Вълко Червенков – „За вечна дружба с руския народ“ (17. 09. 1943 г.)

Не слиза от колоните на правителствения печат от две и половина години вече калната и позорна клевета срещу Русия, срещу братския руски народ. Няма в света по гнусна противоруска кампания от кампанията на продалите и род, и чест днешни български управници. Никога нашата земя не е търпяла още такива юди на славянството, такива вероломни врагове на руско-българското братство като днешните наши властници. И тия филовци, йоцовци и тем подобни смятат да произнасят имената на нашите възрожденци, на доблестната плеада български просветители и борци за националното ни освобождение като Петко Славейков, като Раковски, Каравелов, Левски, Ботев! Та кой не знае, че посочените български великани бяха убедени и страстни поборници на руско-българското братство? Че те тачеха най-силно не случайно създалите се исторически връзки между двата братски славянски народа – руския и българския, – крепяха и усилваха тия връзки, виждаха в тях гаранцията за националното съществуване на българите? Кой не знае, че всички бележити наши възрожденци от миналия век, че първите строители на нашата национална държава в своето мнозинство бяха получили възпитанието си именно в Русия и въз основа на напредничавата руска литература? Но мигар братските връзки между нашия и руския народи се изразяват само в кръвната славянска родственост, в близостта на езика, в общността на културата, на писмеността? О, не, не само това. Нашият народ получи своето освобождение от великия руски народ. Тук, в това обстоятелство, лежат преди всичко корените на нерушимата българска признателност и любов към руските братя. В лицето на русите ние, българите, виждаме своя освободител, своя опора за нашето национално съществуване. Това ни е завещано от дедите ни. И никаква сила не може да измени българските чувства на признателност и любов към славянските наши братя, към нашите освободители – русите.

Днешните властници не са български управници освен всичко друго и затова, че те се опълчиха срещу традиционната и дълбока дружба на българите с руския народ. Сегашната гнусна противоруска кампания у нас е един от най-ярките показатели за противобългарската политика на властващите германски агенти. Оня, който хвърля камък срещу Русия и руския народ, е враг преди всичко на българския народ. С особена сила ние сме длъжни да изтъкнем тая истина сега, когато легендарно героичната и славна Червена армия чупи гръбнака на хитлеристката армия, гони германските грабители на запад.

Руският народ в миналото проля кръвта на двеста хиляди свои синове за нашата свобода и независимост. Съдбините на нашата страна за руския народ винаги са били близки, българите са намирали поддръжката на руския народ във всички тежки случаи. Престъпността на противобългарската политика на сегашните властници изпъква поради това с всичката своя гибелност, когато бъде погледната и преценена сега през призмата на приближаващата се неизбежна победа на свободолюбивите народи. Руският народ носи днес главната тежест на борбата срещу историческите врагове на славянството – германските грабители. Руският народ заедно с другите народи на великия Съветски съюз ще има утре една от решаващите думи при устройството на следвоенния мир.

На кого трябва да се опре България, ако не преди всичко на Русия и руския народ, за да осъществи и гарантира своята независимост? И историческите традиции, и братската близост между двата народа, и, на първо място, коренните жизнени национални интереси на България изискват това. Преди всичко Русия за нас, българите, може да бъде главната опора на нашето национално съществуване.

Но нима не е ясно, че главната пречка за сближението между двата славянски народа днес е германската, хитлеристката агентура у нас? Нима не е ясно, че противоруската клеветническа кампания е не само едно дръзко предизвикателство към нашите освободители, но че тя е удар тъкмо срещу българите?

Хитлеровите агенти смеят да хулят и да оскърбяват потомците на героите при Шипка, при Шейново и Плевен. Родоотстъпниците имат наглостта у нас от две години и половина насам да насъскват, да клеветят срещу Русия, да помагат на хитлеристките разбойници в тяхната престъпна война срещу Съветския съюз? Де се намират тия разпасали пояса си търгаши с българските интереси?

Българи! Българки!

Време е да се отсекат предателските ръце, ръцете на хитлеристките провокатори срещу Русия! Време е да се разлее надлъж и нашир в нашата страна народното протестно движение срещу гнусната противоруска кампания.

Трябва да бъдат заставени да замълчат юдите, които водят противоруската кампания.

За братска солидарност, за братски връзки, за вечна дружба с руския народ!

Ставайте на всенародна борба за изгонването на германските грабители от нашата страна, за нейното спасение от хитлеровата война, за отстояване на нейната независимост в дружба и сътрудничество със свободолюбивите народи и, на първо място, с великия руски народ, нашия освободител.

***

27. 09. 1943 г.

Никога нашата земя не е виждала такива заклети врагове на руско-българското братство като днешните наши управници. Крайно време е за нашия народ да си даде точна сметка за опасността от това обстоятелсгво. Противоруската политика на днешните управници е, преди всичко, противобългарска политика. Тъкмо това трябва най-напред и да се разбере от всички честни българи.

„Два исторически факта – както казва нашият знаменит съотечественик, героят на Лайпцигския процес Георги Димитров в обнародваната в руския вестник „Правда” статия под надслов „Накъде върви България”, – два исторически факта дълбоко свързаха българския народ с великия руски народ. Първо, своето национално освобождение България получи от руския народ. Този факт укрепи в средата на българския народ дълбоките традиции на признателност и любов към руския народ. Второ, българският и руският народи са свързани от общата съдба на славянските народи в борбата против тевтонския стремеж за поглъщане на славяните. Кръвното славянско родство, близостта на езика, общността на писмеността и на културата, общността на интересите в борбата против немската опасност създадоха по такъв начин основата на неразрушимата връзка между българите и русите. Всички видни дейци на българското националноосвободително движение през XIX век бяха горещи и убедени поборници на руско-българското братство. В лицето на братския руски народ, особено след освобождението на България от руските войски, българският народ виждаше свой освободител и велика опора на своето национално съществуване. Трябва ли да се доказва, че след като руският народ премахна царизма и взе своята съдба в собствените си ръце, се създадоха извънредно благоприятни условия за разцвета на най-сърдечна дружба между двата славянски народи?”

Ето как Георги Димитров определя историческите корени на руско-българското братство. Това определение е единствено вярното. То ни помага да разберем в същото време и защо нашият народ има в лицето на немците главните врагове на неговата свобода и независимост.

Днешните управници не са български управници освен всичко друго и затова, че те, като агенти на Германия, се опълчиха срещу традиционната и дълбока дружба на българите с руския народ.

Руският народ в миналото проля кръвта на двеста хиляди свои синове за нашата свобода и независимост. Българите освен това са намирали поддръжката на руския народ във всички тежки случаи. Престъпността на противобългарската политика на сегашните управници изпъква с всичката своя гибелност, когато бъде погледната и преценена сега през призмата на приближаващата се неизбежна победа на свободолюбивите народи. Руският народ носи днес главната тежест на борбата срещу историческите врагове на славянството – германските грабители. Руският народ заедно с другите народи на великия Съветски съюз ще има утре поради това една от решаващите думи при устройството на следвоенния мир.

На кого трябва да се опре България, за да осъществи и гарантира своята свобода и независимост, ако не на свободолюбивите държави и преди всичко на Русия? И историческите традиции, и братската близост между двата народа, и на първо място коренните жизнени национални интереси на България изискват, щото ние, българите, да имаме именно в лицето на Русия главната опора на нашето национално съществуване.

Нашите управници, след като доведоха страната в задънена улица, продължават обаче не само да хулят и да оскърбяват потомците на героите при Шипка, при Шейново и Плевен, но и продължават да предизвикват велика Русия, като помагат на хитлеристките разбойници да воюват срещу нея! Нашата територия е превърната в германски плацдарм срещу Русия. Нашите войскови части в Югославия и Гърция косвено също така помагат на Германия във войната срещу Русия, като освобождават германски дивизии за Източния фронт.

Нима не е ясно в каква пропаст ни тикат управниците, като ни противопоставят срещу Русия.

Крайно време е да се отсекат ръцете на хитлеристките провокатори срещу Русия, за да бъде спасена България. Крайно време е да се разлее надлъж и нашир в нашата страна народното протестно движение срещу гнусната противоруска кампания.

Нека всеки честен българин добре запомни думите на Георги Димитров:

„Съветската общественост, въпреки непрекъснатата враждебна дейност в България, досега проявяваше най-голямо търпение, бидейки убедена, че тази прогерманска политика е съвършено чужда на българския народ. Руският народ, който в миналото проля кръвта си за свободата и независимостта на братския български народ и който сега носи главната тежест на борбата против историческите врагове на славяните – германските завоеватели, – има право да предупреди България, че всяко търпение си има граница.”

Току-що посочените думи на Георги Димитров са едно знаменателно предупреждение за нашия народ.

Не бива повече да се чака.

Не бива повече да се търпят провокациите срещу братска Русия.

Ставайте, българи и българки, на всенародна манифестация на нашите братски чувства към велика победоносна Русия!

За братска солидарност, за братски връзки, за вечна дружба с руския народ! Долу германската агентура!

За свободна и независима България, за България без немци, без гестапо, без фашисти! За България, сътрудничеща със свободолюбивите народи и, на първо място, с великия руски народ, нашия освободител!

Сборник „Говори радиостанция „Христо Ботев““, т. 5