Участието на българските жени в революционното движение 1891 – 1944 г.

„За великия идеал – освобождението на човечеството – длъжни са да работят еднакво мъжете и жените” (Д. Благоев)

„Работническата класа не може да извърши своята историческа мисия – да освободи себе си и човечеството от игото на капитализма, ако едната нейна половина, ако работническата жена остане вън от освободителната работническа борба” (Г. Кирков)

„Жените са огромна сила, когато те са организирани, политически съзнателни и активни. Целият опит учи, че без участието на жените не е мислимо нито едно голямо народополезно дело” (Г. Димитров)

На учредителния Бузлуджански конгрес (1891 г.) БСДП прокламира постигането на социално и политическо равенство на жената като своя неотменна задача, като неделима част от класовата борба срещу буржоазния строй.

Вела Живкова-Благоева, първата жена-марксистка и революционерка, основателка на женското социалистическо движение в България. С Д.Благоев през 1885г. издава сп. „Современний показател”. Редактира сп. „Женски труд” и „Дело”

Списание „Дело”, 1894-95г., редактирано от Вела Благоева, и „Женски бюлетин” – периодично списание за наука и обществени знания, 1902г.

Мария Габровска, деятелка на женското социалистическо движение

Преводна литература

Преводна литература

Стачка на текстилните работнички и работници. Варна, 1902г.

Стачкуващи работници и работнички. Сливен, 1903г.

През 1903г. БРСДП (т.с.) се очисти от опортюнизма и разгърна силите си като революционна марксистка партия. Тя полага много усилия за пропагандиране на социалистическите идеи сред трудещите се жени и използване на подходящи форми за тяхното организиране и въвличане в революционната борба.

Десети конгрес на БРСДП (т.с.). Русе, юли 1903г. Делегатка на конгреса е
Ана Стефанова, секретар на Варненската партийна организация

Списание „Женски труд” (1904-1905г.), редактирано от Вела Благоева.
Това е първото партийно списание за жените у нас.

На 7 август 1905г. се провежда конференция на жените-социалдемократки. Нейните решения поставят началото на организираното женско движение срещу политиката на българската буржоазия и за извоюване на политически и граждански права. В ръководството на първата женска социалдемократическа група към Софийската партийна организация влизат: Тина Киркова, Любица Ивошевич и Стефана Бакалова.

Тина Киркова. Видна деятелка на революционното работническо и женско движение в България. През 1914г. е избрана за секретар на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.)

Люба Ивошевич-Димитрова. Деятелка на революционното, профсъюзно и женско социалдемократическо движение в България. В 1914г. е избрана за член на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.)

Стефана Бакалова. Деятелка на революционното, учителско и женско социалдемократическо движение. Секретар на първата женска социалдемократическа група към Софийската партийна организация.

Пенка Тодорова. Участничка в Първата руска революция (1905-1907г.).
Деятелка на женското движение и Помощната организация.

На 1 май 1907г. сливенските работнички и работници демонстрират солидарността си с Първата руска революция

Просветен кръжок в Шуменското девическо педагогическо училище. 1905г.

Марксистки кръжок в Пловдивската девическа гимназия, 1905-1906г.

Женски марксистки кръжок в Плевен, 1907г.

Ученички, участнички в марксистки кръжок, Пловдив, 1907 г.

Марксистки кръжок в Шуменската девическа гимназия, 1912 г.

Койка Тинева, деятелка на женското и социалистическо работническо движение, срещала се с В.И.Ленин

БРСДП (т.с.) и ОРСС застават начело на борбата на жените за трудово законодателство, за намаляване на работния ден, за равен труд – равна заплата.

Тютюнева фабрика „Викаро”, Пловдив, 1906г.

Стачка на тютюноработници и тютюноработнички от Пловдив, 1906г.

Стачка на работничките и работниците от Кибритената фабрика в Костенец, 1909 г.

Стачка на печатарските работници и работнички, София 1911 г.

Активистки на Видинската социалдемократическа организация,1912 г.

На 29 юли 1914 г. в София се свиква Първата женска социалдемократическа конференция. Създава се революционна социалдемократическа организация на българските жени. Под ръководството на партията тя разгръща огромна дейност за класовото осъзнаване и организиране на трудещите се жени.

Учредителна конференция на организацията на жените-социалдемократки.
София, юли 1914 г.

Вестник „Работническа вестник”, год. XVІІІ. Резолюции и извлечения от протоколите на Първата женска социалдемократическа конференция, юли 1914 г.

Делегатки на Десетия синдикален конгрес, 1914 г.

Активистки на Печатарския синдикален съюз, София, 1915 г.

Първомайска манифестация на килимарските работнички и работници от Панагюрище, 1914 г.

Трудещите се жени смело и решително се обявяват против войната. Те участват в антивоенните акции, организирани от партията на тесните социалисти.

Женското дружество в Шумен след проведено антивоенно събрание, 1916 г.

На 9 август 1915 г. в София се провежда Втората конференция на жените-социалдемократки, която преминава под знака на борбата за мир, трудово законодателство и в подкрепа на политиката на БРСДП (т.с.)


Позив на Софийската женска социалдемократическа група, 3 май 1915 г.

Българските жени посрещат с възторг Великата Октомврийска социалистическа революция. Те възприемат нейните лозунги и под ръководството на партията се вдигат на борба за защита на младата Съветска република.

Жени, разпространявали позиви в защита на Великата Октомврийска социалистическа революция. Русе, 1917-1918 г.

През 1917-1918 г. в страната избухват 240 женски бунта. В тях взимат участие около 70 000 жени от градовете и селата. Женските бунтове са най-масовата революционна проява на трудещите се в тила, избухнали под влияние на идеите на Великия Октомври и агитационната дейност на партията на тесните социалисти.

Карта на женските бунтове, избухнали под влияние на Октомврийската революция

„Бунт на жените през 1918 г.” (худ.Т.Панайотов)

Протестна антивоенна демонстрация на жените в с.Борован, Врачански окръг, 1916 г.

Обвинителен акт срещу ръководителките на женския бунт в Бургас, 1916 г.

Съба Басанова – знаменоска на женския бунт в Сливен, май 1918 г.


Гана Авджиева – Чирпанлийката, ръководителка на женския бунт в Бургас, 1916г.


Аглая Ненова – ръководителка на женския бунт в Пазарджик, юли 1918 г.

Пена Кубратова – ръководителка на женския бунт в Русе, 1918г.

Божура Фурнаджиева, активна участничка в женския бунт в Пловдив, загинала по време на партийния митинг на площад „Джумаята”, ноември 1919 г.

Третата конференция на жените-социалдемократки (25-26 май 1919 г., София) преименува организацията в комунистическа, която под ръководството на БКП (т.с.) повежда по нов, ленински път революционното женско движение.

„Организацията на пролетариата няма да бъде пълна, ако тя не обхване и жените. Но социалното положение на жената представлява големи мъчнотии за организирането й – както професионално, така и политически. За тяхното преодоляване е създадена специална женска организация, на която е възложена задачата да води социалистическата агитация и пропаганда сред жените под ръководството на партийните организации и групи.” (из Окръжно №2 на ЦК на БКП, 19 юни 1919 г.)

Участници в Конференцията на жените-комунистки. София, 25-26 май 1919 г.

Тина Киркова – първата жена, член на ЦК на партията, избрана на Втория конгрес на БКП (т.с.) през 1920 г. Редактор на вестник „Равенство” през 1919-1920 г.


Райна Кандева – изявена деятелка на революционното работническо, женско и учителско движение в България.


Цонка Ганева, деятелка на работническото революционно, младежко и женско движение.


Ана Маймункова (Ана Май) – видна деятелка на партията и женското революционно движение, известна публицистка.
Редактор на вестниците „Равенство” и „Работничка”

Константина (Коца) Луканова – деятелка на работническото революционно движение

Вестник „Равенство” – орган на женската комунистическа организация

Вестник „Равенство” – орган на женската комунистическа организация

Девойки от с.Дълбоки, Старозагорски окръг, чели и разпространявали в. „Равенство”, 1920 г.

Под влиянието на идеите на Октомври трудещите се маси се вдигат на борба. Българските жени под ръководството на женската комунистическа организация се включват масово в избухналите стачки и протестни акции против настъплението на реакцията, за защита на своите права и равноправие в обществения живот.

Стачка на тютюноработнички и тютюноработници.
Харманли, 1920 г.

Димитрина Тренкова – деятелка

„Смелите плевенски червени тютюноработници” – тютюневата стачка в Плевен, 1921 г.

Женското комунистическо движение в България става огромна сила. То намира своите организационни форми, сплотява в своите редове хиляди жени, обединява и мобилизира техните усилия в борбата за обществен прогрес.

Женска комунистическа група „Роза Люксембург”. Враца 1920 г.

Позив към всички жени на труда, издаден от женската комунистическа група във Враца, 15 април 1920 г.

Женска комунистическа група. Сливен 1922 г.

Женска комунистическа група в с. Княз Александрово (Димово), 1922г.

Марксистко-ленински кръжок в Добрич, 1920 г.

Ръководството на женската група при Окръжния комитет на БКП (т.с.).
Пловдив, 1919-1922г.

Марксистки кръжок, ръководен от Тодор Павлов.
Стара Загора, 1920 г.

Женски кръжок при БКП (т.с.).
Ихтиман, 1921 г.

Тезиси за работата между жените, приети на Втората международна конференция на жените-комунистки. Москва, 1921 г.

Клара Цеткин – „Женското комунистическо движение”, реферат пред ІІІ конгрес на Комунистическия интернационал в Москва, 1921 г.

Делегатки на Втората международна конференция на жените-комунистки. Москва, юли 1921 г. Сред тях е българската делегатка Ана Маймункова.

Шестата конференция на женската комунистическа организация.
София, 3-4 юни 1922 г.

Материали на Шестата конференция на жените-комунистки

Женската комунистическа организация изгражда на марксистко-ленинска основа единството на трудещите се жени в България. Тяхното единодействие в борбата против капитала партията счита като едно от решаващите условия за победата на пролетарската революция.

Делегатки от Старозагорски окръг на Шестата конференция на жените.
София, юни 1922 г.

Стачкуващи тютюноработници и тютюноработнички.
София, 1922 г.

Стачкуващи тютюноработнички от фабрика „Картел”. Пловдив, 1922 г.

„Жени на труда, в комунизма е нашето спасение” – лозунг, изписан на знамето, с което комунистките от Сливен манифестират на 1 май 1922г.

Комсомолки от дружество „Ленин”, агитаторки на БКП (т.с.) за изборите.
Асеновград, 1922 г.

Партиен хор „Георги Кирков”, 1922 г.

Събрание на жените-комунистки от Видин. Сред тях е Ана Маймункова, 1922 г.

Младежки девически хор към БКМС. Плевен, 1922 г.

Женска театрална група при Старозагорската организация на БКП (т.с.), 1922 г.

Комсомолки от Котел на окръжна спартакиада. Сливен, 6 август 1922 г.

„Причините за глада в Русия”, „Да помогнем на руския народ” – статии, поместени във в. „Равенство”, 1921 г.

На 9 юни 1923 г. в страната е извършен военнофашистки преврат. Народът се вдига на въоръжена борба, в която жените взимат активно участие.

Участнички в Юнското антифашистко въстание:

Пенка Цветанова

Вяра Върлякова

Радка Качармазова

Септемврийското въстание от 1923 г. е първото народно въстание против фашизма. Макар че комунистите играят главна роля в това героично въстание, то е не само партийно, а народно дело – дело преди всичко на работническата класа и на селяните в България.

Активни участнички в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание 1923 г. :

Георгица Карастоянова – деятелка на българското и международното комунистическо и женско движение. Активно участва в Септемврийското въстание 1923 г. Осъждана на смърт, многократно арестувана, интернирана. Политемигрантка в СССР. Работи по линията на Коминтерна и Международната организация за подпомагане на революционерите (МОПР)

Цола Драгойчева – видна деятелка на българското работническо и женско комунистическо движение. Участничка в Септемврийското въстание. Два пъти осъждана на смърт. Многократно осъждана, интернирана, малтретирана.

Елена Димитрова

Мария д-р Стамен Илиева

Марушка Стоянова

Стоянка Петрова

Вера Трендафилова – знаменоска на Лопушанската дружина и санитарка по време на Септемврийското въстание 1923 г.

Катя Спасова – знаменоска на Лопушанската дружина и санитарка по време на Септемврийското въстание 1923 г.

„Санитарки във въстанието” (худ. С. Сотиров)

Станка Цекова

Дара Михайлова

Елена Димова

Вера Димова

Мария Митова

Елена Младенова

Анка Трайкова

Надежда Манова

„Няма вече време да стои жената вън от бойните редове. Ще се намерят средства и сили да се заздравят нанесените от септемврийския опит рани. Работнички, влезте в съответните работнически организации! Жени на труда, търсете, намирайте и четете вашия феникс „Работнически вестник”; предавайте го в стотици и хиляди ръце! Нека комунизмът ни бъде единствена мисъл и утеха. Бъдете бодри! Влезте в първите редове на свещената борба – борете се! Комунизмът ще победи!” („Работнически вестник”, год. XXVІІІ, бр.7, 12дек. 1923г.)

Георгица Карастоянова и Светла Павлова, съдени за участие в Септемврийското въстание, снимани със защитниците си, 1924 г.

Виенско издание на в. „Работнически вестник”

Тодорка Богданова, участвала в разпространяването на виенското издание на „Работнически вестник”

БКП взема курс за подготовка на ново въоръжено въстание. През 1924-1925 г. в страната са организирани въоръжени отряди.

Политзатворнички от Панагюрско, ятачки на Кискиновата чета, 1924 г.

Мариола Сиракова, участничка в Юнското антифашистко въстание 1923 г. и четничка в Килифаревската чета

Надежда Попова, участничка в Юнското антифашистко въстание 1923 г. и четничка в Килифаревската чета

През април 1925 г. фашистката реакция започва зверска разправа с революционното антифашистко движение. Много жени са арестувани, съдени, изтезавани и избити.

„Ана Маймункова пред инквизиция” (худ. Форев). Ана Маймункова, неустрашима деятелка на партията. Зверски убита в Дирекцията на полицията на 16 май 1925 г.

Вела Пискова, организаторка на женското движение в Шумен през годините на Първата световна война. Секретар на Окръжния комитет на БКП в Шумен. Участничка в Септемврийското въстание 1923 г. Загинала в престрелка с полицията 1925 г.

Арестувани антифашистки. Сред тях са Цола Драгойчева и Рада Тодорова. Пловдив, 1925 г.

Елена Гичева, сътрудник на ЦК на БКП. Убита в Дирекция на полицията, 1925 г.

Рахила Николова, убита в Дирекция на полицията, 1925 г.

Нина Кротнева, убита през април 1925 г.

Иванка Стайкова, убита в Дирекция на полицията през април 1925 г.

Божана Колева, жестоко изтезавана в полицията през април 1925 г.

Политзатворнички в Хасковския затвор, 1925 г.

Политзатворнички от Берковско в Ломския затвор, 1925 г.

Политзатворници в Ломския затвор, 1925 г.

Работническата партия (РП), създадена през 1927г., е форма за масова проява на БКП. Във фабриките, по села и градове се формират женски групи, които съдействат за революционното възпитание на трудещите се жени.

Членове на Централната женска комисия при ЦК на РП:

Дона Богатинова, член на ЦК на РП. Редактор на в. „Работничка”

Рената Натан, член на ЦК на РП. Редактор на в. „Работничка”

Жейна Пискова, член на ЦК на РП. Работи в редакционната колегия на в. „Работничка”

По време на стачката на тютюноработниците от софийските тютюневи складове през 1927 г. участват 4500 работници, от които 400 са жени.

Тютюноработническа стачка. София, 1927 г.

„Женски ден се устройва не затова, че интересите на работничките са по-други от ония на мъжа-работник. В този ден се работи от всички не за някаква отделна женска кауза, а за каузата на работническата класа, от която жената-работничка е неразделна част” (Тина Киркова)

Честване на 8 март от тютюноработнички в Пловдив, 1927 г.

Партийно събрание в с.Торос (Лазар Станево), Ловешки окръг, във връзка с бляскавата победа на РП в общинските избори в София през 1932 г.

Работнички от фабрика „Текстил”, Варна

Женска група към РП. Русе, 1931 г.

Женска група към РП в с. Добревци, Ловешки окръг, 1932 г.


Световната икономическа криза 1929-1933 г. се отразява най-зле върху жизненото равнище на работническата класа. Особено тежко е положението на жените. Ярък израз на тяхната борба против мизерните заплати, безработицата и настъплението на капитала е масовото им участие в стачните борби.

Тютюноработническа стачка. Стачен комитет. Пловдив, 1929 г.

Стачка във фабрика „Картел”. Стачен комитет. Пловдив, 1931 г.

Тютюноработнички от София, 1929 г.

Стачка на текстилните работници и работнички от фабрика „Тунджа”. Ямбол, 1931 г.

Помощната организация, в която трудещите се жени взимат масово участие, развива огромна дейност в подкрепа на жертвите на белия терор и фашизма.

Деца на загинали антифашисти с Георгица Карастоянова на път за Съветския съюз. Австрия, 1926 г.

Рада Тодорова, член на ЦК на БКП, организационен секретар, член на Централното ръководство на Помощната организация, дългогодишна политзатворничка и видна деятелка на женското революционно движение.

Адела Николова, политзатворничка, деятелка на помощната организация

Мара Митю Станева, член на окръжния комитет в Стара Загора. Деятелка на Помощната организация

Вестник „Работничка” изиграва огромна роля за партийното възпитание на трудещите се жени и за организиране на техните борби против настъплението на капитализма и фашизма.

Вестник „Работничка” – трибуна на българските трудещи се жени

Вестник „Работничка” – трибуна на българските трудещи се жени

След представление в Свободния театър за набиране на средства за трудовия печат. София, 1931 г.

„Сините блузи” – група за агитация и пропаганда при ЦК на РП, 1930-1931 г.

Трудещите се жени в България, под ръководството на партията и женската комунистическа организация, се вдигат на организирана борба в защита на Съветския съюз

„СССР” – излет на работници и работнички, членове на БКП и РМС на Витоша, 1931 г.

Марксистко-ленински кръжок при Девическата гимназия в Сливен, 1931-1932 г.

В дните на Лайпцигския процес българските жени, под ръководството на партията, взимат участие във всенародната акция за освобождаване на подсъдимите.

Събрание на софийски работнички и работници в защита на подсъдимите от Лайпцигския процес. Люлин, 1933 г.

Изява на будното класово и борческо съзнание на трудещите се жени е активното им участие в борбата против настъплението на капитала и фашизма.

Стачна кухня. Сливен, 1934 г.


Стачка на печатарските работнички. Сливен, 1934 г.

Близки носят храна на арестувани стачници от мина „Перник”, 1935 г.

Политзатворнички от Пловдивския затвор, 1935 г.

Политзатворнички с деца, расли в Пловдивския затвор, 1936 г.

Политзатворници на лечение в Хасковската болница, 1935 г.

VІ пленум на ЦК на БКП (1936 г.) одобри решенията на VІІ конгрес на Комунистическия интернационал и начертава новия ленински курс на партията за изграждане на народното антифашистко единство. Пред жените-комунистки се поставя задача да заработят в масовите организации за спечелване на трудещите се жени във всенародната борба против фашизма, терора и подготовката на нова война.

Демонстрация на тютюноработници и тютюноработнички, 1938 г.

Интернирани комунистки в с.Зелена морава, Търговищки окръг, 1938 г.

Интернирани комунистки в Несебър, 1938 г.

Трудещите се жени в България посрещат с възмущение фашистката агресия в Испания. Те се включват в защита на Испанската република.

Участнички в Испанската гражданска война:

Полина Недялкова

Атанаска Радулова

Гина Такова – Мичева

Траяна Ненова

Сузана Дянкова

Българска делегация на Международната конференция за мир. Париж, 1937 г.

Събрание в защита на мира, състояло се в местността Абланово, Сливенски окръг.
Август 1936 г.

Със започването на Втората световна война трудещите се жени в България повеждат героична борба за защита на своите икономически и политически интереси. Техните масови акции са една от най-ярките прояви на народното негодувание от предателската политика на монархо-фашистката клика, израз на желанието на народа да живее в мир.

Събрание на ремсисти от с. Варана, Плевенски окръг, да приемане съветското предложение за сключване на пакт за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, 1940 г.

Стачнички от фабрика „Котва”. София, юни 1940 г.

Женска група, организирана от Елена Мотова, интернирана в с.Жеравна, Сливенски окръг, 1940 г.

Женска група. Ивайловград, 1940 г.

Тютюноработнички-стачнички от Пловдив след завръщане от интерниране.
Пловдив, 1940 г.

В деня на вероломното нападение на хитлеристка Германия над СССР, ЦК на БРП излиза с позив, в който заклеймява фашистката агресия и призовава българския народ с всички средства да подкрепи справедливата борба на братята-освободители. На 24 юни 1941 г. Политбюро на ЦК на БРП взима курс за организиране и разгръщане на въоръжена антифашистка борба против хитлеристките нашественици и монархо-фашизма.

Цола Драгойчева, член на Политбюро на ЦК на БРП

Йорданка Николова – Чанкова, член на Политбюро на ЦК на БРП
и секретар на ЦК на РМС

Лиляна Димитрова, член на ЦК на РМС

Опожарен склад за кожухчета, предназначени за хитлеристката армия. София, 1942 г.

Виолета Якова, член на специални бойни групи към ЦК на БРП

Ганка Рашева, ръководителка на бойна група

Ана Вентура, организаторка на бойни групи

Тинка Джейн, заместник-командир на бойна група

Концлагеристки в лагера „Св.Никола”, 1941 г.

Партизани от отряд „Антон Иванов” с техни ятачки, 1942 г.

Събка Златанова, първата жена-партизанка

Мара Тасева, секретар на ОК на БРП в Попово,
обесена в Шуменския затвор през 1942 г.

Писмо на Мара Тасева до другарките. Шумен, 1942 г.: „Мили жени, още съм жива и здрава. Дано съдбата ме върне при Вас. Горещи привети – Мара”

„Демонстрация на жените от Перущица, 1942 г.” (худ. В.Корнев)

Ученици, членове на РМС, честват 1 май. Асеновград, 1942 г.

Позив против ограбването на България от хитлеристите

На 17 юли 1942 г. Георги Димитров прокламира по нелегалната радиостанция „Хр.Ботев” програмата на Отечествения фронт (ОФ). Под знамето на ОФ партията сплотява народните маси и ги повежда на смела борба за спасяването на България от фашизма и преди всичко от хитлеристката зависимост.
Българските жени приемат спасителната идея за изграждане на ОФ и дават своя принос за нейното осъществяване.

„Не, господа кръвопийци, няма кого вие да излъжете. Отечественият фронт се гради именно против вас, против фашистите, които предадохте отечеството на германците. Под негово знаме се нареди всичко смело, честно и съзнателно в България. И тоя фронт носи и – повече от сигурно е – ще донесе вашата гибел и една независима България.” (Цола Драгойчева)

„Българки,
Днес, когато войната се приближава на Балканите, съюзът ни с Германия носи гибел за страната ни! Българската майка, българското дете, хубавата ни Родина ги заплашва смъртна опасност! Сега Хитлер иска не само нашата храна и облекло, но и кръвта на нашите мъже, синове, дъщери. Ще позволите ли нейното проливане за чужди интереси? Не! И хиляди пъти не!” (Комитет на българските жени при ОФ)

Деятелки на Отечествения фронт:

Дими Паламарова, член на Окръжния комитет на РМС в София,
участвала в организирането на комитети на ОФ

Елена Драмалиева, работила по изграждането на ОФ комитети

Савка Богданова, член на ОК на БРП-Пловдив.
Работи по изграждането на ОФ комитети

Победите на Червената армия при Сталинград и при Курск довеждат до нов подем във въоръжената борба. Създава се Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), в чиито редове достойно място заемат българските жени.

Партизани и партизанки от бригада „Христо Ботев”,
ІІ-ра въстаническа оперативна зона (ВОЗ), август 1944 г.

Партизанки от бригада „Васил Коларов”, ІІ ВОЗ

Мара Петлякова, сътрудничка на ЦК на БКП. Пълномощник на Софийския окръжен комитет на БРП за Дупнишкия партизански район. Убита през 1944 г.

Вела Пеева, национална героиня. Активна деятелка на младежкото революционно движение. Загива героично в сражение с врага, 1944 г.

Яна Лъскова, убита 1944 г.

Жечка Карамфилова, член на ръководството на БРП при отряд „Васил Левски”, Х ВОЗ.
Политкомисар, убита през 1944 г.

Партизанки от бригада „Христо Ботев”, ІІ ВОЗ

Вера Начева, политкомисар на ІІ-ра Средногорска бригада „Васил Левски”, ІІ ВОЗ

Елена Лагадинова, най-малката партизанка

Вълка Горанова, член на Окръжния комитет на БРП.
Политкомисар на Червенобрежкия военно-оперативен район

Митка Гръбчева, член на бойни групи, партизанка в отряд „Чавдар”

Във въоръжената борба с голяма пожертвувателност участват жените-ятачки. Те са голяма част от широкия и мълчалив тил на народната и антифашистка съпротива.

Муда Ночева, ятачка

Каля Ченгелиева, ятачка

Игна Маринова, ятачка

Мария Вълкова, ятачка

Възпитана от БКП в интернационален дух, българката-антифашистка взима активно участие в освободителната борба и на другите народи.

Лилия Карастоянова, член на Ленинския комсомол.
Партизанка по време на Великата отечествена война на Съветския съюз

Мария Георгиева Караиванова, убита в Пражкото въстание, май 1945 г.

Зара Георгиева, сътрудник на съветското разузнаване в България

Христина Досева, ятачка на българи, участвали във френската съпротива

Българските монархо-фашисти предприемат зверска разправа с жените антифашистки. Те са арестувани, интернирани, затваряни, изтезавани и избивани. Жестокостта на фашистките палачи не сломява техния борчески дух. Те все по-активно подпомагат и участват в народоосвободителната борба.

Интернирани жени от с.Свежен, Пловдивски окръг, 1943 г.

На свиждане в Плевенския затвор, август 1944 г.

Политзатворнички в Старозагорския затвор, 1944 г.

Кунка Апостолова, дългогодишна политзатворничка;
завеждаща женската комисия при ОК на БКП-София, 1939-1941 г., концлагеристка


Доклад по случай 8 март, Международния ден на жената, писан от политзатворнички в Сливенския затвор, 1943-1944 г.

Доклад по случай 8 март, Международния ден на жената, писан от политзатворнички в Сливенския затвор, 1943-1944 г. (2)

Доклад по случай 8 март, Международния ден на жената, писан от политзатворнички в Сливенския затвор, 1943-1944 г. (3)

Народните маси под ръководството на БКП и с решаващата помощ на Съветската армия пометоха на историческия Девети септември 1944 г. монархо-фашистката диктатура и откриха пътя за социализма в България.

Членове на стачния комитет, организирал всеобщата стачка в Пловдив,
7-8 септември 1944 г.

Освободени политзатворнички от Видинския затвор, 8 септември 1944 г.

На 8 срещу 9 септември 1944 г. въстаналият народ свали монархо-фашистката диктатура и установи правителство на Отечествения фронт. В първите редици на победителите са българските жени. Неоценим е техният принос за победата на Деветосептемврийската революция.

„Всички обществени преврати са невъзможни без участието на жените” (Карл Маркс)

Партизанки от бригада „Чавдар”

Партизанки от бригада „Чепинец” слизат от Балкана, септември 1944 г.

Партизани и партизанки от Първа средногорска бригада.
Пловдив, септември 1944 г.

Партизанки от Рило-Пиринския отряд

ПОБЕДА!

Сподели