочаквано е припаднал поради недояждане, т.е. от глад. Тогава на заседанието на Совнаркома от 16 юли 1918 г. Ленин внася „доклад за необходимостта да се повишат заплатите на народните комисари във връзка със заболяването на народния комисар на продоволствието А.Д.Цюрупа поради недохранване”. (ПСС, т.36, с.567).
Заедно с мерките срещу недохранването Ленин предлага и мерки срещу прекомерно увеличените заплати на висшите държавни служители – един актуален и за нас въпрос. В постановлението на Съвета на народните комисари от 2.І.1918 г. се разпорежда:
„1. да се определи максимална заплата на народните комисари по 500 рубли месечно за бездетните и надбавка от 100 рубли за всяко дете” (ПСС, т.35, с.105).
Ленин е следял за строгото спазване на това постановление. Той остро реагира, когато през март 1918 г. началник-канцеларията на СНК Бонч-Бруевич самоволно е увеличил заплатата му:
„23 май 1918 г.
До началник-канцеларията на Съвета на народните комисари Владимир Дмитриевич Бонч-Бруевич.
Тъй като не изпълнихте настоятелното ми искане да посочите основанието, на което от 1 март 1918 г. заплатата ми е повишена от 500 на 800 рубли на месец, и поради явната незаконност на това повишение, извършено от Вас самоволно заедно със секретаря на Съвета Николай Петрович Горбунов в пряко нарушение на декрета на Съвета на народните комисари от 23 ноември 1917 г., Ви налагам строго мъмрене.
Председател на Съвета на народните комисари В.Улянов (Ленин)”(ПСС,т.50,с.78-79).
В своя личен бит Ленин е проявявал изключителна скромност, живял е едва ли не аскетично. За отпуснати някои предмети за лично ползване (ботуши, костюм и др.) на Ленин е била представена сметка от 1417 рубли и 75 копейки. Като установява, че тази сума е силно занижена, Ленин пише върху сметката: ”Като предавам към настоящето 2000 рубли (две хиляди), моля – и категорично искам – да се поправи тази явно доста намалена сметка. 19/VІІ. В. Улянов (Ленин)”.(ПСС, т.51, с.19)
Това поведение на Ленин има своите дълбоки политико-нравствени основания, намерили израз и в предложената от Ленин резолюция за предстоящите задачи на партийното строителство:
„(3) да бъдат разработени напълно точно практически правила за мерките за премахване на неравенството (в условията на живота, в размера на работната заплата и пр.) между „специалистите” и отговорните работници, от една страна, и масите – от друга страна – неравенство което нарушава демократизма и представлява източник за разложение на партията и намаляване авторитета на комунистите”. (ПСС,т.41, с.293)
Ленин е неизчерпаем, но ще трябва все пак да приключа и ще приключа с настоятелната препоръка: четете Ленин. В неговите съчинения ще намерите отговор на много от въпросите, които ви вълнуват. Разбира се, тази препоръка се отнася до хората отляво. Ония отдясно не разполагат с интелектуалните и нравствените предпоставки, за да се издигнат до личност като Ленин.
13 февруари 2014 г.
About the Author
