Слушайте ни, скъпи наши майки и сестри! Към вас се обръща нашата радиостанция, която носи името на великия български борец и певец Христо Ботев. Обръщаме се към вас, отрудени и измъчени домакини, работнички, селянки, към вас, истински и родолюбиви българки. Слушайте нашия правдив глас!
От памтивека у нас, българите, по стар славянски обичай, жената е била винаги почитана и уважавана като верен спътник на мъжа в радостите и в несгодите на живота. Послушайте нашите народни песни за тежките времена на робията! Какво широко място заемат в тях преданията за подвизите на нашите жени в борбата срещу тиранията, за правдините и свободата на народа!
Кой не знае у нас песента за Яна войвода, за юнашката българка, която с „остра сабя френгия“ е отмъщавала на душманите за поругана родна чест, за потъпкана народна свобода? Кой не знае песента за Бойка войвода? А колко наши българки беззаветно работеха за освобождението на България, като помагаха с всичко на народната организация на Любен Каравелов, Левски и Ботев? Те криеха народните борци, шиеха дрехи за въстаниците, служеха за връзка. Вечно ще помни нашият народ баба Тонка от Русе, която беше явка на наши народни апостоли и безстрашно изпълняваше тая своя опасна работа. Левски се укриваше у Величка Хашнова в Ловеч. Тая храбра българка нито за миг не трепна, макар да знаеше добре кого укрива.
В Априлското въстание през 1876 година рамо до рамо с бащите, мъжете и братята се биеха и жените.
И по-сетне, вече в освободена България, българката си остана вярна на своите борчески традиции. Тя издигна из своята среда такива достойни свои представителки като Екатерина Каравелова, като Вела Благоева – и двете талантливи деятелки на българското женско движение.
Нашите жени не останаха безучастни в миналата война, когато нейният противонароден характер, бедствията, които тя донесе, доведоха до общонародно недоволство и възмущение. Жените бяха първи, които обявиха война на грабителската война. Именно те бяха тия, които щурмуваха магазините и общинските съвети с викове: „Долу войната!“, „Върнете нашите мъже, бащи и братя!“
Български майки и сестри!
Миналото е пълно с блестящи примери на родолюбиви и юнашки прояви на българките. Но днес нашата страна пак тегли черно тегло. Пак чужденци тъпчат земята ни. Пак са мобилизирани бащите, мъжете, братята. Пак се е надвесила война. Още по-кървава. Още по-страшна. Още по-престъпна. Пак гладът чука на вратите. Пак децата, тия в нищо невинни същества, тия наши скъпи рожби и светли наши надежди – чезнат пред нашите очи от недояждане. Немотия души страната ни. Немотия не от нямане, а защото ни ограбиха. Хубавия български хляб ядат германците. И млякото, което трябва да се даде на децата, отива за германците и за тия, които докараха германците у нас. Няма дърва, няма кюмюр, няма захар, няма сапун, простия наш фасул го няма.
Така е сега. Утре ще бъде още по-лошо.
Кой е виновен за това положение?
Германците и тия, които ги докараха у нас – нашите сегашни управници. Борба е нужна, българки! Борба, както в миналото.
По примера на Яна войвода, на баба Тонка, на Величка Хашнова.
Вдигайте се на борба, за да спасите децата си от гладна смърт. Искайте възвръщането на мъжете в къщи!
Нашият народ не иска и не бива да воюва за германците. Не бива да пролива кръвта си за чужди интереси, за чуждо дело!
Сборник „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. ІІ
About the Author
