Тя дълго губи се, блуждае,
нечувана в света се скита,
кога, отде, защо дошла е –
не знае никой и не пита.
Не стряска тя добрите люди,
тя нищо няма за вниманье.
Във никой ум въпрос не буди
за свойто тайнствено призванье.
Минуват месеци, години,
столетия минуват даже,
тя мерне се и пак замине,
и пак изново се покаже.
Нарядко някой взре се в нея,
помисли, махне и минува,
друг дигне я, и пак пилей я,
кат дрипа стара, що не струва.
Друг тури я на лира – всуе!
Той сам я още слабо сфаща;
друг сфане я, но кой го чуе?
Той нийде отзив не посряща.
При все това, узрява векът,
тя стряска вече умовете,
и само няма человекът,
могъщий дар в когото свети.
Но дойде гений – разбере я,
и сгрей я, и живот й вдъхне,
вселената разклати с нея
и нов пожар в сърцата пъхне.
И всякой вика: – Мисъл нова!
Велика мисъл, гениална!
И почвата е, виж, готова
за работата колосална.
И целий свят сдобива вяра
в съдби по-светли, непознати
и вчерашната дрипа стара
извършва мирови преврати.
Януари, 1883 г.
