Реч на Й. В. Сталин пред ІІ-ри Всесъюзен конгрес на Съветите, 26 януари 1924 г.
/ Втори всесъюзен конгрес на Съветите се състоя в Москва от 26 януари – 2 февруари 1924г. На първото заседание на конгреса, посветено на паметта на В. И. Ленин, Й. В. Сталин произнесе реч, в която от името на Болшевишката партия даде велика клетва за пазене и изпълнение на Лениновите завети /
Другари! Ние, комунистите, сме хора с особено устройство. Ние сме скроени от особен материал. Ние сме ония, които образуват армията на великия пролетарски стратег, армията на другаря Ленин. Няма нищо по-високо от честта да принадлежиш към тази армия. Няма нищо по-високо от званието член на партията, чийто основател и ръководител е другарят Ленин. Не на всеки е дадено да бъде член на такава партия. Не всекиму е дадено да издържи несгодите и бурите, свързани с членуването в такава партия. Синовете на работническата класа, синовете на нуждата и борбата, синовете на неимоверните лишения и геройските усилия – ето кои, преди всичко, трябва да бъдат членове на такава партия. Ето защо партията на ленинците, партията на комунистите се нарича същевременно партия на работническата класа.
ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА ДЪРЖИМ ВИСОКО И ДА ПАЗИМ ЧИСТО ВЕЛИКОТО ЗВАНИЕ ЧЛЕН НА ПАРТИЯТА. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ С ЧЕСТ ЩЕ ИЗПЪЛНИМ ТАЗИ ТВОЯ ЗАПОВЕД!
25 години е възпитавал другарят Ленин нашата партия и я отгледа като най-здрава и най-закалена в света работническа партия. Ударите на царизма и на неговите яничари, яростта на буржоазията и помешчиците, въоръжените нападения на Колчак и Деникин, въоръжената намеса на Англия и Франция, лъжата и клеветата на стоустата буржоазна преса – всички тия скорпиони се струпваха неизменно върху главата на нашата партия в продължение на четвърт век. Но нашата партия стоеше като скала, отблъсквайки безбройните удари на враговете и водейки работническата класа напред, към победа. В жестоки боеве нашата партия изкова единството и сплотеността на своите редове. С единство и сплотеност постигна тя победите над враговете на работническата класа.
ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА ПАЗИМ ЕДИНСТВОТО НА НАШАТА ПАРТИЯ КАТО ЗЕНИЦАТА НА ОКОТО СИ. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ С ЧЕСТ ЩЕ ИЗПЪЛНИМ И ТАЗИ ТВОЯ ЗАПОВЕД!
Тежка и непоносима е участта на работническата класа. Мъчителни и тежки са страданията на трудещите се. Роби и робовладелци, крепостни и крепостници, селяни и помешчици, работници и капиталисти, потиснати и потисници – така се е строил светът от памтивека, такъв си остава той и сега в повечето страни. Десетки и стотици пъти са се опитвали трудещите се в продължение на векове да смъкнат от плещите си потисниците и да станат господари на своето положение. Но всеки път, разбити и опозорени, те са били принуждавани да отстъпват, таейки в душата си обида и унижение, злоба и отчаяние и устремявайки погледите си към непознатото небе, където са се надявали да намерят спасение. Робските вериги са оставали незасегнати или пък старите вериги са се заменяли с нови, също така тежки и унизителни. Само в нашата страна угнетените и потиснати трудещи се маси сполучиха да смъкнат от плещите си господството на помешчиците и капиталистите и да поставят на негово място господството на работниците и селяните. Вие знаете, другари, и сега целият свят признава това, че тази гигантска борба бе ръководена от другаря Ленин и неговата партия. Величието на Ленин е преди всичко в това, че той, като създаде Съветската република, с това на дело показа на потиснатите маси от целия свят, че надеждата за спасение не е изгубена, че господството на помешчиците и капиталистите не е дълговечно, че царството на труда може да се създаде чрез усилията на самите трудещи се, че царството на труда трябва да се създаде на земята, а не на небето. С това той запали сърцата на работниците и селяните от целия свят с надеждата за освобождение. С това именно се обяснява фактът, че името на Ленин стана най-любимото име на трудещите се и експлоатирани маси.
ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА ПАЗИМ И ДА УКРЕПВАМЕ ДИКТАТУРАТА НА ПРОЛЕТАРИАТА. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ НЕ ЩЕ ПОЩАДИМ СВОИТЕ СИЛИ, ЗА ДА ИЗПЪЛНИМ С ЧЕСТ И ТАЗИ ТВОЯ ЗАПОВЕД!
Диктатурата на пролетариата се създаде в нашата страна върху основата на съюза между работниците и селяните. Това е първата и главна основа на Съветската република. Работниците и селяните не биха могли да победят капиталистите и помешчиците без наличието на такъв съюз. Работниците не биха могли да разбият капиталистите без подкрепата на селяните. Селяните не биха могли да разбият помешчиците без ръководството на работниците. За това говори цялата история на гражданската война в нашата страна. Но борбата за укрепване на Съветската република далеч още не е завършена – тя само е приела нова форма. По-рано съюзът между работниците и селяните имаше формата на военен съюз, тъй като той беше насочен срещу Колчак и Деникин. Сега съюзът на работниците и селяните трябва да приеме формата на стопанско сътрудничество между града и селото, между работниците и селяните, тъй като той е насочен против търговеца и кулака, тъй като той има за цел взаимното снабдяване на селяните и работниците с всичко необходимо. Вие знаете, че никой така настойчиво не е прокарвал тази задача, както другарят Ленин.
ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА УКРЕПВАМЕ С ВСИЧКИ СИЛИ СЪЮЗА МЕЖДУ РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ С ЧЕСТ ЩЕ ИЗПЪЛНИМ И ТАЗИ ТВОЯ ЗАПОВЕД!
Втората основа на Съветската република е съюзът на трудещите се националности в нашата страна. Руси и украинци, башкири и белоруси, грузинци и азербайджанци, арменци и дагестанци, татари и киргизи, узбеки и туркмени – те всички еднакво са заинтересовани в укрепването на пролетарската диктатура. Не само пролетарската диктатура избавя тези народи от веригите и гнета, но и тези народи избавят нашата Съветска република от интригите и нападенията на враговете на работническата класа със своята беззаветна преданост към Съветската република, със своята готовност да се жертват за нея. Ето защо другарят Ленин неуморно ни говореше за необходимостта от доброволния съюз на народите на нашата страна, за необходимостта от тяхното братско сътрудничество в рамките на Съюза на републиките.
ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА УКРЕПВАМЕ И ДА РАЗШИРЯВАМЕ СЪЮЗА НА РЕПУБЛИКИТЕ. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНИМ С ЧЕСТ И ТАЯ ТВОЯ ЗАПОВЕД!
Третата основа на пролетарската диктатура е нашата Червена армия, нашата Червена флота. Ленин неведнъж ни е казвал, че отдихът, който извоювахме от капиталистическите държави, може да се окаже кратковременен. Ленин неведнъж ни е изтъквал, че укрепването на Червената армия и подобряването на нейното състояние е една от най-важните задачи на нашата партия. Събитията, свързани с ултиматума на Кързън и с кризата в Германия /има се предвид икономическата и политическата криза през 1923г. в Германия. В страната се разви масово революционно движение, в резултат на което в Саксония и Тюрингия бяха създадени работнически правителства, в Хамбург избухна въоръжено въстание. След потъпкването на революционното движение в Германия засили се буржоазната реакция в цяла Европа, а също така опасността от нова интервенция против Съветската република – бел.ред./, за лишен път потвърдиха, че Ленин е бил, както винаги, прав. Да се закълнем, другари, че ние не ще пощадим силите си за укрепването на нашата Червена армия и нашата Червена флота.
Като грамадна скала стои нашата страна всред океан от буржоазни държави. Вълни след вълни налитат върху нея, заплашвайки да я залеят и отнесат. А скалата продължава да се държи непоколебимо. В какво е нейната сила? Не само в това, че нашата страна се крепи върху съюза на работниците и селяните, че тя олицетворява съюза на свободните националности, че я защитава могъщата ръка на Червената армия и Червената флота. Силата на нашата страна, нейната якост, нейната здравина е в това, че тя има дълбокото съчувствие и неразрушимата подкрепа в сърцата на работниците и селяните от целия свят. Работниците и селяните от целия свят искат да запазят Съветската република като стрела, пусната от вярната ръка на другаря Ленин в лагера на враговете, като опора на своите надежди за спасение от гнета и експлоатацията, като верен маяк, който им сочи пътя на освобождението. Те искат да я запазят и те няма да дадат на помешчиците и капиталистите да я разрушат. В това е нашата сила. В това е силата на трудещите се от всички страни. В това е пък слабостта на буржоазията от целия свят.
Ленин никога не е гледал на Съветската република като на самоцел. Той винаги я разглеждаше като необходимо звено за засилване на революционното движение в страните на Запада и Изтока, като необходимо звено за улесняване победата на трудещите се от целия свят над капитала. Ленин знаеше, че само такова разбиране е правилно не само от международно гледище, но и от гледище на запазването на самата Съветска република. Ленин знаеше, че само по такъв начин може да се възпламенят сърцата на трудещите се от целия свят към решителни боеве за освобождение. Ето защо той, най-гениалният от гениалните вождове на пролетариата, още на другия ден след пролетарската диктатура постави основите на Работническия Интернационал. Ето защо той неуморно разширяваше и укрепваше съюза на трудещите се от целия свят – Комунистическия Интернационал.
Вие видяхте през тия дни десетки и стотици хиляди трудещи се да отиват на поклонение пред ковчега на другаря Ленин. След известно време вие ще видите поклонението на представителите на милиони трудещи се при гроба на другаря Ленин. Можете да не се съмнявате, че след представителите на милионите ще последват по-сетне представителите на десетки и стотици милиони от всички краища на света, за да засвидетелстват, че Ленин бе вожд не само на руския пролетариат, не само на европейските работници, не само на колониалния Изток, но и на целия трудещ се свят на земното кълбо.
ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА БЪДЕМ ВЕРНИ НА ПРИНЦИПИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ НЕ ЩЕ ПОЩАДИМ СВОЯ ЖИВОТ, ЗА ДА УКРЕПВАМЕ И РАЗШИРЯВАМЕ СЪЮЗА НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ – КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ!
