Днес в условията на криза на Запада и отчетлив спад на международното доверие към САЩ (особено видим с войната в Украйна от 2022 г. и нападението на Израел над Палестина) се увеличават критиките към световния капиталистически модел, който беше наложен след разрушаването на социализма преди 30 години. Кризата създава противоречия, които водят до разнобой и в елита на САЩ. Настоящото интервю между журналиста Тъкър Карлсън и професор Джефри Сакс ярко демонстрира това. Икономистът Сакс е име, което се възприема за емблема на сегашния капитализъм в Източна Европа и Русия. Като съветник през 90-те години на редица десни правителства, включително на тези в Русия, Полша и България (по време на президента Петър Стоянов) Джефри Сакс и екипът му агитират и провеждат шокова терапия, приватизация и оттегляне на държавата от социалната сфера. В продължение на този курс, който облагодетелства САЩ и водещите сили в ЕС, през 2021 Сакс изразява мнение, че за България е добре да влезе в еврозаната и да прилага Европейския зелен пакт (нанасящ съкрушителен удар върху родната ни енергетика).
Тогава какво можем да научим от това интервю? Разговорът между Сакс и Карлсън разкрива тревога, че САЩ губят своето господстващо икономическо и военно положение в света. Сакс отговаря на въпроси като: кой кого и защо нападна в Украйна и как ЦРУ и правителството открито предизвикват конфликти навън, докато поддържат все по-голяма цензура и контрол вътре. Свободата на словото в Америка се превръща в мъртво понятие. Според Сакс, главният проблем на САЩ е класовото разделение на обществото, като нерешаването на това противоречие, тласка страната към открита катастрофа.
Разбира се, и двамата събеседници виждат разрешаването на тези противоречия през призмата на своето обществено положение и интереси. Като представители, които помагат на една част от американската заможна класа, и Сакс и Карлсън се ползват с открояващи се привилегии спрямо обедняващата работническа класа. Нито един от двамата не може да бъде заподозрян към каквито и да било симпатии към социализма или към подкрепа на комунистически идеи. Заедно с това те засягат аспекти на обективната реалност при капитализма и империализма: наличието на военни агресии, водени от САЩ, причинили смъртта на милиони хора; нуждата на правителството от налагане на цензура и преследвания; и наличието на омраза между американците на класова основа, която може да взриви тяхното общество. Това са проблеми, чието съществуване в САЩ и на Запад, българските либерали и антикомунисти яростно отричат. Но пазарни привърженици като професор Джефри Сакс и участници в бивши управления на Демократическата партия открито предупреждават, че сегашният курс на САЩ е път към Трета световна война.
Предаваме интервюто с малки съкращения. Тектът е разделен на три подзаглавия, а видеоинтервюто можете да гледате в две части.
» САЩ водят война срещу Русия, Украйна и НАТО я губят
Тъкър Карлсън: Какво се случва в Украйна сега? Темата излезе от водещите заглавия в медиите тук, предполагам заради идващите избори. Но сигурно има неща, които не искат да знаем. Кажи ни какво е положението сега?
Джефри Сакс: Основното е, че Украйна губи войната на бойното поле. Новото е нахлуването на Украйна и НАТО – на т.нар. наемници в един слабо населен селски район (Курска област) на Русия. На това се придаде голямо медийно внимание. От военна гледна точка е безсмислено. На истинския боен фронт Донбас Украйна е оставена да бъде разгромена. Те останаха без хора, без снаряжение и без противовъздушна отбрана. И Русия продължава своето настъпление. Русия винаги заявяваше, че могат да се бият, могат да преговарят, но преди всичко ще постигнат своите цели. А Западът, САЩ и особено Великобритания тръбяха “не, ни ще ги победим руснаците! Ние ще ги бием!”. А сега войската на Украйна има между хиляда и 2 хиляди загуби (убити и ранени) на ден.
Карлсън: На ден?
Сакс: Да, на ден. Това е ужасна касапница.Но нито управляващите в Киев, нито във Вашингтон, Лондон или Варшава броят украинските жертви. На Запад никой не иска да поеме отговорността по спирането на войната. И тя продължава.
Карлсън: Но ако в САЩ правителството се смени, очаква се да се промени и политиката към Украйна. Надявам се, това да стане с победата на Тръмп. Това не задължава ли сегашната власт да предприеме нещо, не знам какво точно?
Сакс: Правителството на Байдън, което си заминава, едва ли ще направи нещо различно от досегашното. Въобще умственото състояние на сегашния ни президент не предполага каквито и да било мерки. САЩ е на автопилот. Това е стряскаща ситуация в днешния опасен свят. Няма активна комуникация между САЩ и Русия, а това е същината на въпроса. Само така тази война може да бъде приключена и то по един отговорен начин. Защото това е война между САЩ и Русия. Това не е война между Русия и Украйна. Това трябва ясно да се знае. Войната е провокирана от САЩ, ние имахме своите намерения и цели в нея. Едно от тях е разширяването на НАТО. И за да спре войната, ни трябва президент, който да разбира причините и грешните сметки, които бяха направени. Това беше абсурдна и трагична идея от преди 30 години, родена в нашите силови структури. Лошото е, че Байдън не е човекът, който може да измени курса. Напротив, той e част от този безумен курс за разширяването на НАТО вече 30 години. В тази авантюра той е трагичен актьор. Планът предвиждаше да сринат Русия. Но стана така, че сринаха Украйна. Нуждаем се от нов президент и то от такъв, който разбира в какво сме се забъркали. Ние с теб говорихме – на американският народ никога не беше обяснено защо правим всичко това. На тях им се казваха неща, които нямат нищо общо с реалността.
Карлсън: Не мисля, че сред хората има каквото и да било одобрение към воюването на НАТО и нашето американско воюване чрез наемници срещу Русия.
Сакс: Несъмнено.
Карлсън: Не сме ли в истинска война с Русия в момента?
Сакс: Да, ние сме в истинска, кръвопролитна война с Русия. Участваме не само с пари, оръжие, с цели и стратегия, не само със съветници. Наши американски граждани са на бойния терен. И няма значение дали те са в американски униформи, като наемници или са анонимно там. Те ръководят огъня. И руснаците знаят това много добре. А това е много, много сериозна причина за притеснение.
Карлсън: Русия не е заинтерсована да удари Полша, Европейския съюз или САЩ с ядрено оръжие. Но Русия може да порази стратегически американски обекти по един не толкова очевиден начин. Не сме ли ние много уязвими за това, ако Русия реши да действа?
Сакс: Най-ужасното нещо за войната в Украйна е, че за САЩ не съществуваше оправдана необходимост от това да прекрачва червените линии на Русия. Защото никой сценарий не носи добър резултат. Или Русия ще победи, както прави в момента на бойното поле. Или Русия ще загуби на бойното поле, но тогава войната ще ескалира още повече. Разрастването на войната има много измерения. Както ти каза, тя може да се насочи срещу американските интереси в други райони на света. За това руснаците имат подготвени съюзници. Другият сценарий пък беше ясно заявен от Русия – тя може да употреби тактически ядрени бомби. И това тя ще направи, ако се почуства жизнено застрашена. Днес ясно се вижда, че авантюрата, която започна правителството на Клинтън, няма никакъв добър изход. Авантюрата за разширяването на НАТО на Изток я продължиха Буш и Обама, после и Тръмп. А Русия съвсем ясно, подчертано и недвусмислено заявяваше през цялото време: “Не правете това!”. Отношението на Русия към вкарването на Украйна в НАТО е точно такова, каквото ще бъде отношението на САЩ, ако Москва открие сухопътна военна база в съседно Мексико. Реакцията ще бъде: “Даже не се и опитвайте!”. Това е абсолютно ясно. Не е нещо скрито, а се проявява вече повече от 30 години. Сега вече открито знаем и все повече неща ще разберем. Всичко започна по времето на Клинтън през 1994 година. Тогава се реши: НАТО се разширява на Изток и ще включва Украйна. През 1997 година този план беше описан от Збигнев Бжежински. Но повярвайте ми, това не беше идея на Бжежински. Той само използва случая да запознае невоенните с това, което е решено политически. И тогава те признаха – ще действаме решително чрез Украйна. За широката публика нещата станаха ясни след срещата на НАТО в Букурещ през 2008 година. По това време Джордж Буш задължи НАТО да приеме тази стъпка. Това стана причина за войната през февруари 2014 година, защото САЩ направиха заговор срещу Янукович, който беше противник на НАТО. Той добре разбираше, че щом Украйна е притисната между Запада и Изтока, тя може да се спаси само, ако се сниши и запази неутралитет. Понеже той държеше на неутралитет, ние от САЩ го свалихме от власт. Това направи САЩ и с това започна войната. Това беше предначертан провал при всички обстоятелства. И иронично казано, от всичко което можеше да стане, сега се случва най-безопасното. А то е – Русия печели на бойното поле.
Карлсън: Да, така е!
Сакс: Защото, ако сега Русия губеше военно, тогава войната щеше да се превърне в ядрена война. Всички експерти, които омаловажават това и казват “не бойте се, опасност няма, всичко е само блъфиране”… тези хора и тяхното мнение, аз го презирам. Това не е в моя стил, на заблудените се опитвам да помогна. Но нали разбирате?! Тук става въпрос за живота на всички ни, за живота на моите внуци. Няма какво да добавя. Тяхното заслепение и невежество тип “не се бойте от ядрена война” може да убие моите внуци. Това повече не искам да го чувам. Който говори така, не разбирам нищо от епохата, в която живеем!
Карлсън: Шокирам съм от подобни изказвания. Това го говорят хора от елита, но и много висши военни, които работят за НПО-та като “Хъдсън”, “Център за стратегически и международни изследвания”, знаеш как е…
Сакс: Плащат им да говорят това.
Карлсън: Да, така е. Но се питам къде са онези отговорни и мъдри военни. Няма ли ги в Пентагона тези, които оценяват трезво риска и са загрижени за САЩ. Къде са те?
Сакс: Има такива. Но ядрената епоха доказа, че има много военнолюбци, безразсъдни и освирепели личности, които открито агитират за използването на атомни оръжия. Днес ние сме изключително близко до ядрена война. Да не забравяме, че американски военни са се изказвали за това САЩ да нанасят първи ядрени удари. Тогава те искаха да ударят СССР и това щеше да унищожи Земята. Тези хора имаха власт. Аз изучавах подробно Кубинската ракетна криза и написах книга за последствията от нея, за дипломацията на президента Кенеди. Той успя да ни спаси от пропастта. Почти всички негови съветници бяха за нанасяне на удари по СССР. А може да се предположи, че това щеше да завърши с пълномащабна ядрена война и унищожение на човечеството. Кенеди остана почти единствения противник от върхушката на тази идея. Били сме много близо до катастрофата. Имало е и други подобни случаи. Винаги споменавам по тази тема “Часовника на ядрения апокалипсис”. Още от 1947 година чрез него експерти-физици определят колко близо сме до ядрената катастрофа, причинена от оръжията. Днес този часовник ни предупреждава, че сме най-близо отвсякога до ядрен Армагедон. Минутите преди полунощ по време на Студената война са били повече или по-малко в зависимост от моментите на затопляне и противопоставяне. Най-безопасно е било след края на Студената война. Въпреки, че намеренията на САЩ по отношение на Русия не са се променили особено и е спорно дали Студената война някога е приключвала. Учените определят началото на 90-те години, когато СССР изчезна, а Клинтън встъпи в длъжност за момент на най-малка опасност от ядрена катастрофа. Часовникът показваше 17 минути преди полунощ. И оттогава досега всеки американски президент увеличи световната ядрена заплаха. Клинтън. Буш. Обама. Тръмп. Байдън. Всеки. Това направиха чрез всички американските провокации, агресии, целенасочени войни и намеси в Близкия Изток и разширяването на НАТО. С непрекъснатото омаловажаване на Русия и Китай, на всичко, което те считат за важно. Как въобще си позволяват да имат мнение? Ние и само ние можем да имаме мнение. Същото и с Иран – той е маловажен или е демоничен. Така стигнахме до агресия и арогантност, които бавно ни тласкат към пропастта. Още през 1992 година се наложи разбирането, че ние от САЩ не е нужно да се вслушваме в когото и да било. За какво да се съобразяваме с Русия? Та нали тя е бензиностанция с ядрени бомби. Това разбира се, е върховна глупост. Но идеята беше – унижавайте я. Какво, че притежава 6000 ядрени ракети? Нима нещо може да се обърка? Така се отнасяме и към Китай. Все по-често се чува от Пентагона, че една война с Китай е напълно възможна. И това го говорят действащи генерали – след 2-3 години може да бъдем във война с Китай.
Тези хора дали не са болни и луди, питам аз?! Имат ли представа на кой свят се намират въобще? На теория се води, че ни управлява цивилен президент, който трябва да се грижи да не ни захвърлят към пропастта. Да, ама сега не ни управлява такъв президент. Дори когато Байдън беше с акъла си, той казваше: “Боже господи, този човек трябва да си отиде!”. Репликата беше за президента на Русия. Това се представя като американския избор. Такива думи не са казват за противник, още по-малко за съпоставима световна сила (второ по ядрени оръжия). Но така постъпваме ние. Спомнете си – малко след срещата си със Си Дзинпин Байдън измънка пред публика за китайския президент, че бил “диктатор”. Това е арогантност, неуважение и откровена глупост. Идеята е да се унищават противниците. Така стигнахме дотук – днес Часовникът на ядрения апоколипсис показва 90 секунди преди края.
Наскоро се завърнах от дълга обиколко в Европа и Азия. Усетих, че притеснение има навсякъде. Притеснение ми изразиха открито и държавни ръководители. И ме попитаха: Какво се случва с вашата Америка? Тласкат ли ни към война? Защо трябва да избираме дали да търгуваме само с Китай, или само със САЩ, или само с Русия? Защо санкциите срещу Русия удрят нас? Това чувах навсякъде в Азия. А какъв е отговорът на тези въпроси? Няма добър и еднозначен отговор на тях. Какво мога да им кажа – не се тревожете, всичко е под контрол? Не, това не е отговор.
А какво ни казаха китайците? Слушайте, през целия 19 и част от 20 век сили като Великобритания и Япония се опитаха да ни разчленят. Опитаха какво ли не за да ни вземат земите и да ни затрият. Един от най-циничните опити е на Великобритания с Опиумната война от 1839 година. Тогава искаха Китай да приеме на своя земя британска търговия с опиум. Знаете какъв е щял да бъде резултата от това върху населението? Китай отказва, а Великобритания заявява – кой ще търгува и употребява опиум решава само тя. Това как ви звучи? Все едно днес колумбийски наркокартел да превземе САЩ и да ни въведе свободна търговия! И днес китайците казват – не ни разпокъсвайте териториално. Вече преживяхме това в продължение на 150 години. Не ръчкайте Тайван към противопоставяне. Защото ние сме една нация с него и вие американците го бяхте признали. Това признание стои в основата на китайско-американските дипломатически отношения. Можем да имаме идеални отношения, ако не правите опити да ни разчленявате.
Обаче в САЩ буквално има сили, които искат да създават проблеми. Те искат да тормозят и разчленят Русия, също и Китай. И не искат държавите да могат сами да решат своите вътрешни проблеми. Когато казвам това на американци, които се информират от “Ню Йорк Таймс”, “Уолстрийт Джърнал” или “Вашингтон пост”, те ме гледат втрещено. “Ама как така, господин Сакс, та Русия ни е враг, Китай ни е враг. Руснаците са империалисти”. Такива глупости и лъжи биват повтаряни постоянно. Ясно е защо. Правителството ни се опитва да контролира изцяло информационния поток и социалните интернет мрежите. Резултатът – накрая и най-очевидните истина остават забулени в мъгла. Но ти ме пита – има ли САЩ изгода от война с Иран? И аз отговарям – не, няма. А изгода от война с Русия? Не, никаква. Ами с Китай? Господи, та това може да взриви целия свят!
Целият въпрос е в това, че ние не се стремим към мир. След 1991 година се наложи представата, че мир не ни трябва, защото ние сме най-мощната световна сила. Можем да правим каквото си пожелаем, понеже сме ненадмината сила, ние сме уникална нация и колос, непознат в световната история. Засенчили сме дори Римската империя. Тези разбирания се разпространяваха от възрастни хора, които се държаха инфантилно. И така – Иран, ти си враг и част от оста на Злото. За какво са ни преговори, ние не се нуждаем от такива по нито един въпрос. Ето още един интересен аспект от войната в Украйна. В член 10 на устава на НАТО сме заложили принцип, с който се гордеем. Според него, Русия няма думата, когато става въпрос за разширяването на НАТО на Изток, към нейните граници. Русия нямала основателен интерес да бъда страна в тази политика. Нали си представяте? Русия няма думата за това, че в Украйна ще бъдат поставени американски военни бази и ракетни системи с далечен обсег. Запознати източници съобщават: през януари 2022 година Антъни Блинкен е заявил на Владимир Путин, че САЩ ще поставят нападателни ракети на границата на Украйна с Русия. На това руският президент е възразил, че Байдън е дал обещание да не предприемаме този ход. Но Блинкен е отвърнал, че американските ракети могат да бъдат сложени там и Русия няма какво да направи. Ето това е нашият подход към света.
Карлсън: Чакай. Казваш нещо интересно. Изглежда, че Блинкен ръководи не просто външната политика, а цялото ни правителство?
Сакс: Да, но ние не знаем кой е наредил на Блинкен да действа така. Нека сме наясно. Американският военнопромишлен бизнес е сектор, свързан с печалби за трилиони американски долари. Той действа по един сенчест, прикрит начин. Има своя стратегия и тя остава непроменена независимо от това кой е действащият президент. Някои президенти мислят, че имат думата в този сектор. Но това не е така. Пак казвам. Идеята за разширяването на НАТО датира буквално от 1994 година. Това е 30-годишна програма, която е много подробно разработена. Владимир Путин наскоро отбеляза, че американското правителство казва едно нещо сутринта, а следобед вече твърди противоположното. Защото междувременно среди извън правителството са се намесили и са наложили обрат в позициите. …// 49:30 Струва ми се, че нещата стават горе-долу така. Силовите структури са постоянната власт, това е огромен бизнес. Нека не забравяме – САЩ имаме 750 военни бази извън нашата територия. Имаме 6000 ядрени бомби. Имаме 1 трилион долара официален военен бюджет, но харчовете са по-големи, защото има и допълнителни плащания. Това е огромна машина. Тя пише всички доктрини – и официалните, и непубликуваните. Концепцията е описана отдавна – да поддържаме пълно господство по целия свят. Това означава, че ние трябва да сме неоспоримият хегемон. Това е лудост и аз го наричам състояние, което няма връзка със заобикалящата го действителност.
Знаеш ли – ние и двамата сме хора, които доста пътуваме по света. И някак нещата не изглеждат както те ни карат да ги приемаме. Да, САЩ сме мощна държава. Но ние сме 4.1% от световното население, а останалите 95.9% от хората едва ли ще са съгласни ние да ги ръководим във всяко кътче на Земята. Какво значи ние да доминираме в Централна Азия, край границите на Русия или над други ядрени държави? Или пък да диктуваме в Източна Азия, където Китай има 2 пъти по-голям индустриален потенциал от този на САЩ? И пак за Китай, който има 4 пъти по-голямо население от нашето, има стотици ядрени бомби и цивилизация, която е десетки пъти по-стара от нашата. Ще ви кажа какво е това. Това е рецепта за една непрекъсната война. А в ядрената епоха тази война ни води към пропастта, независимо дали гледаме или не гледаме Часовника на ядрения апокалипсис. Ние провокираме, ние не водим диалог. Ето това трябва да го разбере всеки бъдещ президент на САЩ.
Карлсън: Добре. Тръмп го разбира това…
Сакс: Да, така е. Разбира го и Ванс (кандидат за вицепрезидент). Това е изключително важна тема, която основните кандитати в кампанията въобще не засягат.
Карлсън: Да кажем, че Тръмп спечели. Не знам дали това е възможно при сегашната система, но това е друга тема… Предполагаме, че той ще спечели. Какво трябва да е първото нещо, което да направи, за да спре този разрушителен за Америка курс? Как трябва да постъпи за да ни избави от катастрофа и как да възстанови нарушения световен баланс?
Сакс: Тръмп и Ванс имат напълно правилно отношение към Украйна, то е премислено и трябва да се приложи спешно. Те казват – няма основание за тази война, която беше нарочно или не, но провокирана. Беше провокирана заради тласкането на НАТО на Изток, което е абсолютно неприемливо. Както и за САЩ има неприемливи положения в Западното полукълбо, така има и за Русия в техния регион. Ето това Тръмп и Ванс го разбират. Това е чудесно. Те знаят, че сегашното положение е губещо за САЩ. И това е точно така. Ако Русия спечели, ние губим. Но ако Русия загуби, ние губим още повече, защото идва рискът от ядрена война.
Считам, че Тръмп е прав като казва, че войната в Украйна може да бъде спряна за 1 ден.
Това дори не е риторичен трик. Достатъчно е американски президент да набере по телефона или чрез Zoom президента Путин и да му заяви: “Знаеш ли, разширяването на НАТО беше лоша идея. Не знам как всичко това започна преди 30 години”. Ето краят на тази война. На мига ще спрат бойните действия, като останат някои подробности за доразрешаване. Защото политиката на НАТО е причината за тази война. А сега настоящото ни правителство тръби, че Украйна ще бъде в НАТО. С това гарантират продължаването на войната. Да, но Украйна вече е сразена.
Карлсън: Може ли един президент да направи това? Преди малко ти каза, че те си въобразяват, че имат власт, но всъщност я нямат.
Сакс: Не, не. Президентът може да изпълнява ролята си.
Т.нар експерти често подвеждат президентите. Лъжат ги и налагат агресивна линия. Няма да е лесно, изисква се мъдрост от президента да оправи бъркотията. Трябва твърдост и решимост. А експертите в костюми ще го засипят с много глупави съвети. Защото процесите са дирижирани из основи.
Но президентът може да направи това, не е невъзможно. Моментът сега е подходящ. Ние сме в края на един 30-годишен неоконсервативен цикъл. Помня началото на този процес. Тогава не разбирах накъде тласкат нещата. А бях съветник на президента Елцин. Видях, че САЩ не желаят сътрудничество и се чудех защо. Елцин повтаряше, че иска демокрация и нормални отношения със Запада. А от Вашингтон му отговаряха пренебрежително и с високомерие. Тогава не можех да си го обясня. Сега вече е пределно ясно – това са 30 години, в които Русия трябваше да бъде подчинена, победена и унищожена. Искали са да я превърнат в третостепенна държава. Така беше 30 години. Да, но днес се видя, че този курс е един ужасен провал. Американската външна политика няма никакъв успех – това е очевидно. Погледнете – всяка водена от нас война, като тези в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и Украйна, завърши с катастрофа. Тези войни ние създадохме преднамерено, водихме ги и в тях похарчихме, тук се спори, но между 5 и 7 трилиона долара. Резултатът е, че външния ни дълг нарастна и това увреди икономиката ни. Заради тази изключително заслепяваща концепция да господстваме, ние не успяхме да решим своите вътрешни въпроси и занамерихме инфраструктурата. Така, че ако дойдат Тръмп-Ванс на власт или някой друг, те ще имат едно преимущество. Сегашният курс е всичко друго, но не и успешен. Убедем съм, че и хора в силовите служби знаят – изтощихме се, стига постоянни войни, по-добре да опитаме нещо друго.
По отношение на президента – първо, той има конституционните правомощия. Сега сякаш вратата е открехната за промени, стига президентът да е достатъчно умен и решителен. Нещата няма да станат автоматично. Защото елитът във Вашингтон не си е взел поука. Само, че те вече няма как да стоят и да повтарят, че всичко се развива прекрасно. Струва ми се, че това разбиране го има. Аз имам едно основно послание към Тръмп-Ванс: Знайте, че урокът, който научихте от Украйна, важи в пълна степен и за Китай. Тази идея във Вашингтон е много трудна за разбиране и възприемане. Дори Ванс не разбира напълно, затова пак ще кажа – ние нямаме основателна причина за воюване с Китай. Всичко друго не е вярно. Да, ние трябва да се конкурираме с Китай икономически и технологично. Трябва да търгуваме с него и да го посещаваме. Китай е едно прекрасно място. Обаче нямаме основателни причини за война с тях. Това и положението едно към едно по отношение на Украйна-Русия. Ние нямаме основателна причина да воюваме с Русия. Това искам много ясно да го разберат.
Защото цялата ни катастрофа произлиза от схващането, че ние трябва да се месим в делата на другите. И да определяме кой да е на власт, съответно да махаме правителства. Или да прекрояваме граници. Този подход е катастрофален за САЩ! Трилиони долари бяха прахосани и милиони хора убити по света. Това е катастрофата на американската външна политика. Не ни трябват и 750 военни бази извън нашата територия. Не, по-добре най-накрая да си ремонтираме пътищата!
Нека направим така, че страната ни да се развива нормално. Ние с теб сме пътували в чужбина. И там виждаме, че инфраструктурата навън буквално блести в сравнение с нашата.
Карлсън: Да, ние сме в покъртително състояние. Ти повече си пътувал. Но преди имаше схващането, че ние сме развитите, а останалите са Третия свят…
Сакс: Е, вече не е така.
» Медиите и ЦРУ: В САЩ неправилното мнение се трие, а говорещият се обискира
Сакс:… Но тревожното е, че във Вашингтон някои подхвърлят идеята да спрем с Украйна за да се пренасочим към други “истински” врагове. За какъвто обявяват Китай.
Карлсън: Или Иран.
Сакс: Не, те не са ни врагове по никакъв начин. Да, имаме някои спорни моменти с тях. Съревноваваме се за пазари и технологии. Но те не са ни врагове и нямат причина да се превърнат в такива. Това е логиката.
Карлсън: Тайван. Много хора започват да си мислят, че защитата на суверенитета му е сред ключовите интереси на САЩ. Какво мислиш?
Сакс: Тайванският въпрос е напълно ясен. В основата на нашите отношения с Китай стои концепцията за “единен Китай”. Това означава – Тайван е част от Китай. Исторически е ясно, че през 1947 година загубилите гражданската война – Гоминдана избягаха на остров Тайван. За един период островът е част от Япония, която след нашествие го взима. Но той традиционно и от столетия е част от Китай. Изгубилите гражданската война се настаняват на острова. Интересното е, че тайванското правителство също казваше, че Китай е един, имайки предвид, че те са неговото ядро. Пекин казва същото – Китай е един и това сме ние. Така, че тук няма противоречие, защото и двете страни твърдят едно и също. Когато САЩ подобриха отношенията си с Китайската народна република основата за това беше политиката за единен Китай. Когато се е говорило за разлика, тя се състои в различните системи. Тайван под влиянието на Япония и на Гоминдана се е развил като пазарна икономика. В Китай системата е друга. Оттук произлиза схващането за “един Китай, две системи”. И ние казваме, че трябва да има мир между двете страни и отношенията им да бъдат приятелски. Според мен, това е отлично положение и е напълно постижимо. Ние казвахме – вие сте едно цяло. Китай казва, че е едно цяло и настоява да не ги делим и разчленяваме. Китай изживя достатъчно външни опити за това през 1839-1949 година. Така, че искането на Китай е ясно. Той иска приятелски отношения с Тайван. Той признава двете системи, но не желае САЩ да предизвикват сепаратизъм в Тайван и война в тесния Тайвански проток. И Пекин, и Тайпе знаят, че са едно цяло и не бива да се делят.
Само, че в САЩ тайната държава на службите изповядва мотото “провокирай, отслабвай, подсилвай разделенията, злепоставяй и създай безредици”. И ние правим това. Надявам се да не стресна никой с казаното – става дума за стандартите на ЦРУ. Затова и част от нашето правителство насърчава отцепничеството и подкрепят движенията за независимост на Тайван. А това ни води към война. Несъмнено. А на моите тайвански приятели им казвам: “Не се превръщайте във втора Украйна!”. Не оставяйте САЩ да предизвикат катастрофа във вашия регион. Не се доверявайте на думите, че САЩ ще ви пазят. Това им обещахме през 2014 година на превратаджиите в Украйна. Резултатът е 600 000 убити украинци. До това водят тези идеи. Затова на моите приятели в Тайван им казвам: “Поемете си дълбоко въздух и не се оставяйте САЩ да ви въвлекат в огромна опасност”. В САЩ ги има “буйните” глави, които провокират и работят срещу нашата дипломация.
Напомням, че през 1982 година САЩ и Китай подписаха двустранно комюнике. Има го в Интернет. САЩ заяви, че няма намерение да вреди на Тайван. Преди въоръжавахме Тайван, но след изграждането на отношения със социалистически Китай се задължихме това постепенно да спре. Това е едно от поредните обещания, които САЩ даде, а после се отмени от обещаното. Абсолютно същото стана с обещанието ни от 1990-1992 към Горбачов и Елцин. Обещахме да не разширяваме НАТО. Казваме, подписваме, излизаме с комюникета, но излиза, че ги приемаме тези стъпки само като маневра. Надделява схващането, че САЩ трябва да разполага с пълна свобода на действие, да не се ограничаваме с обещания.
Според мен нашата зряла дипломация трябва да е последователна. Стратегическата гъвкавост е погрешен подход. Да държим другата страна в постоянна неизвестност, е неправилно. Защо ни е всичко това? Да го докараме до случайна ядрена война?! Какво точно има тук да преоткриваме?
Искам да го кажа ясно. Заставаме зад “единен Китай” и не желаем да въоръжаваме Тайван, което подхранва китайското недоволство. Трябва да си дадем сметка, че въоръжаването е изключително провокативно действие.
Заедно с това светът и САЩ очакват и Китай, и Тайван да работят за мирно разбирателство. Да не се стига до военно нападение на Китай срещу Тайван. Защото няма причини двете страни да стигат до война. Разбирането за “единен Китай” трябва да доведе до благоприятна развръзка.
Карлсън: Има едно схващане, което често чуваме. То е, че Китай иска да овладее Тайван заради тайванския производител на микрочипове TSMC. А светът и ние се нуждаем от тях за да развиваме модерна икономика. САЩ не могат да си позволят китайците да придобият този завод. Как ще коментираш това?
Сакс: Откъде да почна? Първо, Китай няма да наруши доставките на микрочипове за нас и нашите нужди. Стига ние да не провокираме избухването на война. А при нас стана така, че ние проектираме, но не произвеждаме микрочипове. Това е така от 70-те години, когато се взе политическо решение за индустрията и за цялостното ни национално развитие. Реши се да изнесем производството в Корея, Япония, а после и в Тайван. Така един умен човек – Морис Чанг основа Тайванската индустриална корпорация за микрочипове (ТИКМ). Но нищо от това не е застрашено в момента. По същество санкции има, но тях ги наложи САЩ на ТИКМ за да спре износа им за Китай. Считам тази политика за изцяло погрешна. Тя е сбъркана, провокативна и е против интересите на всички. Това е лошо преценената американска политика за възспиране на една държава, която е много по-голяма от нас. Китайците са способни, технологично напреднали и бързо ще надделеят тези санкции с инженерни решения. Така мисля. Със забраните за износ, които наложихме, не постигаме нищо. Китай ускоряване способностите си в преодоляването на санкциите. Затова и не намирам, че ТИКМ е част от този заплетен възел. Има такива, които вярват в това. Според мен, те грешат. По мое мнение същината на въпроса е другаде. Просто ние трябва да спрем с провокациите. Китай е велика сила и забележителна цивилизация с достойнство, красоти, богата история и култура. Ние трябва да се отнасяме към тях уважително, има какво да научим от тях. Днес Китай е велика индустриална сила. Но тя не е завовевателна сила. И ако се отнасяме уважително, ще имаме отлични отношения. Китай продължава възходящото си развитие. И тя изпревари икономически САЩ. По доход на глава от населението ние обаче ги водим 3 пъти. В крайна сметка не става дума за някаква огромна заплаха за САЩ, която може да ни провали. Те просто наваксват загубено време за развитие. И се справят отлично. Действат умно и с огромен труд. Работят много извънредно, пестят и инвестират мощно. Те изграждат модерна икономика, която е надежна. Рецептата им е правилна: спестявания-инвестиции-образование и нововъведения. Въобще те наваксват за изоставането си от предишните 150 години.
Карлсън: В нашето интервю ти говориш за неща, които никога не съм чувал по телевизии като NBC и CBS или никога не съм чел в “Ню Йорк Таймс”. Говориш за идеи и перспективи, които ги няма в големите американски медии. Ти беше изолиран от тези медии, въпреки че преди им сътрудничеше много години. С теб можем да разговаряме само, защото се намираме в социалните мрежи, които са алтернатива на големите медии. Изглежда, че ръководещите правителство с антинародни и разрушителни политики имат нужда да заглушат нашите гласове. Видяхме как Франция арестува създателя и собственика на социалната мрежа “Телеграм”.
Сакс: Да, това беше немислимо.
Карлсън: Да, немислимо е. Обаче стана реалност.
Сакс: Направиха го много грубо и отблъскващо. Това е опасно.
Карлсън: Да. Аз съм предупреждавал за това и се чувствам засегнат. Говорил съм, че това ни очаква в бъдещето. Дали ще има въобще свободно изразяване след 20 години?
Сакс: Това е голям въпрос. Бях наскоро в едно шоу с водещ, който харесвам и познавам. Възхищавам му се от десетилетия. Ти също го познаваш. Това е Дмитрий Саймс, който е американец от руски произход. В един период той живее тук, в друг – в Москва. Като млад той е съветвал Ричърд Никсън, който между другото имаше много интелигентни идеи за Китай и за СССР. Оценявам ги високо. Какво стана със Саймс? ФБР нахлу и обискира дома му. На мен ми стана особено неприятно. Малко преди това участвах в неговото предаване по Zoom. С него проведохме много добър разговор за това как можем да избегнем ядрената война. И изведнъж – нахлуват в дома му. Такива случаи в САЩ стават все по-често. Ти знаеш това по-добре и от мен. Сещам се за твоето отлично интервю с Боби Кенеди, в което говорите на тази тема. Правителството все повече цензурира социалните мрежи и местата, в които се провеждат смислени дискусии. Не знам колко подробно да говоря за това. Но ще кажа и това. Джордж Наполетано, когото следя, беше цензуриран в Ютуб за една седмица. Направиха го, защото гостът в предаването му говорил неправилно. Това е първи удар, но го предупреждават, че ще има още. При трето прегрешение направо щели да му спрат журналистическите изяви в интернет завинаги. Нашата страна е в странно и опасно положение. Америка още от основаването си заложи на принципа, че различните идеи ще се дискутират свободно. Защото няма как да имаш свободна страна без гражданите й да са осведомени. Това е основно положение, което днес е застрашено.
Карлсън: Щом властта може да те накаже за това, което говориш, това не е ли диктатура?
Сакс: Трябва да сме напълно наясно. Американците въобще не ги питат, а и не знаят какво прави нашето правителство в чужбина. За случващите се събитията у дома американците имат някаква представа. Но външната ни политика нарочно се държи вече десетки години в пълна тайна от народа. И така някои неща са очевидни, но те биват отричани, щом за тях започне да се говори. Аз говорих за ролята на САЩ в преврата в Украйна от 2014 година. Този преврат е тайна операция на разузнавателните служби. Но ние правим това постоянно. САЩ действат така и са свалили голям брой правителства. Макар, че аз съм икономически, а не военен експерт, виждам съм осъществяване на преврати с очите си. Предупреждаван съм за това от чужди президенти, но съм го виждал и на място. Обаче за тези неща не дават да се говори нищо тук, в Америка. Затова казвам, че силовите структури управляват нашата страна. Това е могъща военна машина, която може да бъде спряна от президент, който си върши работата. И това трябва да е първият му приоритет. Но сегашният Байдън е умствено неспособен, а младият Байдън просто беше неинтелигентен. Ако ли пък друг президент е рожба на военно-промишления комплекс, то той просто ще работи пак за тях. И така ние сме една голяма военна машина. Независимо дали съветниците ще подвеждат президентите чрез заблуди, натиск и лъжи или пък президентите ще са просто без нужното съзнание за друго. За това нещо народът се досеща.
Карлсън: Наскоро гледах прощалната реч на президента Айзенхауер, която е много съществена.
Сакс: Тя е от 17 февруари 1961. Почти съм сигурен в датата.
Карлсън: Изумяваш ме с тази точност. Отдавна съм я слушал тази реч. Има я в Интернет. И когато пак я чух, бях шокиран. Тя е пророческа много повече, отколкото я представят. Айзенхауер казва, че се превръщаме в тази военна машина след края на Втората световна война. Мислиш ли, че това е така?
Сакс: Всичко започва през 1947 година с Националния акт за сигурността. Началото е създаването на ЦРУ и големите правомощия, с които може да се меси. Неговата дейност е груба и излиза извън закона. Тя включва атентати над чужди държавни глави и свалянето на правителства. Това се прави тайно, но следвайки определена програма. Програмата е от 1945 година, а според някои и от по-рано. ЦРУ е създадено като инструмент за противопоставяне и разгром над Съветския съюз. Това беше наричано тогава “война срещу комунизма”. Но най-интересното е, че СССР в един момент престана да съществува. А войната, този път срещу Русия, продължи. Така, че целта не е просто комунизма. Целта е една голяма държава да бъде махната, защото САЩ отричат ролята й на велика сила. Америка не обича съпоставимите й съперници. Защо казват да живеем с тях, като може да осъществим пълно господство над света? Да определяме всяко развитие. Да сме ключова държава и единствената световна суперсила. Да, това е визията. Само, че тя предизвиква големи неприятности. Защото много от държавите по света не я споделят. Началото е с изграждането на ЦРУ като институция. Преди него други служби работят в условията на Втората световна война. Но превръщането на тайните операции в крайъгълен камък на американската външна политика става чрез ЦРУ. И най-важното е, че те действат скрито.
Карлсън: Но те изземват властта на правителството, не е ли така?
Сакс: Да. Само, че разполагайки със секретност, те вършат дела, които иначе изглеждат немислими. Аз нямам съмнение, че превратът в САЩ от 1963 година, при който убиха президента Кенеди, е дело на ЦРУ.
Карлсън: Според мен това е вече потвърдено от хора, които са виждали документите.
Сакс: Признаците за това са доста очевидни. Дори Боб Дилън го отбеляза в своята песен за Кенеди. Покушението слага край на нашите демократични институции. Следващите президенти сигурно има за какво да се страхуват за живота си, дейността им е парализирана. ЦРУ обаче преживява, въпреки уникалната си роля. Атентатът е посред бял ден, има много свидетели, които забелязват, че е задействан план. После идват изстрели от различни посоки. ЦРУ излиза официално с абсурдна версия. Никой не й вярва, но това вече няма значение. Сега 61 години по-късно темата е превърната в безинтересна и тъне в забрава. И така, след този успех поръчителите са си казали – “значи можем всичко, включително и преврати в собствената ни страна”.
Карлсън: Какво мислиш за опита за покушение срещу Доналд Тръмп?
Сакс: Шокиращо е. Ние не знаем какво се е случило. И не е ясно дали някога ще разберем. Както за много други големи събития. Говорили сме за Ковид пандемията. Аз считам, че си я подготвиха лабораторно. Е, те ти казват, че това е история. А покушението срещу Тръмп? Отговарят ти, че е станало преди седмици и вече не е новина. Така спира говореното по темата. Ами взривяването на “Северен поток”? Е, отвратително – няколко пътника в лодка, украинци. Това-онова. Нямаме никаква възможност да си задържим вниманието върху дадена тема. Лъжите, идващи от правителството, са огромни. Заливат ни със секретност и конфиденциалност. И така се прави, че да нямаме никакви сигурни заключения по тези случаи. Вече е много трудно да имаш систематични и методични дискусии с подготвени събеседници. Така свикнаха във Вашингтон – че не дължат отговор никому.
Пробутват ни безогледни лъжи. А става дума за най-важни и значими въпроси. Затова и нямаме дискусии по тях. Това се прави систематично – всеки, който опитва да ги повдигне тези въпроси, бива цензуриран. Резултатът – няма дискусии, няма информация.
Карлсън: Много са темите. Но да се върнем към Павел Дуров. Има ли шанс властите на Макрон да са го арестували без знанието на Байдън?
Сакс: Това е малко вероятно. Става въпрос за мрежа, която се координира. Не мога да ви кажа със сигурност дали Блинкен е знаел за предстоящия арест. Но ЦРУ е много вероятно да са знаели.
Погледнете безперспективните преговори за прекратяване на огъня в Газа. Те са безнадежни, понеже Израел въобще не е заинтерсован от примирието. Нека да погледнем кой отива на тези преговори? Мислите, че това са нашите дипломати, нали? Не! ЦРУ и Мосад са преговарящите. Колкото и да е странно – преговарят те от разузнавателните служби.
Карлсън: Чакай… как така? Да не би те да са нашето правителство?
Сакс: Абсолютно. ЦРУ стои начело на нашата външна политика.
Карлсън: Мислех, че по устав ЦРУ е само набираща разузнавателни данни служба.
Сакс: По устав те са две неща – събирачи на информация и изпълнители на всякакви мисии. Те са център за тайни операции. И още нещо важно за тях. Последният път когато ЦРУ са подлежали на проверка от Конгреса е било преди цели 49 години – през 1975 година. Ще станат 50 години от Комитета за църквата, който за последно е проверявал дейността на ЦРУ. Вероятно Тръмп и Ванс са единствено способни отново да проверят дейността й.
Карлсън: Боби Кенеди заяви, че ще очаква Тръмп да направи проверка на ЦРУ и специално да разгледа атентата срещу президента Кенеди.
Сакс: Знаеш ли, ЦРУ са проверявани досега само веднъж. Когато Никсън се отказа от президентството, Форд го замести, идвайки от Конгреса. Така през 1975 година Форд няма самочувствието на пряко избран като президент, той има стил на работа на един конгресмен. Форд преодолява съпротивата на Дик Чейни, който е против изслушването на отчета на ЦРУ. Така се стига до този единствен момент. Когато повдигат завесата се вижда ужас, след ужас, след ужас. Става въпрос за дълга поредица от атентати и опити за атентати. Става въпрос за масово шпиониране на американците и за сваляне на правителства в чужбина. Но от този отчет тогава са минали 50 години, само той ни даде картина какво действително е правено.
Знаеш ли, виждам неща, които никак не ми харесват. Да, не съм част от тяхната система, виждам ги като външен човек.
Ще разкажа за президента на Хаити. Той ми беше казал: “Джефри, мен ще ме убият, ще ме премахнат”. Помислих, че говори образно и му казах да не се безпокои. Аз щях като икономист да му помогна да вземе правителствен заем и т.н. Обаче се оказа, че аз съм бил пълен наивник. Президентът Аристид беше качен на самолет на ЦРУ без обозначителни знаци и откаран към Централно африканската република. Това стана посред бял ден – хаитянският президент е бил съпроводен до този самолет от американския посланик. И тук започва интересната история. Аз се обадих на журналисти от “Ню Йорк Таймс”. Не можех да приема безразлично случилото се. Казах на журналистката: “Ще отразите ли този случай – става въпрос за преврат?”. А тя ми отговори: “Редакцията не е заинтерсовани от случая”. Бях изумен. Буквално редакцията им била незаинтерсована. Ето фактът – “Ню Йорк Таймс” не отразява преврат в Хаити, извършен посред бял ден от ЦРУ.
Карлсън: Как е възможно?
Сакс: Медии като този вестник служат на правителството. Журналистите получават информация от ЦРУ и съществува обвързаност между тях и правителството. Всичко това пряко се отразява на отношението, на тази патриотичност. Правителството им казва, да не се занимават с определени теми. Така, че тези журналисти не са свързани със защита на демокрацията, те защитават държавността в лицето на правителството.
Карлсън: Ти считаш, че нашите разузнавателни служби държат определени медии?
Сакс: Отговорът на това е очевиден. Някои от публикациите са буквално писани от ЦРУ. Вестник “Вашингтон пост” публикува буквално позиции на ЦРУ. Това дори понякога е полезно – поне разбираме какво мислят по определени теми. Така, че не всичко е само за заблуда и дезинформация. Там четеш какво мислят разузнавателните служби.
Карлсън: Същото е и с вестник “Уол Стрийт Джърнал”.
Сакс: Да, и това не е особена тайна. Забележителното е друго. В тези медии не позволяват дори да се прокрадне някакво друго, противоположно на тяхното мнение.
Карлсън: Излиза, че една дузина разузнавателни центрове определят съдържанието на медиите?
Сакс: Идеята е ясна. Кой определя разказа за случващото се? Трябва да има една версия и властта я определя. Подобно на казаното от Джордж Оруел – който държи миналото, държи президента, а който държи президента държи настоящото и бъдещето. Затова те трябва да пишат историята и да определят кои са ключовите теми днес. Това вършат изброените от нас популярни медии – там е изложен техния официален разказ. Те напълно са изгубили способността да разгледат аргументите на противниците си. Не се опитват дори да загатнат, че има други гледни точки. Вече ти разказах как постъпиха с мен. Написах кратък коментар от 700 думи за един от тези вестници. Те до такава степен редактираха написаното от мен, че не можах да си го позная. Темата беше Украйна. Прощавайте, но аз от 30 години следя какво се случва там. Едва ли съм по-зле запознат от всеки, който се има за специалист при тях. Само, че те просто не са отворени към истини, които противоречат на техния курс. Имат своя разказ и даже не се вълнуват вече дали някой му вярва. Повечето пъти писаното от тях предизвиква единствено недоверие.
Карлсън: Като например това, че Русия сама си е взривила газопровода “Северен поток”.
Сакс: Абсолютно. Ще напомня, че американският народ така и не повярва на заключенията на комисията “Уорън” за смъртта на Кенеди. По друга тема – тази за Ковид-19. Повечето американци вярват, че пандемията е причинена от лабораторни изпитания. Повечето американци са убедени, че “Северен поток” е или взривен от американци, или е станало с тяхно активно участие. Така, че официалните версии не са приемани с доверие. Но те ангажират времето на хората и отклоняват тяхното внимание. Целта е властта да не е отговорна за каквото и да било. Иначе те знаят, че трудно могат да убедят хората в съшитите с бели конци истории. Както беше при убийството на Кенеди, когато властта посочи един луд за стрелбата. А хората свидетелстват за стрелба от много посоки и за огромен брой употребени гилзи. За властта това няма значение. Въпросът е тя да печели време, докато друга трагедия измести вниманието от предишната. Това е изключително опасно. Хората не са убеждавани в правилността на политиката. Прави се така, че управляващите да налагат произвол. И да не носят никаква отговорност за него.
Карлсън: Все пак мисля, че за властта социалните медии са огромен проблем. Там нещата не винаги са под техен контрол.
Сакс: Това остана единственото място, от което можеш да се информираш.
Карлсън: Виж какво стана със съдия Наполитано, един способен човек. Той загуби работата си. Беше уволнен от телевизията заради това, че изрази забранена позиции по външната политика. И започна от нулата с изяви в Ютуб. Сега много хора го гледат там.
Сакс: Така е. Той говори аргументирано и хората го слушат.
Карлсън: Друг пример е Джоузеф Роуган, който започна в социалните медии с един малък подкаст, а днес има огромна публика. Не представляват ли тези хора опасност за властта? Или пък Илън Мъск – бизнесменът в Космоса, който купи “Туитър” и я отвори за хората. Това е заплаха за тях. Могат ли да си позволят тя да се развие?
Сакс: Мъск е наистина феноменален и сигурно ще се сблъска сериозно с властите. Той действа смело по отношение на “Туитър”. Но ние знаем, че другите социални мрежи вече са силно цензурирани. Става въпрос за пряка намеса на правителството на САЩ в работата им. Чухме това от Боби Кенеди. Видяхме това в случая със съдия Наполитано. Достатъчно е дори само като гост в предаване да се отклониш от официалната версия. Ще те предупредят два пъти, а на третия път си свален от ефир.
Карлсън: Кой беше онзи нежелан медиен гост, заради който започнаха преследвания?
Сакс: Става въпрос за журналиста и провокативния репортер Пепе Ескобар. Но виждаме всичко това и в Ютуб, който ти забранява определени думи и термини. Ако ги използваш, те трият. Сега достигнахме и следващото ниво – щурмуване на домовете на грешни журналисти. Тази хегемонистична външна политика боксува и се пропуква на много фронтове. И за да я запазят, нейните глашатаи затягат контрола. Ние наблядаваме три важни момента сега. Първият е, че външната ни политика се проваля. Както и да я определим, тя не сработи. Всички виждат – САЩ похарчиха трилиони долари в провалени войни. Затова и американският народ не я подкрепя. Вторият момент е, че се намериха политици, които се противопоставят на това. Това е важно. И трето – истината започна бавно да си проправя път. Хората отвръщат глава от досадните и недостоверни опорни точки на властта. Те обръщат гръб на официалните медии. Това също е нещо съществено.
» Основният въпрос – Америка е разделена на враждебни класи
Карлсън: Сега да се насочим към икономическата тема, след като ти си икономически съветник…
Сакс: (Шеговито )Е, от време на време минавам за такъв …
Карлсън: Какво е състоянието на американската икономика? Какво е положението, какъв е резмерът на дълга по кредитните карти? Това сериозен фактор ли е по отношение на състоянието на икономиката? Защо имаме най-големият дълг за всички времена?
Сакс: Най-важното, което трябва да разберем е, че за последните 40 години в САЩ има две икономики. Едната икономика се движи от хората с университетски дипломи и т.нар професионалисти – те се справят материално добре. Другата е на хората, които имат основно или начално образование – това е работническата класа. Те изпитват много трудни времена и трупат дълг след дълг. Това са два отделни свята в американската нация, които са отделени един от друг. Това характеризира нашата икономическа действителност. Много изследвания посочиха, че голям брой американци не могат да си позволят 400 долара за получаване на спешна медицинска помощ. Те нямат тези пари за зъболечение или друга медицинска услуга. Това е голям дял от населението.
В средата, която аз живея, това не се отчита. Обграден съм от хора, които имат добри доходи и те въобще не си дават сметка за положението. Аз се информирам и пиша за този проблем много отдавна. Твърдя, че това е най-голямото предизвикателство. Но Америка обръща гръб на този проблем. А истината си остава такава. Колкото до дълга по кредитните карти – този въпрос не засяга богатите, а хората които се чудят как да оцелеят. Засяга тези, които нямат достатъчно храна на трапезата и не могат да посетят лекар. Това е все по-голяма група от населението. Това е големият въпрос. За него избягваме да говорим и не желаем да го разрешим. Иронията е, че в тази ситуация именно Републиканската партия се превърна в изразител на работническата класа. А пък Демократическата партия стана партията на хората със солидните професии. Преди беше обратното. Причините за всичко това са сложни.
Тези различия в обществото започнаха да се развиват през 70-те години, после се задълбочиха. Но никой не им обръщаше сериозно внимание. Преди работническата класа подкрепяше демократите и курса на Рузвелт-Кенеди-Джонсън. После работниците разбраха, че тази партия не прави нищо полезно за тях. В разочарованата работническа класа през 2016 година Тръмп видя голям шанс за подкрепа. Той отне работниците от демократите. Обаче зад всичко стои икономическата основа, която е разделила нацията ни на две. И разделението най-ясно личи по образователното равнище на групите. Защото образованието е най-важният обществено-организационен принцип. Тези, които са с високо образование се наслаждават на високи, растящи доходи. Те са доволни от живота. А тези с по-ниско образование се борят за оцеляването си. Това личи навсякъде – в придобиването на жилища, в задлъжнялостта по кредитните карти и в продължителността на живота. Разликата между продължителността на едните и на другите е цели 8 години. Звучи невероятно, но е факт. Нискообразованите живеят средно по 75 години, докато “професионалистите” живеят средно 83 години. Може ли да се го представите това?! Това са две различни общества. Вече деситилетия на базата на това деление стои въпросът колко дълго ще живееш и дали ще се радваш ли на добро здраве или не. Този въпрос не се дискутира. Политическата ни система се оказа неспособна да разреши този проблем.
Карлсън: Не е ли странно колко малко внимание се обръща на това? Ти каза, че това е сред най-сложните въпроси, аз самият не знам как може той да се реши. Но не е ли първата стъпка в това да признаем проблема и да започнем обсъждането му? Ти си възпитаник на Харвард, аз също идвам от тези среди. И мога да потвърдя – по тази тема въобще не се говори. Напротив, тези около мен обвиняват бедните за това, че умират по-млади и открито ги мразят заради тяхната слабост и страдания. Това изглежда като една изключително грозна и варварска нагласа. Как е възможно всичко това?
Сакс: Да, прав си в тези наблюдения. Доволните могат да изолират своя свят от този на страдащите. Но ние си оставаме разделени по квартали, по градове, по стойността на имотите и доходите. Наистина, можеш да се опиташ да живееш без да отдаваш значение на тези разделения. Щастливците са поласкани от охолния си живот, от имотите и обсужването, което получават. Останалите се трудят за тях – тежко и срещу малки възнаграждения. Обаче резултатът е, че политическата ни система е парализирана.
Карлсън: Ти си по-възрастен от мен. Но ми се струва, че ще отраснали приблизително в една и съща страна. Преди имаше схващането, че има хора, които не живееят добре като теб. Това се възприемаше за нещо лошо. Сега сред заможните наблюдавам само загриженост за расовото разделение. Не чувствам в тях икономическа вина. На мен ми се струва, че дори и да вярваш в капиталистическата система, би трябвало да не си доволен от това, че бедните изпаднаха в кредитен дълг. Обаче не усещам никаква подобна загриженост в богатите.
Сакс: Не, няма загриженост. Това е част от нашия разговор. Политическата система не желае да се занимава с този въпрос, тьй като разрешаването му е сред най-сложните. Разрешаването му е свързан с покриване на разходи. А отдавна никой не желае да покрива ничии разходи. Така или иначе сме затънали във всякакви дългове – кредитни и национален. И се получава следното – ние сме по-заинтерсовани да воюваме навън и да махаме правителства, отколкото да разрешим собствения си проблем.
Карлсън: Ти познаваш състоянието на икономиката ни и тези, които я направляват. Каква според теб, ще е следващата икономическа криза?
Сакс: Първо, ние се намираме в икономическа криза. Тя е бавна, пълзяща криза. Кризата е в това, че ние имаме редица нерешени, съществуващи и трудни проблеми. Отдавна е така. Икономиката ни не работи за половината от нацията ни. Това е криза. Това не е новина. Тази картина е от десетилетия.
Защо се случи? Смяната на технологиите закри много добри работни места за хората със средно образование. На поточните линии останаха само роботи. Това явление го видях преди 30 години в заводите на “Тойота”. В целия завод нямаше персонал, а сложни роботи. Учуди ме това, че готовите автомобили излизаха по спецификации – редуваха се различни видове автомобили. Крайното производство не беше строго стандартизирано. Заводът беше комплексно обурудван, но изводът е, че автомобилните работници бяха останали без работа. Този тип работа вече е в миналото. В земеделието работните места бяха изгубени преди 75 години. Знаеш, че 1% от работната ни ръка осигурява храните на цялата страна и даже за износ. Земеделието е механизирано. Преди време говорих с фермер, който заяви, че обича да управлява трактора. Новият трактор му позволявал да чете, защото управлението му е програмирано и разнасянето на торовете предварително определено. С две думи – технологиите драстично се измениха преди 50 години. Това не е отсега с “Чат ДжиПиТи”. Средната образованост не може да свърши работа. Защото през 80-те 20% от работната сила беше заета в производството, а сега е по-малко от 10%. Това не се дължи на Китай или Мексико. Причината е в роботите, автоматизацията, дигиталните технологии, които са израз на една усложнена икономика. Тази тенденция се задълбочава и разширява от десетилетия. Тя доведе до разделение. Т.нар “професионалисти”, които живеят по-скоро добре, са в градовете и се свързват с Демократическата партия. Работническата класа е в предградията или провинцията и не живее добре. За мен това е криза, криза на нашата страна. Какво правим ние? Ние се занимаваме с войни и сваляне на правителства. Ние се наричаме най-велика страна на света. Ние сме зарязали цялата си родна инфраструктура. Ние така и не се изправихме честно пред въпроса – как да разпределим ресурсите по-справедливо и как да посрещнем трудностите по един по-ефективен начин. Не се попитахме какви са водещите тенденции?
Сега сме изправени пред нова вълна, свързана с изкуствения интелект. Тя ще унищожи много работни места, включително и професии. Давам пример с мен. Преди проучването на дадена тема с литературата (списания, книги) отнемаше дни и седмици. Сега са ми достатъчни няколко минути. Само задавам няколко въпроса към любимата ми чат програма. Всичко това ще предизвика дълбоки смущения. От друга страна притежателите на тези платформи и системи ще натрупат материално състояние, което е несравнимо с предишни исторически периоди.
Погледнах 10-те най-богати хора в света по нетно богатство. Знаеш ли какво е тяхното общо богатство днес? Богатство от 1.7 трилиона долара се притежава от 10 човека. Това е смешен свят. Междувременно десетки милиони не могат да си платят сметките, не могат да посетят зъболекар и не си купуват лекарства. Да, наистина тези 10 човека имат много талант и способности. Такъв е и Мъск, когото познавам и му се възхищавам. Той притежава някакви си 200 милиарда долара. Интересно, нали? Икономиката се е изменила по един фундаментален начин. Дали сме разделени на две или на още повече категории, може би?
Пред нас като общество стои въпросът какво ще предприемем. Обаче ние не решаваме този въпрос. Политическата ни система въобще не взима отношение по това. Излиза, че правителството не искаме нищо да предприеме, което ще струва пари/разходи, разбира се, с изключение на войните. Данъците, включително и на хората, не искат да ги покачват. Не пипат и парите на тези, на които им стигат за 1 милион живота напред. Така, че ние сме в никакво положение. Но по тази тема – икономическата дискусии също не се водят. Както не се говори и за войните. Нещата се правят само формално, като се говори само за някакви проценти или предполагаеми посоки. А ние се намираме пред дълбоки промени, които ще обърнат живота ни. Технологиите променят труда на всички ни, променят животите ни. Ако ти нямаш правилната работа, ще живееш 8 или 10 години по-късо от твоя съсед, който има правилната професия. Това е нашето общество днес. Това са най-важните теми. А къде ги дискутираме? Тези теми няма да ги срещнете в политическите кампании. Няма да ги срещнете в т.нар икономически издания, които се занимават само с пазарните промени.
Превод: Движение “23 септември”
